Google чества колумбийската художничка Ема Рейес
Днешният Doodle на Гугъл (както се назовава илюстрацията на търсачката) е в чест на колумбийската художничка и публицист Ема Рейес.
Рейес е родена на 9 юли през 1919 година в Богота, Колумбия.
Въпреки че израства в беднотия и неуважение, художничката реализира огромен триумф в живота си. До 5-годишна тя живее със сестра си, майка си и малко момче, което не е от фамилията, в една стая. Впоследствие майката изоставя цялото семейство и локален манастир приема сестрите Рейес.
Момичетата са оставени необразовани, без достъп до главно обучение, а в това време Ема Рейес бродира, шие и пере по 10 часа дневно. След като прекарва към 15 години там, тя краде ключовете от вратата на манастира и бяга.
Художничката пътува и живее на доста разнообразни места - Буенос Айрес, Монтевидео, Йерусалим, Вашингтон, Рим, Париж
През 40-те години Рейес прекарва доста време в Париж и Буенос Айрес, като се от художника Андре Лоте. Ема стартира да притегля вниманието през 1947 година, откакто взе участие в интернационален конкурс за изкуство в Аржентина. Тя прекарва известно време в Мексико през 50-те години на предишния век, учи със стенописеца Диего Ривера. 60-те години прекарва сред Израел и Италия.
Накрая художничката се открива във Франция, където е възхвалявана за творбите си, изобразяващи културата ѝ. Рейес даже става известна като „ Mama grande “ измежду други латиноамерикански художници. Сюжетите в картините ѝ са съзнателно елементарни, постоянно включващи хора, плодове, зеленчуци, цветя и хибриди сред хора и животни.
Мнозина, познаващи Рейес, ѝ споделят, че би трябвало да напише книга и да опише историите от детството си. Тя твърди, че не е способна за такова нещо, тъй като ѝ е мъчно да провежда мислите си и в никакъв случай не е получавала публично езиково обучение.
Историкът Герман Арсиниегас намира решение, като моли художничката да му написа писма за детството си. Между 1969 и 1997 година Рейес написва 23 писма, които съставляват " Книгата на Ема Рейес ". Тя не пожелава правописните и граматическите неточности в записките да бъдат поправени, тъй като се гордее с тях:,,всяка неточност бе увещание за детството, което е претърпяла ".
Самата Рейес редактира книгата, само че тя е оповестена едвам през 2012 година, към 9 години след гибелта ѝ, тъй че тя не съумява да види международния ѝ триумф и блестящите мнения.
Рейес е родена на 9 юли през 1919 година в Богота, Колумбия.
Въпреки че израства в беднотия и неуважение, художничката реализира огромен триумф в живота си. До 5-годишна тя живее със сестра си, майка си и малко момче, което не е от фамилията, в една стая. Впоследствие майката изоставя цялото семейство и локален манастир приема сестрите Рейес.
Момичетата са оставени необразовани, без достъп до главно обучение, а в това време Ема Рейес бродира, шие и пере по 10 часа дневно. След като прекарва към 15 години там, тя краде ключовете от вратата на манастира и бяга.
Художничката пътува и живее на доста разнообразни места - Буенос Айрес, Монтевидео, Йерусалим, Вашингтон, Рим, Париж
През 40-те години Рейес прекарва доста време в Париж и Буенос Айрес, като се от художника Андре Лоте. Ема стартира да притегля вниманието през 1947 година, откакто взе участие в интернационален конкурс за изкуство в Аржентина. Тя прекарва известно време в Мексико през 50-те години на предишния век, учи със стенописеца Диего Ривера. 60-те години прекарва сред Израел и Италия.
Накрая художничката се открива във Франция, където е възхвалявана за творбите си, изобразяващи културата ѝ. Рейес даже става известна като „ Mama grande “ измежду други латиноамерикански художници. Сюжетите в картините ѝ са съзнателно елементарни, постоянно включващи хора, плодове, зеленчуци, цветя и хибриди сред хора и животни.
Мнозина, познаващи Рейес, ѝ споделят, че би трябвало да напише книга и да опише историите от детството си. Тя твърди, че не е способна за такова нещо, тъй като ѝ е мъчно да провежда мислите си и в никакъв случай не е получавала публично езиково обучение.
Историкът Герман Арсиниегас намира решение, като моли художничката да му написа писма за детството си. Между 1969 и 1997 година Рейес написва 23 писма, които съставляват " Книгата на Ема Рейес ". Тя не пожелава правописните и граматическите неточности в записките да бъдат поправени, тъй като се гордее с тях:,,всяка неточност бе увещание за детството, което е претърпяла ".
Самата Рейес редактира книгата, само че тя е оповестена едвам през 2012 година, към 9 години след гибелта ѝ, тъй че тя не съумява да види международния ѝ триумф и блестящите мнения.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ