Албърт Пиърпойнт – наследственият палач
„ Днес в урока ще пишем есе на тематика „ Какъв желая да стана, когато порасна „, споделил учителят в локално учебно заведение в дребен град в Западен Йоркшир. И почнал да следи учениците, дали няма да преписват. Много момчета почнали да шушукат и да мислят какво да пишат. Но не и дребният Албърт. Той пишел като пишеща машина. Момчето знаело тъкмо какъв ще бъде след 10 години. Учителят се доближил до усърдния възпитаник, погледнал през рамото му и се ужасил. В тетрадката, с разбираем почерк, било написано: „ Когато порасна, сигурно ще стана държавен главорез. “ – „ Каква полуда ” – помислил си учителят, без да има вяра на очите си. За момчето нямало нищо по-логично от това да продължи работата на татко си и чичо си.
Искам да бъда главорез!
Тъмните нюанси на плавателния съд, наименуван фантазия, Албърт извадил от дневниците на чичо си. Докато Том Пиърпойнт бил по бизнес каузи, лелята на момчето му разрешила да чете записките му, съдържащи подробни доклади за осъществените от него изтезания. Когато се върнал от пребивавенето при вуйна си след лятната почивка, Албърт към момента бил под усещанията на прочетеното.
Бащата на Албърт, някогашният касапин Хенри, също работел на бесилката в продължение на към 10 години, само че със сина си, несъмнено, не споделял по какъв начин е минал денят му. По едно време той общително предложил услугите си на Министерството на вътрешните работи. И скоро се трансформирал в основен екзекутор на Англия, като също по този начин убедил брат си Том да се причисли към фамилния бизнес.
Албърт Пиърпойнт
Семейният бизнес
Пиърпойнт младши, убеден, че за работата по предопределение му е малко рано, работил в компания, а по-късно даже опитал дузина разнообразни специалности. Но през цялото това време желанието му да продължи фамилните обичаи било доста мощно. И празнувайки своята 26-годишнина, той се обърнал с писмена молба към Комисията по пандизите и им предложил услугите си като помощник на чичо си Том Пиърпойнт, който му споделил, че неговият асистент ще се пенсионира. Няколко дни по-късно пристигнал отговор, че понастоящем нямат свободни работни места. И въпреки всичко, след няколко месеца дълго чаканата покана за изявление пристигнала от пандиза в Манчестър.
Палач… Пред очите се появява голям, недодялан човечец в червени чорапи, кожена престилка и черна маска, въоръжен с голяма секира. Невисокият, кръглолицев, плешив Албърт по нищо не се свързвал с това изложение. Той носел костюми, пушел пури и се държал като същински денди – в никакъв случай не са го виждал без вратовръзка. Освен това бил душата на компанията – през уикендите доста обичал шегите, ходел с другари на футболни мачове и пеел песни в кръчмата.
След като получил дълго чаканата работа, Албърт почнал да ухажва Ани Флетчър – продавачка на лавка за тютюн, където той постоянно се отбивал. Скоро палачът станал благополучен брачен партньор. Ани подозирала какво прави, само че чакала дълго, до момента в който той не й споделил всичко. Албърт не се страхувал, че тя ще го разлюби като узнае за шокиращата му специалност, само че ревниво съблюдавал професионалния кодекс. Професията го задължавала: по това време за инквизитори назначавали хора надеждни, уравновесени и способни да пазят загадка. Правилата казвали, че палачът би трябвало: „ да не притегля вниманието, когато влиза и излиза от затвора; държанието и методът му на живот би трябвало да останат честни и сдържани, той не би трябвало да споделя на никого детайлности за отговорностите си. “
Образцов служащ
Ани не знаела какво прави брачният партньор й вечер, затваряйки се в спалнята. Той деликатно проучвал всеки случай на наказаното лице, което трябвало да обеси: неговата височина, тегло, и въз основа на тези данни, до милиметър изчислявал дължината на въжето. Често следил наказаните през шпионка и даже спал в прилежаща на нарушителя килия. Алберт знаел ритуала наизуст: на сутринта той ще отиде при наказания, ще го допре леко по рамото и ще каже безшумно: „ Всичко ще бъде наред, ела с мен “, и ще го води в прилежащата килия, където всичко е готово за наказването.
Пиърпойнт, както и доста от сътрудниците му, се опитал да понижи времето за осъществяване на присъдата до най-малко, с цел да не изтезават дълго наказания. Той твърдял, че е в положение да понижи целия развой до 15 секунди.
Щастливи дружно
Големият брой изтезания през следвоенните години дали на Албърт оборотен капитал. Излизайки в пенсия, той разкрил в Манчестър механа, наречена „ Помогнете на бедния човек “, по-късно преименувана в „ Роза и корона “. Щастливите съпрузи – палачът и продавачката – посрещали мнозина.
У дома или в кръчмата, с племенниците и със съседските деца, Пиърпойнт бил благополучен и радостен. Само с близки другари Албърт от време на време споделял мемоари.
Часът на гибелта си, известният главорез посрещнал с достолепие. Той умрял безшумно в съня си през 1992 година на възраст от 87 години, в старешки дом, където прекарал последните четири години от живота си.
