Google чества италианския поет Джакомо Леопарди
Днешният Doodle на Гугъл (както се назовава илюстрацията на търсачката) е в чест на италианския стихотворец Джакомо Леопарди, който е считан за една от най-важните фигури в литературата през 19 век. Освен като стихотворец, той има забележителен принос и към философията и науката.
Леопарди е роден на днешния ден през 1798 година в дребното провинциално градче Реканати, Мачерата. Израства в аристократично католическо семейство.
От дребен той е разпален четец, а библиотеката на татко му е едно от обичаните му места.
От ранна възраст Леопарди овладява латински, старогръцки, френски и иврит. Смята се, че това поставя основите да стане лингвист - академик, който учи историята и развиването на езиците. Младият стихотворец даже се заема да превежда няколко латински и гръцки класики.
Леопарди се влюбва в хрумвания от Просвещението, философско придвижване, което предизвиква разсъдъка и логиката над суеверието. Тази пристрастеност го трансформира в един от най-радикалните мислители на своето време.
14-годишен той написва Pompeo in Egitto (Помпей в Египет), манифест, критикуващ една от най-могъщите фигури в Рим. През идващите години той написа разнообразни филологически писания и забележителни стихотворения като L`appressamento della morte (Приближаването на смъртта), Inno a Nettuno (Химн за Нептун) и Le rimembranze (Спомени).
Леопарди прекарва остатъка от кариерата си в основаване на лирическа лирика, в това число Canti (Песни) и Canzoniere (Песни).
Текстовете му постоянно изследват патриотизма, несподелената обич и дълбоки размисли върху човешкото битие - което го прави предходник на екзистенциализма.
Едно от последните му литературни творби е Operette morali (Малки морални произведения), сбирка от остроумни метафизичен есета, написани в подигравателен жанр.
До 25-годишен Леопарди живее в имението на татко си. Едва на 32 година той напуща родното си градче
През 1833 година идва в Неапол, където прекарва последните години от живота си.
Умира през 1837 година във вила край града в ръцете на приятеля си Раниери, който написва книга за взаимните години от живота им.
Винаги безценен ми е бил тоз рид необитаем
и тоз жив плет, огромна част от който
за далечний небосвод, взора стопира.
Но, седнал и загледал се, безкрайни
пространства оттатък му, и гигантски
тишини, и най-дълбок покой ази
сътворявам в мисълта си; где сърцето
плаши се съвсем. И вятъра колчем
слушам да шуми из тез листа, онази
безконечна тишина със този глас
съпоставям: безконечното се отзовава,
и времената мъртвите, и живо е
настоящето, и звъна му. Така из таз
необятност мисълта ми се удавя:
и сладко ми е да потъна в туй море.
– " Безконечното ", Джакомо Леопарди
Леопарди е роден на днешния ден през 1798 година в дребното провинциално градче Реканати, Мачерата. Израства в аристократично католическо семейство.
От дребен той е разпален четец, а библиотеката на татко му е едно от обичаните му места.
От ранна възраст Леопарди овладява латински, старогръцки, френски и иврит. Смята се, че това поставя основите да стане лингвист - академик, който учи историята и развиването на езиците. Младият стихотворец даже се заема да превежда няколко латински и гръцки класики.
Леопарди се влюбва в хрумвания от Просвещението, философско придвижване, което предизвиква разсъдъка и логиката над суеверието. Тази пристрастеност го трансформира в един от най-радикалните мислители на своето време.
14-годишен той написва Pompeo in Egitto (Помпей в Египет), манифест, критикуващ една от най-могъщите фигури в Рим. През идващите години той написа разнообразни филологически писания и забележителни стихотворения като L`appressamento della morte (Приближаването на смъртта), Inno a Nettuno (Химн за Нептун) и Le rimembranze (Спомени).
Леопарди прекарва остатъка от кариерата си в основаване на лирическа лирика, в това число Canti (Песни) и Canzoniere (Песни).
Текстовете му постоянно изследват патриотизма, несподелената обич и дълбоки размисли върху човешкото битие - което го прави предходник на екзистенциализма.
Едно от последните му литературни творби е Operette morali (Малки морални произведения), сбирка от остроумни метафизичен есета, написани в подигравателен жанр.
До 25-годишен Леопарди живее в имението на татко си. Едва на 32 година той напуща родното си градче
През 1833 година идва в Неапол, където прекарва последните години от живота си.
Умира през 1837 година във вила край града в ръцете на приятеля си Раниери, който написва книга за взаимните години от живота им.
Винаги безценен ми е бил тоз рид необитаем
и тоз жив плет, огромна част от който
за далечний небосвод, взора стопира.
Но, седнал и загледал се, безкрайни
пространства оттатък му, и гигантски
тишини, и най-дълбок покой ази
сътворявам в мисълта си; где сърцето
плаши се съвсем. И вятъра колчем
слушам да шуми из тез листа, онази
безконечна тишина със този глас
съпоставям: безконечното се отзовава,
и времената мъртвите, и живо е
настоящето, и звъна му. Така из таз
необятност мисълта ми се удавя:
и сладко ми е да потъна в туй море.
– " Безконечното ", Джакомо Леопарди
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ