Днешният 2 януари е една от най-важните в историята на

...
Днешният 2 януари е една от най-важните в историята на
Коментари Харесай

Втори януари 1878-ма е съдбовна за Пазарджик дата

Днешният 2 януари е една от най-важните в историята на града ни дати. Н този ден през 1878 година Пазарджик е освободен от турско иго. Водеща роля за сполучливата военна интервенция има западният съветски отряд под командата на военачалник Йосиф Владимирович Гурко /1828- 1901 г/, който съумява да се оправи с 50-хилядната противникова армия под командата на Сюлейман паша.

Генерал Гурко възнамерявал при започване на януари да обкръжи турците, да освободи града и плени всички османски войски по левия бряг на река Марица. Разбитите турски войски отстъпвали под паника, само че по заповед на Сюлейман паша, решили да дадат отпор на съветските елементи. Започнали палежи, грабителства, насилия и разрушения на селища.

Победният ход на съветската войска по време на Руско-Турската война доближава Пазарджик на втори януари 1878 година. Преди влизането на войските на ген Гурко в града върлува башибозук и черкези.Кореспонденцията на Дик дьо Лонле е индикативен: " Черкезите и башибозуците бяха свършили по този начин добросъвестно своята задача и този град от двадесет хиляди поданици, на половина българи, на половина мохамедани, повече от хиляда къщи и толкоз магазини /дюкяни/ беше опожарен... От публичните лостройки не беще останало съвсем нищо. Конакът, превъзходно здание, приключен едвам преди три месеца, беще разпален с газ и измежду разрушените стени се виждаха всички нюанси на кафявия и червеникав цвят, който приличаше на руините на Тюилери и в който се държеше още прав циферблата на часовниковата кула, който беше спрял на единадесет часа по турски /по наше време пет часа преди нощта/, отбелязвайки точно момента, когато пламъка е достигнал тази част на постройката...

...Тъжен театър ме очакваше при типа на огромния пазар. Той не представляваше нищо повече от една разрушена купчина, обхваната още от пламъците на огъня. Ние вървим измежду още горящи въглени, преминавайки през полуобгорели парчета: дъски, дървета, греди, елементи от миндери, части от глинени паници, разрушени стъкла...

...Татар Пазарджик е прекъснал търговията с всевъзможен тип храни... "

За свободата на България от нашият край присъединяване взимат голям брой жители.

В редовете на опълчението се борят повече от 80 пламенни родолюбци от Пазарджишкия край. Тридесет и пет души от тях са от Пазарджик и селищата на общината, тридесет и един са от Панагюрско, осем от Брацигово, трима - от Батак, трима - от с. Розово, двама - от Пещера, един - от с. Ветрен.

В първа опълченска тайфа с пълководец българина подполковник Константин Кесяков, взела присъединяване в боевете при Стара Загора, на Шипка на връх Зелено дърво и Шейново се борят шестнадесет души от нашия край. Двама от тях, Стоян Николов и Васил Стоянов от Панагюрище, умират в багра при Стара Загора. За проявена смелост медал получава Цвятко Иванов Тренчов от с. Баня, Панагюрско, а в чин ефрейтор са създадени Павел Табаков и Тодор Калоянов от Панагюрище.

Във Втора опълченска тайфа с пълководец майор Константин Куртянов, взела участие в сраженията при Стара Загора, превала Шипка и укрепения пункт Шипка-Шейново, броят на опълченците от Пазарджишко е осемнадесет. В багра при Стара Загора е погубен Иван Стоянов от Пазарджик, а в багра при Шипка Константин Ангелов Драгов от Брацигово. С медал за смелост е почетен Благой Георгиев от с. Виноградец. В чин ефрейтор са създадени Благой Георгиев и пазарджиклиите Аргир Георгиев, Антон Иванов Мумджиев и Георги Таев.

В Трета опълченска тайфа с пълководец подполковник п.п. Калитин, а след неговата гибел майор Константин Чиляев, на която е поверено Самарското знаме, от Пазарджишко вземат участие дванадесет души. Седем от тях -Иван Куртов. Христо Ружеков, Филип Узунов, Иван Фандьков и Марин Табаков от Панагюрище и Ангел Димитров и Михаил Ангелов от Пазарджик са удостоени с ордени за смелост. В чин унтерофицер е създаден Иван Куртов.

В Четвьрта опълченска тайфа с пълководец Петър Редкин, участввала в боевете при Шипка-Шейново и с. Тича наоколо до Котел, опълченците от Пазарджишко са осем. С ордени за смелост са удостоени Лука Николов Горчев от Панагюрищеи Димитър Златанов от с. Розово.

В Пета тайфа с пълководец Павел Попов взела присъединяване в съвсем всички сражения, опълченците от Пазарджишкия край са единадесет. В боевете на връх Шипка умира Козма Петров от Пазарджик.

В Шеста тайфа с пълководец подполковник Петър Беляев, са включени 12 опълченци от нашия край. С медал за смелост са удостоени Янко Филипов и Георги Коджабашев от Панагюрище.

(Текстът е селекциониран от в. " 130 години от освобождението на Пазарджик " издание на Регионалния исторически музей в Пазарджик).

Турците напущат вечно Пазарджик, оставяйки след себе си един порутен град, недостиг и апетит измежду популацията.

На 20 януари 1878 година по разпореждане на съветския комендант се организират избори посредством скрито гласуване за краткотрайна градска администрация. Първи краткотраен кмет на Пазарджик и почетен жител на града е Ованес Соваджъян. За ръководител е определен локалният преподавател Иван Чунчев. Константин Величков става ръководител на административния съвет. В града е организиран руско-български клуб, който се занимава с просветна активност.

Според административното устройство на Източна Румелия, Пазарджик е център на департамент (област). Той включва в границите си околиите Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска и Ихтиманска. Начело на департамента стои префект. Първия префект на Татарпазарджишкия департамент е Георги Бинев от Стара Загора, изтъкнат възрожденски деятел и бунтовник, един от най-просветените българи по това време.

На 7 октомври 1879 година са извършени първите избори за депутати в Областното заседание. С огромен възторг са определени Константин Величков, Яков Матакиев, духовник Георги Тилев и други От този миг стартира политическата активност на най-бележития жител на Пазарджик – Константин Величков.

И след Освобождението Пазарджик си остава град на ориза, виното, конопа, тютюна и зеленчуковите градини. Плодородните чалтъшки земи в поречието на р. Марица и Тополница, в миналото владеене на турски чифликчии, стават благосъстоятелност на богати пазарджиклии.

Вижте и къс филм, отдаден на опълченците от Пазарджишкия край. Подготвен е от Регионалния исторически музей във връзка 139-годишнината от освобождението на Пазарджик.

Източници - http://pzhistory.info и https://bg.wikipedia.org
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР