По-бедни ли са българчетата от другите деца в Европа
Днес в „ Числата на седмицата “ ще обърнем внимание на децата у нас, които живеят в риск от беднотия или обществено изключване, оповестява Нова телевизия.Данните показват, че броят им е 380 хиляди. Това на процедура значи, че едно от всеки три деца няма нужния стандарт на живот. Въпреки че това е по-малко в съпоставяне с преди 10 години, страната ни заема една от челните позиции в Европа.
Едно дете е в риск от беднотия или обществено изключване, когато семейството в което живее, страда от тежки материални или обществени ограничения. Тези ограничения могат да бъдат свързани както със самото дете, по този начин и с семейството, от което то е част. Обикновено става въпрос за липса на запаси, която води до най-малко 7 от общо 13 категории ограничения. Като да вземем за пример неспособност на семейството да заплаща наем или сметки, да поддържа дома си задоволително топъл, да се изправи пред непредвидени разноски или пък да си разреши отмора отвън дома.
Невъзможност да се употребява месо или риба един път на два дни, износените облекла да се заменят с нови, съществуване на джобни пари, интернет връзка и постоянни развлекателни действия. Базирайки се на тези и още няколко индикатора, от европейската статистика пресмятат, че през предходната година едно от всеки три български деца e живяло в риск от беднотия или обществено изключване. Дялът на тези деца не се трансформира значително през последните 1-2 години, само че това важи за цяла Европа. Ако се върнем обаче още по-назад ще забележим, че страната ни бележи равномерен, въпреки и много лек спад във връзка с децата в риск от беднотия или обществено изключване.
istock
Но по-добре или по-зле живеят децата в останалата част от континента?
Сравнявайки страните от общността от Евростат пресмятат, че близо 20 милиона деца до 18-годишна възраст живеят в риск, което на процедура е всяко четвърто дете. Най-голям е дялът им в Румъния – забележете, съвсем 40%. Следва Испания с над 2 милиона и 700 хиляди деца в риск. В тази нежелана ранглиста България заема трета позиция, въпреки и броят им у нас да е 380 хиляди. Списъка с водещите пет страни членки допълват Гърция и Италия. Най-добре най-малко по този индикатор, живеят децата в Словения, където едвам 11% от тях рискуват беднотия или обществено изключване. През предходната година най-рязко се е покачил броят на децата в риск в Унгария, а макар първата си позиция, в Румъния те даже са намалели.
Какво обаче е ориста им, откакто навършат 18?
Превръщат ли се децата в риск във възрастни в риск? Да, само че единствено част от тях, защото междинният % на възрастните европейци в риск е по-нисък от този на децата. Като брой, това са близо 75 милиона европейци. България не прави изключение от тази наклонност.
Какво е лицето на бедността у нас
Възрастните в риск у нас са с 4% по-малко от децата в риск. Като сбор – малко над милион и половина души. В тази ранглиста за жалост, се изкачваме с още една позиция нагоре и заемаме второто място. Първото още веднъж е за Румъния. След нас са Латвия, Естония още веднъж Гърция, с която попълняме листата на първите пет. Най-нисък е дялът на възрастните в риск в Чехия – 11%. Въпреки че не попада в челната петица, най-сериозно е нарастването на хората в риск от беднотия в Испания.
istock
Докато в Европа 62% от децата в риск са на родители, които имат единствено главно или по-ниска степен на обучение, българските деца в риск става известно, са отглеждани най-вече от родители с ниска степен на обучение или пък без такова. С дял от близо 83% България заема първо място измежду страните от общността. Следва ни Румъния, а минимален този дял е в Португалия и Полша.
В Европа – 11% от родителите са висшисти, у нас обаче, процентът е един от най-ниските – под 8. Това ни подрежда на 19 позиция и значи, че в България рядко се случва родители с висше обучение да слагат децата си в риск от беднотия. Погледнете единствено каква разлика има сред нас и първите – Испания, където доста по-голяма част от родителите висшисти не могат да обезпечат на децата си нужния витален стандарт. Най-малко деца в риск, чиито родители са с висше обучение има в Словения и Чехия.
Едно дете е в риск от беднотия или обществено изключване, когато семейството в което живее, страда от тежки материални или обществени ограничения. Тези ограничения могат да бъдат свързани както със самото дете, по този начин и с семейството, от което то е част. Обикновено става въпрос за липса на запаси, която води до най-малко 7 от общо 13 категории ограничения. Като да вземем за пример неспособност на семейството да заплаща наем или сметки, да поддържа дома си задоволително топъл, да се изправи пред непредвидени разноски или пък да си разреши отмора отвън дома.
Невъзможност да се употребява месо или риба един път на два дни, износените облекла да се заменят с нови, съществуване на джобни пари, интернет връзка и постоянни развлекателни действия. Базирайки се на тези и още няколко индикатора, от европейската статистика пресмятат, че през предходната година едно от всеки три български деца e живяло в риск от беднотия или обществено изключване. Дялът на тези деца не се трансформира значително през последните 1-2 години, само че това важи за цяла Европа. Ако се върнем обаче още по-назад ще забележим, че страната ни бележи равномерен, въпреки и много лек спад във връзка с децата в риск от беднотия или обществено изключване.
istock Но по-добре или по-зле живеят децата в останалата част от континента?
Сравнявайки страните от общността от Евростат пресмятат, че близо 20 милиона деца до 18-годишна възраст живеят в риск, което на процедура е всяко четвърто дете. Най-голям е дялът им в Румъния – забележете, съвсем 40%. Следва Испания с над 2 милиона и 700 хиляди деца в риск. В тази нежелана ранглиста България заема трета позиция, въпреки и броят им у нас да е 380 хиляди. Списъка с водещите пет страни членки допълват Гърция и Италия. Най-добре най-малко по този индикатор, живеят децата в Словения, където едвам 11% от тях рискуват беднотия или обществено изключване. През предходната година най-рязко се е покачил броят на децата в риск в Унгария, а макар първата си позиция, в Румъния те даже са намалели.
Какво обаче е ориста им, откакто навършат 18?
Превръщат ли се децата в риск във възрастни в риск? Да, само че единствено част от тях, защото междинният % на възрастните европейци в риск е по-нисък от този на децата. Като брой, това са близо 75 милиона европейци. България не прави изключение от тази наклонност.
Какво е лицето на бедността у нас
Възрастните в риск у нас са с 4% по-малко от децата в риск. Като сбор – малко над милион и половина души. В тази ранглиста за жалост, се изкачваме с още една позиция нагоре и заемаме второто място. Първото още веднъж е за Румъния. След нас са Латвия, Естония още веднъж Гърция, с която попълняме листата на първите пет. Най-нисък е дялът на възрастните в риск в Чехия – 11%. Въпреки че не попада в челната петица, най-сериозно е нарастването на хората в риск от беднотия в Испания.
istock Докато в Европа 62% от децата в риск са на родители, които имат единствено главно или по-ниска степен на обучение, българските деца в риск става известно, са отглеждани най-вече от родители с ниска степен на обучение или пък без такова. С дял от близо 83% България заема първо място измежду страните от общността. Следва ни Румъния, а минимален този дял е в Португалия и Полша.
В Европа – 11% от родителите са висшисти, у нас обаче, процентът е един от най-ниските – под 8. Това ни подрежда на 19 позиция и значи, че в България рядко се случва родители с висше обучение да слагат децата си в риск от беднотия. Погледнете единствено каква разлика има сред нас и първите – Испания, където доста по-голяма част от родителите висшисти не могат да обезпечат на децата си нужния витален стандарт. Най-малко деца в риск, чиито родители са с висше обучение има в Словения и Чехия.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ