Ремонтът на ремонта започва днес - пренареждат жълтите павета
Днес стартира пренареждането на жълтите павета по бул. „ Цар Освободител " в сектора сред бул. „ Васил Левски " и ул. „ 15-ти ноември ", оповестиха от пресцентъра на Столичната община. Движението в тази права се затваря, а различните направления за придвижване са бул. „ Васил Левски " в посока бул. „ Патриарх Евтимий ", бул. „ Дондуков ", бул. „ Сливница " и ул. „ Оборище ".
Забраняват се престоят и паркирането на пътни транспортни средства на североизточната дъга на пл. „ Св. Александър Невски " сред ул. „ Оборище " и ул. „ Дунав ".
Пренареждането на проблематичния сектор от бул. „ Цар Освободител " е за сметка на фирмата- реализатор „ Трейс Груп ". Ремонтът няма да коства нищо на Столичната община, съобщи през вчерашния ден заместник-кметът Ангел Джоргов. Първото пренареждане още не е платено, пренареждането на жълтите павета коства към 206 хиляди лв.., които не са платени, като това наново пренареждане също няма да бъде платено, разяснява той. Паветата ще бъдат пренаредени на повърхност от 2000 кв. метра.
След разбъркването на жълтата паважна настилка в сектора, по заповед на кмета Йорданка Фандъкова, бе основана експертна група с преподаватели, строители, проектанти и специалисти от Столичната община. Експертната група извърши поредност от проучвания и изготви предложение за смяна на технологията на редене, на материалите за фугата и основата под паветата. Предложената технология беше изпълнена на тестови сектор до хранилище „ Враждебна ", където се направиха и спомагателни изпитвания, припомниха от Столичната община.
Предложената технология е съгласувана с Националния институт за недвижимо културно завещание.
Очаква се дейностите по бул. „ Цар Освободител " да приключат в средата на септември.
Според историческа информация на уеб страницата на Столичната община, жълтите павета са на повече от 100 години. През първото десетилетие на 20 век, в устрема за обновяване на столичния град, се появява тази истинска паважна настилка, излъчваща и многообразна символика. Нейната реализация е дело на кмета Мартин Тодоров, произхождащ от жанр, дал цяла плеяда бележити персони на България. Негов брат е акад. Александър Теодоров-Балан - академик, лингвист и първи ректор на Софийския университет.
За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави разискване на съвещание на общинския съвет на 27 февруари 1906 година. Пространно слово произнася кметът Мартин Тодоров, който обрисува нуждата от настилка на улиците и площадите в три разновидността – каменна, керамична и асфалтова. Кметът е съперник на асфалта и покровител на каменната и на керамичната.
За реализация на настилката, както и за изплащането на почналото огромно строителство кметът Мартин Тодоров подписва втория, след Димитър Петков, външен заем в размер на 35 000 000 златни лв. с немски банки. За този заем е публикуван закон, който задължава страната като поръчител, и регламентира съответно защо тъкмо парите ще се харчат от общината.
Проведен е търг, извоюван от огромна българска компания, която обаче не има технологията за произвеждане на новите настилки, а точно керамични павета. Те са създадени и импортирани от Будапеща, защото в онази ера България поддържа тесни контакти с Австро-Унгария.
Жълтите керамични павета се създават от варовика “мергел ”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прахуляк, формува се и се изпича в специфични пещи при температура 1300 градуса.
Полагането на керамичните павета не е прочувствен подарък по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907 г.) към този момент не е сред живите, не е скимване, а израз на общинска политика, подкрепена от страната в интервала на построяването на нова България, се показва още в справката на Столичната община.
Окончателното довеждане докрай на павирането с керамични блокчета е през 1909 година Назначена е комисия с изключително значима задача – приемане на осъществената работа по изработката на жълтата керамична настилка. Комисията е прецизна и взискателна, открити са дребни дефекти и изпълнителят е длъжен в избрани къси периоди да ги в профил. Извършената голяма работа обаче удовлетворява и “може да се одобри дефинитивно ”.
Но работата продължава. Следващите общински ръководства поставят грижи по поддържането, по обновлението на изхабените керамични блокчета. В сложните години след войните се търсят благоприятни условия за замяна на паветата, поставят се старания за естетиката и хубостта на града. Много внимание и време отделя кметът ген. Владимир Вазов на жълтите павета, търсят се средства за поддържането им. По време на бомбардировките красивата софийска настилка претърпява обилни провали, само че след това е поправена и бомбените ями са заличени, се показва на уеб страницата на Столичната община.
Забраняват се престоят и паркирането на пътни транспортни средства на североизточната дъга на пл. „ Св. Александър Невски " сред ул. „ Оборище " и ул. „ Дунав ".
Пренареждането на проблематичния сектор от бул. „ Цар Освободител " е за сметка на фирмата- реализатор „ Трейс Груп ". Ремонтът няма да коства нищо на Столичната община, съобщи през вчерашния ден заместник-кметът Ангел Джоргов. Първото пренареждане още не е платено, пренареждането на жълтите павета коства към 206 хиляди лв.., които не са платени, като това наново пренареждане също няма да бъде платено, разяснява той. Паветата ще бъдат пренаредени на повърхност от 2000 кв. метра.
След разбъркването на жълтата паважна настилка в сектора, по заповед на кмета Йорданка Фандъкова, бе основана експертна група с преподаватели, строители, проектанти и специалисти от Столичната община. Експертната група извърши поредност от проучвания и изготви предложение за смяна на технологията на редене, на материалите за фугата и основата под паветата. Предложената технология беше изпълнена на тестови сектор до хранилище „ Враждебна ", където се направиха и спомагателни изпитвания, припомниха от Столичната община.
Предложената технология е съгласувана с Националния институт за недвижимо културно завещание.
Очаква се дейностите по бул. „ Цар Освободител " да приключат в средата на септември.
Според историческа информация на уеб страницата на Столичната община, жълтите павета са на повече от 100 години. През първото десетилетие на 20 век, в устрема за обновяване на столичния град, се появява тази истинска паважна настилка, излъчваща и многообразна символика. Нейната реализация е дело на кмета Мартин Тодоров, произхождащ от жанр, дал цяла плеяда бележити персони на България. Негов брат е акад. Александър Теодоров-Балан - академик, лингвист и първи ректор на Софийския университет.
За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави разискване на съвещание на общинския съвет на 27 февруари 1906 година. Пространно слово произнася кметът Мартин Тодоров, който обрисува нуждата от настилка на улиците и площадите в три разновидността – каменна, керамична и асфалтова. Кметът е съперник на асфалта и покровител на каменната и на керамичната.
За реализация на настилката, както и за изплащането на почналото огромно строителство кметът Мартин Тодоров подписва втория, след Димитър Петков, външен заем в размер на 35 000 000 златни лв. с немски банки. За този заем е публикуван закон, който задължава страната като поръчител, и регламентира съответно защо тъкмо парите ще се харчат от общината.
Проведен е търг, извоюван от огромна българска компания, която обаче не има технологията за произвеждане на новите настилки, а точно керамични павета. Те са създадени и импортирани от Будапеща, защото в онази ера България поддържа тесни контакти с Австро-Унгария.
Жълтите керамични павета се създават от варовика “мергел ”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прахуляк, формува се и се изпича в специфични пещи при температура 1300 градуса.
Полагането на керамичните павета не е прочувствен подарък по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907 г.) към този момент не е сред живите, не е скимване, а израз на общинска политика, подкрепена от страната в интервала на построяването на нова България, се показва още в справката на Столичната община.
Окончателното довеждане докрай на павирането с керамични блокчета е през 1909 година Назначена е комисия с изключително значима задача – приемане на осъществената работа по изработката на жълтата керамична настилка. Комисията е прецизна и взискателна, открити са дребни дефекти и изпълнителят е длъжен в избрани къси периоди да ги в профил. Извършената голяма работа обаче удовлетворява и “може да се одобри дефинитивно ”.
Но работата продължава. Следващите общински ръководства поставят грижи по поддържането, по обновлението на изхабените керамични блокчета. В сложните години след войните се търсят благоприятни условия за замяна на паветата, поставят се старания за естетиката и хубостта на града. Много внимание и време отделя кметът ген. Владимир Вазов на жълтите павета, търсят се средства за поддържането им. По време на бомбардировките красивата софийска настилка претърпява обилни провали, само че след това е поправена и бомбените ями са заличени, се показва на уеб страницата на Столичната община.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ