Днес възприемаме мобилния интернет като нещо съвсем естествено – с

Днес възприемаме мобилния интернет като нещо напълно естествено – с няколко докосвания можем да проверим новините, да изпратим имейл или да гледаме видео. Но преди смарт телефоните и 5G, имаше една друга технология, която проправи пътя към тази съгласуваност – i-mode. Роден на 22 февруари 1999 година в Япония, този прототип на мобилния интернет обещаваше бърз и комфортен достъп до вести, игри, чатове и даже е-поща – всичко това непосредствено от телефона, с едно натискане на специфичен бутон.

Макар че през днешния ден малко на брой си спомнят за него, i-mode беше същинска гражданска война за времето си. Услугата доближи и до България през 2006 година, предлагана извънредно от GLOBUL, само че просъществува единствено няколко години. Защо не съумя да се наложи отвън Япония? Какво го правеше толкоз новаторско? И за какво през днешния ден въпреки всичко би трябвало да му бъдем признателни? Спомняте ли си първия път, когато използвахте интернет през телефон?

Раждането на i-mode: Революция от Япония

В края на 90-те години мобилните телефони бяха главно средство за диалози и къси текстови известия. Но в Япония NTT DoCoMo, водещият мобилен оператор в страната, имаше по-големи упоритости. На 22 февруари 1999 година компанията показа i-mode, първата в света услуга за мобилен интернет, която обещаваше да промени метода, по който хората употребяват телефоните си. Вместо стеснен и муден WAP (технологията, която другите оператори разработваха), i-mode оферираше бърз, постоянно наличен интернет, с комфортен интерфейс и необятен набор от услуги.

Какво правеше i-mode толкоз новаторски? Най-важното беше always-on свързаността – потребителите не трябваше да „ набират “ интернет, както при старите dial-up модеми, а бяха непрекъснато онлайн. Освен това i-mode не беше просто мобилен браузър – услугата оферираше селекциониран азбучник от уеб сайтове, особено приспособени за дребни екрани, в това число вести, чатове, хороскопи, мелодии, даже е-поща с опция за атачмънти. Специалният i-mode бутон на телефоните позволяваше с едно допиране да се влезе в този свят, без комплицирани настройки или въвеждане на URL адреси.

Но за какво i-mode стана толкоз известен точно в Япония? Една от главните аргументи беше културната среда. Японците прекарват доста време в публичния превоз, изключително в метрото, където диалозите по телефона са неучтиви, само че писането на известия и сърфирането са идеалният метод да запълниш времето. Освен това жилищата в Япония постоянно са дребни, а шерването на компютър вкъщи беше нещо всекидневно, което правеше мобилния интернет по-желан.

Друг основен фактор за триумфа беше фактът, че в края на 90-те широколентовият интернет в Япония към момента не беше всеобщо наличен. Повечето хора нямаха домакински компютър със постоянна интернет връзка, а мобилният интернет посредством i-mode беше комфортен и наличен метод за нахлуване в цифровия свят. Така, до момента в който в Европа и Съединени американски щати хората към този момент привикваха с интернет през компютър, в Япония i-mode се трансформира в първото същинско онлайн прекарване за милиони консуматори.

Навлизането на i-mode в Европа и България

След големия триумф на i-mode в Япония, NTT DoCoMo взема решение да разшири услугата си на интернационалните пазари, като първата ѝ спирка е Европа. През 2001 година холандският оператор KPN става първият отвън Япония, който предлага технологията, последван от Bouygues Telecom във Франция, Telefonica в Испания и O2 във Англия. Очакванията бяха, че i-mode ще промени мобилния интернет и в Европа по същия метод, по който го направи в Япония. Телекомуникационните компании вложиха милиони в маркетинг и извънредни контракти с NTT DoCoMo, уверени, че западните консуматори ще възприемат услугата като комфортна опция на обичайния интернет.

В България GLOBUL (днес Yettel) показа i-mode на 18 септември 2006 година със особено събитие, извършено в „ Стратосферата “ – краткотрайна конструкция, издигната до Националния замък на културата (НДК). На премиерата участваха изпълнителният шеф на GLOBUL – Танасис Кацирубас, изпълнителният шеф на COSMOTE Group – Евангелос Мартигопулос, и старшият вицепрезидент на NTT DoCoMo – Такеши Нацуно. България стана една от дребното страни в района, където i-mode беше наличен, като операторът разгласи, че услугата ще бъде налична както за клиенти на контракт, по този начин и за предплатени клиенти.

Маркетинговата акция на i-mode в България се опитваше да показа услугата като иновация, която ще промени метода, по който хората употребяват телефоните си. Слоганът „ Накарай света да се върти към теб! “ символизираше лесния достъп до информация, развлечения и връзка, които платформата оферираше. Освен това, GLOBUL акцентираше върху извънредните партньорства със международни медии и български уеб страници като CNN, EuroNews, Dir.bg, Economedia, Jobs.bg и други С i-mode, клиентите на GLOBUL можеха да четат вести, да играят игри, да смъкват рингтонове и даже да изпращат имейли през профилирания i-mode портал, който беше наличен с едно натискане на бутон.

Въпреки напъните и положителната първична реклама, i-mode не реализира всеобща известност в България. Въвеждането му съответства със засилващото се нахлуване на 3G мрежите, които позволяваха на потребителите да употребяват пълностоен мобилен интернет без нуждата от специфични телефони или лимитирани платформи. Въпреки това, за доста хора в България, i-mode остава първият им допир с мобилен интернет, което го прави незабравима част от развиването на телекомуникациите в страната.

Как работеше i-mode и за какво беше новаторски?

В основата на i-mode стоеше порталът i-menu – централизирана платформа, която осигуряваше достъп до подбрани уеб сайтове, особено усъвършенствани за мобилни устройства. Чрез него потребителите можеха с едно натискане на i-mode бутона да влязат в разнообразни категории като вести, спорт, финанси, игри, начин на живот, хороскопи, чат и даже еротично наличие. За разлика от обичайния WAP, където трябваше ръчно да се вкарват адреси, i-mode оферираше подредено, елементарно налично наличие, което правеше сърфирането по-интуитивно.

Абонатите можеха да наблюдават вести в действително време, да ревизират финансовите пазари, да гледат спортни резултати и даже да персонализират телефоните си с неповторими мелодии и фонове. В допълнение, чат услугите и мобилните игри също бяха значима част от платформата, което привличаше по-младата публика.

За да употребяват услугата, клиентите на GLOBUL трябваше да имат специфичен i-mode телефон. На българския пазар бяха налични три модела: Samsung S400i, Motorola L6 i-mode и Motorola L7 SLVR i-mode. Тези устройства се отличаваха със специфичен i-mode бутон, който непосредствено зареждаше портала. Освен това, предлагаха цветни екрани с 262 хиляди цвята, мегапикселови камери и поддръжка на мултимедийни формати като Macromedia Flash и RealTones – впечатляващи характерности за времето си.

Ценообразуването на i-mode беше основано на размер на данни, което по това време беше извънредно за мобилните услуги. Потребителите заплащаха 2,40 лева./MB за потребления трафик, като в началния интервал GLOBUL оферираше безвъзмезден промоционален пакет от 5MB GPRS трафик. Освен това, някои i-mode уеб сайтове изискваха месечен абонамент, който варираше сред 0,60 и 6,00 лева според от наличието. Макар цените да наподобяват налични за времето си, разноските за мобилни данни към момента бяха високи, което беше един от факторите, ограничаващи всеобщото разпространяване на услугата.

Защо i-mode не съумя отвън Япония?

Въпреки огромния си триумф в Япония, i-mode не съумя да се наложи в интернационален проект и беше зарязан от множеството мобилни оператори единствено няколко години след стартирането му. Една от главните аргументи беше затворената екосистема – услугата можеше да работи единствено на специфични i-mode телефони, което ограничаваше избора на устройства за потребителите. В същото време WAP основаните услуги (макар и по-ограничени) бяха налични на съвсем всички мобилни телефони, а навлизането на 3G технологиите даде опция за доста по-широк достъп до интернет, без да е належащо потреблението на характерна платформа като i-mode.

Друг сериозен проблем беше цената. В Европа и други западни пазари домашният PC интернет към този момент беше наличен и доста по-евтин, до момента в който i-mode таксуваше всеки мегабайт трансферирани данни. Потребителите, привикнали да сърфират свободно в интернет от компютрите си, не желаеха да заплащат за лимитирани версии на същите уеб сайтове през мобилния си телефон. Западната просвета не възприемаше добре концепцията за „ заплатен достъп до наличие “, за разлика от Япония, където микроплащанията за мобилни услуги бяха нормални.

Огромните вложения на оператори като O2 (Великобритания) и Telstra (Австралия) не доведоха до упования триумф. O2 похарчи 20 милиона паунда за промотиране на услугата, само че ползата остана слаб. Когато през 2009 година и двата оператора прекратиха поддръжката на i-mode, беше ясно, че платформата няма бъдеще отвън Япония. В доста връзки i-mode се оказа преходна технология – едно напредничаво, само че закъсняло решение, което попадна в клопката сред остарелите WAP услуги и набиращите скорост 3G мрежи.

Краят на i-mode: Финалът в България и света

В България GLOBUL публично приключи поддръжката на i-mode през 2009 година, малко откакто O2 и Telstra оповестиха прекъсването му. Договорът на оператора с NTT DoCoMo изтече през април същата година и услугата беше напълно спряна, като наличието от i-mode уеб страниците беше трансферирано към портала MyGlobul. Макар в началото GLOBUL да вярваше в бъдещето на услугата, тя по този начин и не съумя да притегли задоволително консуматори в България.

В световен мащаб Япония беше последният бастион на i-mode, където услугата продължи да съществува години наред. Дори там обаче актуалните смарт телефони последователно изместиха потребността от специфични мобилни портали. NTT DoCoMo публично спря интернационалната мрежа на i-mode през 2016 година, а през 2020 година разгласи завършек на поддръжката за последните си клиенти в Япония. Така една от най-успешните мобилни платформи в историята дефинитивно слезе от сцената.

Въпреки че i-mode през днешния ден е просто спомен, неговата идея предвеща актуалния мобилен интернет. Централизираният достъп до услуги, мобилните заплащания и концепцията за „ постоянно включен интернет “ бяха революционни за времето си. Днес, когато всичко е онлайн и налично с едно допиране на екрана, малко на брой си спомнят, че точно i-mode постави основите на мобилната епоха, в която живеем.

i-mode остава в спомените на техноентусиастите?

Въпреки че i-mode през днешния ден е забравена технология, тя беше първата същинска стъпка към мобилния интернет. Преди появяването на смарт телефоните, когато множеството мобилни телефони можеха единствено да изпращат SMS и да организират диалози, i-mode предложи нещо революционно – постоянно включен достъп до интернет, въпреки и в лимитирана форма. Това беше първият път, когато хората можеха да четат вести, да ревизират прогноза за времето, да търсят информация и даже да изпращат имейли – непосредствено от мобилния си телефон.

Една от най-иновативните хрумвания на i-mode беше концепцията за портали с подбрано наличие. Вместо безреден достъп до всевъзможни уеб сайтове, потребителите можеха елементарно да направляват из особено усъвършенствани услуги – тъкмо както през днешния ден използваме мобилни приложения. По този метод i-mode в действителност предвеща App Store и Гугъл Play, като провежда наличието в категории и оферираше комфортен интерфейс за достъп до него.

Освен че предложи нововъведения, i-mode обезпечи улеснение в един свят, в който интернетът към момента не беше наличен за всички. През 1999 година домашният интернет към момента беше разкош, а мобилните телефони главно се използваха за диалози. За доста хора i-mode беше първата им среща с цифровата епоха, като им разреши да бъдат онлайн без потребност от компютър. Макар през днешния ден да го възприемаме като нещо обикновено, тогава това беше същинска гражданска война.

Как i-mode проправи пътя на актуалния мобилен интернет?

Днес живеем в свят, в който 4G и 5G оферират супербърз мобилен интернет, а смарт телефоните ни дават достъп до безчет приложения. Всичко това наподобява като даденост, само че в миналото i-mode беше първата стъпка. Тази скромна технология, въпреки и към този момент несъществуваща, отвори вратата към мобилния достъп до информация, който в този момент одобряваме за естествен.

Макар че i-mode не оцеля в конкуренцията със смарт телефоните, неговите хрумвания живеят и през днешния ден – от мобилните приложения до онлайн абонаментите и комфортния достъп до наличие. Технологията сподели на света, че интернет може да бъде на всички места с нас, без значение от устройството, което използваме.

Спомняте ли си i-mode? Ако можехте да го пробвате още веднъж, бихте ли желали да се върнете към времето, когато мобилният интернет беше нещо ново и вълнуващо?