БАРЕКОВ: Няколко думи за моята история с Ботев Пловдив. Ще оставя размислите за вас, феновете на този велик, но наистина лишен от късмет и височайша подкрепа клуб
Днес във Фейслук попаднахме на коментар на евродепутата Николай Бареков във връзка футболния тим "Ботев " Пловдив. Вижте какво признание написа в персоналният си профил в обществената мрежа Бареков.
* публикуваме без редакторска интервенция
Няколко думи за моята история с Ботев Пловдив. Ще оставя размислите за вас, почитателите на този популярен, само че в действителност лишен от шанс и височайша поддръжка клуб. Баща съм на трима български сина. И тримата, въпреки родени в София, са почитатели на великия Ботев също като мен, като дядо си, прародител си и своите прадядовци, които са ходили на Колежа за ритване на топка и за пързаляне по ледена пързалка още преди 9 септември 44 -та година. Израснал съм в Съдийския квартал на метри от Колежа и бягах от час в “Душото” да виждам Пашата, Пехливанов, Коцето и Зехтински през 80-те. Освен това тримата нови Барековци, пето потомство ботевисти, са свързани с Ботев и по кръвна линия посредством пра, прабаба си Мария Барекова, племеница на даскал Ботьо Петков от град Калофер, татко на великия стихотворец и бунтовник Христо Ботьов. Толкова за моята връзка. Повечето обстоятелства са ви ясни. Преди десетина години бях в основата на опита за прогонване на злополучния притежател Христолов. Насред ужаса от пропадането на отбора платих от джоба си масрафа и залата по първото събиране на почитателите в хотела на Иван Тотев “Империал”, неофициално сложило началото на Сдружението, което избави и придвижи почтено за вековете концепцията и името Ботев. Беше 31 януари 2010 година.
Нямам спомен Палийски да е участвал измежду стотиците събрани ботевисти. Още тогава заявих цялостното си отвращение да вземам участие директно в делата на клуба. Аз съм почитател, елементарен почитател от трибуните. Организирах среща в Министерски съвет сред премиера Борисов с ветераните на клуба отпред с Бакалов, Пашата и Чико през 2010 година за посредничество за намиране на нов притежател и избавление от банкрут. Година по-рано по моя самодейност пред премиера Борисов страната върна стадиона на Колежа на Общината и оттова започва процеса на концесията и връщането му на ФК. Убедих през 2010 в персонални диалози тогавашния банкер и изявен цесекар Цв. Василев да влага във футболен клуб Ботев и в построяването на нов стадион. На едната от срещите в качеството си на ресторантьор от Черноморието господин Ангел Палийски обезпечи свеж калкан, тартар от сьомга и морски блага безусловно пред вратата (не беше позволен по-навътре) на вилата на банкера в Созопол, с което несъмнено причините натежаха в наша изгода.
Дано това не са били и единствените благотворителни жестове към клуба на настоящия “президент”. През 2011 и 2014 (малко преди банкрута на КТБ) отхвърлих изцяло изрично и двете оферти на мажоритарния притежател да поема поста президент на ФК Ботев. Както споделих и на него, моята роля в клуба е на трибуните като редови почитател. Любовта не се нуждае от постове и пари.
Пък и има една остаряла британска сентенция, че един благородник може да стане за срам единствено, в случай че оглави обичания си футболен клуб. Далеч съм от кухнята по върховете на ФК Ботев от пет години. Но като почитател съм мощно обезпокоен. Липса на изясненост за стадиона, базата и бъдещето на футболистите и ДЮШ. На процедура Ботев няма притежател, а единствено някакъв безконечен претендент за подобен. Сватбата се отсрочва към този момент трета година. Момата или младоженика нещо не са по реда си. То женихът нещо няма и изключително предпочитание да се нагърбва с непостижима задача. Треньорът Николай Киров -Белия, донесъл Купата след повече от половин век очакване, споделя неща, които изобличават празните приказки на по този начин наречения “президент”. Знам, че тази истина беше неизказана обществено загадка в треньора ни най-малко половин година. Цялата работа откъм шапката на клуба над треньора мирише на гнило чак отвън страната. Факт е, че почитателите към този момент имат доверие единствено и само на треньора, а против Палийски е настроена цялата мислеща жълто-черна общественост.
Феновете не одобряват неговия нрав за подобаващ на джентълменските правила в най-стария български клуб. На процедура никой от хората, които дърпат конците, не е вкарал и един персонален лев в Ботев Пловдив. Ако е противоположното, дано да покаже записка или касов ордер. Аз още вардя моя от хотела на Тотев. Последно господинът с ресторанта се хвалеше пред мен, че дал някаква косачка за тревата. Аз имам две у дома, в случай че има потребност ще ги пратя до Коматево. Без да подвигам звук, тъй като противоположното издава равнище. Още по -напрактика действително клубът се ръководи от един някогашен сервитьор и от едно студио за татуси. Над тях несъмнено е още по-зловещо.... единствено, че кой им заплаща заплатите на професионалните почитатели и на професионалното управление? Тъпо, само че факт. Кой е “футболният” човек в управлението, който има интелекта да “чете” футбола и потоците от пари в него по едно и също време? Има ли нужното обучение и потенциал?
Ако е мистър Палийски, това е цялостен парадокс и подигравка с традициите на Ботев и актуалните футболни способи. Каква тактика, какви вложения, какви пет лв.!? Имам възприятието, че самото “ръководство” намира прехранване и прехрана от клуба вместо да дава пари от джоба си, каквато му е задачата. Въртят се към Коматево и Колежа като кебапчийски котараци пред шкембеджийницата на Сточна гара. Времената от безвремието на Христолов се завърнаха с цялостна мощ, само че към този момент под въпрос е и част от главната еднаквост на клуба - Колежа. Има ли обществен доклад за почитателите по какъв начин се харчат парите от билети, телевизионни права, евротурнири, спонсори, прехвърляния? Спонсорските “на ръка” от избрани места регистрират ли се в счетоводството на клуба и по какво перо минават? Има ли ги отразени в балансите? Пред Национална агенция за приходите и БФС? Има ли нови задължения под формата на награди, комисионни, отговорности към други клубове? Парите от благодетели като заеми ли се осчетоводяват или като дарения?
Законът не толерира данъчно второто, заради което се колебая. С какви пари по генезис се заплащат месечни хонорари на някои от почитателите, превърнати в преторианска армия на “президента”? Тези въпроси крещят за отговор и кънтят измежду същинските последователи, които не желаят Ботев да се ръководи с лоен халваджийски бележник като капанче за цаца от Слънчака. Чуват се грозни приказки за черно тото и за обвързаности на “ръководството” и всякакви измекяри към него с футболната мафия в и отвън БФС. Мачът със Славия от полуфиналите тази година беше алената лампичка.
Надявам се да не съм наранил нечие его с тези думи. Ако съм нанесъл персонален дискомфорт на почитателите като мен, скърбя още повече. Но време е да се стартира още веднъж и все отнякъде. Началото на 21 век се оказва време за тестване за великия Ботевъ. Поне да си кажем истината между тях, с цел да изясним кой кой е и защо се бори към обичания клуб. Ботев в популярен, Ботев е обич, Ботев е тъга и сълзи, а не куче-касичка или различен вид касичка за пишман ботевисти.
Политическа партия
Не търсете прикрит план или не дай Боже (Божо) интрига в написаното дотук. Просто тези дни си направих дребен разбор в чужбина във връзка думите на треньора. А и някои мнения на хора без обучение и грам просвета. Вече от дълго време не стъпвам и на стадиона, погнусен от безскрупулните почитатели по трибуните. Така или другояче още през 2014, когато двама платени “фенове” от “агитката” издигна афиш против мен за някой малък лев от Белград и мамин Ваньо на някакъв мач, в мен нещо се пречупи и Ботев остана една сантиментална история в сърцето ми от 80-те, когато татко ми и дядо ми ме заведоха за първи път на стадиона да виждам по какъв начин мачкахме Байерн Мюнхен, Барселона, Левски и ЦСКА близо 20 години.
* публикуваме без редакторска интервенция
Няколко думи за моята история с Ботев Пловдив. Ще оставя размислите за вас, почитателите на този популярен, само че в действителност лишен от шанс и височайша поддръжка клуб. Баща съм на трима български сина. И тримата, въпреки родени в София, са почитатели на великия Ботев също като мен, като дядо си, прародител си и своите прадядовци, които са ходили на Колежа за ритване на топка и за пързаляне по ледена пързалка още преди 9 септември 44 -та година. Израснал съм в Съдийския квартал на метри от Колежа и бягах от час в “Душото” да виждам Пашата, Пехливанов, Коцето и Зехтински през 80-те. Освен това тримата нови Барековци, пето потомство ботевисти, са свързани с Ботев и по кръвна линия посредством пра, прабаба си Мария Барекова, племеница на даскал Ботьо Петков от град Калофер, татко на великия стихотворец и бунтовник Христо Ботьов. Толкова за моята връзка. Повечето обстоятелства са ви ясни. Преди десетина години бях в основата на опита за прогонване на злополучния притежател Христолов. Насред ужаса от пропадането на отбора платих от джоба си масрафа и залата по първото събиране на почитателите в хотела на Иван Тотев “Империал”, неофициално сложило началото на Сдружението, което избави и придвижи почтено за вековете концепцията и името Ботев. Беше 31 януари 2010 година.
Нямам спомен Палийски да е участвал измежду стотиците събрани ботевисти. Още тогава заявих цялостното си отвращение да вземам участие директно в делата на клуба. Аз съм почитател, елементарен почитател от трибуните. Организирах среща в Министерски съвет сред премиера Борисов с ветераните на клуба отпред с Бакалов, Пашата и Чико през 2010 година за посредничество за намиране на нов притежател и избавление от банкрут. Година по-рано по моя самодейност пред премиера Борисов страната върна стадиона на Колежа на Общината и оттова започва процеса на концесията и връщането му на ФК. Убедих през 2010 в персонални диалози тогавашния банкер и изявен цесекар Цв. Василев да влага във футболен клуб Ботев и в построяването на нов стадион. На едната от срещите в качеството си на ресторантьор от Черноморието господин Ангел Палийски обезпечи свеж калкан, тартар от сьомга и морски блага безусловно пред вратата (не беше позволен по-навътре) на вилата на банкера в Созопол, с което несъмнено причините натежаха в наша изгода.
Дано това не са били и единствените благотворителни жестове към клуба на настоящия “президент”. През 2011 и 2014 (малко преди банкрута на КТБ) отхвърлих изцяло изрично и двете оферти на мажоритарния притежател да поема поста президент на ФК Ботев. Както споделих и на него, моята роля в клуба е на трибуните като редови почитател. Любовта не се нуждае от постове и пари.
Пък и има една остаряла британска сентенция, че един благородник може да стане за срам единствено, в случай че оглави обичания си футболен клуб. Далеч съм от кухнята по върховете на ФК Ботев от пет години. Но като почитател съм мощно обезпокоен. Липса на изясненост за стадиона, базата и бъдещето на футболистите и ДЮШ. На процедура Ботев няма притежател, а единствено някакъв безконечен претендент за подобен. Сватбата се отсрочва към този момент трета година. Момата или младоженика нещо не са по реда си. То женихът нещо няма и изключително предпочитание да се нагърбва с непостижима задача. Треньорът Николай Киров -Белия, донесъл Купата след повече от половин век очакване, споделя неща, които изобличават празните приказки на по този начин наречения “президент”. Знам, че тази истина беше неизказана обществено загадка в треньора ни най-малко половин година. Цялата работа откъм шапката на клуба над треньора мирише на гнило чак отвън страната. Факт е, че почитателите към този момент имат доверие единствено и само на треньора, а против Палийски е настроена цялата мислеща жълто-черна общественост.
Феновете не одобряват неговия нрав за подобаващ на джентълменските правила в най-стария български клуб. На процедура никой от хората, които дърпат конците, не е вкарал и един персонален лев в Ботев Пловдив. Ако е противоположното, дано да покаже записка или касов ордер. Аз още вардя моя от хотела на Тотев. Последно господинът с ресторанта се хвалеше пред мен, че дал някаква косачка за тревата. Аз имам две у дома, в случай че има потребност ще ги пратя до Коматево. Без да подвигам звук, тъй като противоположното издава равнище. Още по -напрактика действително клубът се ръководи от един някогашен сервитьор и от едно студио за татуси. Над тях несъмнено е още по-зловещо.... единствено, че кой им заплаща заплатите на професионалните почитатели и на професионалното управление? Тъпо, само че факт. Кой е “футболният” човек в управлението, който има интелекта да “чете” футбола и потоците от пари в него по едно и също време? Има ли нужното обучение и потенциал?
Ако е мистър Палийски, това е цялостен парадокс и подигравка с традициите на Ботев и актуалните футболни способи. Каква тактика, какви вложения, какви пет лв.!? Имам възприятието, че самото “ръководство” намира прехранване и прехрана от клуба вместо да дава пари от джоба си, каквато му е задачата. Въртят се към Коматево и Колежа като кебапчийски котараци пред шкембеджийницата на Сточна гара. Времената от безвремието на Христолов се завърнаха с цялостна мощ, само че към този момент под въпрос е и част от главната еднаквост на клуба - Колежа. Има ли обществен доклад за почитателите по какъв начин се харчат парите от билети, телевизионни права, евротурнири, спонсори, прехвърляния? Спонсорските “на ръка” от избрани места регистрират ли се в счетоводството на клуба и по какво перо минават? Има ли ги отразени в балансите? Пред Национална агенция за приходите и БФС? Има ли нови задължения под формата на награди, комисионни, отговорности към други клубове? Парите от благодетели като заеми ли се осчетоводяват или като дарения?
Законът не толерира данъчно второто, заради което се колебая. С какви пари по генезис се заплащат месечни хонорари на някои от почитателите, превърнати в преторианска армия на “президента”? Тези въпроси крещят за отговор и кънтят измежду същинските последователи, които не желаят Ботев да се ръководи с лоен халваджийски бележник като капанче за цаца от Слънчака. Чуват се грозни приказки за черно тото и за обвързаности на “ръководството” и всякакви измекяри към него с футболната мафия в и отвън БФС. Мачът със Славия от полуфиналите тази година беше алената лампичка.
Надявам се да не съм наранил нечие его с тези думи. Ако съм нанесъл персонален дискомфорт на почитателите като мен, скърбя още повече. Но време е да се стартира още веднъж и все отнякъде. Началото на 21 век се оказва време за тестване за великия Ботевъ. Поне да си кажем истината между тях, с цел да изясним кой кой е и защо се бори към обичания клуб. Ботев в популярен, Ботев е обич, Ботев е тъга и сълзи, а не куче-касичка или различен вид касичка за пишман ботевисти.
Политическа партия
Не търсете прикрит план или не дай Боже (Божо) интрига в написаното дотук. Просто тези дни си направих дребен разбор в чужбина във връзка думите на треньора. А и някои мнения на хора без обучение и грам просвета. Вече от дълго време не стъпвам и на стадиона, погнусен от безскрупулните почитатели по трибуните. Така или другояче още през 2014, когато двама платени “фенове” от “агитката” издигна афиш против мен за някой малък лев от Белград и мамин Ваньо на някакъв мач, в мен нещо се пречупи и Ботев остана една сантиментална история в сърцето ми от 80-те, когато татко ми и дядо ми ме заведоха за първи път на стадиона да виждам по какъв начин мачкахме Байерн Мюнхен, Барселона, Левски и ЦСКА близо 20 години.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ