Днес във Фейсбук попаднахме на коментар на видния професор Петър

Днес във Facebook попаднахме на коментар на видния професор Петър Иванов! Коментарът му идва във връзка сагата с ЧЕЗ. Вижте какво написа тай!

*публикуваме без редакторска интервенция

Първо, кака Гинка сподели, че Договорът тежал 15 кг. Един лист А4, който се употребява за контракти, е 8 грама (1/9 от 70Х100 осемдесетграмова офсетова хартия). Значи излиза, че договорът е от... 1875 страници.
Само с цел да се прочете небрежно текста на тези страници (по 5 мин. на страница), са нужни 9375 мин., или 156 часа, или към 20 дни, в случай че се чете без никакво спиране по 8 часа дневно.
Допускам, че съставянето, консултирането, написването, проверяването, съгласуването и коригирането на въпросния контракт от 1875 страници са лишили още най-малко 70 дни. Общо, най-малко 90 дни, или три месеца, че и повече, работа на избран личен състав. Но това е друга тематика.
Та, затова, единствено с цел да прочете написания 15-килограмов контракт, престоят на кака Гинка в Златна Прага би трябвало да е към три седмици.
Ако приемем, че кака Гинка не лъже за неговия размер, което е доста мъчно, и чете свръх бързо (speed reading) тя или е седяла три седмици в Чехия да го чете, или не го чела изобщо.

Второ, кака Гинка по някаква причина си изпуснала самолета, което не е всекидневно за огромните вложители и милиардери с тяхната точност и екзактност. Да приемем, че се случва всекиму, само че...

Трето, откакто си провалил един полет, евентуално заради твое забавяне или поради проблем с летищните управляващи (летищна инспекция и др.), а при втория опит, отново със аероплан, да се прибереш в Пазарджик, да си изгубиш багажа по авиолиниите (статистическата възможност за конюнкция на двете събития е нищожна) на мен ми се вижда много чудновато, неестествено и озадачаващо, и слага въпроса за психологичното положение (моментно и/или постоянно) на пътуващия, както и за неговия соматичен статус.

Четвърто, кака Гинка сподели с нескрита горделивост (?!), че единствено куфара с контракта (15 кг.) не си го била изгубила при втория опит да се прибере у нас. Значи той не е бил с останалия ѝ багаж, който се изгубил по пътя, бил е с нея, и по тази причина не се е изгубил, и значи е бил ръчен багаж.
Относно аргументите да се окажеш в Пазарджик без част от багажа си, са вероятни единствено три хипотези: а) самолетната компания е позволила неточност, някой нейн чиновник не си е приключил работата; б) ти си не запомнил въпросната част от багажа си някъде - в ЧЕЗ, в хотела, в таксито, в чакалнята, в тоалетната, на летището и др.; в) нямаш изобщо подобен багаж, който да загубиш. Втората и третата догадка отново слагат остро въпроса за психологичното положение на пътуващия.

И пето, откакто установихме, че при преместването на контракта става въпрос за “ръчен багаж”, то би трябвало да съобразим, че няма по какъв начин 15-килограмовият куфар да е “ръчен багаж”, и да пътува с пътуващия, защото разпоредбите за ръчен багаж в пътуващ аероплан позволяват тегло най-вече до 8 кг., т.е. съвсем два пъти по-малко. След като кака Гинка твърди противоположното - че е пренесла със самолета по въздуха като ръчен багаж контракта (15 кг.) до България, има две благоприятни условия: а) да ѝ повярваме, което значи, че тя или има специфичен статут в самолетната компания - нейн притежател (купила си я и нея), водач, личност с особени компетенции и други, или по самолетите не вършат инспекции и пускат всевъзможен багаж; б) да не ѝ повярваме.
Аз избирам да приема втората опция:

Кака Гинка лъже! Лъже!