В Локо отбелязоха 105 г. от рожденито на легендата Стефан Па...
Днешният ден бележи празник от рождението на една от най-изявените, знакови персони в локомотивския летопис. Това е Стефан Паунов.
На днешния ден преди 105 години е роден една от знаковите фигури в историята на Локомотив Пловдив. Стефан Паунов е кръвно обвързван с черно-бялата концепция съвсем от основаването на клуба. Той и петимата му братя в разнообразни интервали са били футболисти, а един от тях е бил и ръководител на сдружението. Под управлението на Паунов железничарите печелят за първи път в историята си бронзовите медали в шампионата. Това става през 1969 година Стефан Паунов е и с решителен принос за построяването като футболист на клубната икона Христо Бонев. Макар и асистент треньор на Ботев, той дава своя наследник Тодор Паунов да пораства в черно-бялата школа. Именно Тодор е индивидът, който води в Локомотив за първи път Зума.
Фенклубът на черно-белите означи годишнината от рождението на един от архитектите на актуалния Локомотив с етюд за живота и делото му:
Стефан Паунов е роден на 18 октомври 1916 година Израства на емблематичната за клуба ни улица „ Митрополит Панарет “, опасваща източния скат на Стария град. Именно там, в сърцето на Пловдив, прави първи стъпки във футболната игра – паралелно с другари и връстници, живеещи в същия квартал. Години по-късно те ще изградят един в действителност именит отбор.
Макар да израства в клуба на своя квартал, „ Спортклуб “, Стефан Паунов в най-ранните си години не се състезава за него в шампионата на Пловдив. През лятото на 1933 година обаче е импровизирано включен в тренировките на мъжкия тим на „ Спортклуб “. Завръщането му в родния отбор е въпрос на време и се случва при започване на 1935 година
Това става в съдбоносен за съществуването на клуба миг и съответствува с връщането и на други спортклубски юноши, разпилени по останалите пловдивски клубове. От този миг един от най-славните отбори, които Пловдив ще познава, стартира да написа първите страници от своята история. В края на 30-те години тимът има за треньор Иван Паунов – най-големия брат на Стефан Паунов. По същото време междинният от братята, Александър Паунов, става член на управата на клуба, в това число и негов ръководител.
В представителния отбор на „ Спортклуб “ Стефан Паунов се изявява като атакуващ полузащитник или нападател. Бележи постоянно, основава положения за своите съотборници. Той е борбен, несклоняем, самоотвержен състезател.
С течение на годините той и съвсем всички останали от тима трансформират своите имена в именити. Ставайки в това число и капитан на отбора, Стефан Паунов играе до 1950 година за „ Спортклуб “ (преименуван на няколко пъти след 1944 г.). Да, той пази фланелката в алено, черно и бяло цели 15 поредни сезона – единствено и само отдадени на родния клуб!
През 1951 година идва моментът за отдръпване от терена. Но не от футбола или от „ Локомотив “: Стефан Паунов, дружно с досегашния си съотборник Георги Киров, стартират да упражняват юношеските обединения на „ Локомотив “ Пловдив.
На идната година Стефан Паунов встъпва и в управлението на клуба, отговаряйки за юношите.
Уверено тръгнал по пътя на треньорската кариера, последователно Стефан Паунов стартира да приготвя и мъжките отбори. Той става асистент на Георги Генов в един от най-успешните интервали на „ Ботев “. Включително и под неговите грижи развива своя гений Георги Аспарухов, до момента в който играе за отбора, отбивайки военна работа.
В средата на 60-те години Стефан Паунов става треньор на „ Спартак “ Пловдив. Както и при спортната му кариера обаче, завръщането в родния отбор е въпрос на време.
Това се случва през лятото на 1967 година И, тъкмо както при завръщането му в родния отбор като състезател, моментът е един от най-съдбовните в клубната история.
От една страна, „ Локомотив “ към този момент не разполага със личен стадион, защото дотогавашното игрище на Сточна гара е разрушено, а изгледите за изграждане на ново са неразбираеми.
В приключилия през юни шампионат „ Локомотив “ заема 11-то място, близо до изпадащите. След неговия край двата огромни локални противника, „ Ботев “ и „ Спартак “, дружно с „ Академик “, образуват „ Тракия “. В този тим, по предписание на управлението на спорта в Пловдив, трябвало да преминат и двама от най-изявените състезатели на „ Локомотив “ – националите Христо Бонев и Станчо Бончев.
Както старши треньорът на „ Тракия “ Васил Спасов декларирал пред локалния “Отечествен глас “:
„ Като старшия треньор на футболния тим на „ Тракия “ аз посрещам това обединяване като прекомерно позитивен факт. За основа на тима се взема съставът на „ Ботев “. В тима са включени и състезатели от някогашния „ Спартак “, отпред с Дишков, Момин и Убенов. Очакваме да дойдат също по този начин Бончев и Бонев. За подобен тим може единствено да се мечтае, нали?… “
(26 юли 1967 г.)
Очевидно, моментът е подобен, че бъдещето на черно-белия клуб наподобява белязано от неизясненост и паника: без стадион, с тим надалеч от най-хубавата си форма, с непознати попълзновения за присвояване на двама от най-хубавите състезатели.
Именно в този миг Стефан Паунов поема поста на старши треньор и произнася думи на кураж, готовност и ентусиазъм:
„ Да се залегне непосилен и ръка за ръка, с взаимна любов и почитание – ръководители, треньори и състезатели да се изправят с целия си растеж против всички компликации в организация и подготовка, с цел да може тима на „ Локомотив “ – Пловдив, да превъзмогне всичко и заеме мястото, което му се поставя по игра и благоприятни условия. “
Съвсем скоро след назначението на Стефан Паунов за старши треньор обаче, клубното управление взима решение да притегли на този пост по-опитен експерт поради прекомерно неразбираемото състояние на отбора. Това е столичанинът Петър Аргиров. Стефан Паунов е избран за негов асистент. Той бързо вкарва столичния треньор в локомотивската атмосфера и светоусещане – дотолкоз, че новият треньор на „ Локомотив “ декларира в първото си изявление за „ Отечествен глас “:
„ – Как посрещате окрупняването на пловдивските физкултурни сдружения и по-специално какво отражение ще окаже то върху пловдивския футбол?
– Новото сдружение “Тракия” се обрисува с мощни представителни тимове по другите типове спорт. Колкото до футбола, аз имам свое мнение. Привличането на едни от най-хубавите пловдивски футболисти в един тим не е още гаранция за основаването на най-силен състав в страната и за една продължителна негова надмощие в българския футбол. Също по този начин е неправилно мнението у някои, че центрирането на силите в “Тракия” ще отслаби другите пловдивски тимове.
– Създаването на “Тракия” понижава ли възможностите на “Локомотив” в идния футболен сезон?
– Абсолютно по никакъв начин! Локомотивци имат едно оръжие – огромната обич към сдружението и високият състезателен морал. Аз съм неотдавна тук, само че незабавно почувствувах силата на колектива, отпред с треньора Ст. Паунов.
Подготовката се води изключително съществено и умишлено. Елементът, залегнал в нашите проекти – за втълпяване обич към сдружението, в действителност отпада, защото всички са единни и окуражени да свирят в това състезание първа цигулка… “
(28 юли 1967 г.)
След като Стефан Паунов добива опит като асистент и старши треньор, идва моментът самият той да дебютира и като ментор на „ Локомотив “. Това се случва през сезон 1968/69 година А Стефан Паунов посреща с чест това предизвикателство – дотам, че този сезон се оказва не просто добър, само че и най-успешният в дотогавашното показване на отбора в елитната група. Черно-белите завоюват бронзовите медали – за пръв път въобще в клубната история! В отбора блестят редица славни играчи, отпред с Христо Бонев. Сред тях е и Тодор Паунов, синът на Стефан Паунов.
Този незабравим за отбора сезон, 1968/69 година, слага началото на един от най-успешните интервали в летописа на „ Локомотив “. А през него черно-белите са предвождани от персона, чиито разбирания за футбола, човешкият му морал и доблестта служели за образец на генерации локомотивци.
Именно за него, Стефан Паунов, припомняме през днешния ден с думи на признателност и респект – точно на 105-годишнината от неговото рождение.
На днешния ден преди 105 години е роден една от знаковите фигури в историята на Локомотив Пловдив. Стефан Паунов е кръвно обвързван с черно-бялата концепция съвсем от основаването на клуба. Той и петимата му братя в разнообразни интервали са били футболисти, а един от тях е бил и ръководител на сдружението. Под управлението на Паунов железничарите печелят за първи път в историята си бронзовите медали в шампионата. Това става през 1969 година Стефан Паунов е и с решителен принос за построяването като футболист на клубната икона Христо Бонев. Макар и асистент треньор на Ботев, той дава своя наследник Тодор Паунов да пораства в черно-бялата школа. Именно Тодор е индивидът, който води в Локомотив за първи път Зума.
Фенклубът на черно-белите означи годишнината от рождението на един от архитектите на актуалния Локомотив с етюд за живота и делото му:
Стефан Паунов е роден на 18 октомври 1916 година Израства на емблематичната за клуба ни улица „ Митрополит Панарет “, опасваща източния скат на Стария град. Именно там, в сърцето на Пловдив, прави първи стъпки във футболната игра – паралелно с другари и връстници, живеещи в същия квартал. Години по-късно те ще изградят един в действителност именит отбор.
Макар да израства в клуба на своя квартал, „ Спортклуб “, Стефан Паунов в най-ранните си години не се състезава за него в шампионата на Пловдив. През лятото на 1933 година обаче е импровизирано включен в тренировките на мъжкия тим на „ Спортклуб “. Завръщането му в родния отбор е въпрос на време и се случва при започване на 1935 година
Това става в съдбоносен за съществуването на клуба миг и съответствува с връщането и на други спортклубски юноши, разпилени по останалите пловдивски клубове. От този миг един от най-славните отбори, които Пловдив ще познава, стартира да написа първите страници от своята история. В края на 30-те години тимът има за треньор Иван Паунов – най-големия брат на Стефан Паунов. По същото време междинният от братята, Александър Паунов, става член на управата на клуба, в това число и негов ръководител.
В представителния отбор на „ Спортклуб “ Стефан Паунов се изявява като атакуващ полузащитник или нападател. Бележи постоянно, основава положения за своите съотборници. Той е борбен, несклоняем, самоотвержен състезател.
С течение на годините той и съвсем всички останали от тима трансформират своите имена в именити. Ставайки в това число и капитан на отбора, Стефан Паунов играе до 1950 година за „ Спортклуб “ (преименуван на няколко пъти след 1944 г.). Да, той пази фланелката в алено, черно и бяло цели 15 поредни сезона – единствено и само отдадени на родния клуб!
През 1951 година идва моментът за отдръпване от терена. Но не от футбола или от „ Локомотив “: Стефан Паунов, дружно с досегашния си съотборник Георги Киров, стартират да упражняват юношеските обединения на „ Локомотив “ Пловдив.
На идната година Стефан Паунов встъпва и в управлението на клуба, отговаряйки за юношите.
Уверено тръгнал по пътя на треньорската кариера, последователно Стефан Паунов стартира да приготвя и мъжките отбори. Той става асистент на Георги Генов в един от най-успешните интервали на „ Ботев “. Включително и под неговите грижи развива своя гений Георги Аспарухов, до момента в който играе за отбора, отбивайки военна работа.
В средата на 60-те години Стефан Паунов става треньор на „ Спартак “ Пловдив. Както и при спортната му кариера обаче, завръщането в родния отбор е въпрос на време.
Това се случва през лятото на 1967 година И, тъкмо както при завръщането му в родния отбор като състезател, моментът е един от най-съдбовните в клубната история.
От една страна, „ Локомотив “ към този момент не разполага със личен стадион, защото дотогавашното игрище на Сточна гара е разрушено, а изгледите за изграждане на ново са неразбираеми.
В приключилия през юни шампионат „ Локомотив “ заема 11-то място, близо до изпадащите. След неговия край двата огромни локални противника, „ Ботев “ и „ Спартак “, дружно с „ Академик “, образуват „ Тракия “. В този тим, по предписание на управлението на спорта в Пловдив, трябвало да преминат и двама от най-изявените състезатели на „ Локомотив “ – националите Христо Бонев и Станчо Бончев.
Както старши треньорът на „ Тракия “ Васил Спасов декларирал пред локалния “Отечествен глас “:
„ Като старшия треньор на футболния тим на „ Тракия “ аз посрещам това обединяване като прекомерно позитивен факт. За основа на тима се взема съставът на „ Ботев “. В тима са включени и състезатели от някогашния „ Спартак “, отпред с Дишков, Момин и Убенов. Очакваме да дойдат също по този начин Бончев и Бонев. За подобен тим може единствено да се мечтае, нали?… “
(26 юли 1967 г.)
Очевидно, моментът е подобен, че бъдещето на черно-белия клуб наподобява белязано от неизясненост и паника: без стадион, с тим надалеч от най-хубавата си форма, с непознати попълзновения за присвояване на двама от най-хубавите състезатели.
Именно в този миг Стефан Паунов поема поста на старши треньор и произнася думи на кураж, готовност и ентусиазъм:
„ Да се залегне непосилен и ръка за ръка, с взаимна любов и почитание – ръководители, треньори и състезатели да се изправят с целия си растеж против всички компликации в организация и подготовка, с цел да може тима на „ Локомотив “ – Пловдив, да превъзмогне всичко и заеме мястото, което му се поставя по игра и благоприятни условия. “
Съвсем скоро след назначението на Стефан Паунов за старши треньор обаче, клубното управление взима решение да притегли на този пост по-опитен експерт поради прекомерно неразбираемото състояние на отбора. Това е столичанинът Петър Аргиров. Стефан Паунов е избран за негов асистент. Той бързо вкарва столичния треньор в локомотивската атмосфера и светоусещане – дотолкоз, че новият треньор на „ Локомотив “ декларира в първото си изявление за „ Отечествен глас “:
„ – Как посрещате окрупняването на пловдивските физкултурни сдружения и по-специално какво отражение ще окаже то върху пловдивския футбол?
– Новото сдружение “Тракия” се обрисува с мощни представителни тимове по другите типове спорт. Колкото до футбола, аз имам свое мнение. Привличането на едни от най-хубавите пловдивски футболисти в един тим не е още гаранция за основаването на най-силен състав в страната и за една продължителна негова надмощие в българския футбол. Също по този начин е неправилно мнението у някои, че центрирането на силите в “Тракия” ще отслаби другите пловдивски тимове.
– Създаването на “Тракия” понижава ли възможностите на “Локомотив” в идния футболен сезон?
– Абсолютно по никакъв начин! Локомотивци имат едно оръжие – огромната обич към сдружението и високият състезателен морал. Аз съм неотдавна тук, само че незабавно почувствувах силата на колектива, отпред с треньора Ст. Паунов.
Подготовката се води изключително съществено и умишлено. Елементът, залегнал в нашите проекти – за втълпяване обич към сдружението, в действителност отпада, защото всички са единни и окуражени да свирят в това състезание първа цигулка… “
(28 юли 1967 г.)
След като Стефан Паунов добива опит като асистент и старши треньор, идва моментът самият той да дебютира и като ментор на „ Локомотив “. Това се случва през сезон 1968/69 година А Стефан Паунов посреща с чест това предизвикателство – дотам, че този сезон се оказва не просто добър, само че и най-успешният в дотогавашното показване на отбора в елитната група. Черно-белите завоюват бронзовите медали – за пръв път въобще в клубната история! В отбора блестят редица славни играчи, отпред с Христо Бонев. Сред тях е и Тодор Паунов, синът на Стефан Паунов.
Този незабравим за отбора сезон, 1968/69 година, слага началото на един от най-успешните интервали в летописа на „ Локомотив “. А през него черно-белите са предвождани от персона, чиито разбирания за футбола, човешкият му морал и доблестта служели за образец на генерации локомотивци.
Именно за него, Стефан Паунов, припомняме през днешния ден с думи на признателност и респект – точно на 105-годишнината от неговото рождение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ