Днешният свят е оформен от убеждението, че хората могат да

Днешният свят е завършен от убеждението, че хората могат да надхитрят и надвият гибелта. По създание това е революционно ново отношение.

През по-голямата част от историята хората добродушно са се подчинявали на гибелта. До късната съвременна ера множеството религии и идеологии са виждали гибелта освен като наша неизбежна орис, само че и като главен източник на смисъл в живота.

Най-важните събития от човешкото битие са се случвали, откакто издишате последния си мирис.

Едва тогава сте започвали да научавате същинските секрети на живота. Едва тогава сте спечелвали постоянно избавление или понасяли постоянно проклинание.

В един свят без гибел – а затова без парадайс, пъкъл или преобразяване – религии като християнство, ислям и индуизъм не биха имали смисъл.

През по-голямата част от историята най-хубавите човешки мозъци са били заети с това да придават смисъл на гибелта, а не да се пробват да я победят.

Епосът за Гилгамеш, митът за Орфей и Евридика, Библията, Корана, Ведите, и безчет други свещени книги и приказки търпеливо са обяснявали на уплашени хора, че ние умираме, тъй като по този начин повелява Бог, Космосът или майката природа – и че е по-добре да приемем тази орис със примирение и берекет.

Може би някой ден Бог ще отстрани гибелта посредством популярен философски жест, като да вземем за пример второто пришествие на Христос. Но реализирането на подобен тип чудеса е било явно надалеч над опциите на хората от плът и кръв.

И тогава идва научната гражданска война. За учените гибелта не е божествено разпореждане – тя е просто механически проблем.

Хората умират не тъй като Бог е разпоредил по този начин, а заради някакъв механически проблем. Сърцето стопира да изпомпва кръв. Рак е унищожил черния дроб. В белите дробове се развъждат вируси.

И коя е повода за всички тези механически проблеми? Други механически проблеми.

Сърцето стопира да изпомпва кръв, тъй като до сърдечния мускул не доближава задоволително количество О2. Раковите кафези се популяризират в черния дроб заради някаква инцидентна генетична разновидност. Вирусите са се настанили в белите дробове, тъй като някой е кихнал в рейса. Нищо метафизично в такива неща.

И науката има вяра, че всеки механически проблем има техническо решение.

Не е належащо да чакаме второто пришествие на Христос, с цел да преодолеем гибелта.

Могат да го създадат и няколко учени в лаборатория.

Докато по традиция гибелта е била компетентност на свещеници и богослови в черни раса, в този момент с нея се занимават хората в бели лабораторни престилки.

Ако сърцето прескача, можем да го подтикваме с пейсмейкър или даже да трансплантираме ново. Ако ракът беснее, можем да го убием с радиация. Ако вирусите се популяризират в белите дробове, можем да ги подчиним с някакво ново лекарство.

Вярно е, че сега не можем да решим всички механически проблеми. Но работим върху тях.

Най-добрите човешки мозъци към този момент прекарват времето си не в опити да придадат смисъл на гибелта, вместо това са заети с удължение на живота.

Те изследват микробиологичните, физиологичните и генетичните системи, виновни за заболяванията и старостта, и създават нови медикаменти и революционни лекувания.

Ние сме толкоз сполучливи в напъните си да опазим и удължим живота, че от това светогледът ни се е трансформирал надълбоко.

Докато обичайните религии са смятали отвъдното за главен източник на смисъл, от 18 век насам идеологиите като демократизъм, социализъм и феминизъм са изгубили всевъзможен интерес към отвъдния живот.

Какво тъкмо се случва с един болшевик, откакто той или тя почине? Какво се случва с капиталиста? Какво се случва с феминистката?

Безсмислено е да търсим отговори на сходни въпроси в съчиненията на Карл Маркс , Адам Смит или Симон дьо Бовоар .

Ще промени ли актуалната пандемия човешкото отношение към гибелта? Вероятно не. Точно противоположното.

Covid-19 евентуално ще ни накара единствено да удвоим напъните си за отбрана на човешкия живот. Защото преобладаващата културна реакция против него е не примирие, а комбинация от отвращение и вяра.

Цялата публикация можете да прочетете на librev.com