Българският Червен кръст отдава почит към делото на Васил Левски по случай 152-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата
Днес за следващ път прекланяме глава в символ на респект и почитание пред гибелта на Апостола на българската независимост, с цел да си напомним неговите думи, каузи и заветите му към генерации българи. Решителен и безрезервен, застанал през целия си живот очи в очи със своя народ, Васил Левски завоюва най-важната си борба - да пробуди порива към независимост, да постави здравите основи на бъдеща България.
Националната ни история пази спомен къде са отеквали стъпките на Дякона, какъв брой са основаните от него революционни комитети, кои са имената на най-близките му съратници. И въпреки всичко за нас, най-истинският, най-живият спомен и облик за Апостола се крие в думите, в писмата, в именитото тефтерче. 152 години след гибелта на Васил Левски словото му продължава да носи голям честен заряд. В него откриваме нашия общ нравствен дом, търсим опора в подозрения и неволи, изпълваме с религия сърцата си.
Във времена на изгубени полезности и непрестанни битки за изчезващата ни държавност, Васил Левски наподобява като нещо недостижимо - блян. Но въпреки и неосъществим, той в никакъв случай не остава уединен. Хиляди българи не престават да отстояват неговите хрумвания - безшумно, настойчиво и неуморно. А пътят по стъпките на Левски е сложен и стръмен и по него се върви с каузи, не с думи.
Васил Левски ще остане постоянно в сърцата ни като знак на битката за независимост и правдивост. Неговият образец ни въодушевява да бъдем по-добри, по-смели и по-всеотдайни в напъните си за създаване на по-добра и обективна България. Той ни припомня, че същинската независимост изисква непрекъсната битка и непрекъснато изпитание.
Важността на човешките права, свободата, солидарността, хуманността са съществени полезности в активността на Васил Левски и на Българския Червен кръст.
Както Левски мечтаеше за свят, в който всички хора са равни и свободни, по този начин и ние през днешния ден се стремим да оказваме помощ на уязвимите и нуждаещите се, да пазиме човешкото достолепие и да насърчаваме мира и разбирателството сред хората.
Поклон пред паметта и безсмъртното дело на Васил Левски!
Националната ни история пази спомен къде са отеквали стъпките на Дякона, какъв брой са основаните от него революционни комитети, кои са имената на най-близките му съратници. И въпреки всичко за нас, най-истинският, най-живият спомен и облик за Апостола се крие в думите, в писмата, в именитото тефтерче. 152 години след гибелта на Васил Левски словото му продължава да носи голям честен заряд. В него откриваме нашия общ нравствен дом, търсим опора в подозрения и неволи, изпълваме с религия сърцата си.
Във времена на изгубени полезности и непрестанни битки за изчезващата ни държавност, Васил Левски наподобява като нещо недостижимо - блян. Но въпреки и неосъществим, той в никакъв случай не остава уединен. Хиляди българи не престават да отстояват неговите хрумвания - безшумно, настойчиво и неуморно. А пътят по стъпките на Левски е сложен и стръмен и по него се върви с каузи, не с думи.
Васил Левски ще остане постоянно в сърцата ни като знак на битката за независимост и правдивост. Неговият образец ни въодушевява да бъдем по-добри, по-смели и по-всеотдайни в напъните си за създаване на по-добра и обективна България. Той ни припомня, че същинската независимост изисква непрекъсната битка и непрекъснато изпитание.
Важността на човешките права, свободата, солидарността, хуманността са съществени полезности в активността на Васил Левски и на Българския Червен кръст.
Както Левски мечтаеше за свят, в който всички хора са равни и свободни, по този начин и ние през днешния ден се стремим да оказваме помощ на уязвимите и нуждаещите се, да пазиме човешкото достолепие и да насърчаваме мира и разбирателството сред хората.
Поклон пред паметта и безсмъртното дело на Васил Левски!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ