Коледни пости - Ден 6: Налага се обяд на крак. Сблъсъци с изкушенията.
Днешният ден е изключително сложен ден за мен. Налага се да изляза по всякакви задания и обедът ме сварва в центъра на града неподготвена. Ако знаех, че ще се забавя толкоз, щях все нещо да си взема от постното ми меню. Уви!
Започвам да се оглеждам за нещо небрежно да хапна и стартират компликациите – пиците са изключени на момента – колкото и „ вегетариански да са, отново имат от горната страна кашкавал, или най-малко негово сходство. От закуските само кифлите и гевреците стават, само че на мен ми се яде нещо солено, а геврекът си е чист самун. Все отново, диря и нещо здравословно, по опция, даже и в джънк фууд-а...Отивам до може би най- хубавите дюнери в града и се стартира с неуместната ми поръчка.
На въпроса какво има без месо, момичето, с ръце бързи като мълния и съвсем толкоз бърза уста, малко декларира:
„ Вегетариански хамбургер или дюнер ”.
Разбирай – питка елементарна или арабска. Но какво се крие в този вегетариански хамбургер или дюнер – кашкавал, яйце и млечен сос. Много вегетарианско, дума да няма! Не става още веднъж. Едно по едно ги отхвърлям всичките.
„ Ами какво тогава - единствено салата и пържени картофи ли?! ” Тя е просто изумена
„ И без сосче, и без кетчуп и лютичко?!! ”
„ Ами да, без! ”
Тук тя придобива ненадейно вътрешно озарение и на лицето и се разлива доволство:
„ Не, не, ще ти сложа кашкавал, три части, дори ще ти сложа! ”
„ Ама нали... ”
Не съумявам да довърша, тъй като тя се надвесва заговорнически над витрината с ръка на устата, да не чуят от нетърпеливата към този момент опашка:
„ Спокойно, той кашкавалът ни е растителен, на равнища е расъл ”
Тя избухва в инфекциозен смях от личното си духовитост и няма по какъв начин да не се засмея и аз. С три светкавични придвижвания, с ритуална церемониалност съвсем – моят дюнер е подготвен.
Започвам да се оглеждам за нещо небрежно да хапна и стартират компликациите – пиците са изключени на момента – колкото и „ вегетариански да са, отново имат от горната страна кашкавал, или най-малко негово сходство. От закуските само кифлите и гевреците стават, само че на мен ми се яде нещо солено, а геврекът си е чист самун. Все отново, диря и нещо здравословно, по опция, даже и в джънк фууд-а...Отивам до може би най- хубавите дюнери в града и се стартира с неуместната ми поръчка.
На въпроса какво има без месо, момичето, с ръце бързи като мълния и съвсем толкоз бърза уста, малко декларира:
„ Вегетариански хамбургер или дюнер ”.
Разбирай – питка елементарна или арабска. Но какво се крие в този вегетариански хамбургер или дюнер – кашкавал, яйце и млечен сос. Много вегетарианско, дума да няма! Не става още веднъж. Едно по едно ги отхвърлям всичките.
„ Ами какво тогава - единствено салата и пържени картофи ли?! ” Тя е просто изумена
„ И без сосче, и без кетчуп и лютичко?!! ”
„ Ами да, без! ”
Тук тя придобива ненадейно вътрешно озарение и на лицето и се разлива доволство:
„ Не, не, ще ти сложа кашкавал, три части, дори ще ти сложа! ”
„ Ама нали... ”
Не съумявам да довърша, тъй като тя се надвесва заговорнически над витрината с ръка на устата, да не чуят от нетърпеливата към този момент опашка:
„ Спокойно, той кашкавалът ни е растителен, на равнища е расъл ”
Тя избухва в инфекциозен смях от личното си духовитост и няма по какъв начин да не се засмея и аз. С три светкавични придвижвания, с ритуална церемониалност съвсем – моят дюнер е подготвен.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ