Код здраве: За рака на млечните жлези
Днес в „ Код здраве” ще насочим вниманието си към месеца за битка с рака на гърдата – октомври. За задачата водещата Радина Василева е поканила доктор Марселла Бонева, Д.М. - експерт по Образна диагностика от УМБАЛ и ДКЦ "Софиямед ", с която в детайли разискват кои са проучванията, които е целесъобразно всяка жена да си прави.
Защото към този момент знаем, че ранното разкриване на рака на гърдата може да избави живот. И в случай че би трябвало да сме напълно съответни – той се лекува в 90% от случаите, когато е открит навреме.
Макар и да съставлява единствено към 20% от всички болести на гърдата, на рака на млечните жлези през днешния ден обръщаме по-специално внимание, тъй като значително дами усещат в един или различен стадий от живота си смяна в тази област. Нормално е и да си зададат и въпроса „ Имам ли рак”. Нито една дама не би трябвало да бъде в незнание за заболяването и методите тя да бъде открита.
По отношение на рисковите фактори преди всичко е възрастта. След 50-55-годишна възраст от ден на ден дами чуват диагнозата „ рак на гърдата”, само че към този момент се следи и така наречен подмладяване на болестта, което бива намерено и при пациенти към 30-годишна възраст. Причината се крие най-много в повишението на профилактичните прегледи. Друг рисков фактор е наследствеността. Всяка жена, която има наследствена първа линия с потвърдено такова заболяване, може да си направи генетични проучвания, с цел да види дали носи тази разновидност или не, без значение от възрастта си. С нараснал риск са и хората, които имат родственици – както от страна на майката, по този начин и от страна на бащата, които са заболявали от рак на гърдата и от рак на простатата. Плътната млечна жлеза също попада в рисковите фактори, тъй като откриването на дребните лезии е доста мъчно. „ Затова проучването на една жена би трябвало да бъде комплексно”, безапелационна е доктор Бонева.
Жената сама, опознавайки своето тяло, също може да откри, че нещо не е наред и да потърси лекарска помощ. Най-алармиращият признак е напипването на бучка, само че той е късен. Други късни признаци са придърпване, болежка, вдлъбване, дисторция на самата гърда, приключване на секрет или кръв. „ Не всяка бучка обаче значи, че имаме рак. За да се разбере това е належащо да се потърси помощ от експерт. Изследванията и резултатите нормално лишават общо ден – време, което всяка жена би трябвало да отдели за себе си”, приканва доктор Бонева.
Методите за оценка на млечните жлези са два типа - образни, които не са инвазивни и биопсични, при които хистологично се верифицира дали става дума за туморно ядро. Мамографията се приема за златен стандарт във връзка с скрининг и диагностика на рака на млечните жлези. Има голям брой похвати, които се ползват самостоятелно, според от възрастта, фамилната обремененост, типа на бюста, сегашна или планувана бременност. Кои са те, какъв брой постоянно би трябвало да посещаваме доктор, както и още потребна информация ще откриете във видеото.
Кой е днешният ни посетител в резюме:
Д-р Бонева се дипломира като магистър - доктор в Медицински университет - София през 2008г. От 2009 до 2013г. е специализант в Клиниката по Образна диагностика на УМБАЛ "Александровска ". От 2010г. до 2014г. е учител на студенти IV курс медицина, студенти – ерготерапевти, англоговорящи студенти IV курс медицина. Водила е образование на специализанти по Образна диагностика. Има участия в лекционни съществени курсове на специализанти по Образна диагностика и на студенти – рентгенови лаборанти. През 2014г. пази докторантура на тематика: „ Нискодозова компютъртомографска урография “ към катедра по Образна диагностика на Медицински факултет - Медицински университет – София. Присъдена й е просветителна и научна степен Доктор по Образна диагностика. Има извоюван ГРАНТ по стратегия Invest in the youth 2014 на Европейския конгрес по Рентгенология, Виена, Австрия 2014 година За интервала от 2012-2014г. има 24 научни изявления, 8 участия на конгреси и конференции в България, 13 участия на конгреси и конференции в чужбина и един изнесен отчет по покана на интернационалните конференции.
Член е на БАР (Българска Асоциация по Радиология), ESR (European Society of Radiology), UEMS ( European Union of Medical Specialist – Radiology Section) и БЛС (Български лекарски съюз).
От април 2014г. досега работи като лекар-ординатор в Отделение Образна Диагностика – Софиямед.
Ако тази тематика ви е била забавна, само че и потребна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Защото към този момент знаем, че ранното разкриване на рака на гърдата може да избави живот. И в случай че би трябвало да сме напълно съответни – той се лекува в 90% от случаите, когато е открит навреме.
Макар и да съставлява единствено към 20% от всички болести на гърдата, на рака на млечните жлези през днешния ден обръщаме по-специално внимание, тъй като значително дами усещат в един или различен стадий от живота си смяна в тази област. Нормално е и да си зададат и въпроса „ Имам ли рак”. Нито една дама не би трябвало да бъде в незнание за заболяването и методите тя да бъде открита.
По отношение на рисковите фактори преди всичко е възрастта. След 50-55-годишна възраст от ден на ден дами чуват диагнозата „ рак на гърдата”, само че към този момент се следи и така наречен подмладяване на болестта, което бива намерено и при пациенти към 30-годишна възраст. Причината се крие най-много в повишението на профилактичните прегледи. Друг рисков фактор е наследствеността. Всяка жена, която има наследствена първа линия с потвърдено такова заболяване, може да си направи генетични проучвания, с цел да види дали носи тази разновидност или не, без значение от възрастта си. С нараснал риск са и хората, които имат родственици – както от страна на майката, по този начин и от страна на бащата, които са заболявали от рак на гърдата и от рак на простатата. Плътната млечна жлеза също попада в рисковите фактори, тъй като откриването на дребните лезии е доста мъчно. „ Затова проучването на една жена би трябвало да бъде комплексно”, безапелационна е доктор Бонева.
Жената сама, опознавайки своето тяло, също може да откри, че нещо не е наред и да потърси лекарска помощ. Най-алармиращият признак е напипването на бучка, само че той е късен. Други късни признаци са придърпване, болежка, вдлъбване, дисторция на самата гърда, приключване на секрет или кръв. „ Не всяка бучка обаче значи, че имаме рак. За да се разбере това е належащо да се потърси помощ от експерт. Изследванията и резултатите нормално лишават общо ден – време, което всяка жена би трябвало да отдели за себе си”, приканва доктор Бонева.
Методите за оценка на млечните жлези са два типа - образни, които не са инвазивни и биопсични, при които хистологично се верифицира дали става дума за туморно ядро. Мамографията се приема за златен стандарт във връзка с скрининг и диагностика на рака на млечните жлези. Има голям брой похвати, които се ползват самостоятелно, според от възрастта, фамилната обремененост, типа на бюста, сегашна или планувана бременност. Кои са те, какъв брой постоянно би трябвало да посещаваме доктор, както и още потребна информация ще откриете във видеото.
Кой е днешният ни посетител в резюме:
Д-р Бонева се дипломира като магистър - доктор в Медицински университет - София през 2008г. От 2009 до 2013г. е специализант в Клиниката по Образна диагностика на УМБАЛ "Александровска ". От 2010г. до 2014г. е учител на студенти IV курс медицина, студенти – ерготерапевти, англоговорящи студенти IV курс медицина. Водила е образование на специализанти по Образна диагностика. Има участия в лекционни съществени курсове на специализанти по Образна диагностика и на студенти – рентгенови лаборанти. През 2014г. пази докторантура на тематика: „ Нискодозова компютъртомографска урография “ към катедра по Образна диагностика на Медицински факултет - Медицински университет – София. Присъдена й е просветителна и научна степен Доктор по Образна диагностика. Има извоюван ГРАНТ по стратегия Invest in the youth 2014 на Европейския конгрес по Рентгенология, Виена, Австрия 2014 година За интервала от 2012-2014г. има 24 научни изявления, 8 участия на конгреси и конференции в България, 13 участия на конгреси и конференции в чужбина и един изнесен отчет по покана на интернационалните конференции.
Член е на БАР (Българска Асоциация по Радиология), ESR (European Society of Radiology), UEMS ( European Union of Medical Specialist – Radiology Section) и БЛС (Български лекарски съюз).
От април 2014г. досега работи като лекар-ординатор в Отделение Образна Диагностика – Софиямед.
Ако тази тематика ви е била забавна, само че и потребна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ