Кой е Даме Груев и защо улица в Пловдив носи името му
Днес в поредицата за имената на улиците ще се спрем на един от най-почитаните герои на македонската битка за независимост: Даме Груев. Неговото име краси улици, булеварди и учебни заведения из цяла България, само че личността зад него постоянно остава непозната за мнозина. А в действителност, животът и делото му заслужават не по-малко самопризнание от тези на Апостола на свободата – Васил Левски.
Дамян (Даме) Груев е роден на 19 януари 1871 година в с. Смилево, Битолско, в сърцето на Западна Македония. Следва образованието си в Смилево, Ресен и Битоля, а по-късно – в Солунската българска гимназия, откъдето е изключен поради присъединяване в протест. С помощта на сръбското сдружение „ Св. Сава “ отпътува за Белград, само че там се сблъсква със сръбската агитация и провежда нов протест, след който е изпъден. През 1889 година идва в София и записва история във Висшето учебно заведение (дн. СУ), където се въодушевява от делото на Левски, Ботев и Бенковски.
След като е изключен от университета (по съмнение в присъединяване в политическо ликвидиране, по-късно опровергано), Даме Груев се завръща в Македония с ясна цел: да провежда битка за избавление. Като преподавател в Смилево и Битоля, той се среща с локалната действителност, а през 1894 година дружно с доктор Христо Татарчев и други основава революционна организация, която по-късно ще стане известна като ВМОРО. Тя се построява върху строга конструкция от локални комитети, централен комитет и вътрешни правила – с внасяне на членски импорт и полагане на клетва.
Груев бързо уголемява мрежата на организацията, открива локални комитети и намира съидейници в основни градове като Щип, Охрид, Ресен и Прилеп. През 1895 година в Щип той среща Гоце Делчев – различен популярен български бунтовник. Въпреки разликите си в метода – енергичният Делчев и стратегическият, внимателен Груев – двамата основават здрава връзка в името на идеята.
През втората половина на 90-те години организацията процъфтява – вкарват се кодове, псевдоними, секрети информационни канали и връзки със София. Но турският напън пораства. През 1900 година Груев е задържан поради ликвидиране (по подозрение) и е хвърлен в пандиза при тежки условия. Дори оттова не стопира да комуникира с бойните приятели посредством химическо мастило.
През 1903 година Груев ръководи Смилевския конгрес, където макар запасите си, утвърждава подготовката за въстание. Илинденско-Преображенското въстание избухва същата година. Груев взе участие в боевете в Битолско и краткотрайно вижда родното си място освободено. След потушаването на въстанието, той отхвърля да избяга в България, остава в Македония и продължава делото.
На 23 декември 1906 година при прекосяване през с. Русиново, Малешевско, Груев попада в засада от турски бойци. Ранен, той стига до връх Петлец, където намира гибелта си. Проф. Любомир Милетич написа във връзка загубата: „ Цялата българщина тогава почувства нанесения ѝ удар… “
Историкът Йордан Бадев го назовава „ двойник на Левски на македонска почва “. И с съображение: и двамата основават комитети, обикалят села и градове, въодушевяват хората и посвещават живота си на свободата.
Днес, когато минаваме по улица или бул., носещи името му, дано си спомним, че зад него стои не просто воин, а същински уредник, подстрекател и страдалец за идеята на българската независимост в Македония.
Дамян (Даме) Груев е роден на 19 януари 1871 година в с. Смилево, Битолско, в сърцето на Западна Македония. Следва образованието си в Смилево, Ресен и Битоля, а по-късно – в Солунската българска гимназия, откъдето е изключен поради присъединяване в протест. С помощта на сръбското сдружение „ Св. Сава “ отпътува за Белград, само че там се сблъсква със сръбската агитация и провежда нов протест, след който е изпъден. През 1889 година идва в София и записва история във Висшето учебно заведение (дн. СУ), където се въодушевява от делото на Левски, Ботев и Бенковски.
След като е изключен от университета (по съмнение в присъединяване в политическо ликвидиране, по-късно опровергано), Даме Груев се завръща в Македония с ясна цел: да провежда битка за избавление. Като преподавател в Смилево и Битоля, той се среща с локалната действителност, а през 1894 година дружно с доктор Христо Татарчев и други основава революционна организация, която по-късно ще стане известна като ВМОРО. Тя се построява върху строга конструкция от локални комитети, централен комитет и вътрешни правила – с внасяне на членски импорт и полагане на клетва.
Груев бързо уголемява мрежата на организацията, открива локални комитети и намира съидейници в основни градове като Щип, Охрид, Ресен и Прилеп. През 1895 година в Щип той среща Гоце Делчев – различен популярен български бунтовник. Въпреки разликите си в метода – енергичният Делчев и стратегическият, внимателен Груев – двамата основават здрава връзка в името на идеята.
През втората половина на 90-те години организацията процъфтява – вкарват се кодове, псевдоними, секрети информационни канали и връзки със София. Но турският напън пораства. През 1900 година Груев е задържан поради ликвидиране (по подозрение) и е хвърлен в пандиза при тежки условия. Дори оттова не стопира да комуникира с бойните приятели посредством химическо мастило.
През 1903 година Груев ръководи Смилевския конгрес, където макар запасите си, утвърждава подготовката за въстание. Илинденско-Преображенското въстание избухва същата година. Груев взе участие в боевете в Битолско и краткотрайно вижда родното си място освободено. След потушаването на въстанието, той отхвърля да избяга в България, остава в Македония и продължава делото.
На 23 декември 1906 година при прекосяване през с. Русиново, Малешевско, Груев попада в засада от турски бойци. Ранен, той стига до връх Петлец, където намира гибелта си. Проф. Любомир Милетич написа във връзка загубата: „ Цялата българщина тогава почувства нанесения ѝ удар… “
Историкът Йордан Бадев го назовава „ двойник на Левски на македонска почва “. И с съображение: и двамата основават комитети, обикалят села и градове, въодушевяват хората и посвещават живота си на свободата.
Днес, когато минаваме по улица или бул., носещи името му, дано си спомним, че зад него стои не просто воин, а същински уредник, подстрекател и страдалец за идеята на българската независимост в Македония.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ