Днес започвам от това какво стана снощи. Майките от детската

Днес стартирам от това какво стана нощес. Майките от детската площадка, с които през миналото лято доста се сближихме, организирахме бебешко празненство. Всеки трябваше да донесе нещо от у дома за ядене, нещо за пийване и да изчакаме дружно с дребните идването на Дядо Коледа. Той трябваше да донесе малко подаръче за децата.

Разбира се, не съм очаквала от никой да се преценява с моите пости, въпреки всичко в този момент е сезонът на свинското, яйчените и майонезени салати, сухите мезета. Затова за себе си направих още една порция брускети, този път от пълнозърнеста багета и два типа плънка, една от които е и в чинията пред мен сега.

Запекох, насолен и отцеден от горчилката.
Наредих преди този момент сред резените чесън и полях със зехтин.
Докато се печеше зелето от през вчерашния ден, сложих и а във фурната под него.
За към 30 минути той омекна и аз хубаво го пасирах.
Накълцах на ситно домати и маслини, прецедих доматите от сока им, другояче става доста мокро и брускетата омеква доста.
Смесих всичко, посолих на усет и това беше.

Умишлено не сложих печена чушка, въпреки този усет доста да отива, щеше да стане като кьопоолу, а не това беше задачата.

Но какво се случи в действителност нощес?

Диди, едната от майките, разгласи, до момента в който уточнявахме кой какво ще подготвя, че ще прави празненство кюфтенца, за една хапка, които са. Знаете за моята уязвимост към домашните кюфтенца и със самото влизане очите ми – при тях напряко. Сама не разбрах по какъв начин едно от тях се озова в устата ми. Само очевидно скочи. Всички избухнаха в смях: „ Цветиии, какво стана с постите, Цветии! ”. Усетих се аз, таман щях да преглътна. Върнах самонадеяното кюфтенце в салфетка и замръзнах, до момента в който се смееха на мой тил и с право.

Много неумишлено беше всичко, доста бързо. Може би, макар поста към този момент месец, подсъзнателно не съм се отървала от изкушенията и пристрастеността ми към домашните кюфтенца е намерила метод да се измъкне и да ме обземе. Ами в случай че не ме бяха видели, напряко щях да си го хапна, да му прибавя някои другарчета за компания може би. Много ме беше позор, и вътрешно, и външно, напряко за малко да опороча всичко. Дали и не го направих?

“Сега знам, че не усамотението е ключът към поста. ”

Така най-малко смятах през вчерашния ден, преди тази преживелица. Няма неприятно да се отделиш с мислите си, с цел да попътуваш в себе си. Но същинският живот, който е от плът и кръв, е измежду хората, в сложното, в изкушенията.

“Сред хората, а не в пустинята, се калява характерът. ”

Критиката, в чието око доста от нас не обичат да попадат, е точно по тази причина – да ни даде ориентир къде сме. Къде вършим стъпка изкривено, тъй като правият път е сложен за следване, само че в случай че все пак съумяваме да го вършим, това не прави никому усещане. Забелязва се крачката настрана и по тази причина са приятелите, с цел да ти го кажат или покажат. Присмехът и шегите, в които, знаем, постоянно има капка истина, постоянно не са с умишлена цел да ни наранят, а да поправяме нещо да се погледнем в профил. И би трябвало да приветстваме това, а не да се наскърбяваме и да се затваряме за истината.

Да оставим пустинята за светите хора. Нека те там да получават прояснение, да бъдат образец и ентусиазъм. Но ето и един от тях, Св. Даниил, който честваме на следващия ден, има живот, който е отлична илюстрация на това, което мисля през днешния ден. Прочетете на следващия ден за него и разбрете за какво.

Днес по- късно ще сготвям риба. Мисля да е, тъй като рибата ми е подобаваща – морска скумрия. А за какво тъкмо през днешния ден е риба, имам си доста основателна причина за това. Но и за това – на следващия ден.

Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.