ВМРО почете паметта на Тодор Александров
Днес в Пирин планина, до параклиса „ Свети Илия “ над с. Сугарево, Мелнишко, Вътрешна македонска революционна организация уважи именития лидер на Организацията Тодор Александров. Гробът на войводата е до параклиса, а той пада погубен на 31 август 1924 година Тази година се навършват 95 година от гибелта му.
На паметното събитието участваха вицепремиерът, министър на защитата и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, министър Нено Димов, депутати, членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните околности.
Отслужена бе заупокойна молитва, залп в чест на Александров проехтя над планината.
Лично Красимир Каракачанов връчи грамоти на над 40 нови членове, които поставиха клетва за честност към Вътрешна македонска революционна организация, като се зклеха над Евангелието, камата и револвера.
В словото си Каракачанов описа за делото на некоронования цар на Пирин, както е именуван Тодор Александров.
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в Ново село – махала на град Щип. През 1898 година на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има шефът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е преподавател в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима ефективно присъединяване във възобновяване на Организацията и взе участие на множеството конгреси. През септември 1911 година Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „ Вардар “ с редактор Данаил Крапчев.
Цялото лято на 1912 година Тодор Александров е отпред на дребна чета, с която се движи в покрайнините на Кукуш и Солун. Непосредствено преди оповестяването на Балканската война управлява осъществяването на серия атентати в Солун и покрайнините му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров написа писмо до министър ръководителя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията постоянно е била едно от средствата за запазването на първо място целостта на Македония предвид на бъдещето ѝ присъединяване към България.
По време на Първата международна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е именуван Тодор Александров, дружно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, само че през 1919 година са задържани. След бягството си минават в конспиративност и заемат водеща роля в делата на Вътрешна македонска революционна организация.
До 1922 година Организацията съумява да се оправи с ширещото се злодейство в Пиринска Македония, което е в подем в този дял на Македония след войната. Освен че четниците към този момент имат униформа, построяват се околийски и окръжни управления, има пунктови началници, районни чети и милиция. Вътрешна македонска революционна организация се трансформира в „ страна в страната “.
На 31 август 1924 година в Пирин планина над село Сугарево е погубен Тодор Александров дружно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията вземат решение да ги погребат на това място.
Известният български историк проф. Никола Милев за Тодор Александров:
„ Историята сама ще реши изцяло личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си влезе триумфално в региона на легендата, демонстрира какъв брой е огромно неговото дело в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите персонални качества: непреклонна воля, мощен темперамент и проникновен разум, турен в цялостна работа на един огромен национален блян: освобождението на Македония. Тодор Александров бе от ония македонски деятели, които най-грижливо се пазят да не основат със своята предприемчивост рискове за България. И в това отношение той бе един проникновен и огромен българин. “
Енциклопедия „ Британика “, т. 1, 1944 година:
„ Александров в продължение на доста години бе некоронованият крал на българите-македонци, които го съвсем боготворяха. В националната памет Тодор Александров е общопризнат като Последният цар на планините. “
На паметното събитието участваха вицепремиерът, министър на защитата и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, министър Нено Димов, депутати, членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните околности.
Отслужена бе заупокойна молитва, залп в чест на Александров проехтя над планината.
Лично Красимир Каракачанов връчи грамоти на над 40 нови членове, които поставиха клетва за честност към Вътрешна македонска революционна организация, като се зклеха над Евангелието, камата и револвера.
В словото си Каракачанов описа за делото на некоронования цар на Пирин, както е именуван Тодор Александров.
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в Ново село – махала на град Щип. През 1898 година на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има шефът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е преподавател в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима ефективно присъединяване във възобновяване на Организацията и взе участие на множеството конгреси. През септември 1911 година Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „ Вардар “ с редактор Данаил Крапчев.
Цялото лято на 1912 година Тодор Александров е отпред на дребна чета, с която се движи в покрайнините на Кукуш и Солун. Непосредствено преди оповестяването на Балканската война управлява осъществяването на серия атентати в Солун и покрайнините му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров написа писмо до министър ръководителя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията постоянно е била едно от средствата за запазването на първо място целостта на Македония предвид на бъдещето ѝ присъединяване към България.
По време на Първата международна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е именуван Тодор Александров, дружно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, само че през 1919 година са задържани. След бягството си минават в конспиративност и заемат водеща роля в делата на Вътрешна македонска революционна организация.
До 1922 година Организацията съумява да се оправи с ширещото се злодейство в Пиринска Македония, което е в подем в този дял на Македония след войната. Освен че четниците към този момент имат униформа, построяват се околийски и окръжни управления, има пунктови началници, районни чети и милиция. Вътрешна македонска революционна организация се трансформира в „ страна в страната “.
На 31 август 1924 година в Пирин планина над село Сугарево е погубен Тодор Александров дружно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията вземат решение да ги погребат на това място.
Известният български историк проф. Никола Милев за Тодор Александров:
„ Историята сама ще реши изцяло личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си влезе триумфално в региона на легендата, демонстрира какъв брой е огромно неговото дело в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите персонални качества: непреклонна воля, мощен темперамент и проникновен разум, турен в цялостна работа на един огромен национален блян: освобождението на Македония. Тодор Александров бе от ония македонски деятели, които най-грижливо се пазят да не основат със своята предприемчивост рискове за България. И в това отношение той бе един проникновен и огромен българин. “
Енциклопедия „ Британика “, т. 1, 1944 година:
„ Александров в продължение на доста години бе некоронованият крал на българите-македонци, които го съвсем боготворяха. В националната памет Тодор Александров е общопризнат като Последният цар на планините. “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ