Неделя Месопустна. Св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски. Преп. Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите
Днес за православните християни е Неделя Месопустна, наричана още Неделята на Страшния Съд.
В православния календар тя се отбелязва 8 седмици преди Възкресение Христово.
По време на богослужението в третата подготвителна неделя за Великия пост православната черква напомня картината на Страшния съд.
На неделя Месопустна православната черква служи света литургия, алегорично изобразяваща значими моменти от земния живот на Христос. Денят се назовава още Месни Заговезни поради обичайна вечеря с месни ястия.
Св. Поликарп Смирненски. Michael BurghersСв. Поликарп Смирненски е роден към 70 година. Сведения за живота му до встъпването в епископско служение не са непокътнати. След мъченическата гибел на св. Игнатий Богоносец както в малоазийските църкви, по този начин и в целия тогавашен християнски свят се е ползувал с особена респект и е имал огромно въздействие Смирненският свещеник св. Поликарп. И той, както и св. Игнатий, е бил непосреден възпитаник на св. апостоли, основно на св. евангелист Иоан Богослов, от който евентуално е подложен за свещеник на Смирненската черква. За това свидетелствува св. Ириней Лионски, който на млади години слушал проповедите на св. Поликарп. По-късно, към този момент в преклонна възраст, като Лионски свещеник, св. Ириней написа на своя съученик Флорин, който станал последовник на гностическата Валентинова школа:
" Тези твои учения, Флорине, да се изразя снизходително, са произлезли не от здрави възгледи. Те опонират на учението на Църквата; те тласкат изповядващите ги към най-голямо безбожие. Самите еретици, които стоят вън от Църквата, в никакъв случай не са дръзвали да построяват такива учения. Също и живелите преди нас презвитери, които са били в общение с апостолите, не са ти предали тези учения. Защото, когато бях още младеж, аз те видях в Долна (Мала, с. м.) Азия при Поликарпа; ти имаше ослепително състояние при царския двор и се домогваше да спечелиш благоволението на Поликарпа. Аз мога доста по-добре да си спомня точно за тогавашното време, в сравнение с за това, което се е случило неотдавна; тъй като каквото сме изживели в детинство, укрепва дружно с душата и остава съединено с нея. Така, аз мога да посоча и в този момент мястото, където седеше блаженият Поликарп, когато беседваше; мога да напомня неговата походка, също неговия метод на живот, външния му тип, неговите беседи към народа, неговите разкази за общението му с Иоана и с другите очевидци на Господа, описа му за неговите поуки, по-нататък за това, което той е слушал от тях за Господа, за Неговите чудеса и за учението Му. Всичко, което Поликарп разбрал от тях - очевидците на Словото на живота, той разказваше съгласно Писанието. Поради Божията благосклонност към мене аз тогава с старание възприемах думите на Поликарпа и ги записвах не на хартия, само че ги влагах в сърцето си " 1.
Св. Поликарп бил още относително прекомерно млад, когато св. Игнатий направил своето странствуване от Антиохия за Рим, с цел да одобри там мъченическа гибел. Като останал въпреки и не дълго време в Смирна, където св. Поликарп бил към този момент свещеник, св. Игнатий бил изумен от неуморната и ревностна пастирска активност на младия Смирненски свещеник, от неговите непрестанни и всестранни грижи за богатството на Църквата и за религиозно-нравственото единство на повереното му паство. От Троада св. Игнатий писал на св. Поликарп сърдечно обръщение, в което го моли да не занемарява тази активност, като му акцентира отговорностите на епископа: да се грижи за религиозно-нравственото единство на своите пасоми, по-добро от което няма нищо друго, да бъде обхванат от същинска обич към всички, да бъде благосклонен, в ръководството на своята черква да демонстрира дълбока мъдрост и огромно примирение, да прониква в душите на своите пасоми, като познава добре техните потребности, да бъде корав като наковалня в делата на вярата и да не се смущава от никакви заблуди и лъжеучения, да се грижи за бедните, сираците, вдовиците, робите и робините и да насочва всички по пътя на нравствения напредък. И св. Поликарп в действителност оделотворил в живота си изцяло всички тези условия във връзка с епископа. Със своята същинска апостолска активност в интерес на Църквата, със своите високи нравствени качества той спечелил сърцата на християните. Ползувал се измежду тях с такова огромно почитание, че след гибелта на св. Игнатий той станал, по думите на блажени Иероним, " водач на цяла Азия " 2, основен представител и бранител на християнските истини. Той събрал към себе си, както се вижда от посоченото удостоверение на св. Ириней Лионски, група от най-близките си възпитаници, у които желал да възпламени същата несъкрушима неотстъпчивост във вярата, с каквато се отличавал самичък той.
В 155 година св. Поликарп отишъл в Рим, с цел да обсъдят взаимно с римския свещеник Аникита някои общи църковни въпроси, основно въпроса за празнуването на Пасхата. На Изток я чествали дружно с юдеите на 14 нисан, без оглед на седмичния ден, а на Запад - постоянно в неделния ден след тази дата. Както свидетелствува св. Ириней Лионски в едно свое писмо до папа Виктор3, до някакво единодушие по този въпрос не е могло да се пристигна. Въпреки това обаче не се пристигнало и до някакъв раздор сред двамата. Напротив, мирът и братското общение били изцяло непокътнати, в символ на което папа Аникита поканил св. Поликарп да извърши св. литургия в Рим. Пак св. Ириней свидетелствува, че в Рим св. Поликарп обърнал доста валентиниани, маркионити и други еретици към Църквата. Когато един път Маркион го срещнал и запитал дали го познава, св. Поликарп му дал отговор: " Наистина, аз познавам първородния на сатаната ".
Наскоро след своето завръщане от Рим, към този момент 86-годишен, св. Поликарп приключил в 156 година страдалчески своя дълъг и плодотворен живот. Подробни сведения за неговата мъченическа гибел са непокътнати в съборното обръщение на Смирненската черква до всички християни. На увещанието на представителя на езическата държавна власт да се отхвърли от Христа, св. Поликарп дал отговор: " Осемдесет и шест години аз Му послужвам и Той в никакъв случай не ми е сторил нещо зло, само че ми е дарявал доста блага; по какъв начин тогава ще взема да петня моя Цар, Който ме е избавил? " Осъден бил на изгаряне жив, обаче и измежду буйния огън по Божия благосклонност той останал невредим; по тази причина бил прободен с меч, след което тялото му било изгорено.
В православния календар тя се отбелязва 8 седмици преди Възкресение Христово.
По време на богослужението в третата подготвителна неделя за Великия пост православната черква напомня картината на Страшния съд.
На неделя Месопустна православната черква служи света литургия, алегорично изобразяваща значими моменти от земния живот на Христос. Денят се назовава още Месни Заговезни поради обичайна вечеря с месни ястия.
Св. Поликарп Смирненски. Michael BurghersСв. Поликарп Смирненски е роден към 70 година. Сведения за живота му до встъпването в епископско служение не са непокътнати. След мъченическата гибел на св. Игнатий Богоносец както в малоазийските църкви, по този начин и в целия тогавашен християнски свят се е ползувал с особена респект и е имал огромно въздействие Смирненският свещеник св. Поликарп. И той, както и св. Игнатий, е бил непосреден възпитаник на св. апостоли, основно на св. евангелист Иоан Богослов, от който евентуално е подложен за свещеник на Смирненската черква. За това свидетелствува св. Ириней Лионски, който на млади години слушал проповедите на св. Поликарп. По-късно, към този момент в преклонна възраст, като Лионски свещеник, св. Ириней написа на своя съученик Флорин, който станал последовник на гностическата Валентинова школа:
" Тези твои учения, Флорине, да се изразя снизходително, са произлезли не от здрави възгледи. Те опонират на учението на Църквата; те тласкат изповядващите ги към най-голямо безбожие. Самите еретици, които стоят вън от Църквата, в никакъв случай не са дръзвали да построяват такива учения. Също и живелите преди нас презвитери, които са били в общение с апостолите, не са ти предали тези учения. Защото, когато бях още младеж, аз те видях в Долна (Мала, с. м.) Азия при Поликарпа; ти имаше ослепително състояние при царския двор и се домогваше да спечелиш благоволението на Поликарпа. Аз мога доста по-добре да си спомня точно за тогавашното време, в сравнение с за това, което се е случило неотдавна; тъй като каквото сме изживели в детинство, укрепва дружно с душата и остава съединено с нея. Така, аз мога да посоча и в този момент мястото, където седеше блаженият Поликарп, когато беседваше; мога да напомня неговата походка, също неговия метод на живот, външния му тип, неговите беседи към народа, неговите разкази за общението му с Иоана и с другите очевидци на Господа, описа му за неговите поуки, по-нататък за това, което той е слушал от тях за Господа, за Неговите чудеса и за учението Му. Всичко, което Поликарп разбрал от тях - очевидците на Словото на живота, той разказваше съгласно Писанието. Поради Божията благосклонност към мене аз тогава с старание възприемах думите на Поликарпа и ги записвах не на хартия, само че ги влагах в сърцето си " 1.
Св. Поликарп бил още относително прекомерно млад, когато св. Игнатий направил своето странствуване от Антиохия за Рим, с цел да одобри там мъченическа гибел. Като останал въпреки и не дълго време в Смирна, където св. Поликарп бил към този момент свещеник, св. Игнатий бил изумен от неуморната и ревностна пастирска активност на младия Смирненски свещеник, от неговите непрестанни и всестранни грижи за богатството на Църквата и за религиозно-нравственото единство на повереното му паство. От Троада св. Игнатий писал на св. Поликарп сърдечно обръщение, в което го моли да не занемарява тази активност, като му акцентира отговорностите на епископа: да се грижи за религиозно-нравственото единство на своите пасоми, по-добро от което няма нищо друго, да бъде обхванат от същинска обич към всички, да бъде благосклонен, в ръководството на своята черква да демонстрира дълбока мъдрост и огромно примирение, да прониква в душите на своите пасоми, като познава добре техните потребности, да бъде корав като наковалня в делата на вярата и да не се смущава от никакви заблуди и лъжеучения, да се грижи за бедните, сираците, вдовиците, робите и робините и да насочва всички по пътя на нравствения напредък. И св. Поликарп в действителност оделотворил в живота си изцяло всички тези условия във връзка с епископа. Със своята същинска апостолска активност в интерес на Църквата, със своите високи нравствени качества той спечелил сърцата на християните. Ползувал се измежду тях с такова огромно почитание, че след гибелта на св. Игнатий той станал, по думите на блажени Иероним, " водач на цяла Азия " 2, основен представител и бранител на християнските истини. Той събрал към себе си, както се вижда от посоченото удостоверение на св. Ириней Лионски, група от най-близките си възпитаници, у които желал да възпламени същата несъкрушима неотстъпчивост във вярата, с каквато се отличавал самичък той.
В 155 година св. Поликарп отишъл в Рим, с цел да обсъдят взаимно с римския свещеник Аникита някои общи църковни въпроси, основно въпроса за празнуването на Пасхата. На Изток я чествали дружно с юдеите на 14 нисан, без оглед на седмичния ден, а на Запад - постоянно в неделния ден след тази дата. Както свидетелствува св. Ириней Лионски в едно свое писмо до папа Виктор3, до някакво единодушие по този въпрос не е могло да се пристигна. Въпреки това обаче не се пристигнало и до някакъв раздор сред двамата. Напротив, мирът и братското общение били изцяло непокътнати, в символ на което папа Аникита поканил св. Поликарп да извърши св. литургия в Рим. Пак св. Ириней свидетелствува, че в Рим св. Поликарп обърнал доста валентиниани, маркионити и други еретици към Църквата. Когато един път Маркион го срещнал и запитал дали го познава, св. Поликарп му дал отговор: " Наистина, аз познавам първородния на сатаната ".
Наскоро след своето завръщане от Рим, към този момент 86-годишен, св. Поликарп приключил в 156 година страдалчески своя дълъг и плодотворен живот. Подробни сведения за неговата мъченическа гибел са непокътнати в съборното обръщение на Смирненската черква до всички християни. На увещанието на представителя на езическата държавна власт да се отхвърли от Христа, св. Поликарп дал отговор: " Осемдесет и шест години аз Му послужвам и Той в никакъв случай не ми е сторил нещо зло, само че ми е дарявал доста блага; по какъв начин тогава ще взема да петня моя Цар, Който ме е избавил? " Осъден бил на изгаряне жив, обаче и измежду буйния огън по Божия благосклонност той останал невредим; по тази причина бил прободен с меч, след което тялото му било изгорено.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ