Оля Стоянова: Светът е пълен с хора, които имат истории за разказване
Днес в Радиокафе гостува един безоблачен човек и създател, с който приказваме за „ Висока облачност “ - скоро излязла книга.
Оля Стоянова е публицист, стихотворец, драматург, притежател е на редица литературни награди, както и на „ Аскеер “ 2014 за модерна драматургия за пиесата „ Покана за вечеря “. Сред нейните творби са " Фотографии " (първата ѝ стихосбирка, 2000 г.), романът „ Лични географии “ (2005), „ Пътеводител на дивите места “ (2011), сборникът с пиеси „ Малки ритуали за прощаване “. Разкази е събирала в „ Какво сънуват вълците “ и последното в томчето с най-новото заглавие, което е мотив да я поканим в Радио София.
Нейни произведения са превеждани на доста езици.
В момента Оля Стоянова е част от екипа на стратегия „ Христо Ботев “ на БНР.
Независимо какво вършим и къде вървим, с кого се срещаме и в какво качество (например като журналист), значимото е да има какво да описваме. За създателите това е най-важно – споделя Оля Стоянова. – Стига човек да си отвори очите и ушите, ще може да долови нещо, което е забавно и да го опише.
Тя счита най-хубавата комбинация от смешно и тъжно, оплетени в сюжета. Професията (в случая журналистиката) ни прави дисциплинирани, вкарва ни в рамки и това постоянно оказва помощ на хората, които пишат.
При мен специалността дава опция да се срещнеш един път с хлебар, различен път с планински избавител, с политик… Това е все едно да отваряш разнообразни книги, да надникваш в разнообразни светове.
Оля Стоянова признава, че премиите са хубави за момента, само че по-късно на новия бял лист би трябвало да напишеш също нещо забавно и надарено. Не обича суперлативите.
Относно заглавието на последния алманах с разкази „ Висока облачност “ споделя, че със брачна половинка си Живко – метеорологичен наблюдаващ, са се срещнали на връх Мургаш. Опознала е облаците, които са като географска карта и динамично изменящи се, а при високи облаци денят е хубав…
Мен ме интересуват едни и същи неща, само че тези разкази мисля, че са по-зрели. (предишният ѝ алманах е от преди 6 години). Пиша по този начин, че да съм вярна на себе си, това, което на мен ми е забавно.
Чуйте целия диалог на Гергана Пейкова и Данаил Конов с Оля Стоянова.
На 13 и 14 октомври в Народния спектакъл „ Ив. Вазов “ следва премиерата на „ Цветът на дълбоките води ” по текст на Оля Стоянова, а режисьор е Бойка Велкова.
Оля Стоянова е публицист, стихотворец, драматург, притежател е на редица литературни награди, както и на „ Аскеер “ 2014 за модерна драматургия за пиесата „ Покана за вечеря “. Сред нейните творби са " Фотографии " (първата ѝ стихосбирка, 2000 г.), романът „ Лични географии “ (2005), „ Пътеводител на дивите места “ (2011), сборникът с пиеси „ Малки ритуали за прощаване “. Разкази е събирала в „ Какво сънуват вълците “ и последното в томчето с най-новото заглавие, което е мотив да я поканим в Радио София.
Нейни произведения са превеждани на доста езици.
В момента Оля Стоянова е част от екипа на стратегия „ Христо Ботев “ на БНР.
Независимо какво вършим и къде вървим, с кого се срещаме и в какво качество (например като журналист), значимото е да има какво да описваме. За създателите това е най-важно – споделя Оля Стоянова. – Стига човек да си отвори очите и ушите, ще може да долови нещо, което е забавно и да го опише.
Тя счита най-хубавата комбинация от смешно и тъжно, оплетени в сюжета. Професията (в случая журналистиката) ни прави дисциплинирани, вкарва ни в рамки и това постоянно оказва помощ на хората, които пишат.
При мен специалността дава опция да се срещнеш един път с хлебар, различен път с планински избавител, с политик… Това е все едно да отваряш разнообразни книги, да надникваш в разнообразни светове.
Оля Стоянова признава, че премиите са хубави за момента, само че по-късно на новия бял лист би трябвало да напишеш също нещо забавно и надарено. Не обича суперлативите.
Относно заглавието на последния алманах с разкази „ Висока облачност “ споделя, че със брачна половинка си Живко – метеорологичен наблюдаващ, са се срещнали на връх Мургаш. Опознала е облаците, които са като географска карта и динамично изменящи се, а при високи облаци денят е хубав…
Мен ме интересуват едни и същи неща, само че тези разкази мисля, че са по-зрели. (предишният ѝ алманах е от преди 6 години). Пиша по този начин, че да съм вярна на себе си, това, което на мен ми е забавно.
Чуйте целия диалог на Гергана Пейкова и Данаил Конов с Оля Стоянова.
На 13 и 14 октомври в Народния спектакъл „ Ив. Вазов “ следва премиерата на „ Цветът на дълбоките води ” по текст на Оля Стоянова, а режисьор е Бойка Велкова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ