Днес за мен беше един невероятно хубав ден. Сега, обаче,

" Днес за мен беше един необикновено прекрасен ден. Сега, обаче, прегледах нюзфийда и разбрах, че за неколцина мои познати е бил драматичен - повече или по-малко.

Странно нещо е съзнанието и асоциативното мислене, когато някоя вест те завари неопитен.

Моите ме водиха към мисълта, че съм щастливка. Колкото и егоистично да звучи... Видях днешния изгрев, дишах, смях се с другари, посрещнах залеза. И през днешния ден. А други нямаха този шанс...

Не разбирам философията на ботокса и всички сходни. За мен всяка бръчица ми демонстрира, че съм от ония, които са изживели и днешния ден. И желая бръчките ми да не престават да се натрупат. Като доказателство за многото посрещнати изгреви и залези. За многото страсти - без значение смях или сълзи.

Не заличавайте бръчките си, девойки! Те са си наши, изживени. Те са това, скъпото, което други са нямали шанса да натрупат! "