Мачизмът и "българщината" като "православие"
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Анализът е препубликуван от
Откакто новоизлюпените " консерватори " (по съветски образец) у нас видяха като главен метафизически зложелател в днешния свят " джендър идеологиите ", денационализиращия глобализъм и " обществото на консумеризма " последователно - този път измежду масите - се нации още един вид " православно християнство ", за което, мисля, би трябвало да кажа нещо след текста си от предходната седмица.
Основното в това " наше " и " обичайно изповедание " се оказва фамилията (от мъж и жена) и любовта към " народностните ни обичаи ". Ако човек следи обществените акции на този вид " православни " и няма никаква визия що за вяра е Православието, би могъл да реши, че съгласно нея Христос, Неговите възпитаници, апостолите и светите отци на Църквата са учили първо и на първо място, че човек се ражда на този свят мъж, с цел да " си вземе жена ", или жена " с цел да бъде взета " от мъжа си и те да станат (хетеросексуално) семейство. И това е по този начин, тъй като когато този вид нови " православни " у нас бъдат запитани кои по-точно са " християнските " (нашите, изконните, православни) полезности, които те неотдавна ревниво пазят с шествия, заявления и (подсказвани на Св. ни Синод) " мнения ", те най-често ще ви отговорят, че такава полезност е фамилията.
Ако оставим настрани, че - симптоматично - най-често ревнителите на тази съществена християнска православна полезност са невстъпили в брак " ученици на елитни гимназии " или второ- и трето-брачни, ще би трябвало да кажем, че в случай че утвърждаваното от тях в действителност би било правилно, то в християнството (и в Православието) безусловно не би имало нищо отличаващо го от множеството международни културни и религиозни обичаи, пък даже от - така и така естествено заложеното на индивида.
Не ангажираността към близък, без значение от неговия етнос и религия, на която Христос ни учи в евангелската алегория, не " блаженството " на " нищите духом ", не раздаването на всичко, което имаш и тръгването след Христос, което е това, което " не доближава " на изпълнилия даже всичко предписано в Закона Моисеев, не прощаването на дълга на близък ти " до седемдесет пъти по седем ", не правенето на положително на ония, които ни ненавиждат, не респектът към каещия се митар и плачещата развратница, тъй като те биха могли да са по-близо до Царството небесно, а видиш ли фамилията.
Философски и философско-политически етюди от християнска перспективаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Каква вулгаризация на християнството и на Православието!
Тя, несъмнено, има своя корен в същия съветски по своя генезис дуализъм, съгласно който през днешния ден целият свят отвън Русия (и обичащите Русия) е атеистичен, индивидуалистичен, а заради това и джендъристки, не-човешки, " содомитски ", а нормалността и фамилията са станали дял само на източното (защото е руско) Православие.
Метафизика на личността. Християнски перспективиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Разбира се, не желая да кажа, че болшинството от свеждащите Православието до (хетеросексуалното) семейство и хетеросексуалното семейство до Православието си дават сметка за този корен на " православността " си, само че е реалност, че независещата от тях и неможеща да бъде заслуга (камо ли пък религиозна заслуга) хетеросексуалност и общочовешка двигателна сила към брачност се трансформира за тях в съвсем мистическа " праведност ", точно в подтекста на този " експортиран " от нацистка Русия дуализъм. Ние сме хетеросексуални мъже и дами, ние сме склонни да сключим брак (в който можем и да се бием, и да си изневеряваме), само че това към този момент значи, че не сме " гнили либерали ", а сме православни християни - единствено които в днешния " разяден " свят са към момента хетеросексуални, вършат фамилии и раждат деца.
Православни християни обаче сме в последно време и със самото това, че сме българи - ентусиазмично, патриотарски сме българи. Защото " българщината " ни - по какъв начин другояче - е традиция (а не национално строителство), фолклор (а не общочовешка култура), тъй като е " храбър " изолационизъм и провинциализъм (а не всечовечност). В този подтекст Православието за този типаж не е нравствен живот през днешния ден, а украса - иконки, кръстчета, освещавания, свещички и пр.; не е конфесия, а анти-конфесия: анти-западен анти-католицизъм, анти-протестантизъм и изобщо вероизповедание - " анти ". То е " българската " вяра.
Всъщност, преди известно време видях в обществените мрежи невероятна - синтезираща в едно илюстрация на това " фамилно " и " народностно православие ". Гледайки клипа изначало помислих, че той е негова иронична подигравка. Оказа се обаче, че си го е направил и режисирал напълно съществено наш съотечественик, живеещ от години в Германия. Нека в резюме ви опиша какво съставлява той. В самото начало виждаме в кадър крепък, " нацепен батка " (както се показват младите), отварящ долап явно в дома си, откъдето изважда бели къси чорапи, на които се мъдри портретът на Христо Ботев, а по-късно и български байряк. Тържествено смъква тениската си, застава " по мускули " в тил и виждаме че сред врата и плешките му е татуиран кръст.
" Кръстоносецът " се облича в състезателен екип, надява бронежилетка, обръща се и застава пред сложена на шкафа иконка, тържествено се прекръства, намята трибагреника като пешкир на раменете си и излиза. След момент го виждаме застанал на площадка още веднъж (трикратно) прекръстващ се и зачатъчен да прави лицеви опори: пет, 10 - надига се, прекръства се още веднъж и отново пет, 10 лицеви опори, трансформирайки прекръстването в детайл на атлетичното упражнение. След последното тържествено прекръстване избърсва изпотеното лице с трибагреника и го премята през врата си като пешкир.
Професорско кареС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Както се вижда всичко в действителност е събрано в едно: Христо Ботев (на краката), иконката на шкафчето, татуираният кръст, кръстните знамения и мъжественият атлетизъм. " Православният " българин - проличава от километри - не просто е хетеросексуален, само че е и " мачо ". Което значи, че е подготвен за реализиране на главната " християнска полезност " - фамилията, в което ще може и да закриля, само че и да вдъхва боязън на " дамата " - в което ще е " православен ", тъй като е " българин " и " мачо " и ще е " мачо ", тъй като е " православен ", а не някакъв си " разглезен католик " или не дай Боже " либерал ".
В умозаключение ще кажа единствено, че този нов вид " православен християнин ", украсен с иконки, кръстчета, татуиран с Ботев и с религиозна ревнивост защитаващ " фамилните полезности ", в никакъв случай няма да видите в черква. Все отново, в неделя е редно човек да се наспи добре " като хората ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Анализът е препубликуван от
Откакто новоизлюпените " консерватори " (по съветски образец) у нас видяха като главен метафизически зложелател в днешния свят " джендър идеологиите ", денационализиращия глобализъм и " обществото на консумеризма " последователно - този път измежду масите - се нации още един вид " православно християнство ", за което, мисля, би трябвало да кажа нещо след текста си от предходната седмица.
Основното в това " наше " и " обичайно изповедание " се оказва фамилията (от мъж и жена) и любовта към " народностните ни обичаи ". Ако човек следи обществените акции на този вид " православни " и няма никаква визия що за вяра е Православието, би могъл да реши, че съгласно нея Христос, Неговите възпитаници, апостолите и светите отци на Църквата са учили първо и на първо място, че човек се ражда на този свят мъж, с цел да " си вземе жена ", или жена " с цел да бъде взета " от мъжа си и те да станат (хетеросексуално) семейство. И това е по този начин, тъй като когато този вид нови " православни " у нас бъдат запитани кои по-точно са " християнските " (нашите, изконните, православни) полезности, които те неотдавна ревниво пазят с шествия, заявления и (подсказвани на Св. ни Синод) " мнения ", те най-често ще ви отговорят, че такава полезност е фамилията.
Ако оставим настрани, че - симптоматично - най-често ревнителите на тази съществена християнска православна полезност са невстъпили в брак " ученици на елитни гимназии " или второ- и трето-брачни, ще би трябвало да кажем, че в случай че утвърждаваното от тях в действителност би било правилно, то в християнството (и в Православието) безусловно не би имало нищо отличаващо го от множеството международни културни и религиозни обичаи, пък даже от - така и така естествено заложеното на индивида.
Не ангажираността към близък, без значение от неговия етнос и религия, на която Христос ни учи в евангелската алегория, не " блаженството " на " нищите духом ", не раздаването на всичко, което имаш и тръгването след Христос, което е това, което " не доближава " на изпълнилия даже всичко предписано в Закона Моисеев, не прощаването на дълга на близък ти " до седемдесет пъти по седем ", не правенето на положително на ония, които ни ненавиждат, не респектът към каещия се митар и плачещата развратница, тъй като те биха могли да са по-близо до Царството небесно, а видиш ли фамилията.
Каква вулгаризация на християнството и на Православието!
Тя, несъмнено, има своя корен в същия съветски по своя генезис дуализъм, съгласно който през днешния ден целият свят отвън Русия (и обичащите Русия) е атеистичен, индивидуалистичен, а заради това и джендъристки, не-човешки, " содомитски ", а нормалността и фамилията са станали дял само на източното (защото е руско) Православие.
Разбира се, не желая да кажа, че болшинството от свеждащите Православието до (хетеросексуалното) семейство и хетеросексуалното семейство до Православието си дават сметка за този корен на " православността " си, само че е реалност, че независещата от тях и неможеща да бъде заслуга (камо ли пък религиозна заслуга) хетеросексуалност и общочовешка двигателна сила към брачност се трансформира за тях в съвсем мистическа " праведност ", точно в подтекста на този " експортиран " от нацистка Русия дуализъм. Ние сме хетеросексуални мъже и дами, ние сме склонни да сключим брак (в който можем и да се бием, и да си изневеряваме), само че това към този момент значи, че не сме " гнили либерали ", а сме православни християни - единствено които в днешния " разяден " свят са към момента хетеросексуални, вършат фамилии и раждат деца.
Православни християни обаче сме в последно време и със самото това, че сме българи - ентусиазмично, патриотарски сме българи. Защото " българщината " ни - по какъв начин другояче - е традиция (а не национално строителство), фолклор (а не общочовешка култура), тъй като е " храбър " изолационизъм и провинциализъм (а не всечовечност). В този подтекст Православието за този типаж не е нравствен живот през днешния ден, а украса - иконки, кръстчета, освещавания, свещички и пр.; не е конфесия, а анти-конфесия: анти-западен анти-католицизъм, анти-протестантизъм и изобщо вероизповедание - " анти ". То е " българската " вяра.
Всъщност, преди известно време видях в обществените мрежи невероятна - синтезираща в едно илюстрация на това " фамилно " и " народностно православие ". Гледайки клипа изначало помислих, че той е негова иронична подигравка. Оказа се обаче, че си го е направил и режисирал напълно съществено наш съотечественик, живеещ от години в Германия. Нека в резюме ви опиша какво съставлява той. В самото начало виждаме в кадър крепък, " нацепен батка " (както се показват младите), отварящ долап явно в дома си, откъдето изважда бели къси чорапи, на които се мъдри портретът на Христо Ботев, а по-късно и български байряк. Тържествено смъква тениската си, застава " по мускули " в тил и виждаме че сред врата и плешките му е татуиран кръст.
" Кръстоносецът " се облича в състезателен екип, надява бронежилетка, обръща се и застава пред сложена на шкафа иконка, тържествено се прекръства, намята трибагреника като пешкир на раменете си и излиза. След момент го виждаме застанал на площадка още веднъж (трикратно) прекръстващ се и зачатъчен да прави лицеви опори: пет, 10 - надига се, прекръства се още веднъж и отново пет, 10 лицеви опори, трансформирайки прекръстването в детайл на атлетичното упражнение. След последното тържествено прекръстване избърсва изпотеното лице с трибагреника и го премята през врата си като пешкир.
Както се вижда всичко в действителност е събрано в едно: Христо Ботев (на краката), иконката на шкафчето, татуираният кръст, кръстните знамения и мъжественият атлетизъм. " Православният " българин - проличава от километри - не просто е хетеросексуален, само че е и " мачо ". Което значи, че е подготвен за реализиране на главната " християнска полезност " - фамилията, в което ще може и да закриля, само че и да вдъхва боязън на " дамата " - в което ще е " православен ", тъй като е " българин " и " мачо " и ще е " мачо ", тъй като е " православен ", а не някакъв си " разглезен католик " или не дай Боже " либерал ".
В умозаключение ще кажа единствено, че този нов вид " православен християнин ", украсен с иконки, кръстчета, татуиран с Ботев и с религиозна ревнивост защитаващ " фамилните полезности ", в никакъв случай няма да видите в черква. Все отново, в неделя е редно човек да се наспи добре " като хората ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ