Момичето си отива...
Днес ви представяме една по-различна и доста забавна среща. Специално за Edna.bg приказва Йорданка Фандъкова - кмет на София в продължение на 14 години (в интервала ноември 2009-ноември 2023г.). С първата жена кмет на столицата се срещна нашият създател Симо Колев. Пред него Йорданка Фандъкова разкри каква е в всекидневието си, какво е да бъдеш жена, заемаща толкоз значима служба, за ролята на фамилията, за сложните и занимателни моменти по пътя. Защото момичето си отива от един значим пост, само че оставя диря по пътя...
***
Госпожо кмет, по какъв начин мина последният Ви работен ден?
Като всеки - в работа по съответни планове, които трябваше да стартира, с цел да съм сигурна, че няма да спрат и ще бъдат приключени. Старта на новата метролиния през „ Слатина “, строителството на бул. „ Рожен “...
Колко решително звучите когато приказваме за работа, въпреки че това изявление въобще не го възнамерявам да е такова, само че по този начин уверена ли бяхте първоначално, спомняте ли си по какъв начин мина първият Ви работен ден?
Първият ми работен ден беше следващият работен ден в Столична община. Помня, че след клетвата направих незабавно оперативка за подготовката за зимното разчистване. Това е едно от нещата, които и новият кмет би трябвало да направи, макар че аз към този момент приготвих щаба, всички служби знаят дилемите си. За мен е значимо работата и грижата за града да не престават.
Личен архив
Добре, нямаше ли миг, в който когато се заклехте, когато затворихте вратата от вътрешната й страна, не се ли облегнахте и не си ли казахте “В какво се забърках!? ”
Не, тъй като аз не съм взела бързо и безгрижно решение. Минала съм поредно през другите равнища – 4 години преди този момент бях заместник-кмет по просвета и обучение, идвайки от позицията на шеф на едно от най-хубавите столични учебни заведения. Така започнах от първия ден работата за развиването на просветителната система в София, а като кмет, продължих работата и в останалите значими браншове в града.
Трудно ли е да бъдеш жена, заемаща такава значима и виновна позиция?
Аз съм първата жена кмет на София и за мен това е по-скоро преимущество. Дойдох от една феминизирана специалност, в която в никакъв случай не е стоял въпросът жена или мъж работи на управническа позиция. Често се майтапя, че в първата ми акция непрекъснато се наблягаше, че съм жена, сякаш е нещо необичайно. Аз съм вярна на себе си и на своя темперамент от самото начало и не ми е било мъчно да се оправим с работата, която беше цялостна с провокации.
Личен архив
А какво момиче бяхте тогава?
В смисъл? Същото..... нямам време да се възнамерявам по какъв начин се усещам, каква съм била преди и каква съм в този момент. Аз съм все същият човек.
А имало ли е моменти, в които сте се питала дали работата Ви си заслужава персоналните жертви, т.е. миг, в който си казвате - “Добре това, което го върша, коства ли си ”?
Никога не съм си се представяла като жертва. Не мисля живота в понятия като “жертви ” и “палачи ”. Избирала съм работата си, жителите на София са избирали мен 4 пъти в мажоритарни избори и са ми давали своето доверие, по тази причина и компликациите единствено са ме стимулирали да не преставам напред.
А по какъв начин се справяте с майчината или съпружеската виновност?
Не съм изпитвала виновност. Това е избор. Не си коства да бъдеш с някого, в случай че те кара да се чувстваш отговорен поради избoрите си.
С две думи - да се оправят!
Не, не по този начин...Имали сме компликации, като всяко семейство на моменти, само че постоянно съм била отсреща, както и те са били до мен, когато аз съм имала тежки моменти. Уверено споделям, че имам отлично семейство, с което демонстрираме схващане едни към други и си оказваме помощ.
Личен архив
Имало ли е моменти, в които Ви се е желало да се откажете или просто да кажете отчетливо “Майната му! ”?
Нищо не се взема решение, като кажеш „ майната му “ и махнеш с ръка. Не съм човек, който се отхвърля пред компликациите, може би е поради зодията ми. Аз съм зодия Овен, компликациите повече ме стимулират, концентрирам се, с цел да намирам решения, диря поддръжка и хора, с които можем да работим, да вървим напред, тъй че в никакъв случай не съм мислила да се отхвърлям, тъй като е мъчно. Реших да се откажа, когато реших, че е време по-млади хора да поемат уговорките към града, само че градът постоянно ще остане в сърцето ми и аз постоянно ще имам грижата за София, в каквато и сфера да работя. Симо, аз напущам професионално ръководството на града, само че мисълта за София в никакъв случай няма да ме напусне.
Когато излезете от този кабинет и към този момент не сте кмет ще си кажете ли “това към този момент не е моя работа ”?
Едва ли.....едва ли. Всеки, който е бил кмет, мисля че остава за цялостен живот с тези привички, когато минаваш по улиците да гледаш положението, когато завали сняг да мислиш дали машините са по точките. Това чувство ще остане. Най-важното, е че ми остава обичта към София.
Личен архив
Какъв съвет бихте дали на всички дами, които се борят и за сполучлива кариера и в същото време с това желаят да градят семейство? Сигурно се чудят едното може ли да бъде за сметка на другото или двете могат да се движат редом?
Няма по какъв начин да разграничиш едното от другото. За мен фамилията постоянно е било доста значимо, преди всичко в моята грижа и схващане. Разбира се, работата ми е отнемала съвсем цялото време. Когато обаче моите близки са имали потребност, постоянно съм била на линия. Това е въпрос на цели, въпрос на построени взаимоотношения. Винаги съм имала цялостната поддръжка на моето семейство, което се показва и в схващане към уговорките на другия.
Каква музика слушате и апелирам Ви не казвайте „ хубава “...
Спокойно, Симо, няма да се измъквам с клишета. По принцип аз, с мекия ми темперамент чувам твърда музика - корав рок, хеви метъл и това значително е част от моя темперамент и от стила ми на работа - да работиш крепко, да изискваш, без да претендираш.
Кажете ни какво обичате да вършиме в свободното си време, имате ли занимание, бродирате ли?
Най-любимото ми занятие, когато имам свободно време, е да чета книги. Обожавам да чета, книги на хартия, не електронни. За мен всяка книга е прекарване. И несъмнено, чувам музика.
Личен архив
Коя е последната книга, която прочетохте, коя книга Ви е докоснала и още си я спомняте...
Обичам да чета исторически романи. Много одобрявам Стефан Цвайг. Запомнила съм откъс от една негова книга “В политиката бавното твърдоглавие постоянно взима връх над необузданата мощ ”. В края на краищата историята би трябвало да се учи, а и тя постоянно се повтаря в разнообразни форми. В момента чета една доста хубава книга, споделя се “Глина ” на Виктория Башлийска, извънредно добре написана, към този момент съм на финала и съм поставила на нощното си шкафче идната. Когато завършвам хубава книга, забавям четенето, желая да се насладя оптимално и към края към този момент чета доста постепенно, тъй че в този момент съм тъкмо в този миг. Наистина е написана прелестно тази книга.
За какво не Ви доближаваше време досега и в този момент нямате самообладание да го вършиме по-често?
Очаквам да имам повече време за четене. И за спорт. Имам обичани извършения.
Така ли? Какви?
Когато нямам време да отида в залата, върша извършения у дома с гирички.
По какъв брой кг са?
По пет кг. Всяка заран.
Личен архив
Кое е облеклото, което Ви кара да се чувствате най-уверена и подготвена да покорите деня?
Каквото е и сега - спортни обувки, коженото яке, което е обичаната ми дреха, а през лятото - спортни тениски. Това е работното ми облекло, с него мога да съм на всички места, да сляза на 20 метра подземен в тунела на метрото, да се кача в банята в “Овча купел ”, която реставрираме и взехме полуразрушена от страната. Това е моят работен ден и облекло, постанових го последователно и и към този момент никой не се учудва, в случай че ме види в този тип, а не с костюм.
Малко необичайно ще прозвучи този въпрос от моята уста, но имате ли някакъв обичан женски трик за разкрасяване?
Като жена не съм по никакъв начин суетна и в действителност отстранявам доста малко време, с цел да изляза от къщи, безусловно по десетина минути. Нямам специфичен трик за разкрасяване, само че считам, че спортът е доста значим за тонуса, а самочувствието на дамата идва от тонуса, тъй че когато имам опция да спортувам се усещам добре.
Личен архив
Имате ли обичана мисъл, която не е от книга, ами от някой човек, който сте чули и която не сте не запомнили?
Аз съм набожен човек и вярата ми в Бог и страхът ми от Бог в действителност ми оказват помощ доста да съм крепко стъпила на земята и с религия да превъзмогвам компликациите.
Коя е дамата, на която се възхищавате най-вече като персона? Жената, която Ви въодушевява със своята история, със своите действия.
Нямам идоли, само че работата ме е срещнала с доста забавни персони. Това, за което се сещам в този момент е, имах опция да възстановя загатна за една българска писателка, която в годините на социализма е претърпяла доста унижения и са положени старания тя да бъде забравена - Яна Язова. С нейните откриватели и фенове успяхме да възстановим гроба на Яна Язова, който беше оставен анонимен. Създадохме и план, който не успяхме да довършим за градска статуя на Яна Язова. Надявам се да се случи.. Паметта се опазва с дейности в сегашното. Работата ме срещна с велики персони като Райна Кабаиванска. С нея през тези години се сприятелихме, подкрепихме със стипендия на Столична община фондацията й. Запознах се със Силви Вартан, също невероятна жена и човек, нейната фондация оказа помощ да създадем детски център в музея за история на София. Тя оказа помощ доста и на лечебни заведения, и за реституция на икони в нашия музей. Имала съм опция няколко пъти да се срещам и беседвам с Лили Иванова, на която се възхищавам като човек, освен като надарен реализатор. Имах опция да извърша и една и няколко свои фантазии, с помощта на работата ми. Сприятелих се с Джоуи ди Майо от “Manowar ” и преди последния им концерт, който беше в зала “Арена Армеец ”, два часа той ми показваше по какъв начин се аранжира сцената, бях зад кулисите, обясняваше ми целия развой, това беше необикновено прекарване. Имах опция да се срещна с “Rammstein ” и с други групи, това в действителност са сбъднати фантазии за мен.
Е добре, тия дангалаци като Ви видяха - такава деликатна и да се доближавате към тях- по какъв начин реагират в началото?
Беше доста блага среща! Аз се изненадах на тези големи мъже, с тази сериозна твърда музика, какъв брой човешки диалог може да се води с тях. Имам една доста забавна фотография с тях, аз по средата, доста е занимателна точно поради размерите и излъчването. Работата ми е дали опция да се срещна с доста надарени персони. А геният е това, което ме впечатлява.
Личен архив
Винаги сте говорила намерено за битката си с рака на гърдата, а октомври беше и международният месец за битка с това заболяване, какъв съвет бихте дала на дамите у нас и кое беше нещото, което най-вече Ви оказа помощ в тази битка в чисто прочувствен аспект?
Да стартираме в обратна посока. Това, което на мен ми оказа помощ не просто да преживея, а да се оправя със обстановката, без да усещам някакъв огромен стрес, преди всичко беше фамилията ми. Погледите на мъжа ми и щерка ми, които в никакъв случай няма да не помни. Именно с помощта на мъжа ми, в точния момент посетих доктор. Затова съветът ми към всички дами е да вършат постоянни прегледи. Открит в точния момент, ракът е лечим и моят случай е образец за това. Преди повече от 12-13 години завърших лекуването, върша постоянни прегледи, несъмнено. Задачата която си сложих е не просто да давам препоръки, а да свърша действителна работа. Затова щом завърших с лекуването и се срещнах от първо лице с чувствата и проблемите на дамите, които се лекуват, сътворих най-голямата досега в България скринингова стратегия. Това е проведен скрининг за рак на гърдата, хиляди дами минаха и се прегледаха по тази стратегия. Случаите, които бяха открити, уповавам се са завършили за всички сполучливо. Не просто приказвам намерено, аз считам, че е мой дълг да осведомявам дамите за тази болест и да се надяваме, че все по-малко ще са тези, които не съумяват сполучливо да приключат лекуването.
Споделяла сте, че със брачна половинка си се познавате от възпитаници, каква е тайната, в случай че има изобщо такава, за дългата и за огромната обич?
Рецепта за обич и брак няма, в случай че имаше, несъмнено щеше да е патентована...
Как разбираш, че си намерил индивида?
Не влагаш мисъл и не правиш проект, то просто се случва и по-късно към този момент е надалеч по-лесно. Има стресови моменти и обстановки, само че когато си с подобаващия човек, когато ги има възприятията, преодолявате ги дружно.
Личен архив
Скоро си приказвах с Богдана Карадочева и я запитвам: “Добре бе, Богдана, ти като го видиш Стефан какви са ти първите мисли: “Да го наритам или да го целуна? ” и тя споделя - “И двете непрестанно ”. При Вас по какъв начин е?
И двете непрестанно! / смее се / Между другото и Богдана Карадочева, и Стефан Димитров са едни от светлите хора, които познавам. Прекрасно семейство и прелестни създатели, доста готини хора. Във всяка семейство има конфликтни обстановки покачва се звук, само че през тях се минава с схващане на другия и любов.
Кои са срещите, които няма да забравите за тези години, с изключение на тези, които ми казахте доскоро, хора, от които не сте очаквали нищо и са ви изнанедали прелестно?
Има срещи, които са зареждащи и положителни, само че има и доста тежки. В последните два месеца няколко пъти бях с майки на деца, починали при произшествия. Това са разтърсващи сърцето и душата загуби и всякога след тези срещи излизам по еднакъв метод уверена, че би трябвало да създадем по този начин, че по-малко хора да умират по пътищата. Не единствено по улиците на София, в цялата страна. В момента евентуално последното нещо, което ще направя е една акция дружно с майките против войната по пътищата. Искам да ги прегърна всички, тъй като това са хора, които желаят да спасят други деца, откакто са изгубили личните си деца. Затова се желае не просто мощ, а свръх сили и по тази причина им се удивлявам.
Личен архив
Какво прави един кмет - добър кмет?
Според мен най-важното първо качество е да си пореден, да не се примиряваш когато насреща чуеш „ това не може да стане “. С един другар, някогашен кмет, скоро говорихме по тази тематика, и той сподели, нещо, което също съм мислила „ направих доста невъзможни неща, тъй като не знаех, че са невъзможни “. Важно е да чуваш и тези, които не са съгласни с теб, да търсиш съидейници и да създаваш екипи. Добрият кмет основава и остава в остава в историята, с това, което е построил – думите отлитат, както се споделя.
Ако след 10 години чуете зад тила си: “Кмете! ” ще се обърнете ли?
Най-вероятно да... Но в този момент поисквам триумф на идващия кмет. Нека вложи сърцето си по този начин както аз го направих. Оставям му доста стартирани огромни планове за София, поисквам му да ги приключи и да стартира свои. Само по този начин София ще продължи да се развива – с последователност и надграждане.
Личен архив
За какво се сещате когато чуете: “момичето си отива ”?
Грешиш, Симо, филмът е различен.
Така е, само че аз кокетирам с концепцията да дадем заглавие на това изявление “Момичето си отива ”
По-скоро се сещам за една ария.
Коя?
“Оставаме ”
Ааа тя е доста яка...
....Отивам си от общината, само че оставам с града в сърцето си.
Какво взехте от общината?
Удовлетворение, още повече опит и сигурно обич към града и към хората.
А какво оставихте в общината?
Всичко, което имам, Симо. Оставих душата си, с която работих за града..
Какви са бъдещите ви креативен проекти, г-жо Фандъкова?
До в този момент не съм серпантина нито за минута. Така привикнах. Знаех, че този миг ще пристигна, само че в това време може би никой не е изцяло подготвен за този миг....
И въпреки всичко?
Ще вършим проекти дружно с моето семейство. Всичко ни следва.
Личен архив
***
Госпожо кмет, по какъв начин мина последният Ви работен ден?
Като всеки - в работа по съответни планове, които трябваше да стартира, с цел да съм сигурна, че няма да спрат и ще бъдат приключени. Старта на новата метролиния през „ Слатина “, строителството на бул. „ Рожен “...
Колко решително звучите когато приказваме за работа, въпреки че това изявление въобще не го възнамерявам да е такова, само че по този начин уверена ли бяхте първоначално, спомняте ли си по какъв начин мина първият Ви работен ден?
Първият ми работен ден беше следващият работен ден в Столична община. Помня, че след клетвата направих незабавно оперативка за подготовката за зимното разчистване. Това е едно от нещата, които и новият кмет би трябвало да направи, макар че аз към този момент приготвих щаба, всички служби знаят дилемите си. За мен е значимо работата и грижата за града да не престават.
Личен архив Добре, нямаше ли миг, в който когато се заклехте, когато затворихте вратата от вътрешната й страна, не се ли облегнахте и не си ли казахте “В какво се забърках!? ”
Не, тъй като аз не съм взела бързо и безгрижно решение. Минала съм поредно през другите равнища – 4 години преди този момент бях заместник-кмет по просвета и обучение, идвайки от позицията на шеф на едно от най-хубавите столични учебни заведения. Така започнах от първия ден работата за развиването на просветителната система в София, а като кмет, продължих работата и в останалите значими браншове в града.
Трудно ли е да бъдеш жена, заемаща такава значима и виновна позиция?
Аз съм първата жена кмет на София и за мен това е по-скоро преимущество. Дойдох от една феминизирана специалност, в която в никакъв случай не е стоял въпросът жена или мъж работи на управническа позиция. Често се майтапя, че в първата ми акция непрекъснато се наблягаше, че съм жена, сякаш е нещо необичайно. Аз съм вярна на себе си и на своя темперамент от самото начало и не ми е било мъчно да се оправим с работата, която беше цялостна с провокации.
Личен архив А какво момиче бяхте тогава?
В смисъл? Същото..... нямам време да се възнамерявам по какъв начин се усещам, каква съм била преди и каква съм в този момент. Аз съм все същият човек.
А имало ли е моменти, в които сте се питала дали работата Ви си заслужава персоналните жертви, т.е. миг, в който си казвате - “Добре това, което го върша, коства ли си ”?
Никога не съм си се представяла като жертва. Не мисля живота в понятия като “жертви ” и “палачи ”. Избирала съм работата си, жителите на София са избирали мен 4 пъти в мажоритарни избори и са ми давали своето доверие, по тази причина и компликациите единствено са ме стимулирали да не преставам напред.
А по какъв начин се справяте с майчината или съпружеската виновност?
Не съм изпитвала виновност. Това е избор. Не си коства да бъдеш с някого, в случай че те кара да се чувстваш отговорен поради избoрите си.
С две думи - да се оправят!
Не, не по този начин...Имали сме компликации, като всяко семейство на моменти, само че постоянно съм била отсреща, както и те са били до мен, когато аз съм имала тежки моменти. Уверено споделям, че имам отлично семейство, с което демонстрираме схващане едни към други и си оказваме помощ.
Личен архив Имало ли е моменти, в които Ви се е желало да се откажете или просто да кажете отчетливо “Майната му! ”?
Нищо не се взема решение, като кажеш „ майната му “ и махнеш с ръка. Не съм човек, който се отхвърля пред компликациите, може би е поради зодията ми. Аз съм зодия Овен, компликациите повече ме стимулират, концентрирам се, с цел да намирам решения, диря поддръжка и хора, с които можем да работим, да вървим напред, тъй че в никакъв случай не съм мислила да се отхвърлям, тъй като е мъчно. Реших да се откажа, когато реших, че е време по-млади хора да поемат уговорките към града, само че градът постоянно ще остане в сърцето ми и аз постоянно ще имам грижата за София, в каквато и сфера да работя. Симо, аз напущам професионално ръководството на града, само че мисълта за София в никакъв случай няма да ме напусне.
Когато излезете от този кабинет и към този момент не сте кмет ще си кажете ли “това към този момент не е моя работа ”?
Едва ли.....едва ли. Всеки, който е бил кмет, мисля че остава за цялостен живот с тези привички, когато минаваш по улиците да гледаш положението, когато завали сняг да мислиш дали машините са по точките. Това чувство ще остане. Най-важното, е че ми остава обичта към София.
Личен архив Какъв съвет бихте дали на всички дами, които се борят и за сполучлива кариера и в същото време с това желаят да градят семейство? Сигурно се чудят едното може ли да бъде за сметка на другото или двете могат да се движат редом?
Няма по какъв начин да разграничиш едното от другото. За мен фамилията постоянно е било доста значимо, преди всичко в моята грижа и схващане. Разбира се, работата ми е отнемала съвсем цялото време. Когато обаче моите близки са имали потребност, постоянно съм била на линия. Това е въпрос на цели, въпрос на построени взаимоотношения. Винаги съм имала цялостната поддръжка на моето семейство, което се показва и в схващане към уговорките на другия.
Каква музика слушате и апелирам Ви не казвайте „ хубава “...
Спокойно, Симо, няма да се измъквам с клишета. По принцип аз, с мекия ми темперамент чувам твърда музика - корав рок, хеви метъл и това значително е част от моя темперамент и от стила ми на работа - да работиш крепко, да изискваш, без да претендираш.
Кажете ни какво обичате да вършиме в свободното си време, имате ли занимание, бродирате ли?
Най-любимото ми занятие, когато имам свободно време, е да чета книги. Обожавам да чета, книги на хартия, не електронни. За мен всяка книга е прекарване. И несъмнено, чувам музика.
Личен архив Коя е последната книга, която прочетохте, коя книга Ви е докоснала и още си я спомняте...
Обичам да чета исторически романи. Много одобрявам Стефан Цвайг. Запомнила съм откъс от една негова книга “В политиката бавното твърдоглавие постоянно взима връх над необузданата мощ ”. В края на краищата историята би трябвало да се учи, а и тя постоянно се повтаря в разнообразни форми. В момента чета една доста хубава книга, споделя се “Глина ” на Виктория Башлийска, извънредно добре написана, към този момент съм на финала и съм поставила на нощното си шкафче идната. Когато завършвам хубава книга, забавям четенето, желая да се насладя оптимално и към края към този момент чета доста постепенно, тъй че в този момент съм тъкмо в този миг. Наистина е написана прелестно тази книга.
За какво не Ви доближаваше време досега и в този момент нямате самообладание да го вършиме по-често?
Очаквам да имам повече време за четене. И за спорт. Имам обичани извършения.
Така ли? Какви?
Когато нямам време да отида в залата, върша извършения у дома с гирички.
По какъв брой кг са?
По пет кг. Всяка заран.
Личен архив Кое е облеклото, което Ви кара да се чувствате най-уверена и подготвена да покорите деня?
Каквото е и сега - спортни обувки, коженото яке, което е обичаната ми дреха, а през лятото - спортни тениски. Това е работното ми облекло, с него мога да съм на всички места, да сляза на 20 метра подземен в тунела на метрото, да се кача в банята в “Овча купел ”, която реставрираме и взехме полуразрушена от страната. Това е моят работен ден и облекло, постанових го последователно и и към този момент никой не се учудва, в случай че ме види в този тип, а не с костюм.
Малко необичайно ще прозвучи този въпрос от моята уста, но имате ли някакъв обичан женски трик за разкрасяване?
Като жена не съм по никакъв начин суетна и в действителност отстранявам доста малко време, с цел да изляза от къщи, безусловно по десетина минути. Нямам специфичен трик за разкрасяване, само че считам, че спортът е доста значим за тонуса, а самочувствието на дамата идва от тонуса, тъй че когато имам опция да спортувам се усещам добре.
Личен архив Имате ли обичана мисъл, която не е от книга, ами от някой човек, който сте чули и която не сте не запомнили?
Аз съм набожен човек и вярата ми в Бог и страхът ми от Бог в действителност ми оказват помощ доста да съм крепко стъпила на земята и с религия да превъзмогвам компликациите.
Коя е дамата, на която се възхищавате най-вече като персона? Жената, която Ви въодушевява със своята история, със своите действия.
Нямам идоли, само че работата ме е срещнала с доста забавни персони. Това, за което се сещам в този момент е, имах опция да възстановя загатна за една българска писателка, която в годините на социализма е претърпяла доста унижения и са положени старания тя да бъде забравена - Яна Язова. С нейните откриватели и фенове успяхме да възстановим гроба на Яна Язова, който беше оставен анонимен. Създадохме и план, който не успяхме да довършим за градска статуя на Яна Язова. Надявам се да се случи.. Паметта се опазва с дейности в сегашното. Работата ме срещна с велики персони като Райна Кабаиванска. С нея през тези години се сприятелихме, подкрепихме със стипендия на Столична община фондацията й. Запознах се със Силви Вартан, също невероятна жена и човек, нейната фондация оказа помощ да създадем детски център в музея за история на София. Тя оказа помощ доста и на лечебни заведения, и за реституция на икони в нашия музей. Имала съм опция няколко пъти да се срещам и беседвам с Лили Иванова, на която се възхищавам като човек, освен като надарен реализатор. Имах опция да извърша и една и няколко свои фантазии, с помощта на работата ми. Сприятелих се с Джоуи ди Майо от “Manowar ” и преди последния им концерт, който беше в зала “Арена Армеец ”, два часа той ми показваше по какъв начин се аранжира сцената, бях зад кулисите, обясняваше ми целия развой, това беше необикновено прекарване. Имах опция да се срещна с “Rammstein ” и с други групи, това в действителност са сбъднати фантазии за мен.
Е добре, тия дангалаци като Ви видяха - такава деликатна и да се доближавате към тях- по какъв начин реагират в началото?
Беше доста блага среща! Аз се изненадах на тези големи мъже, с тази сериозна твърда музика, какъв брой човешки диалог може да се води с тях. Имам една доста забавна фотография с тях, аз по средата, доста е занимателна точно поради размерите и излъчването. Работата ми е дали опция да се срещна с доста надарени персони. А геният е това, което ме впечатлява.
Личен архив Винаги сте говорила намерено за битката си с рака на гърдата, а октомври беше и международният месец за битка с това заболяване, какъв съвет бихте дала на дамите у нас и кое беше нещото, което най-вече Ви оказа помощ в тази битка в чисто прочувствен аспект?
Да стартираме в обратна посока. Това, което на мен ми оказа помощ не просто да преживея, а да се оправя със обстановката, без да усещам някакъв огромен стрес, преди всичко беше фамилията ми. Погледите на мъжа ми и щерка ми, които в никакъв случай няма да не помни. Именно с помощта на мъжа ми, в точния момент посетих доктор. Затова съветът ми към всички дами е да вършат постоянни прегледи. Открит в точния момент, ракът е лечим и моят случай е образец за това. Преди повече от 12-13 години завърших лекуването, върша постоянни прегледи, несъмнено. Задачата която си сложих е не просто да давам препоръки, а да свърша действителна работа. Затова щом завърших с лекуването и се срещнах от първо лице с чувствата и проблемите на дамите, които се лекуват, сътворих най-голямата досега в България скринингова стратегия. Това е проведен скрининг за рак на гърдата, хиляди дами минаха и се прегледаха по тази стратегия. Случаите, които бяха открити, уповавам се са завършили за всички сполучливо. Не просто приказвам намерено, аз считам, че е мой дълг да осведомявам дамите за тази болест и да се надяваме, че все по-малко ще са тези, които не съумяват сполучливо да приключат лекуването.
Споделяла сте, че със брачна половинка си се познавате от възпитаници, каква е тайната, в случай че има изобщо такава, за дългата и за огромната обич?
Рецепта за обич и брак няма, в случай че имаше, несъмнено щеше да е патентована...
Как разбираш, че си намерил индивида?
Не влагаш мисъл и не правиш проект, то просто се случва и по-късно към този момент е надалеч по-лесно. Има стресови моменти и обстановки, само че когато си с подобаващия човек, когато ги има възприятията, преодолявате ги дружно.
Личен архив Скоро си приказвах с Богдана Карадочева и я запитвам: “Добре бе, Богдана, ти като го видиш Стефан какви са ти първите мисли: “Да го наритам или да го целуна? ” и тя споделя - “И двете непрестанно ”. При Вас по какъв начин е?
И двете непрестанно! / смее се / Между другото и Богдана Карадочева, и Стефан Димитров са едни от светлите хора, които познавам. Прекрасно семейство и прелестни създатели, доста готини хора. Във всяка семейство има конфликтни обстановки покачва се звук, само че през тях се минава с схващане на другия и любов.
Кои са срещите, които няма да забравите за тези години, с изключение на тези, които ми казахте доскоро, хора, от които не сте очаквали нищо и са ви изнанедали прелестно?
Има срещи, които са зареждащи и положителни, само че има и доста тежки. В последните два месеца няколко пъти бях с майки на деца, починали при произшествия. Това са разтърсващи сърцето и душата загуби и всякога след тези срещи излизам по еднакъв метод уверена, че би трябвало да създадем по този начин, че по-малко хора да умират по пътищата. Не единствено по улиците на София, в цялата страна. В момента евентуално последното нещо, което ще направя е една акция дружно с майките против войната по пътищата. Искам да ги прегърна всички, тъй като това са хора, които желаят да спасят други деца, откакто са изгубили личните си деца. Затова се желае не просто мощ, а свръх сили и по тази причина им се удивлявам.
Личен архив Какво прави един кмет - добър кмет?
Според мен най-важното първо качество е да си пореден, да не се примиряваш когато насреща чуеш „ това не може да стане “. С един другар, някогашен кмет, скоро говорихме по тази тематика, и той сподели, нещо, което също съм мислила „ направих доста невъзможни неща, тъй като не знаех, че са невъзможни “. Важно е да чуваш и тези, които не са съгласни с теб, да търсиш съидейници и да създаваш екипи. Добрият кмет основава и остава в остава в историята, с това, което е построил – думите отлитат, както се споделя.
Ако след 10 години чуете зад тила си: “Кмете! ” ще се обърнете ли?
Най-вероятно да... Но в този момент поисквам триумф на идващия кмет. Нека вложи сърцето си по този начин както аз го направих. Оставям му доста стартирани огромни планове за София, поисквам му да ги приключи и да стартира свои. Само по този начин София ще продължи да се развива – с последователност и надграждане.
Личен архив За какво се сещате когато чуете: “момичето си отива ”?
Грешиш, Симо, филмът е различен.
Така е, само че аз кокетирам с концепцията да дадем заглавие на това изявление “Момичето си отива ”
По-скоро се сещам за една ария.
Коя?
“Оставаме ”
Ааа тя е доста яка...
....Отивам си от общината, само че оставам с града в сърцето си.
Какво взехте от общината?
Удовлетворение, още повече опит и сигурно обич към града и към хората.
А какво оставихте в общината?
Всичко, което имам, Симо. Оставих душата си, с която работих за града..
Какви са бъдещите ви креативен проекти, г-жо Фандъкова?
До в този момент не съм серпантина нито за минута. Така привикнах. Знаех, че този миг ще пристигна, само че в това време може би никой не е изцяло подготвен за този миг....
И въпреки всичко?
Ще вършим проекти дружно с моето семейство. Всичко ни следва.
Личен архив Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ