Как интуицията ме насочи преди пандемията и защо е важно да слушаме себе си
Днес ви срещаме с Мария. Тя обожава да чете и се занимава с писане и личностно развиване от дълго време. Вярва, че книгите и словото могат да трансформират животи, по тази причина споделя истории, с които да показва креативното си начало и да оказва помощ на хората. Създател е на блога www.mariatoneva.com - място за връзки, личностно развиване и начин на живот. Нейните публикации ще ви дадат храна за размисъл и тласък да бъдете своята по-добра версия!
***
Както всички знаем, живеем в невиждано време и в случай че някой ни беше споделил единствено преди няколко месеца каква ще е действителността през днешния ден, несъмнено нямаше да му повярваме. Щяхме да се засмеем и да кажем, че гледа прекомерно доста филми и се поддава на тайни теории. Имаше един откъс, че най-хубавото и най-лошото на живота е, че е цялостен с изненади.
Но в този по този начин непредвидим живот, всеки един от нас има правилен съдружник, който е постоянно отсреща за съвет и тенденция – интуицията. Ето моята история за силата на интуицията и триумфа, когато й се доверим.
Миналата година беше доста дейна, дейна, взискателна за мен, а и както разбирам, за доста от вас също. В началото на годината си бях сложила известни насоки, в които да се развъртвам – на професионално и персонално равнище, само че това, което се случи, надалеч надвиши плануваното. Месец след месец, всичко в живота ми бе на макс – главен ремонт в къщи, развиване на връзките с обичания до ново равнище, низ от образования и провокации в офиса, усилена работа по креативен план, няколко пътувания в чужбина и в страната, и доста излизания и обществени контакти с другари и близки.
Много от вас ще кажат: „ Че какво му е неприятното на всичко това “ или пък ще сметнете, че се окайвам. И сте прави, изобщо не се окайвам, а съм доста признателна за всички прелестни неща, които ми се случиха.
Просто в някои стадии от живота ни се коства, че всичко се случва доста бързо и интензивно и нямаме опция да си отдъхнем и да осмислим нещата.
По принцип съм привърженичка на уравновесения метод на живот и съзнателно се старая да влагам нужното време и сила за персонален живот, отмора, занимания.
Но през 2019-та, непрестанно имах едно чувство, непрекъснато чувах едно гласче вътре в мен, което ми споделяше: „ Сега е времето за осъществяване, за дотъкмяване на започнатото. Просто продължавай и отмятай нещата едно по едно до края на годината. “ Подчертаваше „ до края на годината “, като че ли трябваше да бъде приключено тъкмо в този откъслек от време.
Istock
Какво направих аз? Ами послушах го и го следвах . Давах най-хубавото от себе си и в действителност съумях да свърша доста планове, всеки от които значим за мен, и на чиито плодове се веселя и в този миг.
В началото на 2020-та си дадох обещание, че ще го карам по-спокойно тази година, ще си давам повече време за отмора, няма да пътувам толкоз и ще се веселя на по-обикновени и мързеливи удоволствия – обичан филм с изобилна порция спагети и вино, подобен вид неща.
Само два месеца след началото на годината, моят избор се трансформира в единствения избор. Няма да разясня тази ужасна зараза и трагичния й отпечатък върху толкоз доста хора и парализата на света. Моля се за здраве и най-бързо привършване на този тъмен епизод от груповата ни човешка история. Но откакто и аз като всички последователно се приспособих към новата действителност, внезапно всичко от миналата година и изборите ми се подреди като късчета, образуващи приключен пъзел.
Интуицията ми и този път ме беше посъветвала вярно и за следващ път й благодарих за мъдростта и поздравих себе си за вярата в нея.
Istock
Ако бях отсрочила или пренебрегнала заръките й, тази година не бих могла да реализира съвсем нищо от приключеното през 2019-та . Ако бях отсрочила ремонта, в този момент нямаше да се веселя на комфортен, удобен дом – само леговище в тези странни времена. Или пък пътуванията и обществените контакти. По един доста чудноват метод се усещам в естетика – може би това е хармонията, която споделят, че произтича от вътрешния мир и от това да слушаш себе си, без значение от външните условия.
А вие вярвате ли в интуицията, по този начин нареченото „ шесто възприятие “? Доверявате ли й се или постоянно търсите обосновано пояснение? Пренебрегвате ли я или й се противопоставяте с рационално мислене?
Надявам се разказът ми да е бил потребен, с цел да преоткриете силата на интуицията си. Независимо какво е актуалното ви отношение по отношение на нея, хубавото е, че постоянно може да започнете да я развивате като се вслушвате по-често в нея. Постепенно тя ще се усилва, ще започнете да чувате и усещате сигналите по-ясно и ще бъдете изумени от изненадите, привидните случайности и напасването на събития, които не сте могли да си визиите. Ако желаете да прочетете още по тематиката за интуицията, може да видите тази публикация на персоналния ми блог.
Автор: Мария Тонева
***
Както всички знаем, живеем в невиждано време и в случай че някой ни беше споделил единствено преди няколко месеца каква ще е действителността през днешния ден, несъмнено нямаше да му повярваме. Щяхме да се засмеем и да кажем, че гледа прекомерно доста филми и се поддава на тайни теории. Имаше един откъс, че най-хубавото и най-лошото на живота е, че е цялостен с изненади.
Но в този по този начин непредвидим живот, всеки един от нас има правилен съдружник, който е постоянно отсреща за съвет и тенденция – интуицията. Ето моята история за силата на интуицията и триумфа, когато й се доверим.
Миналата година беше доста дейна, дейна, взискателна за мен, а и както разбирам, за доста от вас също. В началото на годината си бях сложила известни насоки, в които да се развъртвам – на професионално и персонално равнище, само че това, което се случи, надалеч надвиши плануваното. Месец след месец, всичко в живота ми бе на макс – главен ремонт в къщи, развиване на връзките с обичания до ново равнище, низ от образования и провокации в офиса, усилена работа по креативен план, няколко пътувания в чужбина и в страната, и доста излизания и обществени контакти с другари и близки.
Много от вас ще кажат: „ Че какво му е неприятното на всичко това “ или пък ще сметнете, че се окайвам. И сте прави, изобщо не се окайвам, а съм доста признателна за всички прелестни неща, които ми се случиха.
Просто в някои стадии от живота ни се коства, че всичко се случва доста бързо и интензивно и нямаме опция да си отдъхнем и да осмислим нещата.
По принцип съм привърженичка на уравновесения метод на живот и съзнателно се старая да влагам нужното време и сила за персонален живот, отмора, занимания.
Но през 2019-та, непрестанно имах едно чувство, непрекъснато чувах едно гласче вътре в мен, което ми споделяше: „ Сега е времето за осъществяване, за дотъкмяване на започнатото. Просто продължавай и отмятай нещата едно по едно до края на годината. “ Подчертаваше „ до края на годината “, като че ли трябваше да бъде приключено тъкмо в този откъслек от време.
Istock Какво направих аз? Ами послушах го и го следвах . Давах най-хубавото от себе си и в действителност съумях да свърша доста планове, всеки от които значим за мен, и на чиито плодове се веселя и в този миг.
В началото на 2020-та си дадох обещание, че ще го карам по-спокойно тази година, ще си давам повече време за отмора, няма да пътувам толкоз и ще се веселя на по-обикновени и мързеливи удоволствия – обичан филм с изобилна порция спагети и вино, подобен вид неща.
Само два месеца след началото на годината, моят избор се трансформира в единствения избор. Няма да разясня тази ужасна зараза и трагичния й отпечатък върху толкоз доста хора и парализата на света. Моля се за здраве и най-бързо привършване на този тъмен епизод от груповата ни човешка история. Но откакто и аз като всички последователно се приспособих към новата действителност, внезапно всичко от миналата година и изборите ми се подреди като късчета, образуващи приключен пъзел.
Интуицията ми и този път ме беше посъветвала вярно и за следващ път й благодарих за мъдростта и поздравих себе си за вярата в нея.
Istock Ако бях отсрочила или пренебрегнала заръките й, тази година не бих могла да реализира съвсем нищо от приключеното през 2019-та . Ако бях отсрочила ремонта, в този момент нямаше да се веселя на комфортен, удобен дом – само леговище в тези странни времена. Или пък пътуванията и обществените контакти. По един доста чудноват метод се усещам в естетика – може би това е хармонията, която споделят, че произтича от вътрешния мир и от това да слушаш себе си, без значение от външните условия.
А вие вярвате ли в интуицията, по този начин нареченото „ шесто възприятие “? Доверявате ли й се или постоянно търсите обосновано пояснение? Пренебрегвате ли я или й се противопоставяте с рационално мислене?
Надявам се разказът ми да е бил потребен, с цел да преоткриете силата на интуицията си. Независимо какво е актуалното ви отношение по отношение на нея, хубавото е, че постоянно може да започнете да я развивате като се вслушвате по-често в нея. Постепенно тя ще се усилва, ще започнете да чувате и усещате сигналите по-ясно и ще бъдете изумени от изненадите, привидните случайности и напасването на събития, които не сте могли да си визиите. Ако желаете да прочетете още по тематиката за интуицията, може да видите тази публикация на персоналния ми блог.
Автор: Мария Тонева
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ