Световните банкери – кървавият път към властта
Днес в ръцете на банкерите са освен парите на цели страни, само че и властта над орисите на хората там. Те невидимо ръководят политиката и стопанската система, като трансформират индивидите в плебеи на заема. Най-големите банки на планетата са тези на Уолстрийт, Световната банка, Международният валутен фонд, Федералният запас.
Някои откриватели на международните банкови структури, като да вземем за пример Джери Раф, потвърждават в своите творби, че планът на банкерите-конспиратори с кодово име „ Нов международен ред “ е почнал преди 300 години. Банката на Англия заема изключително място в него.
Фактите са неоспорими: през 1694г. е сложено началото на хищническата кредитно-банкова система. По това време, Британската империя била най-голямата суперсила в света. Но крал Уилям IIІ изпразнил държавната съкровищница в 4 скъпоструващи войни. И тогава шотландецът Уилям Патерсън му отпуснал заем от 1,2 милиона лири стерлинги с 8% рента годишно. За премия, кралят разрешил на Патерсън да сътвори частна Централна банка на Англия – като по този метод му трансферирал властта над паричната система на страната. Цената на такава политика обаче се оказала прекомерно висока – държавното управление затънало в задължения към новата частна банка. Така, с цел да поддържа лихвените заплащания по заемите, нараснало налозите върху американските колонии. Америка била принудена да стартира да издава лични хартиени пари – „ колониални разписки “. Лондон бил засегнат и през 1764г. забранил на колониите да емитират свои лични пари.
Бенджамин Франклин написа за резултатите: „ Само за една година икономическите условия се утежниха толкоз доста, че ерата на процъфтяването свърши. Настъпи такава меланхолия, че улиците на градовете се изпълниха с безработни „. Според него, точно това е главната причина за американската гражданска война от 1776г.
Президентът на Съединените щати през интервала 1829-1837 година – Ендрю Джексън, се опитал да унищожи Втората американска банка, най-силната тогава в Съединени американски щати. Именно това била повода за неуспеха му в политиката. За да оклеветят президента, банките основали неприятни задължения, хиперинфлация и високи лихвени проценти, които помогнали да бъде свален Джексън, обвинявайки го в икономическа меланхолия.
Друг президент, Ейбрахам Линкълн (1861-1865 г.), също се опитал да се отърве от всемогъщата мощ на Националната банка, като пуснал „ зелените гръбчета “ – хартиени пари. Американските „ зелени гръбчета “ обаче, провокирали гнева на европейските банки. Скоро, Линкълн бил погубен, както и третият президент, който се противопоставил на интернационалната парична система – Джеймс Гарфийлд (1881 г.). Гарфийлд бил уверен: „ Който управлява паричната система в една страна, е абсолютният стопанин на всички браншове в промишлеността и търговията “.
Джеймс Гарфийлд /20-ти президент на САЩ/ – Уикипедия
Един век по-късно, Джон Кенеди имал проект да изплати държавния дълг в американски банкноти – и бил погубен.
Джон Кенеди – Уикипедия
Световните банкери бързо осъзнали, че най-големи облаги носят държавните заеми. Но тук се появява огромен проблем: по какъв начин може една банка да разчита на връщане на заема, когато отсреща си има управляващите на добре въоръжена суверенна страна? Именно заради тази причина се разорили най-големите банкери на Средновековието – Фугерите. Немските князе просто отказали да върнат заемите, които били получили. Какво може да направи следователно един банкер, който физически разполага единствено с бюро и мастилница – а отсреща му стоят бойци с пушки и оръдия? Жълтиците, при цялата им прелест, не могат да стрелят.
Изходът бил открит от франкфуртския банкер Майер Ротшилд. Той създал истинска скица: в случай че някоя страна не желае да изплати дълга си, банката отпуска голям заем, при преференциална за получателя ниска рента, на враговете на непослушното държавно управление – с цел да финансира война против него.
Майер Ротшилд
Схемата функционирала съвършено – точно по този начин били проведени войните сред европейските страни през ХVІІІ-ти и ХІХ-ти век. Също и войните в Корея и Виетнам, под благородния девиз за битка против комунизма, които в действителност били боен договор за заеми от милиарди долари, взети от банките.
Американският историк Антъни Сатън написа: „ Световният финансов хайлайф умишлено и предумишлено оказал помощ за болшевишката гражданска война от 1917г. Но болшевиките не съумели или не поискали да върнат дълга – по тази причина и банкерите спонсорирали техните съперници през 1919-1920г. “
Хиперинфлацията в Германия през 1923г., когато един самун коствал 100 милиарда марки, била усърдно обмислен план на американските банкери. По-късно, те финансирали, както Франклин Рузвелт, по този начин и Адолф Хитлер. За финансирането на изборите, извоювани от Хитлер през 1932г., бащата и дядото на двамата президенти Буш – Прескот Буш, бил даден под съд по време на войната, само че юристите му го отървали от пандиза.
Прескот Буш – Уикипедия
Неслучайно, съществува известната поговорка, че с цел да настъпи международен мир, просто най-богатите банкери би трябвало да бъдат вкарани в пандиза. Проблемът е, че и парите за градежа на затвори също се дават от банките.
