Лъжи върху кръв - родилните белези на западната цивилизация
Днешната западна пропагандна акция се прави по същите модели и шаблони като пропагандната машина на Гьобелс.
На някои може да се стори, че човечеството в никакъв случай не е виждало толкоз буйни неистини, клюки, злонамерени клевети и отвратителни инсценировки. Но в действителност това, което се случва в този момент, не е нищо ново. Всичко това към този момент се е случвало повече от един път в предишното на човечеството или по-скоро това, което условно може да се назова „ съвременна западна цивилизация “. Цялата му история е, апропо, и безславна хроника на кървави военни акции, хищнически войни, които постоянно са били съпроводени от внезапно изостряне на това, което се назовава агитация или „ психическа война “.
За следващ път, следвайки образеца на западните „ теоретици “, в този момент срамежливо заменихме тези термини със сладкозвучните и лъжливи изречения „ мека мощ “ и „ осведомителна “ война. Забравете за „ меката мощ “ – даже нейният създател, професорът от Харвард Джоузеф Най, изостави този термин. И лавината от неистини и клюки не може да се назова „ информация “ по никакъв метод - тя и близко не се приближава до нея.
Това, което се случва през днешния ден, в действителност е откровена и нападателна пропагандна война и в западния смисъл на агитация, чието наличие е разказано най-добре от Енциклопедия Британика: „ Пропаганда, разпространяване на информация – обстоятелства, причини, клюки, полуистини, или неистини (подчертаването мое), с цел да повлияят на публичното мнение. Фактите в актуалната антируска акция от дълго време не се виждат, само че слуховете, полуистините и лъжите се носят в обилие.
Но дано се върнем към историята и да се опитаме да пробягаме в „ галоп из Европа “, по този начин да се каже.
Основите на актуалната агитация са положени от жестоките владетели на Древен Рим и даже на същата Древна Гърция, към която обаче, с помощта на митовете, които са стигнали до нас, ние се отнасяме с известна национална благосклонност. Именно от тях в наше време пристигна практиката на образуване на провокации, мощната операция на публичното мнение посредством разпространяване на подправени клюки, заплашване със зверствата на врага, преувеличаване на личните военни достижения и на загубите на врага.
С всеки минал век тази процедура се усъвършенства от ден на ден и повече. Това ясно сподели интервалът на така наречен „ кръстоносни походи “. За да се насърчат хората да вземат участие в тях, са употребявани всички същите способи – обещания, очаквания, машинация, откровени неистини и заплашване. Именно през този интервал се създават и пропагандни принадлежности, които също са присъщи за актуалния свят, а точно разпространяването на клюки за „ зверствата” на врага – а тогава това са „ сарацините”, – разпалването на ненавист сред страни от Изтока.
Между другото, точно на Ватикана изискуем появяването на самия термин „ агитация “, защото през 1622 година с декрет на папа Григорий XV е основана организацията Congregatio de Propaganda Fide (Конгрегация за разпространяване на вярата). Всъщност за първи път беше основан център, който организираше систематична пропагандна акция в международен мащаб.
19-ти век има забележителен принос за развиването на пропагандата. Наполеон, може би първият от владетелите, го направи неразделна част от държавната политика. Веднъж даже сподели: „ Два враждебни вестника са по-опасни от стохилядна войска “.
А победният поход на съветската войска из Европа след провалянето на наполеоновите войни беше съпроводен от внезапен прилив на злобна антируска нервност, много сходна на това, което се случва през днешния ден в европейските медии. Руснаците са варвари, пристигнали в Европа, с цел да ограбват, изнасилват и убиват цивилни – това в резюме беше нейната същина. Не звучи ли до болежка познато?
Показателно е, че след съкрушителното проваляне на наполеоновите войски и освобождението на Европа от нашите войски, враговете на Русия започнаха още по-широка антируска акция. Абсолютно същото се случи 100 години след края на Втората международна война, когато Съюз на съветските социалистически републики изигра решаваща роля в успеха над фашизма.
В това отношение не мога да не изтъквам Фьодор Тютчев, който познаваме добре като стихотворец, само че рядко си спомняме, че той беше посланик по специалност, само че по дух първият и доста ефикасен съветски пропагандист, който самичък свърши гигантска работа по оборване на клеветата против Русия. В едно от творбите си той написа: „ Тази мощ, която поколението от 1813 година приветства с доблестен възторг, съумя благодарение на рефрен, непрекъснато повтарян на настоящето потомство,... да се трансформира в страшилище за множеството хора на нашето време.” В резултат на това, оплаква се той, на Русия се гледа като на " някакъв тип човекоядец на 19-ти век ".
Да преминем към 20-ти век, който е по-близък до нас. Той, или по-скоро Първата международна война, направи допустимо най-сетне да се формулират главните правила на пропагандата във военно време. Пионерите на систематичния метод към военната агитация са британците. Те се „ тренираха” добре по време на англо-бурската война в края на предишния век, в която благосклонностите на доста страни бяха на страната на бурите – първите европейски заселници в Африка. Тогава английската преса измисли стотици истории за техните зверства. И даже е снимано „ нападението “ против палатките на Червения кръст, цялостни с ранени. По-късно се оказа, че това е режисура с присъединяване на артиста Хемпстед Хийт.
По същото време се ражда концепцията, която по-късно е наречена „ агитация на ужасите “.
Тази „ агитация на ужасите “ процъфтява най-пищно по време на Първата международна война. Във Англия идеологически водач на този тип агитация е един от създателите на британската преса, „ благородният “ лорд Нортклиф. Той сплотява другите пропагандни органи, които до момента са съществували независимо, и ги трансформира в един от най-важните принадлежности на войната. Лойд Джордж му написа след подписването на мира:
„ Имам доста директни доказателства за триумфа на вашата скъпа работа, която способства доста за провалянето на врага “.
Една от най-успешните акции на британските пропагандисти е така наречен „ Лиежска покруса “. „ Очевидци “ описаха пред пресата за жестокостта на германците, които сякаш са видели, по какъв начин са отрязани ръцете на децата, по какъв начин немски офицери и бойци са изнасилили 20 белгийски девойки на пазарния площад в Лиеж, по какъв начин немски бойци намушкват двегодишно дете дете с щикове и отрязват гърдите на селянка в Мейн, по какъв начин изтезават католически свещеници, като ги обесват на камбаните, по какъв начин се подиграват и гаврят с монахини.
Комисия от адвокати и историци, ръководена от лорд Брус, някогашния английски дипломат в Съединените щати, даже изготви отчет, в който се показва, че „ убийствата, похотта и грабежите царуват в доста елементи на Белгия в мащаб, непостижим с всички други войни сред цивилизованите народи през последните три века. "
В същото време в пресата беше хвърлена мерзостта, че германците сякаш преработват труповете на бойци, свои и непознати, в стеарин и фураж за прасета. Едва след края на войната истината изплува на бял свят – специфична комисия не удостовери нито един случай на безчовечие, представен в отчета.
Германците от своя страна също не отбягваха това, което в този момент се назовава " фейкове ". „ Пропагандата на ужаса “ на съветската инвазия в Източна Прусия продължава в немската преса до самия завършек на войната. Темите са безусловно същите – съветските бойци изнасилват германки, убиват деца, ограбват популацията.
Историите за зверства направиха допустимо представянето на война против подобен съперник като правоверен, като отстояване на „ полезностите на цивилизацията “ пред лицето на варварството. Не е ли същото, което виждаме в този момент, в случай че четем западните и украинските медии и обществени мрежи?
Но „ пропагандата на ужасите “ процъфтява най-пищно с появяването на Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер. В добре познатата си книга „ Mein Kampf “ (забранена в Руската федерация) фюрерът е доста прям: „ Пропагандата не би трябвало да бъде справедлива. Не би трябвало да се занимава с търсене на истината, а по-късно вярно и съответно да я показва на масите, в случай че тази истина работи за ползите на другите. Вместо това тя би трябвало непрестанно да служи единствено на личните ни ползи. "
„ Пропагандата в действителност е средство и по тази причина би трябвало да се преглежда единствено от позиция на „ цел “, прибавя той. Все едно добре известното - " задачата оправдава средствата ".
Укрепвайки се на власт след лична проведена провокация с опожаряването на Райхстага на 27 февруари 1933 година, Хитлер неотложно основава Министерството на пропагандата, ръководено от " доктора " Йозеф Гьобелс. Резултатът от активността му е основаването на невиждан по мащаб държавен агитационен уред, който обгръща както цивилен, по този начин и военни структури.
Основната му задача беше да постави идеологическа основа за унищожаването в името на „ великия немски народ “ на евреи, комунисти и всички други „ второкласни хора “ и за тази цел да приготви публичното мнение за нуждата от водене на война. „ Рунаците не са народ в общоприетия смисъл на думата, а навалица, която разкрива блестящо изразени скотски черти “, декларира да вземем за пример Гьобелс.
И нацистите съумяха съвършено в тази „ нацификация “ на Германия, по този начин както апропо – не мога да не трансферира историческия мост – съумяха да създадат това в днешна Украйна.
За разпространение на тези хрумвания във Вермахта даже се основават „ пропагандни роти “, които през 1943 година са обособени в специфичен клон на армията. Общият им брой по това време е към 15 хиляди души.
Отново, гледайки днешния ден, виждаме, че в украинската войска има сходни елементи. И точно една от тях, съдейки по информацията, получена в медиите, провежда постановката с „ клането” в Буча.
Само преди няколко години в Руския държавен боен списък (РГВА) бяха открити копия от Протоколите от тайните срещи на Гьобелс, които бяха упоменати на Нюрнбергския развой и се смятаха за изгубени. Именно на тези срещи се създава тактиката на пропагандната война против Съюз на съветските социалистически републики и неговите съдружници. На един от тях през октомври 1941 година Гьобелс да вземем за пример не разрешава да се назовават руските бойци войници, с цел да не може никой да съпоставя тези „ животни и чудовища “ с бойците на Райха.
Провалът на блицкрига и настъплението против Москва, интернационалното удивление от устойчивостта на обсадения Ленинград, а по-късно и провалянето на фашистката войска край Сталинград - всички тези събития, които не са планувани от " концепцията за предимство ", провокираха сериозен " дискомфорт " в Берлин и изискваха корекции в активността на нацистката пропагандна машина.
На един от брифингите Гьобелс декларира: „ Това, което ни се опълчва тук в съветската всеобща душа, не е нищо друго с изключение на примитивната животинска същина на славяните. Има съзнателни същества, които са прекомерно способни на опозиция, тъй като са също толкоз дефектни. Уличният мелез е по-издръжлив и от чистокръвното овчарско куче. Но това не прави уличния мелез по-завършен. Плъхът също е по-издръжлив от домашното животно... “ Той прикани за обособяване на „ смелостта и героизма на немски боец от примитивната животинска въздържаност на комунист “. Ето един подобен непоносим в действителност, само че прям откъс.
Колкото повече Германия понесе загуби на Източния фронт, толкоз повече Гьобелс се опитваше да сътвори различна картина на света за вътрешната и външна аудитория. Но дали украинската и западната агитация не вършат същото в този момент, разказвайки за „ невероятните триумфи “ на въоръжените сили на Украйна в борби с „ съветските окупатори “?
Почти три месеца провалянето на армията на Паулус се пази в загадка от германците. Едва на 4 февруари 1942 година немските вестници излизат с публицистични публикации, в които се пробват да показват провалянето като победа. " Фюрерът уважава героите на Сталинград. Паулус е нараснал в чин фелдмаршал. " Отново несъзнателно изниква асоциация с по-мащабните скорошни събития на Змийския остров, чиито нещастни бранители с цялостна мощ се предадоха на съветските войски, а Киев ги „ разгласи за мъртви “ и ги издигна в сан на герои.
С отдалечаването на Червената войска нацистката агитация стартира да въодушевява бюргерите, че единственият метод да се спрат „ варварските орди от съветски комунисти “ е да се дадат последните сили и средства на фронта, да се причислят към опълчението на Фолксштурм. Пресата безпределно хвърляше това, което в този момент се назовава фейкове, за зверствата на руските бойци, по какъв начин те изнасилват всичко, което се движи, ограбват къщи, убиват дами и възрастни хора, даже не щадят деца. Дали не по тази директива Киев стартира да раздава оръжие на всички и да основава по този начин наречените „ териториални бататльони “?
За нацистката пропагандна машина може да се приказва безпределно, само че мисля, че към този момент е ясно, че актуалната украинска и европейска пропагандна акция се прави по едни и същи шаблони и шаблони.
Едва ли си коства да повтаряме какъв брой пъти тези нацистки пропагандни техники са били употребявани от Запада през последните десетилетия. За епруветката с бял прахуляк, която беше демонстрирана в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати Колин Пауъл, с цел да оправдае експанзията против Ирак, някак си даже е неловко да се припомня в едно обичайно общество, както и за безкрайните продукции на прословутите " бели каски " в Близкия изток.
Позволете ми единствено още един път да изтъквам един от дребното същински мислещи хора в Съединените щати, пенсионираният полковник от армията на Съединени американски щати Дъглас Макгрегър: „ Видях по какъв начин се случва с Буча в Ирак през 2002 и 2003 година Видях го на Балканите по отношение на какво се случи в Босна и по-късно в Косово. Когато има такова единение в американските и западните медии и подобен съвършен миг, тази изключителна детонация от ненавист, рецензия към Русия, която избухва на сцената съвсем незабавно, всички споделят едно и също нещо едновременно - когато това се случи, това е доста съмнително.
Едва ли е изненадващо, че Западът и режимът в Киев под негово ръководство употребяват моделите и техниките от предишното, с цел да очернят Русия и нейната специфична военна интервенция. Нищо не е ново под слънцето и, както демонстрира историята, сходни отвратителни способи са крепко залегнали в генома на западноевропейските политици, изключително като се има поради, че дядовците на редица водещи западногермански политици са заемали високи постове в Третия райх.
Историята ни учи, че мощната „ черна агитация “ към момента не значи победа във войната. Хитлер се самоубива, а Гьобелс отравя шестте си деца на 1 май 1945 година, а по-късно той и брачната половинка му се самоубиват и телата им са изгорени. Нюрнбергските процеси против военнопрестъпниците сложиха завършек на този ужасяващ интервал.
Сигурен съм, че същият развой неизбежно ще чака и сегашните украински нацисти, водачите на киевската хунта, както и техните западни настойници, цялата тази тайфа военнопрестъпници – Байдън, Джонсън, Шолц и други макрони. Вашето място, господа, е в кофата за отпадък.
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
На някои може да се стори, че човечеството в никакъв случай не е виждало толкоз буйни неистини, клюки, злонамерени клевети и отвратителни инсценировки. Но в действителност това, което се случва в този момент, не е нищо ново. Всичко това към този момент се е случвало повече от един път в предишното на човечеството или по-скоро това, което условно може да се назова „ съвременна западна цивилизация “. Цялата му история е, апропо, и безславна хроника на кървави военни акции, хищнически войни, които постоянно са били съпроводени от внезапно изостряне на това, което се назовава агитация или „ психическа война “.
За следващ път, следвайки образеца на западните „ теоретици “, в този момент срамежливо заменихме тези термини със сладкозвучните и лъжливи изречения „ мека мощ “ и „ осведомителна “ война. Забравете за „ меката мощ “ – даже нейният създател, професорът от Харвард Джоузеф Най, изостави този термин. И лавината от неистини и клюки не може да се назова „ информация “ по никакъв метод - тя и близко не се приближава до нея.
Това, което се случва през днешния ден, в действителност е откровена и нападателна пропагандна война и в западния смисъл на агитация, чието наличие е разказано най-добре от Енциклопедия Британика: „ Пропаганда, разпространяване на информация – обстоятелства, причини, клюки, полуистини, или неистини (подчертаването мое), с цел да повлияят на публичното мнение. Фактите в актуалната антируска акция от дълго време не се виждат, само че слуховете, полуистините и лъжите се носят в обилие.
Но дано се върнем към историята и да се опитаме да пробягаме в „ галоп из Европа “, по този начин да се каже.
Основите на актуалната агитация са положени от жестоките владетели на Древен Рим и даже на същата Древна Гърция, към която обаче, с помощта на митовете, които са стигнали до нас, ние се отнасяме с известна национална благосклонност. Именно от тях в наше време пристигна практиката на образуване на провокации, мощната операция на публичното мнение посредством разпространяване на подправени клюки, заплашване със зверствата на врага, преувеличаване на личните военни достижения и на загубите на врага.
С всеки минал век тази процедура се усъвършенства от ден на ден и повече. Това ясно сподели интервалът на така наречен „ кръстоносни походи “. За да се насърчат хората да вземат участие в тях, са употребявани всички същите способи – обещания, очаквания, машинация, откровени неистини и заплашване. Именно през този интервал се създават и пропагандни принадлежности, които също са присъщи за актуалния свят, а точно разпространяването на клюки за „ зверствата” на врага – а тогава това са „ сарацините”, – разпалването на ненавист сред страни от Изтока.
Между другото, точно на Ватикана изискуем появяването на самия термин „ агитация “, защото през 1622 година с декрет на папа Григорий XV е основана организацията Congregatio de Propaganda Fide (Конгрегация за разпространяване на вярата). Всъщност за първи път беше основан център, който организираше систематична пропагандна акция в международен мащаб.
19-ти век има забележителен принос за развиването на пропагандата. Наполеон, може би първият от владетелите, го направи неразделна част от държавната политика. Веднъж даже сподели: „ Два враждебни вестника са по-опасни от стохилядна войска “.
А победният поход на съветската войска из Европа след провалянето на наполеоновите войни беше съпроводен от внезапен прилив на злобна антируска нервност, много сходна на това, което се случва през днешния ден в европейските медии. Руснаците са варвари, пристигнали в Европа, с цел да ограбват, изнасилват и убиват цивилни – това в резюме беше нейната същина. Не звучи ли до болежка познато?
Показателно е, че след съкрушителното проваляне на наполеоновите войски и освобождението на Европа от нашите войски, враговете на Русия започнаха още по-широка антируска акция. Абсолютно същото се случи 100 години след края на Втората международна война, когато Съюз на съветските социалистически републики изигра решаваща роля в успеха над фашизма.
В това отношение не мога да не изтъквам Фьодор Тютчев, който познаваме добре като стихотворец, само че рядко си спомняме, че той беше посланик по специалност, само че по дух първият и доста ефикасен съветски пропагандист, който самичък свърши гигантска работа по оборване на клеветата против Русия. В едно от творбите си той написа: „ Тази мощ, която поколението от 1813 година приветства с доблестен възторг, съумя благодарение на рефрен, непрекъснато повтарян на настоящето потомство,... да се трансформира в страшилище за множеството хора на нашето време.” В резултат на това, оплаква се той, на Русия се гледа като на " някакъв тип човекоядец на 19-ти век ".
Да преминем към 20-ти век, който е по-близък до нас. Той, или по-скоро Първата международна война, направи допустимо най-сетне да се формулират главните правила на пропагандата във военно време. Пионерите на систематичния метод към военната агитация са британците. Те се „ тренираха” добре по време на англо-бурската война в края на предишния век, в която благосклонностите на доста страни бяха на страната на бурите – първите европейски заселници в Африка. Тогава английската преса измисли стотици истории за техните зверства. И даже е снимано „ нападението “ против палатките на Червения кръст, цялостни с ранени. По-късно се оказа, че това е режисура с присъединяване на артиста Хемпстед Хийт.
По същото време се ражда концепцията, която по-късно е наречена „ агитация на ужасите “.
Тази „ агитация на ужасите “ процъфтява най-пищно по време на Първата международна война. Във Англия идеологически водач на този тип агитация е един от създателите на британската преса, „ благородният “ лорд Нортклиф. Той сплотява другите пропагандни органи, които до момента са съществували независимо, и ги трансформира в един от най-важните принадлежности на войната. Лойд Джордж му написа след подписването на мира:
„ Имам доста директни доказателства за триумфа на вашата скъпа работа, която способства доста за провалянето на врага “.
Една от най-успешните акции на британските пропагандисти е така наречен „ Лиежска покруса “. „ Очевидци “ описаха пред пресата за жестокостта на германците, които сякаш са видели, по какъв начин са отрязани ръцете на децата, по какъв начин немски офицери и бойци са изнасилили 20 белгийски девойки на пазарния площад в Лиеж, по какъв начин немски бойци намушкват двегодишно дете дете с щикове и отрязват гърдите на селянка в Мейн, по какъв начин изтезават католически свещеници, като ги обесват на камбаните, по какъв начин се подиграват и гаврят с монахини.
Комисия от адвокати и историци, ръководена от лорд Брус, някогашния английски дипломат в Съединените щати, даже изготви отчет, в който се показва, че „ убийствата, похотта и грабежите царуват в доста елементи на Белгия в мащаб, непостижим с всички други войни сред цивилизованите народи през последните три века. "
В същото време в пресата беше хвърлена мерзостта, че германците сякаш преработват труповете на бойци, свои и непознати, в стеарин и фураж за прасета. Едва след края на войната истината изплува на бял свят – специфична комисия не удостовери нито един случай на безчовечие, представен в отчета.
Германците от своя страна също не отбягваха това, което в този момент се назовава " фейкове ". „ Пропагандата на ужаса “ на съветската инвазия в Източна Прусия продължава в немската преса до самия завършек на войната. Темите са безусловно същите – съветските бойци изнасилват германки, убиват деца, ограбват популацията.
Историите за зверства направиха допустимо представянето на война против подобен съперник като правоверен, като отстояване на „ полезностите на цивилизацията “ пред лицето на варварството. Не е ли същото, което виждаме в този момент, в случай че четем западните и украинските медии и обществени мрежи?
Но „ пропагандата на ужасите “ процъфтява най-пищно с появяването на Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер. В добре познатата си книга „ Mein Kampf “ (забранена в Руската федерация) фюрерът е доста прям: „ Пропагандата не би трябвало да бъде справедлива. Не би трябвало да се занимава с търсене на истината, а по-късно вярно и съответно да я показва на масите, в случай че тази истина работи за ползите на другите. Вместо това тя би трябвало непрестанно да служи единствено на личните ни ползи. "
„ Пропагандата в действителност е средство и по тази причина би трябвало да се преглежда единствено от позиция на „ цел “, прибавя той. Все едно добре известното - " задачата оправдава средствата ".
Укрепвайки се на власт след лична проведена провокация с опожаряването на Райхстага на 27 февруари 1933 година, Хитлер неотложно основава Министерството на пропагандата, ръководено от " доктора " Йозеф Гьобелс. Резултатът от активността му е основаването на невиждан по мащаб държавен агитационен уред, който обгръща както цивилен, по този начин и военни структури.
Основната му задача беше да постави идеологическа основа за унищожаването в името на „ великия немски народ “ на евреи, комунисти и всички други „ второкласни хора “ и за тази цел да приготви публичното мнение за нуждата от водене на война. „ Рунаците не са народ в общоприетия смисъл на думата, а навалица, която разкрива блестящо изразени скотски черти “, декларира да вземем за пример Гьобелс.
И нацистите съумяха съвършено в тази „ нацификация “ на Германия, по този начин както апропо – не мога да не трансферира историческия мост – съумяха да създадат това в днешна Украйна.
За разпространение на тези хрумвания във Вермахта даже се основават „ пропагандни роти “, които през 1943 година са обособени в специфичен клон на армията. Общият им брой по това време е към 15 хиляди души.
Отново, гледайки днешния ден, виждаме, че в украинската войска има сходни елементи. И точно една от тях, съдейки по информацията, получена в медиите, провежда постановката с „ клането” в Буча.
Само преди няколко години в Руския държавен боен списък (РГВА) бяха открити копия от Протоколите от тайните срещи на Гьобелс, които бяха упоменати на Нюрнбергския развой и се смятаха за изгубени. Именно на тези срещи се създава тактиката на пропагандната война против Съюз на съветските социалистически републики и неговите съдружници. На един от тях през октомври 1941 година Гьобелс да вземем за пример не разрешава да се назовават руските бойци войници, с цел да не може никой да съпоставя тези „ животни и чудовища “ с бойците на Райха.
Провалът на блицкрига и настъплението против Москва, интернационалното удивление от устойчивостта на обсадения Ленинград, а по-късно и провалянето на фашистката войска край Сталинград - всички тези събития, които не са планувани от " концепцията за предимство ", провокираха сериозен " дискомфорт " в Берлин и изискваха корекции в активността на нацистката пропагандна машина.
На един от брифингите Гьобелс декларира: „ Това, което ни се опълчва тук в съветската всеобща душа, не е нищо друго с изключение на примитивната животинска същина на славяните. Има съзнателни същества, които са прекомерно способни на опозиция, тъй като са също толкоз дефектни. Уличният мелез е по-издръжлив и от чистокръвното овчарско куче. Но това не прави уличния мелез по-завършен. Плъхът също е по-издръжлив от домашното животно... “ Той прикани за обособяване на „ смелостта и героизма на немски боец от примитивната животинска въздържаност на комунист “. Ето един подобен непоносим в действителност, само че прям откъс.
Колкото повече Германия понесе загуби на Източния фронт, толкоз повече Гьобелс се опитваше да сътвори различна картина на света за вътрешната и външна аудитория. Но дали украинската и западната агитация не вършат същото в този момент, разказвайки за „ невероятните триумфи “ на въоръжените сили на Украйна в борби с „ съветските окупатори “?
Почти три месеца провалянето на армията на Паулус се пази в загадка от германците. Едва на 4 февруари 1942 година немските вестници излизат с публицистични публикации, в които се пробват да показват провалянето като победа. " Фюрерът уважава героите на Сталинград. Паулус е нараснал в чин фелдмаршал. " Отново несъзнателно изниква асоциация с по-мащабните скорошни събития на Змийския остров, чиито нещастни бранители с цялостна мощ се предадоха на съветските войски, а Киев ги „ разгласи за мъртви “ и ги издигна в сан на герои.
С отдалечаването на Червената войска нацистката агитация стартира да въодушевява бюргерите, че единственият метод да се спрат „ варварските орди от съветски комунисти “ е да се дадат последните сили и средства на фронта, да се причислят към опълчението на Фолксштурм. Пресата безпределно хвърляше това, което в този момент се назовава фейкове, за зверствата на руските бойци, по какъв начин те изнасилват всичко, което се движи, ограбват къщи, убиват дами и възрастни хора, даже не щадят деца. Дали не по тази директива Киев стартира да раздава оръжие на всички и да основава по този начин наречените „ териториални бататльони “?
За нацистката пропагандна машина може да се приказва безпределно, само че мисля, че към този момент е ясно, че актуалната украинска и европейска пропагандна акция се прави по едни и същи шаблони и шаблони.
Едва ли си коства да повтаряме какъв брой пъти тези нацистки пропагандни техники са били употребявани от Запада през последните десетилетия. За епруветката с бял прахуляк, която беше демонстрирана в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати Колин Пауъл, с цел да оправдае експанзията против Ирак, някак си даже е неловко да се припомня в едно обичайно общество, както и за безкрайните продукции на прословутите " бели каски " в Близкия изток.
Позволете ми единствено още един път да изтъквам един от дребното същински мислещи хора в Съединените щати, пенсионираният полковник от армията на Съединени американски щати Дъглас Макгрегър: „ Видях по какъв начин се случва с Буча в Ирак през 2002 и 2003 година Видях го на Балканите по отношение на какво се случи в Босна и по-късно в Косово. Когато има такова единение в американските и западните медии и подобен съвършен миг, тази изключителна детонация от ненавист, рецензия към Русия, която избухва на сцената съвсем незабавно, всички споделят едно и също нещо едновременно - когато това се случи, това е доста съмнително.
Едва ли е изненадващо, че Западът и режимът в Киев под негово ръководство употребяват моделите и техниките от предишното, с цел да очернят Русия и нейната специфична военна интервенция. Нищо не е ново под слънцето и, както демонстрира историята, сходни отвратителни способи са крепко залегнали в генома на западноевропейските политици, изключително като се има поради, че дядовците на редица водещи западногермански политици са заемали високи постове в Третия райх.
Историята ни учи, че мощната „ черна агитация “ към момента не значи победа във войната. Хитлер се самоубива, а Гьобелс отравя шестте си деца на 1 май 1945 година, а по-късно той и брачната половинка му се самоубиват и телата им са изгорени. Нюрнбергските процеси против военнопрестъпниците сложиха завършек на този ужасяващ интервал.
Сигурен съм, че същият развой неизбежно ще чака и сегашните украински нацисти, водачите на киевската хунта, както и техните западни настойници, цялата тази тайфа военнопрестъпници – Байдън, Джонсън, Шолц и други макрони. Вашето място, господа, е в кофата за отпадък.
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ