Днес в Европа няма нито армия, нито тил, нито боеприпаси,

Днес в Европа няма нито войска, нито гръб, нито муниции, а пред Русия, която става все по-силна, тя е безпомощна, сподели военачалник Леон Коморницки пред изданието Interia. Западът не схваща руснаците и не познава техния принцип " Русия или гибел " – а той споделя всичко. Интервю на Лукаш Шпирка с военачалник Леон Коморницки, някогашен заместник-началник на Генералния щаб на полската войска.

Interia: " Не е нужно да заблуждаваме хората, че сме в сигурност. " Това е диагнозата на някогашния президент и министър на националната защита Бронислав Коморовски. Толкова ли са неприятни нещата?

Леон Коморницки: Съгласен съм с тези думи. До момента въоръжените ни сили не са достигнали равнището на подготвеност за защита на страната. Това се отнася за всички сфери на действие на въоръжените сили и техните качества. Трябва да се помни, че макар големите разноски за закупуване на съоръжение - което към момента не е пристигнало, ние към момента чакаме останалите батареи на комплексите Patriot, системите Himars, муниции, ракети - има други значими въпроси, които изискват решения. Армия без гръб не е в положение да отбрани страната. Въпросът за бойната успеваемост би трябвало да се преглежда във времето. За какъв брой дни ще ни стигне това, с което разполагаме сега, за изтощителните, дълги, изтощителни военни дейности, които Русия води? Трябва да познавате природата и същността на съветската експанзия. Оттук би трябвало да започнете, би трябвало да го дефинирате тъкмо. И единствено въз основата на такова схващане би трябвало да градим нашата политика за реализиране на боеспособност.

- Не вършим ли това?
- Говорим за Русия надменно. Ние я жигосваме, като споделяме, че е такава или онакава. Това не е допустимо! Врагът би трябвало да се приема съществено, тъй като той е извънредно заплашителен съперник и ще бъде още по-опасен, когато спорът в Украйна завърши.

- Какво имате поради?
- Ще натрупа опит. Личният състав на тази войска ще бъде по-опитен, закален в борби, с имунитет към всичко, което съставлява войната, и друго образуван. На какво равнище е отбранителната ни дарба? Готови ли са нашите военни от кариерата да изоставен зоната си на комфорт и да отидат на война? На пълномащабна, кървава война?

- Смятате ли, че нашите военни са надалеч от подобен нрав?
- Как мога да мисля иначе, в случай че самият военачалник Раймунд Анджейчак като шеф на Генералния щаб си сложи за задача да изведе военните от зоната им на комфорт. Попитах го дали съумя да го направи. Според мен не. Армията е в казармите от 8 до 16 ч. Това не е военна работа, а работа. А работа би трябвало да има. Това би трябвало да са подготвителни терени, където да не живеят в хотели, а да упражняват през деня и нощем – с цялостна мощ, при тежки условия. Военните игри са значими, само че те са единствено въведения. Готовността и боеспособността се образуват в полеви условия, на полигона, по време на учения и стрелби. Там хората се опознават, личи кой на какво е кадърен, образуват се офицери, командири, водачи. А това ни липсва. И ние също нямаме гръб, което е доста значимо. Всеки бранш на стопанската система би трябвало да премине на военна основа, както в Русия, където беше основана военна машина.

- Значи е настъпил моментът, когато би трябвало напълно да преминем на боен режим?
- Трябва да сме подготвени да създадем това доста бързо, да създадем такива промени за малко време. Няма да има време за създаване. Цялата преработка на отбранителната промишленост би трябвало да се случи без внезапни удари, само че доста бързо, съвсем незабавно. Ние сме на границата с Русия и нашата задача е да придобием способността да отблъснем изненадваща офанзива.

- Внезапно? Разузнаването няма ли да ни предизвести?
- Русия ще нападне ненадейно. Не е правилно, че ще знаем всичко авансово. Може да се случи по този начин, че непосредствено от заетите стартови позиции, огневи позиции, които могат да се разположат в региона на казармите, Русия първо да нанесе масиран ракетно-въздушен удар и да изстреля безпилотни самолети. Сега главният акцент е върху интервенциите във въздушното пространство. В тази връзка е належащо да се намерения дали си коства да се влага толкоз доста в сухопътни сили, които ще извършват второстепенни функционалности. Руската войска няма да нахлуе на наша територия, до момента в който не обезврежда отбранителния капацитет на страната от въздуха и не пречупи волята на народа за опозиция.

- Русия няма да нахлуе на наша територия?
- Говоря за първия стадий. Тя няма да нахлуе, няма потребност да бърза. Трябва да помислим по какъв начин първо да отблъснем офанзивата на ниско летящи дронове, планиращи бомби, хеликоптери и самолети. На първия стадий главната тежест ще бъде върху Противовъздушна отбрана и едвам по-късно върху ПРО. Вторият въпрос: по какъв начин да защитим градовете, които се намират на границата с Калининградска област и Беларус. Това са Елблонг, Бартошице, Бранево, Голдап - всички те са ситуирани съвсем на границата. А Олщин? Ами Бялисток? Далече ли са? (…). Това са основните въпроси. Трябва да разберем каква е природата и същността на съветската експанзия. Без това схващане ще се лутаме в тъмното.

- Сега лутаме ли се?
- Казваме, че построяваме защита, само че в действителност ли дава отговор на заканите, които идват от съветската войска през днешния ден? Русия няма да загуби, съветската войска няма да загуби. Украинската войска към този момент няма сили да спре този валяк. Днес Русия е построила военна машина. Руското общество непрестанно се консолидира. В резултат на частичната готовност през септември 2022 година цялото общество беше въвлечено в този спор. Днес в Русия няма семейство, в което някой да не е воювал. Те имат един ненакърним закон: " Русия или гибел ". Друга опция няма. Това е светоусещането на правилото или/или. Обществото им е по този начин построено, че чака още по-големи провокации, готово е на още по-голямо мъжество. Готови са да създадат всичко, с цел да подсигуряват успеха на Русия. Наративът и пропагандата, които преобладават там от самото начало, са, че Западът е нападнал Русия.

- Колко време имаме?
- Нямаме време. За време трябваше да се приказва преди 20-30 години. Сега няма време да се компенсира. От една страна ни трябват доста пари, а от друга - хора. Имаме потребност от хора. Основата на отбранителната система на страната не е някаква мислена маса от хора, а обществото. Готово ли е да излезе от зоната си на комфорт? Разбира ли дилемите и отговорностите си? Имаме ли гражданска отбрана? Отговорът на всички тези въпроси през днешния ден е един: не. Обществото е първата опора на армията. Втората опора е боецът, произтекъл от това общество. И през днешния ден не приказваме за общество или боец, а за танкове, самолети и така нататък Това е издигането на технологията над индивида, сляпото поклонение пред нея.

- За какво да приказваме?
- Трябва да знаем каква е задачата на системата за защита на страната. Това подсигурява нейното спокойно развиване и оцеляване. Целта не е война. Полша не би трябвало да се трансформира в спектакъл на войната в конфликта сред Изтока и Запада.

- По създание тъкмо за това приказваме - да не се допусне война.
- Западът би трябвало да се преценява с нашите национални ползи, държавни ползи. Затова има политици, по тази причина са пристигнали в тази специалност. Ние, дружно с нашите съдружници, би трябвало да създадем такива качества, тъй че защитата да има настъпателен темперамент. Тоест би трябвало да можем да отблъснем масирани офанзиви, а по-късно да нанесем ответни удари на територията на агресора. Не с цел да избухне война, а с цел да не се осмели врагът да ни нападне, като знае какви качества имаме.

- Сигурен ли сте, че Русия няма да нападне в този случай?
- В този случай няма да нападна. Казвам това, тъй като познавам руснаците. Но в случай че схванат за слабостта ни, ще атакуван. Американците едвам в този момент се съгласиха да употребяват ATACMS. Това е едно безусловно нищо. Все едно им издърпваме ухото - обсегът им е единствено 300 км. Американците са друга история, само че Европа? Днес в Европа няма войска, няма гръб, няма ракети, няма муниции.

- А що се отнася до самата Украйна, ще донесе ли 2025 година пробив под формата на помирение, преустановяване на огъня или даже мир?
- Русия диктува изискванията. Днес тя държи политическата, стратегическата и военната самодейност. Руският валяк набира скорост. Малко хора схващат това. Такива са те, руснаците, под напрежение ли се, всичко им се получава. А това, че там има беднотия, е залъгалка, разказана от специалисти, които работят по политическа поръчка. Руската стопанска система въобще не работи по този метод. Руското общество не е толкоз взискателно, колкото западното; има единствено два пласта: доста богати хора и огромна маса хора, които се подчиняват на управляващите. Всеки, който не ври в този казан, се усеща малоценен, не е пълновръстен жител на Русия. Това общество няма високи условия, за него е задоволителен минимумът. Руснаците са подготвени да дадат последното си, тъй като там важи правилото: " Русия или гибел ".

- Но това е добър принцип?
- Това е съветски принцип. От позиция на Русия той е доста добър.

- А от позиция на генерала от полската войска? Искате ли да имаме правилото " Полша или гибел "?
- Въпросът не е да преценим дали този принцип е добър или неприятен, а да разберем руснаците. Не може да се каже, че Русия ще коленичи, да вземем за пример, следващата година. Един от ръководителите на техните служби сподели, че не е належащо да стартират договаряния за преустановяване на военните дейности. Руснаците са подготвени на всякакво развиване на събитията, само че до момента в който не реализиран политическите си цели, няма защо да приказват с другата страна. Предупредих, че Русия ще отхапе парчето от Украйна, което счита за своя неразделна част, т.е. тези четири района на Изток. И тогава ще стартира бомбардировки. Руската войска няма да стигне до Киев, тъй като няма потребност от това. Русия желае да провокира дестабилизация, революция и политическа смяна в Украйна. Освен това поддръжката на Зеленски се топи, а недоволството на украинското общество пораства. Русия няма да отстъпи. Това е животно, което, усетило кръв, не пуска плячката си. Тя е като акула, която забива зъби в плячката си и не отваря челюстите си, до момента в който не убие. Ето по какъв начин наподобява нашата обстановка през днешния ден.

- Още един въпрос: може ли гибелта на Путин да промени нещо? Какви са настроенията на руснаците?
- Това е следващият мит. Наследникът на Путин към този момент загрява с неспокойствие. Само дето ще е още по-кървав. Там не става по този начин. Те разсънват очаквания у нас, карат ни да се надяваме на нещо, което не зависи от нас. Тези тематики се повдигат от самите руснаци, тази дезинформация е нужна, с цел да предизвика полемики измежду нас за някакви болести на Путин. Това е игра, съветска агитация. (...)

- Какви заключения би трябвало да си създадем от всичко това?
- Преди всичко би трябвало да определим същността и характера на съветската експанзия. В Украйна Русия към този момент има стратегическо предимство; има и политическа самодейност. В допълнение, тя подчини световния Юг и предложения Китай да взе участие импровизирано в този спор, а Северна Корея публично. Корейците са в Украйна не тъй като нещо им липсва на руснаците, те просто би трябвало да въвлекат Пхенян в този спор, с цел да основат проблем на американците на Корейския полуостров. А още имаме и Близкия изток, където американците имат свои лични ползи. Всичко това би трябвало да се преглежда в международен мащаб. Така че би трябвало да подходим към тази огромна тематика по друг метод. Трябва да преразгледаме оценките си за Русия. Русия не е такава, каквато си я представяме тук в Полша, тъй като това е просто една матрица на англосаксонското отношение към този народ.

- Искате да кажете, че визията ни за Русия е подбудена от отношението на американците и британците към нея? Не разчитаме ли на личния си опит?
- Когато американците пристигнаха при нас през 90-те години, първото нещо, което направиха, беше да се опитат да схванат от нас какво е Русия, кои са руснаците, защо мислят. Те бяха изумени от това, което им казахме. И в този момент, вместо да използваме скъпия си опит от съществуването в границите на Варшавския контракт, ние слушаме какво ни споделят другите. Трябваше да се погрижим да не загубим това познание. Присъединявайки се към НАТО, ние предадохме това познание като тип неимуществен принос: отворихме очите на западните генерали, които смятаха, че Русия няма да нападне. През 1992 година, на първото съвещание на управлението на полската войска след промяната на политическата система в страната, началникът на Генералния щаб ни попита: къде ще бъде Русия след 20-30 години? Бяхме инструктирани да се консултираме с нашите подчинени по този въпрос и да представим изводи. Стигнахме до извода, че след 20-30 години Русия ще бъде подготвена за нахлуване. И какво се случи? Въпреки НАТО, Русия атакува, тъй като в никакъв случай не се помири с разпадането на Съветския съюз. И през всичките тези години тя се приготвяше за това и ние обсъждахме, организирахме конференции, казвахме какъв брой ужасно е всичко. Факторът време е основен. Военният валяк към този момент потегли, набира скорост и няма да спре. И стопанската система ще го понесе, руснаците ще плачат, само че ще го понесат. Помните ли Ленинград?

- По време на Втората международна война блокадата на този град продължава съвсем 900 дни.
- Имаше студове, имаше бомбардировки, заболявания и апетит. Ядяха котки, кучета, даже човешки трупове. Нима се предадоха? Не. Нима самата тази обстановка не ни дава задоволително доказателства какво е Русия? А това беше огромен град, с буржоазно общество. В съветските села хората са още по-закалени. Все още не разбираме какво е Русия. Не би трябвало да гледаме на това през англосаксонска призма. Трябва да помним техния принцип: " Русия или гибел ". Това споделя всичко.

Превод и редакция: ни