Как се създава огледало
Днес всеки може да се снабди с огледало евтино, също както евентуално има и повече от един подобен предмет. Но в миналото това е било предимство на богатите.
В древността за огледало е бил употребен камъкът обсидиан, наименуван още вулканично стъкло и употребен за направата на оръжие. По време на Класическата древност били употребявани твърди метали като бронз и сребро, само че това правело огледалата доста скъпи.
От откриването на металите до XII век хората употребявали за огледала добре полирани железни повърхности. Но по-късно било открито, че стъклото, покрито с тъничък железен пласт, обезпечава доста по-добро изображение. Майсторите на огледала ревностно пазели тайната на произвеждане, до момента в който през 1835 година немският химик Юстус декор Либих не разкрил елементарен метод посредством химическа реакция да покрива стъклото с доста тъничък сребърен пласт. Единственият минус на процеса бил, че се образува амониев нитрат, който е взривоопасен. Това създавало заплаха за хората, които вършат огледалата, а когато мъничко от веществото остане върху огледалото, то се счупвало при най-малкото разтърсване.
И до през днешния ден за изработката на огледала се употребяват сребро или алуминий. Но среброто потъмнява при допир с избрани субстанции във въздуха - образува се сребърен сулфид, който е мрачен и няма отразяващи свойства. Това може да се случи и благодарение на навлязла влага сред стъклото и сребърния пласт по периферията на огледалото. Същото може да се предотврати, в случай че огледалото не се полива непосредствено с вода, а се почиства с навлажнена забрадка. При производството огледалният пласт се покрива с водоустойчива багра.
Произвеждат се и огледала с алуминиево вместо сребърно покритие, само че тяхното качество не е толкоз високо. Чистотата на самото стъкло също е от доста огромно значение, тъй като и най-малкият недостатък в него изкривява облика и прави огледалото неефикасно.
В древността за огледало е бил употребен камъкът обсидиан, наименуван още вулканично стъкло и употребен за направата на оръжие. По време на Класическата древност били употребявани твърди метали като бронз и сребро, само че това правело огледалата доста скъпи.
От откриването на металите до XII век хората употребявали за огледала добре полирани железни повърхности. Но по-късно било открито, че стъклото, покрито с тъничък железен пласт, обезпечава доста по-добро изображение. Майсторите на огледала ревностно пазели тайната на произвеждане, до момента в който през 1835 година немският химик Юстус декор Либих не разкрил елементарен метод посредством химическа реакция да покрива стъклото с доста тъничък сребърен пласт. Единственият минус на процеса бил, че се образува амониев нитрат, който е взривоопасен. Това създавало заплаха за хората, които вършат огледалата, а когато мъничко от веществото остане върху огледалото, то се счупвало при най-малкото разтърсване.
И до през днешния ден за изработката на огледала се употребяват сребро или алуминий. Но среброто потъмнява при допир с избрани субстанции във въздуха - образува се сребърен сулфид, който е мрачен и няма отразяващи свойства. Това може да се случи и благодарение на навлязла влага сред стъклото и сребърния пласт по периферията на огледалото. Същото може да се предотврати, в случай че огледалото не се полива непосредствено с вода, а се почиства с навлажнена забрадка. При производството огледалният пласт се покрива с водоустойчива багра.
Произвеждат се и огледала с алуминиево вместо сребърно покритие, само че тяхното качество не е толкоз високо. Чистотата на самото стъкло също е от доста огромно значение, тъй като и най-малкият недостатък в него изкривява облика и прави огледалото неефикасно.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ