Днешният ми разказ се забави много. Неделята е много странен

Днешният ми роман се забави доста. Неделята е доста чудноват ден. Всички споделят, че е ден за почивка. Че би трябвало да забравиш всичко и да почиваш, с цел да започнеш седмицата със свежи сили.

Много бих желала един ден това да се случи и при мен. Да прекарам деня с брошура в ръка или дълга разходка отвън града. Да имам време за заниманието си, да имам разполагаем целия ден в търсене на съвършената завивка или чанта. Но към този момент не е подобен моментът. Може би е въпрос на цели и обмисляне на времето. Аз очевидно не съм намерила към момента вярното обмисляне на времето.

В моето схващане и всекидневие неделята е да си с единия крайник в понеделника. Преглед на облеклата за работната седмица, финансите, планиране на менюто, извършване на покупки. Санитарен полуден с децата – къпане, рязане на нокти и така нататък А с течение на деня – какво плануваме за седмицата, да разпределим дилемите на всички. Кога би трябвало да водим каката на балет, по кое време е коледното й празненство...

Откакто тя е в учебно заведение, неделя е и ден за повечко готвене. Трябва да направя нещо за ядене, което да сложа в раницата. Но би трябвало да е атрактивно, вкусно и елементарно за ястие. Курабийки, мъфини, банички – общо взето е това.

Днес ще са банички. По обичайната рецепта за нея и другите и с праз и гъби – за мен. Базовата рецептата за тази баница, само че махнах яйцата и сиренето. Пак станаха доста вкусни, единствено с праз, гъби и магданоз.

Накиснах и нахут нощес и се завъртях още малко към едни фалафели. Та по тази причина закъснях Сега се пекат и нямам самообладание да видя какво ще излезе. От моите студентски години това беше най- обичаната ми бърза храна. Сандвич с фалафели, 3- 4, в арабска питка, свежа салата и чеснов млечен сос. Това тогава струваше единствено 1,20 лева, за информация класическата болярска баничка беше 60 ст. Но разликата във усетите беше феноменална, революционна даже, въпреки всичко са минали 11 години оттогава. Никога не бях опитвала нещо толкоз екзотично. Майсторът, който ги правеше, беше арабин и споделяше, че най- вкусното нещо, което пък въобще в миналото е ял е филия топъл самун с лютеница.

Отнасям се към мемоари за моите студентски години, какви неща ядяхме тогава, Боже мой! Сега, като се сетя, в никакъв случай няма да ги вкуся, само че тогава „ боклучавата ” храна беше знак някакъв на откъсването от майчината настойчивост. Всички майчини ястия, топлота и уют от домашната кухня, заменихме с банички, колбаси на скара, сандвичи с каквото е на ниска цена в магазина, кренвирши с яйце и някакви безумни първи опити в кулинарията. За лукс, понякога си позволявахме студентски стол, само че това не беше по- постоянно от един път седмично.

“Но нямаше пък нищо по- сладко от това да се върнеш един път в месеца вкъщи и мама да ти е сготвила обичаната гозба. ”

И да знаеш, че някой те чака и те мисли.

Другият хранително- вкусов феномен беше колетът от у дома. Всеки студент е редно най-малко един път да получи колет. Имах другар, който получаваше прясна цаца от Варна, да вземем за пример. Но такива пратки бяха изключение. Най- постоянно студентите получаваха буркани с прясно сготвени неща, буркани с консерви. И с този колет имаше угощение най-малко седмица напред на всички от компанията. Докато още веднъж не се чуе всеобщо стържене на стомаси...

Как ли се хранят в този момент студентите? Пици на парче, дюнери, сандвичи, може би готвят нещо, може би пазарят от така наречен " топли витрини ", кой ги знае. Но колкото огромен да е изборът през днешния ден, все има кой да ги мисли. Това надали се е трансформирало.

Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.