Кризата с раждаемостта в Китай се ускорява
Днес в Китай към този момент има повече възрастни хора, в сравнение с деца, а до 2050 година броят им ще се усили съвсем двойно - от 254 милиона през днешния ден на 500 милиона. Китайският икономист Чжан Цзюн е убеден, че това е устойчива наклонност и тя доста ще подкопае китайската стопанска система, в случай че не бъдат взети незабавни ограничения. На тази тематика е неговият разбор в американското издание Project Syndicate под заглавие China’s Accelerating Fertility Crisis.
Историческият опит демонстрира, че демографските данни са постепенно изменяща се променлива. Но стопанските системи на Източна Азия - изключително Китай, Япония и Южна Корея - минаха от бърз напредък на популацията към криза толкоз бързо, че това беше съвсем еднакво на удар с бич.
Като планова стопанска система Китай в миналото беше захласнат от увеличението на популацията си. Но през 1957 година икономистът Ма Инчу разгласява Новата доктрина за популацията и предизвестява, че тази наклонност скоро ще стартира да подкопава икономическото развиване на Китай. Въпреки че в началото държавното управление подлага на критика незаслужено теорията му, китайските водачи в последна сметка се вслушаха в неговите възгледи, насърчавайки фамилното обмисляне като метод за п одкрепа на икономическия напредък.
![Китай продължава със глобите - наложи и против Англия]( "Китай продължава със глобите - наложи и против Англия")
Китай продължава със глобите - наложи и против Англия
Китай разгласи наказания против девет частни лица и четири английски компании, заявявайки, че са " злонамерено разпространяващи неистини и дезинфо...
През 1973 година Китай стигна още по-далеч със стартирането на националната акция wan, xi, shao (късен брак, по-дълги шпации на бременност и по-малко деца), която предизвиква двойките да имат не повече от две деца. Шест години по-късно тя прераства в скандалната политика за едно дете. За да обезпечи дълготрайното си влияние, планирането на фамилията в последна сметка е залегнало в китайската конституция през 1982 година
Раждаемостта спадна. Към средата на 80-те тя се движеше над по този начин наречения % на заменяне от 2,1, спрямо 6,0 през 60-те и 70-те години. През 90-те години раждаемостта спадна до 1,2-1,3 - равнище, което гарантираше доста ускорение на демографското стареене в страната. Правителството обаче продължи да следва политиката за едно дете до 2016 година, когато най-сетне още веднъж мина към политиката за две деца.
В същото време раждаемостта в Китай се е възвърне до известна степен, достигайки 1,58 през 2017 година, съгласно Националното статистическо бюро. Но в този момент още веднъж е в спад, спадайки от 1,49 през 2018 година на 1,47 през 2019 година Според икономиста Джеймс Лианг, тя може да се върне на равнищата от 90-те години.
Както отбелязва Лианг, през 2017 година общият коефициент на раждаемост от 1,58 отразява коефициент на плодовитост от 0,67 за фамилии с едно дете, 0,81 за фамилии с две деца и 0,11 за фамилии с три деца. Фактът, че коефициентът на плодовитост в фамилии с две деца е по-висок, в сравнение с в фамилии с едно дете, отразява „ резултата на струпване “ на две деца. Скоро този резултат сигурно ще изчезне и общият коефициент на плодовитост бързо ще спадне до 1,2, поставяйки Китай в същото състояние като Южна Корея и Сингапур, а евентуално и зад Съединени американски щати.
Тази позиция се поддържа от трендовете на раждаемост до 2016 година През 2010 година раждаемостта на дете е била 0,73. Въпреки че е повишена леко през 2011-2013 година, през 2014 година тя е спаднала надлежно до 0,72 и до 0,56 през 2015 година Като се има поради, че постоянно е било позволено да имат едно дете, по-голямата част от децата са били публично регистрирани, което значи, че тези равнища на плодовитост за фамилии с едно дете мъчно могат да бъдат подценени.
![Байдън подаде ръка на Европейски Съюз, само че наподобява с мисъл за Китай]( "Байдън подаде ръка на Европейски Съюз, само че наподобява с мисъл за Китай")
Байдън подаде ръка на Европейски Съюз, само че наподобява с мисъл за Китай
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че Европейски Съюз и Съединени американски щати могат да промотират демократичните полезности, като работят дружно, след...
Като цяло по-малко от 18 милиона души се раждат годишно през последното десетилетие, спрямо 25-30 милиона през пиковите години. През 2019 година в Китай имаше единствено 14,65 милиона раждания. Миналата година тази цифра е спаднала до 10,03 милиона, което е с съвсем 15% по-малко от година по-рано. Докато внезапният спад на плодовитостта през 2020 година може добре да отразява въздействието на пандемията на ковид, наклонността на понижаване е ясна.
Бързо намаляващата раждаемост в Китай отразява наследството на политиките за фамилно обмисляне. Тя също по този начин се ускорява от ден на ден от бързата устойчива урбанизация, универсално обучение и икономическо развиване, фактори, за които е известно, че способстват за забележителен спад в плодовитостта.
Такъв сигурно беше казусът с Япония, чието издигане до напреднал стопански статус е съпроводено от внезапен спад на раждаемостта. През 1995 година обаче раждаемостта е спаднала под 1,5. Десет години по-късно съотношението беше 1,26. Впоследствие политиката за поощряване на ражданията е спомогнала за повишение на коефициента на плодовитост, само че единствено до 1,4 пункта, при което тя остава и до през днешния ден.
В Южна Корея нещата са още по-лоши. Докато управляващите също се пробват да насърчат своите жители да имат повече деца, коефициентът на плодовитост е бил към 1,0 през 2017-2018, преди да падне до 0,84 предходната година, най-ниският в света.
Както и при Япония, ниската раждаемост в Южна Корея може да се дължи основно на стопански фактори. С бързия напредък и огромната урбанизация, увеличението на разноските за жилища, обучение и опазване на здравето, желанието на фамилните двойки да имат деца отслабна.
![Анализ на немско издание: Гневът на Русия, мощта на Китай, умората на Америка]( "Анализ на немско издание: Гневът на Русия, мощта на Китай, умората на Америка")
Анализ на немско издание: Гневът на Русия, мощта на Китай, умората на Америка
Дори Русия да наподобява слаба, това не е по този начин. Следователно игнорирането на Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато тя изглеждаше разрушена...
Това крие съществени опасности, започвайки с бързо възходящия % на възрастните подвластни лица. В Китай популацията в трудоспособна възраст понижава с към 3,4 милиона годишно през последното десетилетие. Тези, които се причисляват към работната мощ през днешния ден, са раждани най-вече, когато коефициентът на плодовитост към този момент е под равнището на заменяне.
Междувременно продължителността на живота се усилва. В резултат делът на възрастното население на Китай (на възраст 60 и повече години) се е нараснал от 10,45% през 2005 година на 14,7% през 2013 година и до 18,1% през 2019 година Днес в Китай има повече възрастни хора, в сравнение с деца (на 15 години и под). Очаква се броят на възрастните хора в Китай да се удвои съвсем до 2050 година от 254 милиона през днешния ден на близо 500 милиона.
Тези трендове доста ще подкопаят евентуалния растеж на производството в китайската стопанска система заради пониженото присъединяване на работната мощ и ще окажат голям напън върху държавния бюджет, защото разноските за пенсии и обществено обезпечаване надалеч надвишават приходите от налози върху заплатите. Това към този момент се случва както в Япония, по този начин и в Южна Корея.
Китай постоянно е бил внимателен във връзка с облекчаващите правила за фамилно обмисляне. Но в случай че желае да резервира икономическия си инерция през идващите десетилетия, той би трябвало да работи интензивно, с цел да разшири базата си на работна мощ, в това число посредством повишение на пенсионната възраст и поощряване на фамилиите да имат повече деца. В противоположен случай популацията му ще остарее по същия метод, както Ърнест Хемингуей разказва процеса на банкрут: последователно, а по-късно внезапно.
Превод: Ганчо Каменарски
Историческият опит демонстрира, че демографските данни са постепенно изменяща се променлива. Но стопанските системи на Източна Азия - изключително Китай, Япония и Южна Корея - минаха от бърз напредък на популацията към криза толкоз бързо, че това беше съвсем еднакво на удар с бич.
Като планова стопанска система Китай в миналото беше захласнат от увеличението на популацията си. Но през 1957 година икономистът Ма Инчу разгласява Новата доктрина за популацията и предизвестява, че тази наклонност скоро ще стартира да подкопава икономическото развиване на Китай. Въпреки че в началото държавното управление подлага на критика незаслужено теорията му, китайските водачи в последна сметка се вслушаха в неговите възгледи, насърчавайки фамилното обмисляне като метод за п одкрепа на икономическия напредък.
Китай разгласи наказания против девет частни лица и четири английски компании, заявявайки, че са " злонамерено разпространяващи неистини и дезинфо...
През 1973 година Китай стигна още по-далеч със стартирането на националната акция wan, xi, shao (късен брак, по-дълги шпации на бременност и по-малко деца), която предизвиква двойките да имат не повече от две деца. Шест години по-късно тя прераства в скандалната политика за едно дете. За да обезпечи дълготрайното си влияние, планирането на фамилията в последна сметка е залегнало в китайската конституция през 1982 година
Раждаемостта спадна. Към средата на 80-те тя се движеше над по този начин наречения % на заменяне от 2,1, спрямо 6,0 през 60-те и 70-те години. През 90-те години раждаемостта спадна до 1,2-1,3 - равнище, което гарантираше доста ускорение на демографското стареене в страната. Правителството обаче продължи да следва политиката за едно дете до 2016 година, когато най-сетне още веднъж мина към политиката за две деца.
В същото време раждаемостта в Китай се е възвърне до известна степен, достигайки 1,58 през 2017 година, съгласно Националното статистическо бюро. Но в този момент още веднъж е в спад, спадайки от 1,49 през 2018 година на 1,47 през 2019 година Според икономиста Джеймс Лианг, тя може да се върне на равнищата от 90-те години.
Както отбелязва Лианг, през 2017 година общият коефициент на раждаемост от 1,58 отразява коефициент на плодовитост от 0,67 за фамилии с едно дете, 0,81 за фамилии с две деца и 0,11 за фамилии с три деца. Фактът, че коефициентът на плодовитост в фамилии с две деца е по-висок, в сравнение с в фамилии с едно дете, отразява „ резултата на струпване “ на две деца. Скоро този резултат сигурно ще изчезне и общият коефициент на плодовитост бързо ще спадне до 1,2, поставяйки Китай в същото състояние като Южна Корея и Сингапур, а евентуално и зад Съединени американски щати.
Тази позиция се поддържа от трендовете на раждаемост до 2016 година През 2010 година раждаемостта на дете е била 0,73. Въпреки че е повишена леко през 2011-2013 година, през 2014 година тя е спаднала надлежно до 0,72 и до 0,56 през 2015 година Като се има поради, че постоянно е било позволено да имат едно дете, по-голямата част от децата са били публично регистрирани, което значи, че тези равнища на плодовитост за фамилии с едно дете мъчно могат да бъдат подценени.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че Европейски Съюз и Съединени американски щати могат да промотират демократичните полезности, като работят дружно, след...
Като цяло по-малко от 18 милиона души се раждат годишно през последното десетилетие, спрямо 25-30 милиона през пиковите години. През 2019 година в Китай имаше единствено 14,65 милиона раждания. Миналата година тази цифра е спаднала до 10,03 милиона, което е с съвсем 15% по-малко от година по-рано. Докато внезапният спад на плодовитостта през 2020 година може добре да отразява въздействието на пандемията на ковид, наклонността на понижаване е ясна.
Бързо намаляващата раждаемост в Китай отразява наследството на политиките за фамилно обмисляне. Тя също по този начин се ускорява от ден на ден от бързата устойчива урбанизация, универсално обучение и икономическо развиване, фактори, за които е известно, че способстват за забележителен спад в плодовитостта.
Такъв сигурно беше казусът с Япония, чието издигане до напреднал стопански статус е съпроводено от внезапен спад на раждаемостта. През 1995 година обаче раждаемостта е спаднала под 1,5. Десет години по-късно съотношението беше 1,26. Впоследствие политиката за поощряване на ражданията е спомогнала за повишение на коефициента на плодовитост, само че единствено до 1,4 пункта, при което тя остава и до през днешния ден.
В Южна Корея нещата са още по-лоши. Докато управляващите също се пробват да насърчат своите жители да имат повече деца, коефициентът на плодовитост е бил към 1,0 през 2017-2018, преди да падне до 0,84 предходната година, най-ниският в света.
Както и при Япония, ниската раждаемост в Южна Корея може да се дължи основно на стопански фактори. С бързия напредък и огромната урбанизация, увеличението на разноските за жилища, обучение и опазване на здравето, желанието на фамилните двойки да имат деца отслабна.
Дори Русия да наподобява слаба, това не е по този начин. Следователно игнорирането на Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато тя изглеждаше разрушена...
Това крие съществени опасности, започвайки с бързо възходящия % на възрастните подвластни лица. В Китай популацията в трудоспособна възраст понижава с към 3,4 милиона годишно през последното десетилетие. Тези, които се причисляват към работната мощ през днешния ден, са раждани най-вече, когато коефициентът на плодовитост към този момент е под равнището на заменяне.
Междувременно продължителността на живота се усилва. В резултат делът на възрастното население на Китай (на възраст 60 и повече години) се е нараснал от 10,45% през 2005 година на 14,7% през 2013 година и до 18,1% през 2019 година Днес в Китай има повече възрастни хора, в сравнение с деца (на 15 години и под). Очаква се броят на възрастните хора в Китай да се удвои съвсем до 2050 година от 254 милиона през днешния ден на близо 500 милиона.
Тези трендове доста ще подкопаят евентуалния растеж на производството в китайската стопанска система заради пониженото присъединяване на работната мощ и ще окажат голям напън върху държавния бюджет, защото разноските за пенсии и обществено обезпечаване надалеч надвишават приходите от налози върху заплатите. Това към този момент се случва както в Япония, по този начин и в Южна Корея.
Китай постоянно е бил внимателен във връзка с облекчаващите правила за фамилно обмисляне. Но в случай че желае да резервира икономическия си инерция през идващите десетилетия, той би трябвало да работи интензивно, с цел да разшири базата си на работна мощ, в това число посредством повишение на пенсионната възраст и поощряване на фамилиите да имат повече деца. В противоположен случай популацията му ще остарее по същия метод, както Ърнест Хемингуей разказва процеса на банкрут: последователно, а по-късно внезапно.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ