Днешният издател е хъш. Със сигурност е възрожденец, защото няма

" Днешният издател е хъш. Със сигурност е възрожденец, тъй като няма книгоиздаване без денонощните неуморни старания на хора, които доста постоянно вършат това безусловно про боно единствено и единствено книгите да доближат до своите читатели.Това е възрожденски труд и поради идея " просветеност ", тъй като в последна сметка няма просветеност без книги ".

Това съобщи в предаването " Посока Култура " с Мирослав БоршошДесислава Алексиева - ръководител на УС на Асоциация „ Българска книга “.

Десислава Алексиева и проф. Амелия Личева

" Все още оставаме с възрожденския дух и обичаи, когато влагаме доста от персоналното си време, с цел да може книгите да доближат до хората, което е и част от нашата идея. Всяко едно такова изпитание се отплаща неведнъж, тъй като когато книгата доближи до хората, това има резултат на мултиплициране, тъй като нейната стойност е доста по-голяма от цената на коричната цена ", добави тя.

" Много неща в действителност се вършат про боно ", удостовери проф. Амелия Личева - книжовен критик и един от шефовете на Софийския книжовен фестивал. " Правят се поради това да има книги, да има четене, тъй като в последна сметка то е единственото, което може по някакъв метод да ни помогне, в това число като общество, тъй като без една необятно осведомена, грамотна общественост, няма по какъв начин да вървим напред ", продължи тя.

Десислава Алексиева сподели, че при нас няма Национална стратегия за поощряване на четенето, поддръжка на книгата, развиване на книгата и литературата и представянето на българската книга в чужбина, които, по думите й, са основни фактори за развиването освен за книгоиздаването, само че и за развиването на нацията.

" Законът за книгата би трябвало да има необятен обсег, да обгръща библиотеките, да обгръща политики в региона на книгата, да обгръща това да има конструкция в Министерството на културата, която да е отдадена на книгите, литературата и четенето.Такава за жалост сега няма, само че ние не можем да се сърдим на Министерството на културата, че нямат административен потенциал ", уточни ръководителят наАсоциация „ Българска книга “.

По думите й в случай че желаеме да реализираме идея " просветеност ", ние би трябвало да имаме такава стратегия. " Без вложения в книги, просветеност и четене, ние рискуваме да вървим обратно, вместо напред ", добави Алексиева.

" Имаше много разногласия към мотото " Четене с схващане ", само че то не е просто една инструкция, която сме взели, която е в европейските наставления. Това би трябвало да се трансформира във философия, тъй като би трябвало да се научим да вършим разлика сред истина и подправени вести, сред всички подмени, които се случват, в това число на равнище литература. Много необятен е спектърът, в който ни се желае да сигнализираме, че има проблеми. Затова при четенето с схващане концепцията е да се образуват публики, които имат сериозно мислене ", изясни проф. Лечева.

По думите й тези публики са дребни, само че би трябвало да се работи с тях, с цел да може по някакъв метод да бъде направляван усетът им.

Десислава Алексиева цитира данни от скорошно проучване на Асоциация " Българска книга ", съгласно които 38% от българите не четат.

" Миналата седмица излезе друго проучване на Европейски Съюз, което демонстрира, че 47% от българскитеученици не могат да четат с схващане, имат проблем с четенето, т.е. съвсем половината от децата. Тук приказваме за систематичен проблем, а когато приказваме за систематичен проблем, би трябвало да има систематични решения ", съобщи Алексиева.

Според нея тези резултатисе дължат на липса на просвета на четене илипса на идея " просветеност ".

" Истината е, че читателите се раждат в скута на родителите си. Ние би трябвало да създадем вложения в това родителите да стартират да четат на децата си, тъй като тази просвета се основава от най-ранна възраст. В учебно заведение е прекомерно късно да се възпитава обич към книгите ", на мнение е ръководителят на Асоциация „ Българска книга “.

Тя изрази мнение, че методът книгите да бъдат налични е като най-малко се резервира тази 9% ставка, която е гласувана до 31 декември. " В момента се борим да има промени в Закона за Данък добавена стойност и това да се трансформира в непрекъсната мярка. Надяваме се това да се случи. Докато не забележим нещо на разположение, не можем да обявим победа ", сподели Алексиева.

" Тази година имаше и европейска инструкция, която планува нулева ставка на Данък добавена стойност върху книгите. Защо? Защото Данък добавена стойност върху книгите съставлява налог върху грамотността и четенето ", уточни Десислава Алексиева.

Проф. Амелия Личева от своя страна изрази терзанието си от структурата на учебните стратегии. " Учителите споделят " нашата система е такава, че децата до 8 клас единствено би трябвало да четат текстовете и да преразказват ". Това не ги подтиква към мислене, те просто зазубрят едни текстове, които би трябвало да опишат ", уточни тя.

Според проф. Личева " Под игото " би трябвало да се преподава в горен курс. " През ранните години би трябвало да опитваме с по-съвременни неща, тъй като ги губим не просто като читатели, а като хора, които имат какъвто и да е интерес към хуманитаристиката ", на мнение е тя.

49-ото издание наПанаира на книгата ще се организира от 6 до 11 декември в НДК, всеки ден от 10 до 20 ч.

Десислава Алексиева показа, че няма нито едно свободно място на нито един от четиритеетажа на НДК. На Панаира чакаме към 160 издателства с най-новите им книги.

Тази година издателите са надскочили себе си, съобщи Алесиева. Ще има доста събития, изясни тя, като стартъттрадиционно е с една самодейност за поощряване на четенето - Похода на книгите.

Проф. Амелия Личева от своя страна изясни, че по време на Софийския интернационален книжовен фестивал читателите ще могатда се срещнат с доста значими създатели онлайн.