В Британия пред Politico: Балканите са на прага на конфликт
Днес в Западните Балкани се разнася обезпокоително ехтене от 90-те години на предишния век. И защото диалозите за разширението на Европейския съюз в района стопират, има обезпокоителен общ фактор в рецесиите, пред които са изправени Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора: сръбското държавно управление интензивно поддържа напъните за тяхното дестабилизиране, поддържа вътрешни прокси и заплашва техните суверенитет и териториална целокупност, разясняват пред " Политико " Арминка Хелич, член на Британската камара на лордовете, специфичен консултант на външния министър на Обединеното кралство Уилям Хейг от 2010 до 2014 година и Антъни Мангъл, народен представител от консерваторите.
В комбиниране с съветската интервенция, разделянето на Европейски Съюз и слабостта на НАТО, това се оказва смъртоносна примес. Напредъкът, реализиран в района през 2000-те години - към мирни, проспериращи, мултиетнически страни - изчезва и пространството е необятно отворено за създаващи проблеми. Дошло е времето НАТО и Европейски Съюз да работят дружно и да подхващат дейности за прекъсване на упадъка и отбрана на постигнатия прогрес.
През септември тази година на границата с Косово Сърбия разположи бронирана техника и бойни самолети, оспорвайки демилитаризацията след 1999 година В Босна и Херцеговина босненски сръбски сецесионистки политици, които са политически и финансово подвластни от Сърбия, едностранно и противоконституционно се отдръпват от институциите на държавно равнище, основани вследствие на Дейтънското спокойно съглашение, до момента в който организират специфични полицейски учения в очевидна проява на мощ. В Черна гора Белград разпалва религиозни разделения, допринасяйки за все по-токсичен политически климат, който възобнови въпросите за външнополитическата ориентировка, етническа принадлежност и религия.
Всички тези дестабилизиращи дейности са подкрепени от концепцията за " сръбския свят " - концепция, обезпокоително сходна на " Велика Сърбия " на някогашния президент Слободан Милошевич - в този момент намерено се поддържа от вътрешния министър на страната Александър Вулин. Тук могат да се видят ясни следи от 90-те години на предишния век, през които режимът на Милошевич сътвори поредност от войни, кулминиращи в етническо пречистване и геноцид.
Този път обаче обстановката се утежнява от други фактори. На първо място измежду тях е дейната интервенция на Русия. Кремъл поддържа опита за прелом в Черна гора през 2016 година и продължава да попречва цялостното интернационално признание на Косово от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Кремъл също по този начин поддържа паравоенните формирования и насочва открити закани в отговор на всяко предложение за присъединение на Босна към НАТО, пробва се да подкопае висшия представител, виновен за наблюдението на напредъка на Дейтънските съглашения и поддържа сецесионисти и националисти в целия район.
След това поражда казусът с разединения Европейски Съюз. Докато България остава единственото несъгласие против договарянията за участие на Северна Македония и Албания, унгарският министър председател Виктор Орбан предложи платформа за рискова ислямофобска и антибосненска изразителност и исторически ревизионизъм, който изкривява откритите обстоятелства за войните от 90-те години в някогашна Югославия. С тези хрумвания в намерено послание Европейски Съюз не е в положение да се оправи с предизвикването за опазване на мира и стабилността на Балканите.
Завършването на хеттрика — насърчено от безредното евакуиране от Афганистан — е чувството, че НАТО е импотентен и че в този момент е подобаващ миг да се оспори позицията му в района.
Поради това е извънредно значимо да предприемем групови дейности. Първо, към района би трябвало да се подходи като съгласувана целокупност: западната политика би трябвало да вземе поради, че рецесиите и напрежението в Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора са свързани и че за жалост да се разчита на Сърбия като дирек на непоклатимост на Западните Балкани е неправилна политика.
Сърбия към този момент не е потребен съдружник при решаването на политически проблеми на Балканите; по-скоро е съществена причина за тях. Ето за какво нашият метод би трябвало да се насочи към ограничение, като държим президента Александър Вучич и сръбското държавно управление виновни за провокирането на неустойчивост.
Второ, НАТО би трябвало да подсигурява, че наличието му в района е задоволително доста, с цел да работи като възпиращ фактор против насилието. Това значи увеличение на броя на войските. Стабилизационните сили на EUFOR в Босна и Херцеговина имат единствено към 700 членове, нищожен контингент, който е малко евентуално да задържи някаква забележителна неустойчивост. Косово също би трябвало да бъде признато в програмата на НАТО Партньорство за мир дружно с Босна и да бъде приветствано в НАТО допустимо най-скоро.
Трето, Европейски Съюз би трябвало да се разсъни за опасността по своите граници. Учтивите думи няма да ни отведат до средата. Силният отговор, подсилен от опасността от наказания, е единственото обръщение, което ще премине. Заплахите от принуждение, етнически шовинизъм и отказване на геноцид би трябвало да бъдат посрещнати с ясно и бързо наказание, а не с нормалното неудобно безмълвие на Европейски Съюз.
Някои европейски политици може да се тормозят, че подобен мощен отговор ще послужи единствено за отчуждаване на Западните Балкани, само че този боязън е безпочвен. Русия няма да размени Европейски Съюз. Младежите от района не отпътуват за Москва, а за Европейски Съюз. Когато европейските водачи обявиха през 2003 година, че " бъдещето на Балканите е в границите на Европейския съюз ", те бяха прави. Въпросът е през какъв брой още битки ще би трябвало да премине районът, преди да стигне до там.
Ако европейски водачи като Орбан от Унгария или Янез Янша от Словения блокират този завой към кардинална политика, тогава прогресивните държавни управления би трябвало да координират, дружно със Съединени американски щати и Обединеното кралство и да продължат напред в кратковременен проект. В дълготраен проект европейските страни ще би трябвало да изградят тактика и политика, за които всички 27 членки могат да се спогодят - нещо, за което Съединени американски щати би трябвало да работят за поощряване. Ако участието в Европейски Съюз за страните от Западните Балкани не е планувано, тогава би трябвало да се обмислят междинни стъпки, като участие в единния пазар и митническия съюз и увеличение на финансирането.
Не се съмнявайте, спорът в района към този момент не е невъобразим - в случай че не действаме, това е просто въпрос на време. Русия знае това и съзнателно тества решителността и качествата на НАТО. Ако НАТО и Европейски Съюз не са в положение да отстояват стабилността на Балканите (не заден двор, а двор в самото сърце на домът им), тогава няма аспект да създадат това където и да е другаде.
При неналичието на благонадежден евроатлантически ангажимент освен Балканите ще пострадат.
The Economist: Балканите са в конкуренция за въоръжаване - Сърбия трескаво купува оръжия
Преди 30 година Сърбия води война с дребни съседи, не с по-големи като България или Румния, обградена е от НАТО, само че желае да е готова
В комбиниране с съветската интервенция, разделянето на Европейски Съюз и слабостта на НАТО, това се оказва смъртоносна примес. Напредъкът, реализиран в района през 2000-те години - към мирни, проспериращи, мултиетнически страни - изчезва и пространството е необятно отворено за създаващи проблеми. Дошло е времето НАТО и Европейски Съюз да работят дружно и да подхващат дейности за прекъсване на упадъка и отбрана на постигнатия прогрес.
През септември тази година на границата с Косово Сърбия разположи бронирана техника и бойни самолети, оспорвайки демилитаризацията след 1999 година В Босна и Херцеговина босненски сръбски сецесионистки политици, които са политически и финансово подвластни от Сърбия, едностранно и противоконституционно се отдръпват от институциите на държавно равнище, основани вследствие на Дейтънското спокойно съглашение, до момента в който организират специфични полицейски учения в очевидна проява на мощ. В Черна гора Белград разпалва религиозни разделения, допринасяйки за все по-токсичен политически климат, който възобнови въпросите за външнополитическата ориентировка, етническа принадлежност и религия.
Всички тези дестабилизиращи дейности са подкрепени от концепцията за " сръбския свят " - концепция, обезпокоително сходна на " Велика Сърбия " на някогашния президент Слободан Милошевич - в този момент намерено се поддържа от вътрешния министър на страната Александър Вулин. Тук могат да се видят ясни следи от 90-те години на предишния век, през които режимът на Милошевич сътвори поредност от войни, кулминиращи в етническо пречистване и геноцид.
Този път обаче обстановката се утежнява от други фактори. На първо място измежду тях е дейната интервенция на Русия. Кремъл поддържа опита за прелом в Черна гора през 2016 година и продължава да попречва цялостното интернационално признание на Косово от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Кремъл също по този начин поддържа паравоенните формирования и насочва открити закани в отговор на всяко предложение за присъединение на Босна към НАТО, пробва се да подкопае висшия представител, виновен за наблюдението на напредъка на Дейтънските съглашения и поддържа сецесионисти и националисти в целия район.
След това поражда казусът с разединения Европейски Съюз. Докато България остава единственото несъгласие против договарянията за участие на Северна Македония и Албания, унгарският министър председател Виктор Орбан предложи платформа за рискова ислямофобска и антибосненска изразителност и исторически ревизионизъм, който изкривява откритите обстоятелства за войните от 90-те години в някогашна Югославия. С тези хрумвания в намерено послание Европейски Съюз не е в положение да се оправи с предизвикването за опазване на мира и стабилността на Балканите.
Завършването на хеттрика — насърчено от безредното евакуиране от Афганистан — е чувството, че НАТО е импотентен и че в този момент е подобаващ миг да се оспори позицията му в района.
Поради това е извънредно значимо да предприемем групови дейности. Първо, към района би трябвало да се подходи като съгласувана целокупност: западната политика би трябвало да вземе поради, че рецесиите и напрежението в Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора са свързани и че за жалост да се разчита на Сърбия като дирек на непоклатимост на Западните Балкани е неправилна политика.
Сърбия към този момент не е потребен съдружник при решаването на политически проблеми на Балканите; по-скоро е съществена причина за тях. Ето за какво нашият метод би трябвало да се насочи към ограничение, като държим президента Александър Вучич и сръбското държавно управление виновни за провокирането на неустойчивост.
Второ, НАТО би трябвало да подсигурява, че наличието му в района е задоволително доста, с цел да работи като възпиращ фактор против насилието. Това значи увеличение на броя на войските. Стабилизационните сили на EUFOR в Босна и Херцеговина имат единствено към 700 членове, нищожен контингент, който е малко евентуално да задържи някаква забележителна неустойчивост. Косово също би трябвало да бъде признато в програмата на НАТО Партньорство за мир дружно с Босна и да бъде приветствано в НАТО допустимо най-скоро.
Трето, Европейски Съюз би трябвало да се разсъни за опасността по своите граници. Учтивите думи няма да ни отведат до средата. Силният отговор, подсилен от опасността от наказания, е единственото обръщение, което ще премине. Заплахите от принуждение, етнически шовинизъм и отказване на геноцид би трябвало да бъдат посрещнати с ясно и бързо наказание, а не с нормалното неудобно безмълвие на Европейски Съюз.
Някои европейски политици може да се тормозят, че подобен мощен отговор ще послужи единствено за отчуждаване на Западните Балкани, само че този боязън е безпочвен. Русия няма да размени Европейски Съюз. Младежите от района не отпътуват за Москва, а за Европейски Съюз. Когато европейските водачи обявиха през 2003 година, че " бъдещето на Балканите е в границите на Европейския съюз ", те бяха прави. Въпросът е през какъв брой още битки ще би трябвало да премине районът, преди да стигне до там.
Ако европейски водачи като Орбан от Унгария или Янез Янша от Словения блокират този завой към кардинална политика, тогава прогресивните държавни управления би трябвало да координират, дружно със Съединени американски щати и Обединеното кралство и да продължат напред в кратковременен проект. В дълготраен проект европейските страни ще би трябвало да изградят тактика и политика, за които всички 27 членки могат да се спогодят - нещо, за което Съединени американски щати би трябвало да работят за поощряване. Ако участието в Европейски Съюз за страните от Западните Балкани не е планувано, тогава би трябвало да се обмислят междинни стъпки, като участие в единния пазар и митническия съюз и увеличение на финансирането.
Не се съмнявайте, спорът в района към този момент не е невъобразим - в случай че не действаме, това е просто въпрос на време. Русия знае това и съзнателно тества решителността и качествата на НАТО. Ако НАТО и Европейски Съюз не са в положение да отстояват стабилността на Балканите (не заден двор, а двор в самото сърце на домът им), тогава няма аспект да създадат това където и да е другаде.
При неналичието на благонадежден евроатлантически ангажимент освен Балканите ще пострадат.
The Economist: Балканите са в конкуренция за въоръжаване - Сърбия трескаво купува оръжия
Преди 30 година Сърбия води война с дребни съседи, не с по-големи като България или Румния, обградена е от НАТО, само че желае да е готова
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ