Днес в Европа се води Голямата игра“. През XIX в.

Днес в Европа се води „ Голямата игра “. През XIX в. „ Голяма игра “ беше наричано геополитическото съревнование сред Русия и Англия за сфери на въздействие в Азия. Този път Европа е шахматната дъска и в това време едно от настоящите лица. Това двойно усилва напрежението в обстановката: ще успее и ще изиска ли Европа да се опълчи на напъните на Русия, ориентирани към усилване на зависимостта на континента от нея?

Играта, която в този момент се доближава към финалния стадий, се води към новия газопровод „ Северен поток-2 “. Хайде да си спомним: през 2005 година федералният канцлер Герхард Шрьодер с едно от последните си дейности на поста си инициира строителството на първия газопровод по дъното на Балтийско море - „ Северен поток-1 “ - и скоро се оказа на високоплатена служба в компанията, която управлява плана „ Северен поток “. Вместо, както се планираше, през Полша да бъде прекаран втори газопровод, тръбата мина по дъното на Балтийско море, което излезе доста по-скъпо. „ Северен поток-1 “ се употребява в продължение на доста години, въпреки и той в никакъв случай да не е бил изцяло претрупан.

Въпреки това през 2018 година би трябвало да стартира строителството на „ Северен поток-2 “. Руските стратези от дълго време не крият, че стратегическата цел на минаващите по дъното на Балтийско море газопроводи е опцията за „ изключване “ на директната страна Украйна. Само че и в Дания, и в Швеция, и във Финландия се появяват подозрения – през последните седмици на всички места се организират процедури за координиране на плана. Сега се опълчва и Брюксел - пробвайки се, в сходство с юридическите правила на Европейски Съюз, да сложи под надзор морските газопроводи.
Руската стопанска система би трябвало да бъде подготвена бързо да превключи на военно произвеждане, сподели Путин през ноември. / БГНЕС
При това поддръжниците на „ Северен поток “ настояват, че потреблението на газ в Европа ще остане устойчиво (което може да се оспорва). Те споделят, че е належащо да се строят нови газопроводи, с цел да оправдаят подобен сюжет. „ Диверсификация “ на източниците на сила - по този начин назовават това основателите на „ Северен поток “. Само че се допуска газопроводите да идват единствено от Русия – през Балтийско море, през Черно море, през Турция. „ Диверсификация “ е лъжливо оправдаване на нуждата от „ Северен поток “. При това още в този момент Русия е най-големият снабдител на природен газ, нефт и твърдо гориво както за Германия, по този начин и за Евросъюза като цяло. „ Северен поток “ е диаметралност на диверсификацията.

Защо, тогава, е нужна борба против това Германия и Европа да получават още повече газ от Русия и да станат още по-зависими от днешните московски управници? По две аргументи: първо, в името на интереса на Европа, и, второ, в името на ползите на съветския народ.

Първо за това, що се отнася до втората аргументи: единствено износът на газ и нефт генерират към половината от съветските държавни доходи. Дмитрий Медведев – тогава президент, в този момент министър председател – през 2009 година сподели правилни думи: „ Търговията с газ и нефт – това е нашият опиат. С негова помощ елементарно се вземат решение остри проблеми. Не са нужни никакви стопански промени. “ „ Северен поток “ ще стане най-големият снабдител на опиата. Само в случай че с помощта на него потекат рубли, днешните управници в Москва могат да създадат това, което най-вече обичат: да се обогатят, да отклонят промените, да усилят персоналния състав на военнослужещите, работещите във Федералната работа за сигурност и полицията. Действително ли това е в полза на Русия?

Наистина, за нас още по-важна би трябвало да бъде първата точка – европейските ползи. За страдание, силата, както и автомагистралите, кабелите за предаване на информация или автофургоните могат да се употребяват с нападателни цели. Москва – както руската, по този начин и постсъветската – е първенец по такива злоупотреби като спирането на подаването на енергоизточници или противодействието против тях. Берлинската обсада от 1948/1949 година, когато в Западен Берлин даже брикетите за отопление трябваше да бъдат докарвани със самолети, е първият образец за това, а необявеното преустановяване на доставката на нефт на нефтопреработвателния цех в Литва през 2006 година - един от неотдавнашните образци.

Успоредно с това узряха проектите за „ Северен поток “. Никой не може да твърди, че през последните години Русия е станала по-миролюбива, и че нейната подготвеност за разговор се е нараснала. Но Германия от ден на ден попада според от съветските концерни и олигарси освен поради доставките, само че и поради хранилищата за газ. Почти половината немски складове за газ отчасти или изцяло са в съветски ръце.

И при такава обстановка Зигмар Габриел, тогава още като министър на стопанската система, отиде през 2015 година при Путин. Кремъл незабавно заяви, че Габриел е декларирал, че „ Северен поток-2 “ не се подчинява на енергийните правила на Европейски Съюз – или в прав текст – че на съветската страна ще бъде възложен едноличен достъп и цялата облага от газопровода. Министерството на Габриел не смогна или не пожела да даде отговор на въпроса фактически ли министърът е споделил такова нещо в Москва.

Миналата седмица нашият вестник сподели по какъв начин нападателно лобистите на „ Северен поток-2 “ са търкали прага на федералното държавно управление. Често се появява името на Габриел: той поразително постоянно се среща с Алексей Милер, шефа на „ Газпром “, компанията-майка на „ Северен поток “. И когато през тази година той беше на вечеря при Путин в Москва, ненадейно се отвори вратата и оттова, като демон от кутийка, се появил Герхард Шрьодер. Може ли немски министър независимо да съставлява ползите на Германия, когато против него на масата седи някогашният му началник? Едва ли. Ако Русия и енергийната взаимозависимост от нея съставляват риск за сигурността, то и такава обстановка също е рискована за сигурността. По подобен метод министърът на външните работи Габриел във време, когато се взима решение за мегагазопровод, би бил недопустим и за Германия, и за Европа.

Да, ще кажат лобистите на „ Северен поток “, само че от времето на руско-украинските „ газови войни “, които се водиха преди няколко години, въпреки всичко доста неща се трансформираха. В реалност новите газопроводи и реверсивното подаване на газ усъвършенстваха обстановката. Украйна изцяло се отхвърли от постъпващия непосредствено от Русия газ, поляците и балтийците също реализират триумфи в тази посока. Но за какво жителите на Западна Европа са длъжни да попадат в тази взаимозависимост, от която в това време се пробват да излязат жителите на Източна Европа?

Руската стопанска система би трябвало да бъде подготвена бързо да превключи на военно произвеждане, сподели Путин през ноември. Думите му може да бъдат подценени като част от спектакъла на предизборната акция (макар че предходните съветски акции минаваха без такива думи). Но близкият до Кремъл съветски специалист Сергей Караганов беше прав, когато наскоро сподели: „ Руснаците са неприятни търговци, те не обичат да се занимават с стопанска система. Но пък са превъзходни бойци. “

Във времената на неустойчивост, които претърпяваме в този момент, строителството на газопроводи – по-големи от когато и да било – би трябвало да се обмисля и в подобен подтекст. Интересите на шепа корпорации не би трябвало да дефинират нашата енергийна политика. Германия и Европа биха постъпили вярно, в случай че открият ограничавания за „ Северен поток-2 “ по разпоредбите на Европейски Съюз или да прекратят строителството му. /БГНЕС

------------

Герхард Гнаук, в. „ Велт “