С боб и царевеца вместо бюлетини гласували българите след Освобождението
Днес всеки има право да гласоподава и е свикан, към този момент приказваме за електронни, виртуални бюлетини, само че по какъв начин е почнало всичко след Освобождението? Кога и по какъв начин се е гласувало в България?
В първите няколко парламентарни избора след Освобождението към момента нямало хартиени бюлетини, споделя шефът на Държавния списък Михаил Груев.
" Общо взето са предпочитали бобовите растения, бял и черен фасул, царевица и фасул и така нататък т.е. контрастни семена, които дават опция за релативно бързо и елементарно преброяване ", описа доцент Михаил Груев.
Прилагало се при двупартийната система - консерватори и либерали- и било много практично при ниския % на грамотни българи - 3,3 на 100. Следват избори, в които се дублират цветни бюлетини и бобови растения до момента в който се наложи единствено бюлетината. Но би трябвало да се знае, че цветната бюлетина също е основана, с цел да оказва помощ на необразованите да се ориентират по-добре за кого да гласоподават.
Лилавата бюлетина на Демократическата партия, оранжевата бюлетина на земеделците, виненочервената на работническата партия или това са комунистите, розовата за социалдемократите. Цветовете са известни и това са обичайните партийни цветове на тези партии.
Когато главните цветове не стигали, партията получавала бяла бюлетина. Като знак на последователност цветни бюлетини бяха употребявани и на първите демократични избори у нас. Колкото до изборните права - първоначално такива имали единствено мъжете над 21 години. Изключени били дамите и лицата без открито местопребиваване като да вземем за пример каракачани. Трудно било и за селяните, които по тези времена трябвало да пътуват километри, с цел да гласоподават в Околийския център.
" Когато рискуваш и да те набият по пътя шайкаджии, т.е. последователи нормално на ръководещата партия, това е било обвързвано и с поемането на персонален риск ", описа още доцент Михаил Груев.
Омъжените дами над 21 години получават правото да гласоподават през 1938, а дамите стартират да бъдат избирани едвам през 1945-а. Друг забавен миг е какво написа в старите изборни описи - преглеждаме лист от 1903-та, в който с изключение на имената на хората попада наложително и занятието им.
" Хамалин, тенекеджия, столар, което дава доста добра демографска информация и за обществения профил на тези хора, на това с какво са се занимавали - касапин, студент, фурнаджия, пенсионер - това е доста рядко, тъй като пенсии са получавали единствено единици ", добави доцент Михаил Груев.
Трябва да отбележим, че с изключение на пенсионерите безработните тогава също са доста малко.
В първите няколко парламентарни избора след Освобождението към момента нямало хартиени бюлетини, споделя шефът на Държавния списък Михаил Груев.
" Общо взето са предпочитали бобовите растения, бял и черен фасул, царевица и фасул и така нататък т.е. контрастни семена, които дават опция за релативно бързо и елементарно преброяване ", описа доцент Михаил Груев.
Прилагало се при двупартийната система - консерватори и либерали- и било много практично при ниския % на грамотни българи - 3,3 на 100. Следват избори, в които се дублират цветни бюлетини и бобови растения до момента в който се наложи единствено бюлетината. Но би трябвало да се знае, че цветната бюлетина също е основана, с цел да оказва помощ на необразованите да се ориентират по-добре за кого да гласоподават.
Лилавата бюлетина на Демократическата партия, оранжевата бюлетина на земеделците, виненочервената на работническата партия или това са комунистите, розовата за социалдемократите. Цветовете са известни и това са обичайните партийни цветове на тези партии.
Когато главните цветове не стигали, партията получавала бяла бюлетина. Като знак на последователност цветни бюлетини бяха употребявани и на първите демократични избори у нас. Колкото до изборните права - първоначално такива имали единствено мъжете над 21 години. Изключени били дамите и лицата без открито местопребиваване като да вземем за пример каракачани. Трудно било и за селяните, които по тези времена трябвало да пътуват километри, с цел да гласоподават в Околийския център.
" Когато рискуваш и да те набият по пътя шайкаджии, т.е. последователи нормално на ръководещата партия, това е било обвързвано и с поемането на персонален риск ", описа още доцент Михаил Груев. Омъжените дами над 21 години получават правото да гласоподават през 1938, а дамите стартират да бъдат избирани едвам през 1945-а. Друг забавен миг е какво написа в старите изборни описи - преглеждаме лист от 1903-та, в който с изключение на имената на хората попада наложително и занятието им.
" Хамалин, тенекеджия, столар, което дава доста добра демографска информация и за обществения профил на тези хора, на това с какво са се занимавали - касапин, студент, фурнаджия, пенсионер - това е доста рядко, тъй като пенсии са получавали единствено единици ", добави доцент Михаил Груев.
Трябва да отбележим, че с изключение на пенсионерите безработните тогава също са доста малко.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ