Къде е мястото на 24 май
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Включването в плана за конституционни промени на концепцията 24 май - Деня на българската книжовност и просвета, да стане народен празник, вместо в този момент празнувания Трети март, разбуни духовете до степен, че някои политически партии, съответно Българска социалистическа партия (чрез на водача Корнелия Нинова) сложи изключването на тематиката като изискване за разискване изобщо на плана. А ГЕРБ, които тъкмо преди година, само че тя не събра задоволително поддръжка, през тази седмица. " Имаме доста велики празници ", беше сбит водачът Бойко Борисов.
Темата с националния празник концентрира всеобщото внимание и общественото разискване на конституционния план, като по нея медийно се антрополози, преподаватели, други специалисти и несъмнено всеки жител с позиция използваше стената си в обществените мрежи, с цел да се дефинира и съобщи кой е по-по-най-подходящият празник. Това евентуално е било изчислено от предлагащите ги и може би съзнателно измести вниманието от същинската част на конституционната смяна - правосъдните промени.
Вероятно е и в графата, по която може да се отстъпва в бъдещите гласувания на поправките в опит да се удържат значими за контрола в правосъдната власт механизми или да се прибавят гласове. Затова и депутатите, които преговаряха по плана - - бяха уклончиви по тематиката с празника, че доста полемики предстоят.
Иначе проблем с Трети март, честван като народен, има и политическите партии не могат да си затварят очите, това се вижда всяка година от гневните спорове-кавги дали е редно генерации българи да израстват и помнят своята страна с един девиз - тържествено изявление на признателност и благодарност към друга страна, други нации и армии и към непознат държател за реализиране на вековната фантазия за свободна и самостоятелна българска страна.
А печалният абсурд е в това, че тези българи, които се считаме за патриоти, или националисти, или съпричастни на националната концепция (всякакви още положителни или съмнителни избрания за нас си можем да изброим), би трябвало да сме всички заедно " за " 24 май, или най-малко " за " друга дата, т.е. " не " за реверанс пред друга страна, без да се заличава признателността ни към нея. Но не и не - диалогът всъщност е неосъществим, захласнати сме от опълчване.
" С някои нюанси ": ГЕРБ и Движение за права и свободи застават зад плана на " Продължаваме промяната - Демократична България " за конституцията
" Дневник " от дълго време води тематиката за ролята и силата на 24 май като народен празник. През предходната година, когато 3 март се падна дни след нападението на Русия над Украйна, медиата ни още веднъж отвори полемиката за казуса с празника.
Не политиците, а историците първи сложиха въпроса
Целта беше да стартира необорим и изчерпателен диалог и че преди да вземат решение политиците за народен празник, рационално е да бъдат чути специалистите, които познават най-добре събитията от българската история и могат отвън конюнктурните страсти да стимулират концепция, която да е обединителна, каквато би трябвало да носи националният празник.
(Разговорите с доцент Пламен Божинов от Института за исторически проучвания при Българска академия на науките и с проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет " Св. Кирил и Методий " можете да прочетете и, с доцент Стефан Дечев и проф. Петко Ст. Петков - и. А през юни 2022 по същата тематика предизвести, че въпросът е задоволително сериозен и не трябва да се обвързва с ежедневната политика и конюнктурни цели.)
Историците припомниха, че Трети март беше разгласен за народен празник без публичен спор, с декрет на ръководителя на Държавния съвет Петър Младенов от 27 февруари 1990 година и решение на завареното Народно заседание от 5 март 1990 година
Историци до Народното събрание: 24 май да стане народен празник
И с цел да не се повтари сходна смяна, професори и доценти по българска история организираха през октомври 2022 година научна сесия във Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий ", на която прегледаха детайлно българския празничен календар и стигнаха до извода, че обединителният ден е точно 24 май. Въз основа на разискването с предложение да стартира полемика той да бъде разгласен за народен празник, а Трети март да се празнува като формален празник, както други отбелязвани тържествено и в този момент дати на исторически събития.
" От всички празници съществува един, който не извършва условията за единение на нацията и идентификацията, а в същото време е трансфорат по политически аргументи в народен празник през 1990 година Трети март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на непознат държател. На този ден през 1878 година е подписан един прелиминарен контракт без правни последици, който не взема решение българския народен въпрос, а в противен случай, го задълбочава ", се споделя в документа.
Основните претекстове на историците са няколко:
- Денят на Свети Кирил и Методий е най-продължително празнуваният български празник, още от 1851 г.;
- Празнуван е в цялата българска етническа територия, т.е. от всички българи без значение къде са се намирали - в Австралия, в Америка или в България;
- Безспорен е като сплотяващ нацията ден, а националният празник на една страна би трябвало да бъде сплотяващ, не разделящ.
Най-детайлно са посочени историческите причини за какво Трети март е изкуствено натрапен за народен празник в на преподавателя във Великотърновския университет проф. Петко Петков.
Проф. Петко Петков, историк: 24 май е неоспорим празник, подобен би трябвало да е и националният празник
По същото време ГЕРБ, виждайки впечатляващата повсеместност на тържествата съответно на 24 май 2022 година, яхна вълната на публичното тържествуване и изиска денят да стане народен празник, без да изясни за какво през годините на своето ръководство не го е предложила, когато е имала и болшинство да го реализира. Днес се спотайва и слага под подозрение претекстовете си.
А за какво не Денят на Независимостта?
Другите две дати, най-широко коментирани за народен празник, освен в обществените мрежи, а и от професионално осведомени със събитията, са Денят на Съединението - 6 септември 1885, и Денят на Независимостта - 22 септември 1908 година
" Съединението е велико и чисто българско събитие, само че съединява Княжеството с Източна Румелия, до момента в който Македония ще продължи да съществува под османска власт и този факт ще хвърля сянка на празника. А за Деня на Независимостта.... Вярно е, че в съвсем всички страни националните празници са свързани с независимостта им. Но ние ще би трябвало неизбежно да означаваме на този ден заслугата на цар Фердинанд за обезпечаване на дипломатическата поддръжка за тази българска случка, която се увенча с триумф, а царят нали би трябвало да бъде ненавиждан по формулировка ", разяснява историк с усмивка и пожела анонимност.
Българският цар ненавиждан по формулировка, а съветският цар уважаван като избавител всяка година на 3 март, също по формулировка? - запитвам за парадокса. " Българските политически партии си останаха с незряло, дори невежо отношение към българската история. Тъй че Трети март, тъй като има поддръжка измежду важен брой сънародници, може да бъде сменен единствено с ден, който се приема единомислещо от всички българи, без значение какъв брой наивни са техните възражения против дати като Деня на Независимостта ", заключи историкът.
А думите му навеждат към извод, че и за националния празник наподобява ще се търси решение, съобразено с действителностите на дълголетното манипулиране на всеобщото публично познание за историята.
" Под хомота на комплексите ", или има ли място 24 май в конституцията
Историческият обзор демонстрира, че
До 1990 година България не е имала народен празник, нито национална теория
До указа на Петър Младенов и решението на Народното събрание от 5 март 1990 година България не е имала народен празник. До 9 септември 1944 година Трети март се е чествал като формален - ден на Освобождението. След това е спряно празнуването до 1988 година заради комунистическо-републиканската трактовка на историческите събития. А самия Девети септември е разгласен от комунистическата власт за формален празник.
Озадачаващо е, само че единствено на пръв взор, че новоучредената Трета българска страна, която във всичките си следващи дейности се управлява от една цел - обединяване на всички българи, останали отвън рамките й, в името на което води три войни, възприема тази цел като национална концепция , наричана още народен блян, само че не я закрепва като национална теория.
Това е по този начин, изяснява проф. Петко Петков, тъй като не може да се формулира национална теория въз основа на договор-примирие сред две империи (Руската и Османската), без присъединяване на България; контракт, с който е нарисувана една карта на земи, обитаеми с българи, наричана Санстефанска България, само че де факто неосвободени от османско господство, и то с деструктивното единодушие на Русия.
Санстефанска България е разбиране, възприемано като народен блян, само че в никакъв случай не е било официализирано като национална теория. В историята на Третата българска страна не е имало национална теория.
Споменавам този подробност, защото в изявление за БНР министърът на правораздаването Атанас Славов изяснява предлагането за 24 май и като извеждане на " националната теория на конституционно равнище ".
" Част от публичния контракт са полезностите, към които е образувана българската нация. Те са доста значими и би трябвало да бъдат зачетени на конституционно равнище. Вкарваме, по този начин да се каже, националната теория на страната като част от конституцията. В конституцията ще забележим на първо място универсални полезности, само че с изключение на тях, имаме и нещо характерно наше ", съобщи правосъдният министър.
Национална теория не е обсъждана до този миг
Ако би трябвало занапред да се дискутира, сигурно ще измести акцентите в раздела за правосъдната власт, разясняват разнообразни анализатори.
Проблемът е, че новите текстове за полезностите, на които се основава българската държавност ( " на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в концепциите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници, на Апостола на българската независимост Васил Левски и на възрожденските будители и революционери " ), трябваше въпреки всичко да бъдат авансово показани на публичното внимание макар тяхната неоспоримост, само че дружно с въпроса дали би трябвало в конституцията да се залага и датата на националния празник.
Още повече изведнъж, без изобщо да е споменавана такава концепция от създателите на плана за включване в главния закон. (Дори единствено фактът, че кирилицата, която е посочена в полезностите, не е основана от братята Кирил и Методий, а от българските книжовници, техни възпитаници, заслужава обособена полемика.) Или концепцията за 24 май можеше да се подложи на разискване дружно с други основополагащи събития от българската история и да се одобри като решение на Народното събрание, за което би могло да се събере болшинство.
За да се избегне това, не е изключено да падне от плана предлагането за националния празник, а тематиката да оттече като следващото раздвижване за три дни. И да си останем с разделянето на Трети март. Празникът, който не ни сплотява с концепцията за Освобождението, а ще продължи да ни разделя - трагично, необратимо и към този момент съдбовно за бъдещето ни като нация.
© Велко Ангелов
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Включването в плана за конституционни промени на концепцията 24 май - Деня на българската книжовност и просвета, да стане народен празник, вместо в този момент празнувания Трети март, разбуни духовете до степен, че някои политически партии, съответно Българска социалистическа партия (чрез на водача Корнелия Нинова) сложи изключването на тематиката като изискване за разискване изобщо на плана. А ГЕРБ, които тъкмо преди година, само че тя не събра задоволително поддръжка, през тази седмица. " Имаме доста велики празници ", беше сбит водачът Бойко Борисов.
Темата с националния празник концентрира всеобщото внимание и общественото разискване на конституционния план, като по нея медийно се антрополози, преподаватели, други специалисти и несъмнено всеки жител с позиция използваше стената си в обществените мрежи, с цел да се дефинира и съобщи кой е по-по-най-подходящият празник. Това евентуално е било изчислено от предлагащите ги и може би съзнателно измести вниманието от същинската част на конституционната смяна - правосъдните промени.
Вероятно е и в графата, по която може да се отстъпва в бъдещите гласувания на поправките в опит да се удържат значими за контрола в правосъдната власт механизми или да се прибавят гласове. Затова и депутатите, които преговаряха по плана - - бяха уклончиви по тематиката с празника, че доста полемики предстоят.
Иначе проблем с Трети март, честван като народен, има и политическите партии не могат да си затварят очите, това се вижда всяка година от гневните спорове-кавги дали е редно генерации българи да израстват и помнят своята страна с един девиз - тържествено изявление на признателност и благодарност към друга страна, други нации и армии и към непознат държател за реализиране на вековната фантазия за свободна и самостоятелна българска страна.
А печалният абсурд е в това, че тези българи, които се считаме за патриоти, или националисти, или съпричастни на националната концепция (всякакви още положителни или съмнителни избрания за нас си можем да изброим), би трябвало да сме всички заедно " за " 24 май, или най-малко " за " друга дата, т.е. " не " за реверанс пред друга страна, без да се заличава признателността ни към нея. Но не и не - диалогът всъщност е неосъществим, захласнати сме от опълчване.
" С някои нюанси ": ГЕРБ и Движение за права и свободи застават зад плана на " Продължаваме промяната - Демократична България " за конституцията " Дневник " от дълго време води тематиката за ролята и силата на 24 май като народен празник. През предходната година, когато 3 март се падна дни след нападението на Русия над Украйна, медиата ни още веднъж отвори полемиката за казуса с празника.
Не политиците, а историците първи сложиха въпроса
Целта беше да стартира необорим и изчерпателен диалог и че преди да вземат решение политиците за народен празник, рационално е да бъдат чути специалистите, които познават най-добре събитията от българската история и могат отвън конюнктурните страсти да стимулират концепция, която да е обединителна, каквато би трябвало да носи националният празник.
(Разговорите с доцент Пламен Божинов от Института за исторически проучвания при Българска академия на науките и с проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет " Св. Кирил и Методий " можете да прочетете и, с доцент Стефан Дечев и проф. Петко Ст. Петков - и. А през юни 2022 по същата тематика предизвести, че въпросът е задоволително сериозен и не трябва да се обвързва с ежедневната политика и конюнктурни цели.)
Историците припомниха, че Трети март беше разгласен за народен празник без публичен спор, с декрет на ръководителя на Държавния съвет Петър Младенов от 27 февруари 1990 година и решение на завареното Народно заседание от 5 март 1990 година
Историци до Народното събрание: 24 май да стане народен празник И с цел да не се повтари сходна смяна, професори и доценти по българска история организираха през октомври 2022 година научна сесия във Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий ", на която прегледаха детайлно българския празничен календар и стигнаха до извода, че обединителният ден е точно 24 май. Въз основа на разискването с предложение да стартира полемика той да бъде разгласен за народен празник, а Трети март да се празнува като формален празник, както други отбелязвани тържествено и в този момент дати на исторически събития.
" От всички празници съществува един, който не извършва условията за единение на нацията и идентификацията, а в същото време е трансфорат по политически аргументи в народен празник през 1990 година Трети март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на непознат държател. На този ден през 1878 година е подписан един прелиминарен контракт без правни последици, който не взема решение българския народен въпрос, а в противен случай, го задълбочава ", се споделя в документа.
Основните претекстове на историците са няколко:
- Денят на Свети Кирил и Методий е най-продължително празнуваният български празник, още от 1851 г.;
- Празнуван е в цялата българска етническа територия, т.е. от всички българи без значение къде са се намирали - в Австралия, в Америка или в България;
- Безспорен е като сплотяващ нацията ден, а националният празник на една страна би трябвало да бъде сплотяващ, не разделящ.
Най-детайлно са посочени историческите причини за какво Трети март е изкуствено натрапен за народен празник в на преподавателя във Великотърновския университет проф. Петко Петков.
Проф. Петко Петков, историк: 24 май е неоспорим празник, подобен би трябвало да е и националният празник По същото време ГЕРБ, виждайки впечатляващата повсеместност на тържествата съответно на 24 май 2022 година, яхна вълната на публичното тържествуване и изиска денят да стане народен празник, без да изясни за какво през годините на своето ръководство не го е предложила, когато е имала и болшинство да го реализира. Днес се спотайва и слага под подозрение претекстовете си.
А за какво не Денят на Независимостта?
Другите две дати, най-широко коментирани за народен празник, освен в обществените мрежи, а и от професионално осведомени със събитията, са Денят на Съединението - 6 септември 1885, и Денят на Независимостта - 22 септември 1908 година
" Съединението е велико и чисто българско събитие, само че съединява Княжеството с Източна Румелия, до момента в който Македония ще продължи да съществува под османска власт и този факт ще хвърля сянка на празника. А за Деня на Независимостта.... Вярно е, че в съвсем всички страни националните празници са свързани с независимостта им. Но ние ще би трябвало неизбежно да означаваме на този ден заслугата на цар Фердинанд за обезпечаване на дипломатическата поддръжка за тази българска случка, която се увенча с триумф, а царят нали би трябвало да бъде ненавиждан по формулировка ", разяснява историк с усмивка и пожела анонимност.
Българският цар ненавиждан по формулировка, а съветският цар уважаван като избавител всяка година на 3 март, също по формулировка? - запитвам за парадокса. " Българските политически партии си останаха с незряло, дори невежо отношение към българската история. Тъй че Трети март, тъй като има поддръжка измежду важен брой сънародници, може да бъде сменен единствено с ден, който се приема единомислещо от всички българи, без значение какъв брой наивни са техните възражения против дати като Деня на Независимостта ", заключи историкът.
А думите му навеждат към извод, че и за националния празник наподобява ще се търси решение, съобразено с действителностите на дълголетното манипулиране на всеобщото публично познание за историята.
" Под хомота на комплексите ", или има ли място 24 май в конституцията Историческият обзор демонстрира, че
До 1990 година България не е имала народен празник, нито национална теория
До указа на Петър Младенов и решението на Народното събрание от 5 март 1990 година България не е имала народен празник. До 9 септември 1944 година Трети март се е чествал като формален - ден на Освобождението. След това е спряно празнуването до 1988 година заради комунистическо-републиканската трактовка на историческите събития. А самия Девети септември е разгласен от комунистическата власт за формален празник.
Озадачаващо е, само че единствено на пръв взор, че новоучредената Трета българска страна, която във всичките си следващи дейности се управлява от една цел - обединяване на всички българи, останали отвън рамките й, в името на което води три войни, възприема тази цел като национална концепция , наричана още народен блян, само че не я закрепва като национална теория.
Това е по този начин, изяснява проф. Петко Петков, тъй като не може да се формулира национална теория въз основа на договор-примирие сред две империи (Руската и Османската), без присъединяване на България; контракт, с който е нарисувана една карта на земи, обитаеми с българи, наричана Санстефанска България, само че де факто неосвободени от османско господство, и то с деструктивното единодушие на Русия.
Санстефанска България е разбиране, възприемано като народен блян, само че в никакъв случай не е било официализирано като национална теория. В историята на Третата българска страна не е имало национална теория.
Споменавам този подробност, защото в изявление за БНР министърът на правораздаването Атанас Славов изяснява предлагането за 24 май и като извеждане на " националната теория на конституционно равнище ".
" Част от публичния контракт са полезностите, към които е образувана българската нация. Те са доста значими и би трябвало да бъдат зачетени на конституционно равнище. Вкарваме, по този начин да се каже, националната теория на страната като част от конституцията. В конституцията ще забележим на първо място универсални полезности, само че с изключение на тях, имаме и нещо характерно наше ", съобщи правосъдният министър.
Национална теория не е обсъждана до този миг
Ако би трябвало занапред да се дискутира, сигурно ще измести акцентите в раздела за правосъдната власт, разясняват разнообразни анализатори.
Проблемът е, че новите текстове за полезностите, на които се основава българската държавност ( " на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в концепциите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници, на Апостола на българската независимост Васил Левски и на възрожденските будители и революционери " ), трябваше въпреки всичко да бъдат авансово показани на публичното внимание макар тяхната неоспоримост, само че дружно с въпроса дали би трябвало в конституцията да се залага и датата на националния празник.
Още повече изведнъж, без изобщо да е споменавана такава концепция от създателите на плана за включване в главния закон. (Дори единствено фактът, че кирилицата, която е посочена в полезностите, не е основана от братята Кирил и Методий, а от българските книжовници, техни възпитаници, заслужава обособена полемика.) Или концепцията за 24 май можеше да се подложи на разискване дружно с други основополагащи събития от българската история и да се одобри като решение на Народното събрание, за което би могло да се събере болшинство.
За да се избегне това, не е изключено да падне от плана предлагането за националния празник, а тематиката да оттече като следващото раздвижване за три дни. И да си останем с разделянето на Трети март. Празникът, който не ни сплотява с концепцията за Освобождението, а ще продължи да ни разделя - трагично, необратимо и към този момент съдбовно за бъдещето ни като нация.
© Велко Ангелов
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ