Днес в банята и кухнята на всеки дом виси кърпа. По-скоро,

Днес в банята и кухнята на всеки дом виси забрадка. По-скоро, не една, а няколко: за лицето, ръцете, краката, тялото, за кухненските съдове. Този домакински признак е толкоз обичаен, че хората просто не се замислят за неговата уникалност.

Основната функционалност на кърпата е да в профил останки от влага – и е значимо да се означи, че от хиляди години не е открита нейна опция. Историята на кърпите се мери с доста епохи, откогато хората преди малко били усвоили развъждането на селскостопански култури.

Първата суровина за тъкане в античните цивилизации бил ленът. Отглеждали го в Древен Египет, Вавилон, Асирия. Ленената тъкан се счита за най-старата в човешката история, с възраст не по-малко от 10 хиляди години. Древните тъкачи съумели да основат толкоз тънък ленен плат, че тялото се виждало през 5 негови пласта, а дреха от лен можела да мине през пръстен.

Ленът има положителни бактерицидни свойства. Той не задържа нито бактерии, нито гъбички. Отлично всмуква влагата и изсъхва бързо. Всички тези свойства го създали известен още преди хиляди години. Лесно е да се допусна, че първите кърпи почнали да се вършат от лен, а тази процедура се запазила десетки епохи.

Римляните надминали всички антични нации по грижи за чистотата на тялото. За тях измиването се трансформирало в фетиш. Водните процедури били налични за всички: богати сенатори, елементарни жители, легионери и плебеи. В градовете на Римската империя прокарвали акведукти и строели бани, с цел да могат римляните да се любуват на водни процедури когато и да е.

А след къпане жителите на империята изтривали телата и лицата си с ленени кърпи. Освен визити на банята, римляните се миели заран, по тази причина не можели да минат без кърпи. Така ленът дълго време заемал водеща позиция в културата на измиването и къпането.

Но на някому в Близкия изток хрумнало да тъче кърпи, употребявайки технологията за тъкане на килими. Така на бял свят се появили хавлиените кърпи. Те били меки и пухкави. При тях ленът бил сменен с памук.

Източната просвета на водните процедури не отстъпала на римската. Ясно било, че в ориенталските бани не можело без кърпи. Там се ходело с цялостен комплект – за главата, раменете, гърдите, краката.

Изработените от памук хавлиени кърпи били необятно публикувани в Европа и Изтока през ХVІІІ век. Памучната тъкан е по-мека, по-нежна и абсорбираща водата от ленената. Влакънцата на хавлиите създавали прелестен масажен резултат и не дразнели кожата. Така историята на кърпите се издигнала на ново равнище.

Следващото откритие били „ вафлените “ кърпи. По своята конструкция те напомняли актуалните сладкарски произведения – вафлите. В интерес на истината, шивачите на облекла не показали интерес към тази нова тъкан – само че кърпите от нея почнали да се търсят. Първите вафлени кърпи за вафли се тъчели на ръка. За един ден майсторът успявал да изтъче 2-3 броя. Затова и цената им била по-висока от тази на ленените. Едва след 1890 година, когато тъкачната индустрия изцяло се механизирала, грубоватите ленени произведения почнали да губят позиции. Хавлиените и вафлените кърпи наводнили пазара и почнали да го преобладават.

Но през днешния ден ленът и памукът към този момент не са главните съставни елементи, от които се вършат кърпите. Заменили ги синтетичните нишки и микрофибрите – платно от микровлакна с капилярна конструкция. Кърпите от микрофибри са извънредно меки, леки и чудесно гълтам влагата. В практиката се употребяват и кърпи за еднократна приложимост, направени от нетъкан текстил – „ спанлейс “.

Най-класическата ленена забрадка в Източна Европа е така наречен „ рушник “. В взаимозависимост от предназначението си рушникът бил друг. „ Пътен “ рушник употребявали търговците и поклонниците. В „ родилния “ рушник повивали новороденото бебе. С „ кръщелния “ рушник го изтривали след кръщението. „ Сватбеният “ се употребявал за блага при сватби. Най-официалният рушник бил „ хлебосолният “ – върху него поднасяли самун и сол на видни посетители. Той и до през днешния ден се употребява в някои източноевропейски страни при посрещането на публични делегации.

„ Хлебосолен “ рушник върху който се сервира самун и сол на видни посетители.

Класическият ленен рушник е необятен 40 см и дълъг 3 метра. Украсен е с разнообразни бродерии, изобразяващи птици, зверове, приказни животни, също кръстове, растения, геометрични фигури. До XVIII век изображенията по рушника имали сакрално значение – само че последователно то се изгубило и в този момент върху него нанасят просто елементарни орнаменти. Въобще, през днешния ден на украсата на кърпите се отделя огромно внимание, тъй като естетическата приятност излиза на напред във времето.