Днес знаем за човешкото тяло повече от когато и да

Днес знаем за човешкото тяло повече от когато и да било. Въпреки напредъка на науката обаче доста наши особености остават мистерия. Например:

1. Защо имаме отпечатъци на пръстите?

Науката не знае нищо за естествените функционалности и аргументи за появяването на тези странни нарези по върховете на пръстите ни. Възможният отговор може би се крие в проучването на странното заболяване адерматоглифия – хората, които страдат от него, са идеалните евентуални нарушители, тъй като просто нямат отпечатъци. Освен това те се потят доста по-малко, а другояче са тъкмо толкоз здрави, колкото и всеки различен. Учените се надяват, че като изучат генома им, ще схванат еволюционната загадка на този феномен.

2. Как работят пробиотиците?

Ако гледате телевизия, надали сте пропуснали рекламите за кисели млека с пробиотични свойства. Производителите настояват, че продуктите им съдържат живи бактерии, които въздействат благотворно на цялостното здраве. Учените от дълго време знаят това свойство на пробиотиците – потребни култури, живеещи в човешките вътрешности.

От рекламите обаче не става доста ясно какво тъкмо вършат тези бактерийки, с цел да подобрят здравето ни. Защото никой не знае. Точно по този начин, учените занапред стартират да изследват какви тъкмо преимущества за здравето имат бактериите от всеки тип пробиотици – а те са стотици. Смята се, че резултатите ще дадат отговор на доста други въпроси, свързани с лечението на разнообразни заболявания.

3. Защо имаме разнообразни кръвни групи?

Вероятно знаете, че има четири съществени кръвни групи. Знаете и коя е вашата. Това е доста значимо, тъй като преливането на кръв от неправилна група може даже да ни убие.

Кръвните групи са се появили преди 20 млн. години. Само че учените не могат да схванат за какво това се е случило и най-много – за какво са разнообразни. Те се класифицират по антигените в кръвните кафези, които прелестно си „ поддържат връзка ” с антигени от своето семейство, само че нападат тези от другите. Науката допуска, че това има някаква връзка с имунната система, само че какъв е смисълът – никой не знае. Според една от теориите кръвните групи са се развили като метод за битка с инфекциозните заболявания. И фактически, хора с разнообразни групи имат по-висок имунитет към разнообразни заболявания.

4. Остава ли мозъкът деен след обезглавяване?

Много митове описват по какъв начин обезглавени хора остават в схващане за няколко ужасяващи мига след рухването на гилотината. Записани са истории по какъв начин главите гримасничат или мигат, освен това реагирайки на външни въздействия. Науката не знае какъв брой дълго може мозъкът ни да остане деен в такава обстановка. Не може и да разбере, тъй като никой няма да разреши на учените да обезглавят човек, с цел да го изследват.

Документиран е единствено един сходен опит, и то по време на Френската гражданска война. Лекарят Габриел Боро разказва по какъв начин очите на отрязана мъжка глава са се отворили и за малко се фокусирали върху някаква точка, а след това се затворили вечно. Според Боро това потвърждава, че някои функционалности на мозъка остават дейни съвсем 30 секунди след обезглавяването. Дали съзнанието е измежду тях обаче, ние не знаем.

5. Важни ли са за хората феромоните?

Когато пристигна моментът за възпроизвеждане, животните разчитат на мириса на феромоните, с цел да си намерят сътрудник. Учените обаче още се пробват да схванат дали те играят сходна роля и при хората. Ние имаме органа, който разрешава те да бъдат надушени, само че той е доста недорасъл и не е ясно дали изобщо работи.

Изследванията обаче потвърждават, че всички имаме собствен неповторим аромат, който изискуем на генома си. Така новородените познават майка си по миризмата, а в случай че дами постоянно прекарват дълго време дружно и усещат мириса си, менструалният им цикъл се синхронизира. Човешкото подушване остава една от най-неясните за науката сфери.