Глътка нормалност: Как работи дневният център за зависими в Пловдив
Дневен център „ Розовата къща “ в Пловдив към този момент съвсем година дава поддръжка на хора, които страдат от зависимости. Всеки ден сред 70 и 80 души получават психосоциална грижа и поддръжка, храна, облекла, достъп до пералня, душ, хигиенични материали и дезинфекционни средства. В студените месеци центърът предлага топло място, а благодарение на донори се покриват потребностите от храна, обувки и облекла. В центъра се покриват някои базови медицински потребности. Предоставят безвъзмездни и анонимни проучвания за Хепатит В, Хепатит С, ХИВ и Сифилис, както и подпомагане за включване в терапия при позитивни резултати. Сградата на ул. „ Пламък “ №2 е предоставена от общината, което обезпечава непоклатимост на центъра.
Прочетете още
„ Целта ни е да предоставим късмет на хората в потребност да стартират своето възобновяване в безвредна и подкрепяща среда “, изяснява пред TrafficNews Виолета Мартинова, част от екипа на „ Розовата къща “. „ Предлагаме самостоятелно и групово консултиране по проблемите на зависимостта, както и ориентиране за лекуване за тези, които са на този стадий от пътя си. Това е място, където хората могат да получат неосъждащо отношение, тъй като зависимостта е болест като всяко друго хронично заболяване “, акцентира тя.
Началото
„ Центърът работи от началото на годината, а публично го открихме през май “, прецизира Мартинова. Тя споделя, че екипът включва хора, които са работили на същото място преди пет години. „ За нас беше предизвикателство да се върнем, тъй като картината на използването на субстанции и следствията от новите опиати е много друга. Сградата ни беше предоставена от Община Пловдив и получихме позволение за прилагане за идващите пет години “, изяснява Мартинова.
Центърът е неповторим по рода си – аналог на него съществува само в София. Тук хората могат да достъпят услуги без особени условия. Това е място, където те могат да се срещнат с схващане, да обсъдят своите проблеми и да получат поддръжка.
Подкрепа за физическото здраве
„ Много от нашите клиенти са бездомни и стартират деня си при нас премръзнали и гладни. Осигуряваме им топъл чай, закуска, баня, чисти облекла и пералня. Често това е единственият метод да се почувстват като естествени хора, обгрижени и уважавани “, споделя Мартинова.
Центърът разполага с здравно лице, което прави бързи проби за Хепатит B и C, ХИВ и сифилис. „ За тези, които имат здравни осигуровки, ги насочваме към подобаващи лечебни заведения. Но доста от нашите хора нямат здравно обезпечаване, което лимитира опцията им да се лекуват. А за Хепатит B и C актуалното лекуване е извънредно дейно “, акцентира тя.
Работа с уязвими групи
„ Освен хората, които са бездомни, работим с тези от метадонови стратегии, интензивно употребяващи и проституиращи. За тях е значимо да осигурим проучвания, лекуване и самостоятелни съвещания. Много от нашите клиенти са ХИВ-позитивни и са мощно дискриминирани от обществото. Нашата роля е да бъдем посредник сред тях и медицинските институции, да ги придружаваме на прегледи и да следим постоянното взимане на медикаменти “, изяснява Мартинова. И прибавя: „ Целта е освен да се грижим за тяхното здраве, само че и да понижим риска от заразяване на други хора. Грижата за най-уязвимите е грижа за цялото общество. “
Битови потребности и ежедневни провокации
Най-голямото предизвикателство пред екипа е обезпечаването на задоволително храна. За 80 души, от които половината са бездомни, това е съществено изпитание. Затова разчитат на дарения – консерви, инстантни супи, кроасани, вафли, захар, кафе и чай. Но ресурсите са лимитирани и постоянно се изчерпват бързо.
Друг непрекъснат дефицит сега са зимни якета и здрави обувки. „ Дори и да имаме 3–4 комплекта, те бързо се изразходват. Хората се нуждаят от обувки 41–43 номер и дебели якета за сезона. Това е непрекъсната нужда “.
Промените в използването на опиати
„ Фентанилът е настоящата дрога – към 50 пъти по-силна от хероина. Тя води до по-честа приложимост и съществени здравни опасности. Нашата роля е да осведомяваме клиентите за заплахите и да ги запазим живи, до момента в който са подготвени за лекуване “, изяснява Мартинова.
Тя добавя, че младежите избират синтетични стимуланти, до момента в който възрастните използват опиати. „ Причините за започване са разнородни – от любознание и потребност да се впишат, до обществени и фамилни проблеми. Много хора стартират от предпочитание да бъдат видени и чути, само че зависимостта последователно взима решения вместо тях “, споделя тя.
Истории на триумф и покруса
Мартинова споделя две истории, които илюстрират другите ориси на клиентите:
„ Един юноша съумя да спре зависимостта си. Имаше рецидиви, само че в този момент има семейство и води постоянен живот. Дойде да ни каже: „ Здравейте, доста ви благодаря, че бяхте до мен. ” Това е извънредно зареждащо. “
Другата история е диаметрално противоположна. „ Двойка подвластни бяха на улицата. Той беше ХИВ-позитивен и умря преди раждането на детето им. Тя роди, съумя да се вземе в ръце, върна се при родителите си, роди още едно дете, но в този момент още веднъж е тежко подвластна. Нашите истории в никакъв случай не са еднопосочни – има триумфи и нещастия, от време на време по едно и също време. “
Сигурност и атмосфера в центъра
„ Никога не съм се страхувала за живота си. Тук постоянно има хора, които стоят, когато сме единствено дами, с цел да ни пазят. Никога не сме ги молили, само че те имат в главата си концепцията, че имаме потребност да бъдем защитавани. Което е извънредно благо “, споделя Мартинова.
Липса на държавна поддръжка
„ Без психотерапия, без образования в обществени и трудови умения, без психосоциална грижа и поддръжка ресоциализацията е немислима, а излекуването е невероятно. Българската страна продължава да неглижира грижата за подвластните. Освен метадоновото лекуване, нищо друго не се обезпечава. Частни стратегии костват сред 3 000 и 8 000 лева на месец. За да се излекува човек с дългогодишна взаимозависимост, би трябвало да прекара най-малко една година в такава лечебна общественост, това е златен стандарт. Но държавна поддръжка няма “, изяснява тя.
Мартинова показва вяра: „ От 2026 година се надяваме Министерството на труда и обществената политика да финансира част от услугите ни. Надяваме се това да ни обезпечи непоклатимост и да разреши разширение на грижата за хората, които имат потребност. “
„ Обществото стартира да схваща по-добре тези хора. Те са жертви както на своите избори, по този начин и на обществената среда. Зависимостта е заболяване като всяко друго. Нашата работа е да ги съхраним, да им дадем поддръжка и късмет за естествен живот “, споделя Виолета Мартинова.
Прочетете още
„ Целта ни е да предоставим късмет на хората в потребност да стартират своето възобновяване в безвредна и подкрепяща среда “, изяснява пред TrafficNews Виолета Мартинова, част от екипа на „ Розовата къща “. „ Предлагаме самостоятелно и групово консултиране по проблемите на зависимостта, както и ориентиране за лекуване за тези, които са на този стадий от пътя си. Това е място, където хората могат да получат неосъждащо отношение, тъй като зависимостта е болест като всяко друго хронично заболяване “, акцентира тя.
Началото
„ Центърът работи от началото на годината, а публично го открихме през май “, прецизира Мартинова. Тя споделя, че екипът включва хора, които са работили на същото място преди пет години. „ За нас беше предизвикателство да се върнем, тъй като картината на използването на субстанции и следствията от новите опиати е много друга. Сградата ни беше предоставена от Община Пловдив и получихме позволение за прилагане за идващите пет години “, изяснява Мартинова.
Центърът е неповторим по рода си – аналог на него съществува само в София. Тук хората могат да достъпят услуги без особени условия. Това е място, където те могат да се срещнат с схващане, да обсъдят своите проблеми и да получат поддръжка.
Подкрепа за физическото здраве
„ Много от нашите клиенти са бездомни и стартират деня си при нас премръзнали и гладни. Осигуряваме им топъл чай, закуска, баня, чисти облекла и пералня. Често това е единственият метод да се почувстват като естествени хора, обгрижени и уважавани “, споделя Мартинова.
Центърът разполага с здравно лице, което прави бързи проби за Хепатит B и C, ХИВ и сифилис. „ За тези, които имат здравни осигуровки, ги насочваме към подобаващи лечебни заведения. Но доста от нашите хора нямат здравно обезпечаване, което лимитира опцията им да се лекуват. А за Хепатит B и C актуалното лекуване е извънредно дейно “, акцентира тя.
Работа с уязвими групи
„ Освен хората, които са бездомни, работим с тези от метадонови стратегии, интензивно употребяващи и проституиращи. За тях е значимо да осигурим проучвания, лекуване и самостоятелни съвещания. Много от нашите клиенти са ХИВ-позитивни и са мощно дискриминирани от обществото. Нашата роля е да бъдем посредник сред тях и медицинските институции, да ги придружаваме на прегледи и да следим постоянното взимане на медикаменти “, изяснява Мартинова. И прибавя: „ Целта е освен да се грижим за тяхното здраве, само че и да понижим риска от заразяване на други хора. Грижата за най-уязвимите е грижа за цялото общество. “
Битови потребности и ежедневни провокации
Най-голямото предизвикателство пред екипа е обезпечаването на задоволително храна. За 80 души, от които половината са бездомни, това е съществено изпитание. Затова разчитат на дарения – консерви, инстантни супи, кроасани, вафли, захар, кафе и чай. Но ресурсите са лимитирани и постоянно се изчерпват бързо.
Друг непрекъснат дефицит сега са зимни якета и здрави обувки. „ Дори и да имаме 3–4 комплекта, те бързо се изразходват. Хората се нуждаят от обувки 41–43 номер и дебели якета за сезона. Това е непрекъсната нужда “.
Промените в използването на опиати
„ Фентанилът е настоящата дрога – към 50 пъти по-силна от хероина. Тя води до по-честа приложимост и съществени здравни опасности. Нашата роля е да осведомяваме клиентите за заплахите и да ги запазим живи, до момента в който са подготвени за лекуване “, изяснява Мартинова.
Тя добавя, че младежите избират синтетични стимуланти, до момента в който възрастните използват опиати. „ Причините за започване са разнородни – от любознание и потребност да се впишат, до обществени и фамилни проблеми. Много хора стартират от предпочитание да бъдат видени и чути, само че зависимостта последователно взима решения вместо тях “, споделя тя.
Истории на триумф и покруса
Мартинова споделя две истории, които илюстрират другите ориси на клиентите:
„ Един юноша съумя да спре зависимостта си. Имаше рецидиви, само че в този момент има семейство и води постоянен живот. Дойде да ни каже: „ Здравейте, доста ви благодаря, че бяхте до мен. ” Това е извънредно зареждащо. “
Другата история е диаметрално противоположна. „ Двойка подвластни бяха на улицата. Той беше ХИВ-позитивен и умря преди раждането на детето им. Тя роди, съумя да се вземе в ръце, върна се при родителите си, роди още едно дете, но в този момент още веднъж е тежко подвластна. Нашите истории в никакъв случай не са еднопосочни – има триумфи и нещастия, от време на време по едно и също време. “
Сигурност и атмосфера в центъра
„ Никога не съм се страхувала за живота си. Тук постоянно има хора, които стоят, когато сме единствено дами, с цел да ни пазят. Никога не сме ги молили, само че те имат в главата си концепцията, че имаме потребност да бъдем защитавани. Което е извънредно благо “, споделя Мартинова.
Липса на държавна поддръжка
„ Без психотерапия, без образования в обществени и трудови умения, без психосоциална грижа и поддръжка ресоциализацията е немислима, а излекуването е невероятно. Българската страна продължава да неглижира грижата за подвластните. Освен метадоновото лекуване, нищо друго не се обезпечава. Частни стратегии костват сред 3 000 и 8 000 лева на месец. За да се излекува човек с дългогодишна взаимозависимост, би трябвало да прекара най-малко една година в такава лечебна общественост, това е златен стандарт. Но държавна поддръжка няма “, изяснява тя.
Мартинова показва вяра: „ От 2026 година се надяваме Министерството на труда и обществената политика да финансира част от услугите ни. Надяваме се това да ни обезпечи непоклатимост и да разреши разширение на грижата за хората, които имат потребност. “
„ Обществото стартира да схваща по-добре тези хора. Те са жертви както на своите избори, по този начин и на обществената среда. Зависимостта е заболяване като всяко друго. Нашата работа е да ги съхраним, да им дадем поддръжка и късмет за естествен живот “, споделя Виолета Мартинова.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ