Абсурдът, наречен казарма и защо не трябва да се връща
Днешните младежи не са застрашени от оня малоумен парадокс, наименуван казарма, само че от време на време рaзни чичковци и дядовци, най-вече с лява политическа ориентировка и размити неразбираеми мемоари, надигат глас за връщането й, което ме предизвика да драсна и аз няколко реда по тематиката. Мога да описвам до безспир чудновати и странни истории, само че ще опитам да избера най-важното.
Липсата на наложителна казарма е симптом за народна власт. Най-добрият образец е Съединени американски щати. Само експерти, чието семейство е обезпечено до живот, т.е. даже да бъдеш погубен, най-близките ти няма да останат на улицата и да се чудят с какво да купят самун. По този метод напълно естествено подтикват съзнателното осъществяване на отговорностите. Не както е при комунистическите страни – постановат наложително, след което стартира огромното надхитряне и нямаш никакъв тласък да бъдеш примерен боец, тъй като в последна сметка не получаваш друго с изключение на потупване по рамото. А в подмяна си заложил живота си!
Благодарение на остарялата ни военна популярност преди 1944г, след идването на комунистите армията се цялостни с комплексирани мъжленца, за които пагонът е единственият метод да добият самочувствие. Традицията продължава чак до 1989г. Това е обяснението за какво измежду офицерите е цялостно със страхливи мишоци, незабележими в цивилния свят, само че ставащи същински зверове щом прекрачат портала на поделението.
Малко хора си дават сметка за описаното в предния абзац, защото всеки има по някой другар с пагон и отхвърля да признае минусите му. Опитах да го обясня на моя колежка, а тя се обиди. По късно разбрах за какво: била омъжена за боен и живеела в блок на военни. Много ясно, че няма да признае обстоятелствата. Всъщност невероятно е да ги види, тъй като офицерите са по-тихи от водата в цивилния свят, а демонстрират животинското у себе си единствено там, където им е дадена власт – в поделението.
Знаете приказката “Отиваш в казарма с цел да станеш мъж ”. Как по-точно – посредством мачкане на човешкото достолепие? Това е цялостна нелепост. Можеш да станеш мъж в действителна конюнктура, т.е. на война. Hо не и в спокойно време, където губиш цяла година или повече в напразно циркулиране по лавки и караули, пазейки празни хранилища или такива с бракувана техника, към която и циганин-вехтошар не демонстрира интерес. Нали помните по какъв начин теглиха аероплан по шосе за коли, защото не можеше да полети? Цялата ни техника е такава.
При това състояние напълно естествено идва скуката, а тя е причина за безбройните гаври с новобранци. Видях по какъв начин другояче свестни момчета се изкушиха да тормозят новопристигналите. Писал съм към този момент за скрития звяр. В моята рота само аз не се изкуших, тъй като съм подобен и в действителния живот – ненавиждам мачкането на други хора. Cещате ли се какъв брой пъти и на какъв брой места се е случвало за половин век комунизъм?
В затвореното пространство няма къде да избягаш. Аз през цялото време започнах да върша наобратно, за което понесох следствията – месеци наред без отпуска и непрекъснат наряд. Още в образователния център лежах в ареста, което е неповторимо за новобранец – по принцип се случва чак в бойното отделение. Причината: на втория часовой ме хванаха да дремя на поста. Така и не се примирх с безсмисленото бичене на стойки.
По-късно в бойното отделение старите бойци по традиция пробвахa да ми тежкареят, само че единствено с мен не излязоха на глава, заради което за всеки гаф ме изкарваха отговорен и ротният, естествено, им вярваше. Или най-малко се правеше, че им има вяра. Последствията: нови месеци без отпуска и непрекъснат наряд. Моят отговор: да вземем за пример Обединени въоръжени сили (на страните-членки на Ва по време на наряд – напуснах поделението, до момента в който бях дежурен по рота. Hе за друго, а с цел да колим прасе в едно близко село. За отклоняване от военна работа в по-строги времена се е полагал дисцип – военният затвор, който по нищо не се разграничава от същинския. Ето го следващият парадокс: пращайки те там, за нищо и никакво нарушение могат да те трансфорат в същински нарушител. А една дребна презоградска отпуска не е като да ограбиш или убиеш човек, нали? Само че получаваш същото наказване. На мен ми се размина, тъй като служих, когато казармата беше на доизживяване и не съблюдаваха строго правилника.
Интелигентният човек няма по какъв начин да одобри казармата, тъй като всеки божи ден си напомня, че губи скъпо време, което би могъл да оползотвори по доста по-добър метод. Аз съм живял измежду умни образовани хора, пътувал съм, наслаждавал съм се на света – още преди казармата. В един миг желаят да ме заковат на мръсно място, с мръсни облекла и, о, Боже, баня единствено един път в седмицата/!!!/. Последното напряко ме шокира. Аз, който съм привикнал от дребен, че банята е наложителна всеки ден, да не мога да го направя! Помня какъв брой пъти, макар възбраната, съм ставал измежду нощ и съм се къпал със студена вода, тъй като нямаше топла. А в бойното отделение въобще не пускаха вода – единствено по един час заран и вечер.
Няма обикновени условия, а желаят да прекарaш в поделението година или повече. Що за парадокс?!
Въпреки това би трябвало да ви кажа, че има хора, за които казармата в този й тип беше като хотел. Сериозно приказвам! Видях го с очите си. Ако едно момче е живяло на полето измежду овце, то скача от наслада като му дадат шинел и кубинки. Пък и храна в стола, и легло... Един подобен пастир от Мездра разправяше “На втори пост всяко храстче ми вика тати ”, т.е. лъскал чекии, до момента в който е наряд. Сещате се, на този лайна да му сервираш, отново ще е удовлетворен, тъй като не заплаща.
Същият вид хора желаят връщане на наложителната казарма. Bъпросът е ти дали би желал да контактуваш с такива в твоята рота? Едва ли ще ти хареса, само че би трябвало да се примириш, тъй като както споделих, интелигетните хора не утвърждават казармата.
Задължителната работа даваше благоприятни условия за измами, връзкарство и какво ли още не.
Тъй като непрекъснато бях осъден, единствените способи да изляза легална отпуска преди полагаемата бяха връзки или плащанe. Или двете вкупом. С двустранна бронхопневмония и публично направление от лечебницата ротният три пъти/!!!/ отхвърли да ме пусне до ВМА – трябвали му хора. Tова е съществено нарушаване от негова страна, само че кой ти гледа - нали е капитан с три висши образования /когото аз научих къде се пъха картата на Булфон – жалко за трите висши:-DD/.
Точно тогава чух, че мой съученик по същия метод е имал здравословни проблеми. Hе са го пуснали до болничното заведение, заради което е стигнал до хемодиализа – по виновност на военните/!!!/. Това ми подпали фитилите и подвигнах такава олелия, че още на идната заран бях във ВМА. Там ме гледаха в ръцете - дали депозирам пари. Hе желаеха да ме одобряват, макар че петната на дробовете ми бяха толкоз огромни, чак аз ги виждах на рентгеновата фотография без да съм здравно лице. Трябваше вечерта да съм в поделението, само че преднамерено не отидох. Hа идващия ден шурей ми откри негова другарка, която познавала шефа на една от клиниките. Най-после ме одобриха за седмица, а след това 20 дни с надзорен обзор. Hа контролния платих 100 марки за още 20 с надзорен. Лекарят самичък си сподели, че може още два пъти по толкоз да ми даде против съответното възнаграждение, само че аз нямах потребност, тъй като пристигна време за полагаемата отпуска.
Струва ви се доста? Защото не знаете за други случаи. Най-големият връзкар си заплати и го уволниха още в образователния център. Друг единствено дойде в бойното отделение, откъдето роднините го взеха и повече не се върна. Трети изкара службата като на работа – пощальон във ВМА от 8 до 17 часа, а през останалото време у дома.
При нас беше и синът на някакъв предприемач - може би мутра, само че не съм сигурен, тъй като настойчиво криеше с тайнствена усмивка. Баща му идваше по време на вечерна инспекция, говореше нещо на оперативния и взимаше боеца от строя. Така беше и с отпуските – един път, два, три пъти и..... шах, синът самичък отхвърли да излиза. Tака и не разбрахме детайлности. Hе знам какво са му правили в ротата старите бойци, само че синът внезапно спря отпуските и по избор се пишеше наряд. Всеки самичък да го пояснява съгласно фантазията си:-D
Знаете, че с задоволително пари и връзки всеки можеше да се освободи от казарма. Hа негово място поставяха хора, които имат здравословна причина да не влизат. Така при нас се озова човек с цироза – неразрешено, но факт. Имаше хипертоник, който на едно ФП /Физическа подготовка/ падна в тревата и не можеше въздух да поеме. После описа “Мислех, че загивам ”. Aбсолютният връх – в моята рота имаше олигофрен/!!!/. Изпускаше звуци сходни на тези от Чюбака и малко приличаше на него в муцуната. Знаете ли какво е да дадат на подобен автомат с 60 патрона и ти да го сменяш в 2 часа през нощта, знаейки че до преди минути е спал и сега се чуди къде е? Слава Богу, нито един път не е стрелял!
Мога да описвам още доста, само че ще остане за различен път. Смятам, разбрахте че от казармата изгода няма, само че пък вредата е голяма.
Липсата на наложителна казарма е симптом за народна власт. Най-добрият образец е Съединени американски щати. Само експерти, чието семейство е обезпечено до живот, т.е. даже да бъдеш погубен, най-близките ти няма да останат на улицата и да се чудят с какво да купят самун. По този метод напълно естествено подтикват съзнателното осъществяване на отговорностите. Не както е при комунистическите страни – постановат наложително, след което стартира огромното надхитряне и нямаш никакъв тласък да бъдеш примерен боец, тъй като в последна сметка не получаваш друго с изключение на потупване по рамото. А в подмяна си заложил живота си!
Благодарение на остарялата ни военна популярност преди 1944г, след идването на комунистите армията се цялостни с комплексирани мъжленца, за които пагонът е единственият метод да добият самочувствие. Традицията продължава чак до 1989г. Това е обяснението за какво измежду офицерите е цялостно със страхливи мишоци, незабележими в цивилния свят, само че ставащи същински зверове щом прекрачат портала на поделението.
Малко хора си дават сметка за описаното в предния абзац, защото всеки има по някой другар с пагон и отхвърля да признае минусите му. Опитах да го обясня на моя колежка, а тя се обиди. По късно разбрах за какво: била омъжена за боен и живеела в блок на военни. Много ясно, че няма да признае обстоятелствата. Всъщност невероятно е да ги види, тъй като офицерите са по-тихи от водата в цивилния свят, а демонстрират животинското у себе си единствено там, където им е дадена власт – в поделението.
Знаете приказката “Отиваш в казарма с цел да станеш мъж ”. Как по-точно – посредством мачкане на човешкото достолепие? Това е цялостна нелепост. Можеш да станеш мъж в действителна конюнктура, т.е. на война. Hо не и в спокойно време, където губиш цяла година или повече в напразно циркулиране по лавки и караули, пазейки празни хранилища или такива с бракувана техника, към която и циганин-вехтошар не демонстрира интерес. Нали помните по какъв начин теглиха аероплан по шосе за коли, защото не можеше да полети? Цялата ни техника е такава.
При това състояние напълно естествено идва скуката, а тя е причина за безбройните гаври с новобранци. Видях по какъв начин другояче свестни момчета се изкушиха да тормозят новопристигналите. Писал съм към този момент за скрития звяр. В моята рота само аз не се изкуших, тъй като съм подобен и в действителния живот – ненавиждам мачкането на други хора. Cещате ли се какъв брой пъти и на какъв брой места се е случвало за половин век комунизъм?
В затвореното пространство няма къде да избягаш. Аз през цялото време започнах да върша наобратно, за което понесох следствията – месеци наред без отпуска и непрекъснат наряд. Още в образователния център лежах в ареста, което е неповторимо за новобранец – по принцип се случва чак в бойното отделение. Причината: на втория часовой ме хванаха да дремя на поста. Така и не се примирх с безсмисленото бичене на стойки.
По-късно в бойното отделение старите бойци по традиция пробвахa да ми тежкареят, само че единствено с мен не излязоха на глава, заради което за всеки гаф ме изкарваха отговорен и ротният, естествено, им вярваше. Или най-малко се правеше, че им има вяра. Последствията: нови месеци без отпуска и непрекъснат наряд. Моят отговор: да вземем за пример Обединени въоръжени сили (на страните-членки на Ва по време на наряд – напуснах поделението, до момента в който бях дежурен по рота. Hе за друго, а с цел да колим прасе в едно близко село. За отклоняване от военна работа в по-строги времена се е полагал дисцип – военният затвор, който по нищо не се разграничава от същинския. Ето го следващият парадокс: пращайки те там, за нищо и никакво нарушение могат да те трансфорат в същински нарушител. А една дребна презоградска отпуска не е като да ограбиш или убиеш човек, нали? Само че получаваш същото наказване. На мен ми се размина, тъй като служих, когато казармата беше на доизживяване и не съблюдаваха строго правилника.
Интелигентният човек няма по какъв начин да одобри казармата, тъй като всеки божи ден си напомня, че губи скъпо време, което би могъл да оползотвори по доста по-добър метод. Аз съм живял измежду умни образовани хора, пътувал съм, наслаждавал съм се на света – още преди казармата. В един миг желаят да ме заковат на мръсно място, с мръсни облекла и, о, Боже, баня единствено един път в седмицата/!!!/. Последното напряко ме шокира. Аз, който съм привикнал от дребен, че банята е наложителна всеки ден, да не мога да го направя! Помня какъв брой пъти, макар възбраната, съм ставал измежду нощ и съм се къпал със студена вода, тъй като нямаше топла. А в бойното отделение въобще не пускаха вода – единствено по един час заран и вечер.
Няма обикновени условия, а желаят да прекарaш в поделението година или повече. Що за парадокс?!
Въпреки това би трябвало да ви кажа, че има хора, за които казармата в този й тип беше като хотел. Сериозно приказвам! Видях го с очите си. Ако едно момче е живяло на полето измежду овце, то скача от наслада като му дадат шинел и кубинки. Пък и храна в стола, и легло... Един подобен пастир от Мездра разправяше “На втори пост всяко храстче ми вика тати ”, т.е. лъскал чекии, до момента в който е наряд. Сещате се, на този лайна да му сервираш, отново ще е удовлетворен, тъй като не заплаща.
Същият вид хора желаят връщане на наложителната казарма. Bъпросът е ти дали би желал да контактуваш с такива в твоята рота? Едва ли ще ти хареса, само че би трябвало да се примириш, тъй като както споделих, интелигетните хора не утвърждават казармата.
Задължителната работа даваше благоприятни условия за измами, връзкарство и какво ли още не.
Тъй като непрекъснато бях осъден, единствените способи да изляза легална отпуска преди полагаемата бяха връзки или плащанe. Или двете вкупом. С двустранна бронхопневмония и публично направление от лечебницата ротният три пъти/!!!/ отхвърли да ме пусне до ВМА – трябвали му хора. Tова е съществено нарушаване от негова страна, само че кой ти гледа - нали е капитан с три висши образования /когото аз научих къде се пъха картата на Булфон – жалко за трите висши:-DD/.
Точно тогава чух, че мой съученик по същия метод е имал здравословни проблеми. Hе са го пуснали до болничното заведение, заради което е стигнал до хемодиализа – по виновност на военните/!!!/. Това ми подпали фитилите и подвигнах такава олелия, че още на идната заран бях във ВМА. Там ме гледаха в ръцете - дали депозирам пари. Hе желаеха да ме одобряват, макар че петната на дробовете ми бяха толкоз огромни, чак аз ги виждах на рентгеновата фотография без да съм здравно лице. Трябваше вечерта да съм в поделението, само че преднамерено не отидох. Hа идващия ден шурей ми откри негова другарка, която познавала шефа на една от клиниките. Най-после ме одобриха за седмица, а след това 20 дни с надзорен обзор. Hа контролния платих 100 марки за още 20 с надзорен. Лекарят самичък си сподели, че може още два пъти по толкоз да ми даде против съответното възнаграждение, само че аз нямах потребност, тъй като пристигна време за полагаемата отпуска.
Струва ви се доста? Защото не знаете за други случаи. Най-големият връзкар си заплати и го уволниха още в образователния център. Друг единствено дойде в бойното отделение, откъдето роднините го взеха и повече не се върна. Трети изкара службата като на работа – пощальон във ВМА от 8 до 17 часа, а през останалото време у дома.
При нас беше и синът на някакъв предприемач - може би мутра, само че не съм сигурен, тъй като настойчиво криеше с тайнствена усмивка. Баща му идваше по време на вечерна инспекция, говореше нещо на оперативния и взимаше боеца от строя. Така беше и с отпуските – един път, два, три пъти и..... шах, синът самичък отхвърли да излиза. Tака и не разбрахме детайлности. Hе знам какво са му правили в ротата старите бойци, само че синът внезапно спря отпуските и по избор се пишеше наряд. Всеки самичък да го пояснява съгласно фантазията си:-D
Знаете, че с задоволително пари и връзки всеки можеше да се освободи от казарма. Hа негово място поставяха хора, които имат здравословна причина да не влизат. Така при нас се озова човек с цироза – неразрешено, но факт. Имаше хипертоник, който на едно ФП /Физическа подготовка/ падна в тревата и не можеше въздух да поеме. После описа “Мислех, че загивам ”. Aбсолютният връх – в моята рота имаше олигофрен/!!!/. Изпускаше звуци сходни на тези от Чюбака и малко приличаше на него в муцуната. Знаете ли какво е да дадат на подобен автомат с 60 патрона и ти да го сменяш в 2 часа през нощта, знаейки че до преди минути е спал и сега се чуди къде е? Слава Богу, нито един път не е стрелял!
Мога да описвам още доста, само че ще остане за различен път. Смятам, разбрахте че от казармата изгода няма, само че пък вредата е голяма.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ