Васил Сотиров: Едно произведение трябва да има хрумка и да докосва определен кръг читатели
Днешният ни посетител Васил Сотиров обича Чаплин и Маркс. Братя Маркс. Учил се е от Валери Петров. Много харесва Димчо Дебелянов. От приключената гимназия излиза наяве, че обича френския език, след българския… Любими спортове – шахмат и футбол, от храната – тази, която става за мезе. Зодия Близнаци (Единият работи, другият пие. Единият пие, другият плаща…)
Автор е на повече от 15 книги, множеството от които – със стихове, само че има и епиграми, разкази стихове за деца. Гордее се с преводите си на Франсоа Вийон и Реймон Кьоно („ Упражнения по жанр “). Носител е на доста и разнообразни награди. Негови творби са влезнали и в читанките.
Роден е в семейство на художници, само че признава – по-лесно му било да избяга от тяхната сянка. Харесва остарелия Пловдив, само че въпреки всичко споделя София си е моят град… Познава и централната част на столицата, и панелната София.
Работил е в доста вестници, плюс радио, плюс телевизия, в анимацията…
Не рисува, само че има крепко другарство с карикатуристи (работил е в сп. „ Карикатура “), те го имат за техен кадър…
Разказва и за детския си спомен от филм за Рамбранд, с цел да стигне до извода, че изкуството от време на време е по-силно от самия създател.
Познава и е работил с доста артисти, композитори.
В момента продължава да пише… каквото му се написа. Не пасувам, де…
Очарован е от срещите с децата (първи и втори клас)
Тъй рече Васил Сотиров:
лирико-сатирик, писателят, сценарист и преводач
Човек би трябвало да се впише в своето време, различен метод няма. Всяко време може да те предизвика за лирика, зависи по какъв начин гледаш на него.
Литературата не е съревнование. Думата конкуренция не е подобаваща. Има място за всеки. Най-важното за всяка литература е да бъде многообразна. Да има разнообразни гледни точки. Да допира избрани кръг читатели (не може - всички).
Едно произведение няма ли хрумка, си е 100% графоманска работа.
Предпочитам късите форми, тъй като съм ленив. (бел. а. – айде де!)
Преводът е доста потребен за писателя. Защото може да преодолее персоналното си его. Уважавам тези, които са склонни и способни на креативен превод.Достатъчно е да споменем Валери Петров и Кръстан Дянков, с цел да напомним, че България е имала освен положителни преводачи, а се приказва и за цели школи.
При превод на лирика би трябвало доста добре да владееш формата. Тя не би трябвало да е проблем, а да се концентрираш върху пресъздаването на авторовия жанр.
Чувствам се като вкъщи си, тъй като съм работил значително години в БНР
Чуйте диалога на Георги Нейков с Васил Сотиров
Автор е на повече от 15 книги, множеството от които – със стихове, само че има и епиграми, разкази стихове за деца. Гордее се с преводите си на Франсоа Вийон и Реймон Кьоно („ Упражнения по жанр “). Носител е на доста и разнообразни награди. Негови творби са влезнали и в читанките.
Роден е в семейство на художници, само че признава – по-лесно му било да избяга от тяхната сянка. Харесва остарелия Пловдив, само че въпреки всичко споделя София си е моят град… Познава и централната част на столицата, и панелната София.
Работил е в доста вестници, плюс радио, плюс телевизия, в анимацията…
Не рисува, само че има крепко другарство с карикатуристи (работил е в сп. „ Карикатура “), те го имат за техен кадър…
Разказва и за детския си спомен от филм за Рамбранд, с цел да стигне до извода, че изкуството от време на време е по-силно от самия създател.
Познава и е работил с доста артисти, композитори.
В момента продължава да пише… каквото му се написа. Не пасувам, де…
Очарован е от срещите с децата (първи и втори клас)
Тъй рече Васил Сотиров:
лирико-сатирик, писателят, сценарист и преводач
Човек би трябвало да се впише в своето време, различен метод няма. Всяко време може да те предизвика за лирика, зависи по какъв начин гледаш на него.
Литературата не е съревнование. Думата конкуренция не е подобаваща. Има място за всеки. Най-важното за всяка литература е да бъде многообразна. Да има разнообразни гледни точки. Да допира избрани кръг читатели (не може - всички).
Едно произведение няма ли хрумка, си е 100% графоманска работа.
Предпочитам късите форми, тъй като съм ленив. (бел. а. – айде де!)
Преводът е доста потребен за писателя. Защото може да преодолее персоналното си его. Уважавам тези, които са склонни и способни на креативен превод.Достатъчно е да споменем Валери Петров и Кръстан Дянков, с цел да напомним, че България е имала освен положителни преводачи, а се приказва и за цели школи.
При превод на лирика би трябвало доста добре да владееш формата. Тя не би трябвало да е проблем, а да се концентрираш върху пресъздаването на авторовия жанр.
Чувствам се като вкъщи си, тъй като съм работил значително години в БНР
Чуйте диалога на Георги Нейков с Васил Сотиров
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ