МОН - начин на употреба. Лицата на предателството
Днес в България има публично единствено едно-единствено лице на измяната – в случай че се изнася в интерес на Русия „ квалифицирана ”, поверителна информация. Има „ специфични служби ”, които особено се занимават с това и тежко им, в случай че не го виждат!
Никой не се интересува от другите лица на измяната. Например: Да се даде образованието ни за прекрояване от една банка в най-важните му съставни елементи: учебници и образователни стратегии! Или: Защо повече от три десетилетия българската страна няма тактика за образованието, няма визия за него. Нали то е приоритет на националната сигурност! Да, знам, че не за един и двама това ще прозвучи прекомерно пресилено – че едно такова нещо е изменничество, само че аз упорствам на него и по тази причина ще се спра по-обстойно!
Кой преди всичко би трябвало да поеме отговорността? Разбира се ония, на които е гласувано високото доверие да бъдат министри на образованието. Но дали могат да се оправят със задачата „ тактика за образованието ” гастролиращи като министри на образованието за по няколко месеца – два, три, четири, пет или шест, та даже и година, без значение от просветителния си ценз /който, несъмнено, също има значение/?
Ето по този начин ми хрумна да направя информация какъв брой министри на образованието е имала България за последните 30 години и кой какъв брой го е управлявал и управлявал. По-сложно е да забележим кой какво е сторил за образованието. Например, какво е направил за образованието Николай Денков, експертът по суспензии, емулсии, колоиди и др.под., на който се събират общо в МОН повече от 4 години. И който от седмици има неудържимо предпочитание за министър на външните работи, откакто ПП/ДБ, със специфичното утвърждение на Посолството от „ Козяк ” го направиха министър-председател, защото се разбра, че не може да се рискува с Кирчо Интелекта за втори мандат. Но ще оставим за в този момент този разбор.
Министри на образованието 1991 – 2021
1991 – 2001 - 7 министри
2001 – 2011 - 6 министри
2011 – 2021 - 8 министри
Общо 21!!!
Тоест, за 30 години се сменят 21 министри. Това прави приблизително за министър по 1 година, 4 месеца и десетина дни работа в МОН. Един-единствен министър на образованието се е задържал 4 години – Даниел Вълчев! Представяте ли си каква тактика е имала българската страна за образованието през тези 30 съдбовни години?! „ Демокрация ”, комфортна за настъпление на „ троянски коне ” в родината ни. Един от нашествениците смяташе да ни смели за 6 години, само че не му се отдаде, трябваха му три пъти по 6 ” Говоря за Световната банка и нейния „ Проект по/!/ образованието ” на България. Едва след 20-ина години тя попадна на нужния й министър, като преди той да стане подобен, трябваше да си го отглежда десетина години с скъпото подпомагане на Сорос и неговото „ Отворено общество ”. Да, приказвам за Топ случайника министър, приключил строителен колеж, а по-късно някаква стопанска система във Варненския стопански университет, Красимир Вълчев. Да забележим просветителния ценз на другия министър Вълчев, Даниел Вълчев – Френската гимназия в София и след това Право в Софийския университет! И единствен през обсъжданото време цели 4 години министър на образованието! В държавното управление на Станишев. Можем ли да го назовем „ случайник ”? Разбира се - не!
Все желая да благодаря и да се извиня на неподражаемия огромен български родолюбец, ослепителен, неосъществим публицист и вълшебник на афористичното, артистичното българско слово Кеворк Кеворкян – че изнамери тази необикновено точна и експресивна дума-характеристика „ случайници ”за жалките герои на нашето време, а извинението ми е за непрекъснатата й от мен приложимост, без да назова нейния създател! Правя го в този момент, въпреки и малко късно. Бъдете жив и здрав, маестро Кеворкян! И голяма признателност за удоволствието и веселието с Ирландската пастирка, Трендафора, Хр.Болшевишки и цялата гоголева компания от български типажи, която сътворявате!
Сега мога да продължа. През този интервал – с внушителната биография на случайника Красимир Вълчев, беше времето на ГЕРБ – да се знае за поколенията! Не че Борисов е имал нещо особено срещу образованието. Не, той просто имаше други ползи и цели в управлението и ръководството на падналата в ръчичките му българска страна. Образованието просто не го интересуваше; тъй като то в никакъв случай не го е интересувало! Както и Николай Денков, очевидно – къде си тръгнал бе, дребосъче? Виж най-малко Мария Габриел – откакто е приключила езикова гимназия, след това Българска лингвистика с втора компетентност Френска лингвистика, отишла в Бордо, Франция и приключила Международни връзки! Уважавам неговата, на Денков, Физикохимия, бих уважавала и него, в случай че си беше останал при физикохимията. Защото Дипломацията не е като да бъркаш суспендии. Да не би Чичо Денчо от Чудомировия роман „ Меракът на чичо Денчо ” да му е прадед?...
Извинявам се за отклонението, само че пристигна ли ми в мозъка " Проекта по образованието ” на Световната банка, Красимир Вълчев и себеподобни му, мъчно се спирам…
Да се върнем на министрите на образованието през тези 30 години. Кой ли, какви ли не са се изреждали. Социолози, политолози, геофизик, физикохимик, архивар, икономист, корабен инженер. Но дано да кажем, заслужено е, че има най-малко двама адвокати, един мъдрец и няколко историци, въпреки и не от най-известните и изявени, в случай че изключим учен Илчо Димитров. Защото във всички времена най-успешните министри на образованието са били хуманитаристите. Няма да разясня повече просветителния ценз на назначаваните за министри на образованието, въпреки че има още какво да се каже. Ще приказвам за нещо друго. Казах, че приблизително един министър се е задържал по-малко от година и половина. Но има безспорни рекордьори и първенци: Николай Милошев 2 месеца; Румяна Коларова – 3 месеца; Йорданка Фандъкова – 4 месеца; Димитър Димитров – 6 месеца; същински необикновен рекордьор е Николай Денков, бил зам.министър на образованието във второто държавно управление на Бойко Борисов /2014-2016/, длъжностен министър 217-та; преназначаван четири-пет пъти за по няколко месеца /от 2021 до 2023 година/, като съумява да събере общо други две години и малко отгоре; докторката професор от Варна Анелия Клисарова – година и 5 месеца; Тодоор Танев – една година и половина; Меглена Кунева – съвсем 1 година.
На какво ме навеждат тези случаи? Постът Министър на образованието се е употребил, и продължава да се употребява, като „ място за изчакване ” на по-специалния различен пост за някои хора, който е предопределен за тях или те са предопределени за него от власт имащите. При някои е изцяло прозирно – до момента в който Фандъкова стане кметица, до момента в който Кунева стане посланник на Европейски Съюз в Съвета на Европа в Брюксел, до момента в който Денков стане министър-председател и така нататък На други просто им се е намирала подобаваща за тях работа, излезли непредвидено на „ свободния пазар на труда ”. Може и да не съм изчерпателна по всичките случаи и за някои да не съм права, само че, обща взето, това е главното. Някои като Тодор Танев са изчаквали следващата си командировка, или просто тръгване, в чужбина на специализация или преподавателска работа /След като е приключил социология, той специализира някъде на Запад политология; бил е учител в Съединени американски щати, Германия, Италия, Нидерландия, Швейцария. Поне по този начин написа в биографичната му справка/.
Знам, че го писах в предходната си публикация, само че тук ми е належащо да напомня по какъв начин Световната банка се вмъкна в българското обучение преди 30 години. И по какъв начин реализира повече от задачите си, въпреки не за 6, както й се искаше, а за три пъти по 6 години, тъй като от 25 януари 1995 година пристигна държавното управление на непокорното момче Жан Виденов, с министър на образованието историкът учен Илчо Димитров. А това, както казахме, не е като да е министър председател Кирчо или Денков,, а министър на образованието да е Красимир Вълчев или Галин Цоков.
Но… ето това се споделя тактика за българското обучение, само че не в полза на българските национални ползи, а на американските!!! Двадесет години безотказна битка за профанирането и обезсмислянето на образователните стратегии и подправянето на учебниците по литература и история за българското учебно заведение! Разбирате ли какво значение им се отдава с оня документ – „ Проект по образованието? ”...
С учебниците много бързо потръгна, само че не и с образователните стратегии
Не се откри министерско управление и министър на образованието, които да се осмелят да пипнат съществено образователните стратегии Докато… се появи министърът, със скромното обучение и впечатляващата кариера, Красимир Вълчев . Днес той е ръководител на Комисията по образованието и науката в Народното заседание! Тази личност повече от 10 години е отдадена на българското обучение, както го схваща и желае Сорос. Първо, както към този момент съм писала, като финансов експерт в Министерство на финансите, без да е приключил „ Финанси ”, след това незнайно какъв брой години като основен секретар в Министерството на образованието и след това - министър на образованието. Този е, който „ пипна ” образователните стратегии!!! И който позволи частна компания да се занимава с дигитализацията на българското обучение – „ Школо ”, през днешния ден продадено на Англия. Този е, който по създаването на „ Отворено общество, с непознати създатели / виж факсимилето във в. ”Зора ” бр.47/29.12 .2023/, се е занимал и с вкарването на така наречен делегиращи бюджети в българските учебни заведения, с порочния императив „ парите следват ученика ”. С това ще остане той в историята на съсипването на българското обучение! Да не си фантазират менторите му, нито самият той, че нарастването на учителските заплати, ще отклони вниманието от мерзките и позорните му каузи.
Да прибавим, че същият тези дни ни заяви, че „ безрадостните резултати от PISA ”, както се изрази журналистката Марчева от БТв, били заради „ статистическа неточност ”. Не заради целенасочената подривна активност на министерските екипи и министри „ с експертиза ” от 2000-та година насам.
За лицата на измяната обаче не е по никакъв начин задоволително да се стопираме единствено на министрите на образованието и министерските екипи в МОН. Има едни институции, призвани да насочат първи митинг пред Административния съд на Република България с искане за анулация на скандалните образователните стратегии по литература и история. Но никоя от тях до момента не го направи, въпреки че дебатът се води от началото на месец ноември 2023 година, като в него се включи даже блюстителката на всички свещени свободи и права Свободна Европа с неодобрение, че по този начин сме се втренчили в националната еднаквост. Това са Съюзът на българските учители, Съюзът на българските писатели, Институтът за литература към Българска академия на науките и Националният книжовен музей. Мълчанието им е необичайно . Но това, което научаваме за Съюза на учителите, е скандално . Председателката му – Вечната Амбър, споделила: „ Получаваме едни парички… Ще ни ги спрат…, в случай че се включим ”. Представяте ли си! Искам да попитам: „ От кого получавате тези парички, г-жо Такева? От кого ”? Аз се досещам, само че желая Вие да кажете това на българските учители и българската общност! Защото и друго научаваме – неин зависещ, подвизаващ се и препитаващ се в СБУ, е един от създателите на скандалната образователна стратегия по литература!!! Намерете подобаваща естрада, г-жо Такева, и дайте отговорите си! Защото търговията с националната сигурност е освен срамна и позорна, само че и подсъдна! Предполагам знаете, че образованието е пръв приоритет на националната сигурност за всяка страна.
А в този момент да поразсъждаваме върху историческата Декларация на Съюза на българските писатели . В България от една година се вихри гневна русофобия, вандалски и с неистово озлобление и дяволско забавление се унищожават монументи, поругават се духовни светини и обители, образованието „ е в мъка ”, само че и на децата е известно, че през днешния ден държавното управление на България не е българско, то е от наемници на едно посолство и на евроатлантическите ни „ сътрудници. ” Цяла България чу „ оня запис ” единствено вие не сте го чули, явно! И в това положение на българската страна – с изцяло погазен суверенитет, вие призовавате Вие не знаете ли, и това ли не знаете, че от години в българското министерство на образованието господстват и ръководят наемниците на Сорос, единствено един от тях - Красимир Вълчев, повече от 10 години се разпорежда с българското обучение, от делегираните бюджети до учебниците и образователните стратегии? В такова време не държавните институции, а публичните, духовните публични измежду които вие сте първи , те са призвани да се опълчват? И не с някакви празнословни заявления, а с решителни дейности, които да консолидират българското общество и да отнесат въпросите като митинг до съответната правосъдна институция, каквато за случая е Административния съд на Република на България. Докато като Пилат Понтийски си измивате ръцете с „ паткореч ” /думата е на Оруел, за който декларирате в декларацията си, че го знаете/, няма да измиете срама от челата си! За кой от горепосочените проблеми на България вие сте реагирали? За кой??? И до момента в който е по този начин, не споменавайте, че сте наследници на Вазовия съюз на писателите. Днешният съюз на писателите няма нищо общо ни с Вазов, ни с учредения Съюз преди 110 години, на който той е почетен ръководител! Преди повече от 20 години, по времето на непоносимия ви Николай Хайтов, той, Съюзът на българските писатели, беше правоприемник на Иван Вазов във всевъзможен смисъл. Днес вие нямате нищо общо с него! Нима се заинтересувахте, че откакто романът „ Под игото ” бе публикуван на шльокавица, той остана да се учи единствено с три глави и без да се изисква за държавен изпит в междинното учебно заведение, както е и с „ Опълченците на Шипка ”, одите „ Левски ” и „ Защитата на Перущица ”, стихотворенията „ Българският език ” и „ Моите песни ”? Иван Вазов в образователните стратегии на настоящето ни министерство на образованието е „ пред закриване ”, като Христо Смирненски, който изцяло го „ закриха ” като стихотворец!...
Били наследници на Вазов и на оня Съюз, на който той е почетен ръководител!...
Да не пропуснем Националния книжовен музей! Не можахте ли най-малко за Христо Смирненски да реагирате, който по мощ и автентичност на гения си за своите години е сравним само с Ботев и който преди няколко месеца имаше две годишнини – 125 от рождението си и 100 от от толкоз ненавременната си си гибел? Крайно време е да се оправдават „ Северния Спартак ”, „ Руския Прометей ”, „ Червените ескадрони ” – неоспорим, незабравим поетически шедьовър, и да се учат в културно историческия и обществено културния подтекст на времето, както изисква не „ политкоректният ” метод, а литературоведският, т.е. Литературната Наука! Същото се отнася и за „ Бурята в Берлин ”, „ Йохан ”, „ Роза Люксембург ” и „ Карл Либкнехт ”.
Скандалното за политкоректните мое предложение нагоре може да се стимулира с концепция към учителите да срещнат учениците си с книгата на американския публицист Джон Рид „ Десет дни, които раздрусаха света ”. На книжния пазар може да се откри в антикварни издания и във великол3епно напълно ново издание. Да, само че той е болшевик – ще ми възразят политкоректните, Да, болшевик е, един от създателите на американската комунистическа партия! Но за какво да не знаят младите генерации, че комунисти е имало освен в Русия и у нас, само че и в Америка? Защо?
И още: Учениците би трябвало да осъзнаят, че това, което Джон Рид го споделя с книгата си „ Десет дни, които раздрусаха света ”, Христо Смирненски го споделя с поезията си!
Изобщо, извънредно време е да се схване, че гонене на литературата по политически аргументи, е фашизъм!
Мисля, че една такава отбрана и грижа Христо Смирненски от дълго време заслужаваше и това щеше да подхожда както на Националния книжовен музей, по този начин и на Института за литерату3ра към Българска академия на науките.
Защото технологията на отродяването и през днешния ден продължава да работи – с новите остарели средства. Правиш се на ням пред ропота на учители, родители и възпитаници и на „ диалогичен ” пред „ медиите под надзор ” /Ноам Чомски/ като професорът по педагогика от Шуменския университет Цоков. Говориш си за каквото ти отърва – да вземем за пример за някакви „ рамкови образователни стратегии ”. Един потомствен интелектуалец, професор лекар по юридически науки, член сътрудник на Българска академия на науките, учител в Софийския университет и… парламентарен арбитър ти е отправил обществен апел посредством Българска телеграфна агенция, отпечатан в няколко вестника; самият той продължава да те приканва за отговор от няколко телевизионни студия. Става дума за професор Атанас Семов.. Но той, Цоков, продължава да е ням! В това държание се оглежда възпитанието и ценностната система на персоната Галин Цоков!!!
То какво ли да отговорят? Явно имат единствено един отговор, който го даде Корифеят, Титанът на просветителното дело Красимир Вълчев: „ Статистическа неточност ” е днешният призрачен сън в българското обучение! А Цоков пък приказва за някакъв публичен консенсус по проблемите на образованието, който се очертавал – било видно! Къде бе, Цоков, кажи, та и ние да го забележим този консенсус!
От нас, обаче, още един образец за различен министър на образованието, от времето на Социалистическа България – професор Александър Фол. Когато по негово време се надига ропот и неодобрение против един учебник по български език – „ Стилистиката ” на Мирослав Янакиев, той насрочи Национално заседание с инспекторите и изтъкнати учители по български език и литература. И откакто ги чу, анулира скандалния учебник! Веднага! А беше средата на образователната година. И той беше историк, историк археолог, академик със международна популярност. Такива бяха министрите на образованието преди вас, случайниците – първо с голям, непреклонен престиж на хора и предоказани експерти, а и учени; и служеха на науката, образованието и България, а не на сглобки, некоалиции, американски посолства и фондации. Вие сте на светлинни години от тях! Ето за какво и българското обучение от това време бе на 1–4 място във всевъзможни интернационалните ранглисти, а не на последно и предпоследно от 80 страни. Затова и една Маргарет Тачър, след посещаване на български учебни заведения, в изявление пред Би Би Си говореше за българското обучение с почитание и възхита.
Вие, които сте от консенсуса на Цоков, значи сте за отиване на държавен зрелостен изпит от българските младежи без „ Под игото ”, „ Опълченците на Шипка ”, одата „ Левски ” и без „ Защитата на Перущица ”; без „ Обесването на Васил Левски ” и без „ Хаджи Димитър ”, „ Моята молитва ”, „ Майце си ” и „ В механата ”; да не знаят, че има един блестящо надарен български стихотворец, ненавършил и 25 години като Христо Смирненски; да одобряват чудовищно убогото изказване от създателите на скандалната образователната стратегия, че тематиката на „ Градушка ” е Природата, а на „ Песента на колелетата ” – Труд и творчество, а тематиката на Ботевата „ Борба ” е „ Обществото и властта ”! Тези изказвания са толкоз посредствени, убоги, та чак профански, че никой младеж на 18 години не би ги приел – хрумвало ли ви е това! В устрема да затъпите интелектуално и нравствено децата на България вие напълно сте се увлекли и самозабравили.
Това е едно от най-уродливите лица на измяната – да участвате в консенсуса на Цоков. Да не приказваме за търговията с националните ползи на Вечната Амбър…
Четири специфични институции – три!, да оставим СБУ, дано си получават мръсните „ парички ”.
Три специфични институции със специфични хора в тях, само че на нито една не й е грижа какво става с българската литература и националната ни история в българското приблизително учебно заведение. Не разбирам това и не мога да го приема за обикновено! Какво чакаме – Борисов и Пеевски да се смислят и загрижат, Кирчо Интелекта и Денков, захласнат от мисълта за Външно министерство? Нека си напомним Вазовата молба:
… Ще напомня и образеца на едни почтени предходници. Е институции и едни духовни водачи на българската нация. И наглостта на Световната банка се стъписа – отхвърли се от много искания, само че не и от най-главната – образователните стратегии по фундаменталните образователни предмети – националната история и националната литература. И вместо американските планове да се осъществен към 2000-та година, това стана едвам в наши дни, през 2020-та при ръководството на ГЕРБ и министъра на образованието Красимир Вълчев. Ние в този момент ще се откажем ли да продължим борбата на ония почтени българи, ще я проиграем ли???
/Отпечатано в бр. 18 на в. „ Български публицист ” от 13- 19 септември 1994 г./
И нещо да допълня. Писмото е излъчено от Българска телеграфна агенция. Управлява държавното управление на Любен Беров с мандата на Движение за права и свободи. Но от 25 януари 1995 година идва държавното управление на Жан Виденов с министър на образованието учен Илчо Димитров! Към това време Николай Хайтов и проф. Николай Генчев имаха остри разногласия и различия по въпроса за Гроба на Левски. Но това не им попречи да си подадат ръка в името на една неотложна национална кауза…
Ще продължа още напълно малко и завършвам. Такива провокации и нагли кощунствени оферти като това на „ Свободна Европа ” за стихотворението „ Аз съм българче ” са проби за инспекция дали към момента мърда българската социална сензитивност към проблемите на образованието. Този път би трябвало да се противопоставим изрично и твърдо на грубото и безочливо посягане над образователните стратегии по литература и история, с Протест-жалба до Административния съд на България с желана за снемане, анулация на скандалните образователни стратегии, базирайки се на чл.4 от Договора за Европейския съюз, който планува да се зачита националната еднаквост на страните членки. Което е в цялостен синхрон с чл.5, ал.1 от нашия Закон за образованието, вменяващи отговорност при създаването на образователните стратегии за националното съзнание и националната еднаквост.
Тези дни /20-22 февруари 2024 г./ слушам по разните малките екрани за някакъв доклад-оценка на Световната банка, в който България се подлага на критика за проблеми и закъснение в образованието. Това е типичен образец за безочливост. Зародишът на всичките ни проблеми е в оня „ Проект по образованието ”, за който писах. На какво разчитат – че сме го не запомнили ли?
Да, България има големи проблеми в образованието. Първо, в структурата на просветителната система. Огромна неточност бе закриването на професионално-техническите учебни заведения, на междинните професионално-технически учебни заведения / ПТУ, СПТУ / и техникумите. А казусът с образователните стратегии и учебниците е призрачен сън. От І до ХІІ клас – като наличие, като досегаемост за схващане от съответната възраст.
Знайно е, че всички закононарушения се правят с присъединяване на равнодушните. Да се мълчи за положението през днешния ден на българското учебно заведение – е закононарушение. Да разяснявам ли за какво? Но не е задоволително единствено да се приказва и написа – нужно е деяние.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16469Д-р Радко Ханджиев с нова книга " Унгарски дневници ": Срещу Орбан има коалиция от либерали, социалисти и неонацистиКоментарен Поглед25891Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед70928Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед58166Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед39819Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед375917Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед233881Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115323Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед98868Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед93313Проф. Николай Витанов: Аз не виждам опасно
Никой не се интересува от другите лица на измяната. Например: Да се даде образованието ни за прекрояване от една банка в най-важните му съставни елементи: учебници и образователни стратегии! Или: Защо повече от три десетилетия българската страна няма тактика за образованието, няма визия за него. Нали то е приоритет на националната сигурност! Да, знам, че не за един и двама това ще прозвучи прекомерно пресилено – че едно такова нещо е изменничество, само че аз упорствам на него и по тази причина ще се спра по-обстойно!
Кой преди всичко би трябвало да поеме отговорността? Разбира се ония, на които е гласувано високото доверие да бъдат министри на образованието. Но дали могат да се оправят със задачата „ тактика за образованието ” гастролиращи като министри на образованието за по няколко месеца – два, три, четири, пет или шест, та даже и година, без значение от просветителния си ценз /който, несъмнено, също има значение/?
Ето по този начин ми хрумна да направя информация какъв брой министри на образованието е имала България за последните 30 години и кой какъв брой го е управлявал и управлявал. По-сложно е да забележим кой какво е сторил за образованието. Например, какво е направил за образованието Николай Денков, експертът по суспензии, емулсии, колоиди и др.под., на който се събират общо в МОН повече от 4 години. И който от седмици има неудържимо предпочитание за министър на външните работи, откакто ПП/ДБ, със специфичното утвърждение на Посолството от „ Козяк ” го направиха министър-председател, защото се разбра, че не може да се рискува с Кирчо Интелекта за втори мандат. Но ще оставим за в този момент този разбор.
Министри на образованието 1991 – 2021
1991 – 2001 - 7 министри
2001 – 2011 - 6 министри
2011 – 2021 - 8 министри
Общо 21!!!
Тоест, за 30 години се сменят 21 министри. Това прави приблизително за министър по 1 година, 4 месеца и десетина дни работа в МОН. Един-единствен министър на образованието се е задържал 4 години – Даниел Вълчев! Представяте ли си каква тактика е имала българската страна за образованието през тези 30 съдбовни години?! „ Демокрация ”, комфортна за настъпление на „ троянски коне ” в родината ни. Един от нашествениците смяташе да ни смели за 6 години, само че не му се отдаде, трябваха му три пъти по 6 ” Говоря за Световната банка и нейния „ Проект по/!/ образованието ” на България. Едва след 20-ина години тя попадна на нужния й министър, като преди той да стане подобен, трябваше да си го отглежда десетина години с скъпото подпомагане на Сорос и неговото „ Отворено общество ”. Да, приказвам за Топ случайника министър, приключил строителен колеж, а по-късно някаква стопанска система във Варненския стопански университет, Красимир Вълчев. Да забележим просветителния ценз на другия министър Вълчев, Даниел Вълчев – Френската гимназия в София и след това Право в Софийския университет! И единствен през обсъжданото време цели 4 години министър на образованието! В държавното управление на Станишев. Можем ли да го назовем „ случайник ”? Разбира се - не!
Все желая да благодаря и да се извиня на неподражаемия огромен български родолюбец, ослепителен, неосъществим публицист и вълшебник на афористичното, артистичното българско слово Кеворк Кеворкян – че изнамери тази необикновено точна и експресивна дума-характеристика „ случайници ”за жалките герои на нашето време, а извинението ми е за непрекъснатата й от мен приложимост, без да назова нейния създател! Правя го в този момент, въпреки и малко късно. Бъдете жив и здрав, маестро Кеворкян! И голяма признателност за удоволствието и веселието с Ирландската пастирка, Трендафора, Хр.Болшевишки и цялата гоголева компания от български типажи, която сътворявате!
Сега мога да продължа. През този интервал – с внушителната биография на случайника Красимир Вълчев, беше времето на ГЕРБ – да се знае за поколенията! Не че Борисов е имал нещо особено срещу образованието. Не, той просто имаше други ползи и цели в управлението и ръководството на падналата в ръчичките му българска страна. Образованието просто не го интересуваше; тъй като то в никакъв случай не го е интересувало! Както и Николай Денков, очевидно – къде си тръгнал бе, дребосъче? Виж най-малко Мария Габриел – откакто е приключила езикова гимназия, след това Българска лингвистика с втора компетентност Френска лингвистика, отишла в Бордо, Франция и приключила Международни връзки! Уважавам неговата, на Денков, Физикохимия, бих уважавала и него, в случай че си беше останал при физикохимията. Защото Дипломацията не е като да бъркаш суспендии. Да не би Чичо Денчо от Чудомировия роман „ Меракът на чичо Денчо ” да му е прадед?...
Извинявам се за отклонението, само че пристигна ли ми в мозъка " Проекта по образованието ” на Световната банка, Красимир Вълчев и себеподобни му, мъчно се спирам…
Да се върнем на министрите на образованието през тези 30 години. Кой ли, какви ли не са се изреждали. Социолози, политолози, геофизик, физикохимик, архивар, икономист, корабен инженер. Но дано да кажем, заслужено е, че има най-малко двама адвокати, един мъдрец и няколко историци, въпреки и не от най-известните и изявени, в случай че изключим учен Илчо Димитров. Защото във всички времена най-успешните министри на образованието са били хуманитаристите. Няма да разясня повече просветителния ценз на назначаваните за министри на образованието, въпреки че има още какво да се каже. Ще приказвам за нещо друго. Казах, че приблизително един министър се е задържал по-малко от година и половина. Но има безспорни рекордьори и първенци: Николай Милошев 2 месеца; Румяна Коларова – 3 месеца; Йорданка Фандъкова – 4 месеца; Димитър Димитров – 6 месеца; същински необикновен рекордьор е Николай Денков, бил зам.министър на образованието във второто държавно управление на Бойко Борисов /2014-2016/, длъжностен министър 217-та; преназначаван четири-пет пъти за по няколко месеца /от 2021 до 2023 година/, като съумява да събере общо други две години и малко отгоре; докторката професор от Варна Анелия Клисарова – година и 5 месеца; Тодоор Танев – една година и половина; Меглена Кунева – съвсем 1 година.
На какво ме навеждат тези случаи? Постът Министър на образованието се е употребил, и продължава да се употребява, като „ място за изчакване ” на по-специалния различен пост за някои хора, който е предопределен за тях или те са предопределени за него от власт имащите. При някои е изцяло прозирно – до момента в който Фандъкова стане кметица, до момента в който Кунева стане посланник на Европейски Съюз в Съвета на Европа в Брюксел, до момента в който Денков стане министър-председател и така нататък На други просто им се е намирала подобаваща за тях работа, излезли непредвидено на „ свободния пазар на труда ”. Може и да не съм изчерпателна по всичките случаи и за някои да не съм права, само че, обща взето, това е главното. Някои като Тодор Танев са изчаквали следващата си командировка, или просто тръгване, в чужбина на специализация или преподавателска работа /След като е приключил социология, той специализира някъде на Запад политология; бил е учител в Съединени американски щати, Германия, Италия, Нидерландия, Швейцария. Поне по този начин написа в биографичната му справка/.
Знам, че го писах в предходната си публикация, само че тук ми е належащо да напомня по какъв начин Световната банка се вмъкна в българското обучение преди 30 години. И по какъв начин реализира повече от задачите си, въпреки не за 6, както й се искаше, а за три пъти по 6 години, тъй като от 25 януари 1995 година пристигна държавното управление на непокорното момче Жан Виденов, с министър на образованието историкът учен Илчо Димитров. А това, както казахме, не е като да е министър председател Кирчо или Денков,, а министър на образованието да е Красимир Вълчев или Галин Цоков.
Но… ето това се споделя тактика за българското обучение, само че не в полза на българските национални ползи, а на американските!!! Двадесет години безотказна битка за профанирането и обезсмислянето на образователните стратегии и подправянето на учебниците по литература и история за българското учебно заведение! Разбирате ли какво значение им се отдава с оня документ – „ Проект по образованието? ”...
С учебниците много бързо потръгна, само че не и с образователните стратегии
Не се откри министерско управление и министър на образованието, които да се осмелят да пипнат съществено образователните стратегии Докато… се появи министърът, със скромното обучение и впечатляващата кариера, Красимир Вълчев . Днес той е ръководител на Комисията по образованието и науката в Народното заседание! Тази личност повече от 10 години е отдадена на българското обучение, както го схваща и желае Сорос. Първо, както към този момент съм писала, като финансов експерт в Министерство на финансите, без да е приключил „ Финанси ”, след това незнайно какъв брой години като основен секретар в Министерството на образованието и след това - министър на образованието. Този е, който „ пипна ” образователните стратегии!!! И който позволи частна компания да се занимава с дигитализацията на българското обучение – „ Школо ”, през днешния ден продадено на Англия. Този е, който по създаването на „ Отворено общество, с непознати създатели / виж факсимилето във в. ”Зора ” бр.47/29.12 .2023/, се е занимал и с вкарването на така наречен делегиращи бюджети в българските учебни заведения, с порочния императив „ парите следват ученика ”. С това ще остане той в историята на съсипването на българското обучение! Да не си фантазират менторите му, нито самият той, че нарастването на учителските заплати, ще отклони вниманието от мерзките и позорните му каузи.
Да прибавим, че същият тези дни ни заяви, че „ безрадостните резултати от PISA ”, както се изрази журналистката Марчева от БТв, били заради „ статистическа неточност ”. Не заради целенасочената подривна активност на министерските екипи и министри „ с експертиза ” от 2000-та година насам.
За лицата на измяната обаче не е по никакъв начин задоволително да се стопираме единствено на министрите на образованието и министерските екипи в МОН. Има едни институции, призвани да насочат първи митинг пред Административния съд на Република България с искане за анулация на скандалните образователните стратегии по литература и история. Но никоя от тях до момента не го направи, въпреки че дебатът се води от началото на месец ноември 2023 година, като в него се включи даже блюстителката на всички свещени свободи и права Свободна Европа с неодобрение, че по този начин сме се втренчили в националната еднаквост. Това са Съюзът на българските учители, Съюзът на българските писатели, Институтът за литература към Българска академия на науките и Националният книжовен музей. Мълчанието им е необичайно . Но това, което научаваме за Съюза на учителите, е скандално . Председателката му – Вечната Амбър, споделила: „ Получаваме едни парички… Ще ни ги спрат…, в случай че се включим ”. Представяте ли си! Искам да попитам: „ От кого получавате тези парички, г-жо Такева? От кого ”? Аз се досещам, само че желая Вие да кажете това на българските учители и българската общност! Защото и друго научаваме – неин зависещ, подвизаващ се и препитаващ се в СБУ, е един от създателите на скандалната образователна стратегия по литература!!! Намерете подобаваща естрада, г-жо Такева, и дайте отговорите си! Защото търговията с националната сигурност е освен срамна и позорна, само че и подсъдна! Предполагам знаете, че образованието е пръв приоритет на националната сигурност за всяка страна.
А в този момент да поразсъждаваме върху историческата Декларация на Съюза на българските писатели . В България от една година се вихри гневна русофобия, вандалски и с неистово озлобление и дяволско забавление се унищожават монументи, поругават се духовни светини и обители, образованието „ е в мъка ”, само че и на децата е известно, че през днешния ден държавното управление на България не е българско, то е от наемници на едно посолство и на евроатлантическите ни „ сътрудници. ” Цяла България чу „ оня запис ” единствено вие не сте го чули, явно! И в това положение на българската страна – с изцяло погазен суверенитет, вие призовавате Вие не знаете ли, и това ли не знаете, че от години в българското министерство на образованието господстват и ръководят наемниците на Сорос, единствено един от тях - Красимир Вълчев, повече от 10 години се разпорежда с българското обучение, от делегираните бюджети до учебниците и образователните стратегии? В такова време не държавните институции, а публичните, духовните публични измежду които вие сте първи , те са призвани да се опълчват? И не с някакви празнословни заявления, а с решителни дейности, които да консолидират българското общество и да отнесат въпросите като митинг до съответната правосъдна институция, каквато за случая е Административния съд на Република на България. Докато като Пилат Понтийски си измивате ръцете с „ паткореч ” /думата е на Оруел, за който декларирате в декларацията си, че го знаете/, няма да измиете срама от челата си! За кой от горепосочените проблеми на България вие сте реагирали? За кой??? И до момента в който е по този начин, не споменавайте, че сте наследници на Вазовия съюз на писателите. Днешният съюз на писателите няма нищо общо ни с Вазов, ни с учредения Съюз преди 110 години, на който той е почетен ръководител! Преди повече от 20 години, по времето на непоносимия ви Николай Хайтов, той, Съюзът на българските писатели, беше правоприемник на Иван Вазов във всевъзможен смисъл. Днес вие нямате нищо общо с него! Нима се заинтересувахте, че откакто романът „ Под игото ” бе публикуван на шльокавица, той остана да се учи единствено с три глави и без да се изисква за държавен изпит в междинното учебно заведение, както е и с „ Опълченците на Шипка ”, одите „ Левски ” и „ Защитата на Перущица ”, стихотворенията „ Българският език ” и „ Моите песни ”? Иван Вазов в образователните стратегии на настоящето ни министерство на образованието е „ пред закриване ”, като Христо Смирненски, който изцяло го „ закриха ” като стихотворец!...
Били наследници на Вазов и на оня Съюз, на който той е почетен ръководител!...
Да не пропуснем Националния книжовен музей! Не можахте ли най-малко за Христо Смирненски да реагирате, който по мощ и автентичност на гения си за своите години е сравним само с Ботев и който преди няколко месеца имаше две годишнини – 125 от рождението си и 100 от от толкоз ненавременната си си гибел? Крайно време е да се оправдават „ Северния Спартак ”, „ Руския Прометей ”, „ Червените ескадрони ” – неоспорим, незабравим поетически шедьовър, и да се учат в културно историческия и обществено културния подтекст на времето, както изисква не „ политкоректният ” метод, а литературоведският, т.е. Литературната Наука! Същото се отнася и за „ Бурята в Берлин ”, „ Йохан ”, „ Роза Люксембург ” и „ Карл Либкнехт ”.
Скандалното за политкоректните мое предложение нагоре може да се стимулира с концепция към учителите да срещнат учениците си с книгата на американския публицист Джон Рид „ Десет дни, които раздрусаха света ”. На книжния пазар може да се откри в антикварни издания и във великол3епно напълно ново издание. Да, само че той е болшевик – ще ми възразят политкоректните, Да, болшевик е, един от създателите на американската комунистическа партия! Но за какво да не знаят младите генерации, че комунисти е имало освен в Русия и у нас, само че и в Америка? Защо?
И още: Учениците би трябвало да осъзнаят, че това, което Джон Рид го споделя с книгата си „ Десет дни, които раздрусаха света ”, Христо Смирненски го споделя с поезията си!
Изобщо, извънредно време е да се схване, че гонене на литературата по политически аргументи, е фашизъм!
Мисля, че една такава отбрана и грижа Христо Смирненски от дълго време заслужаваше и това щеше да подхожда както на Националния книжовен музей, по този начин и на Института за литерату3ра към Българска академия на науките.
Защото технологията на отродяването и през днешния ден продължава да работи – с новите остарели средства. Правиш се на ням пред ропота на учители, родители и възпитаници и на „ диалогичен ” пред „ медиите под надзор ” /Ноам Чомски/ като професорът по педагогика от Шуменския университет Цоков. Говориш си за каквото ти отърва – да вземем за пример за някакви „ рамкови образователни стратегии ”. Един потомствен интелектуалец, професор лекар по юридически науки, член сътрудник на Българска академия на науките, учител в Софийския университет и… парламентарен арбитър ти е отправил обществен апел посредством Българска телеграфна агенция, отпечатан в няколко вестника; самият той продължава да те приканва за отговор от няколко телевизионни студия. Става дума за професор Атанас Семов.. Но той, Цоков, продължава да е ням! В това държание се оглежда възпитанието и ценностната система на персоната Галин Цоков!!!
То какво ли да отговорят? Явно имат единствено един отговор, който го даде Корифеят, Титанът на просветителното дело Красимир Вълчев: „ Статистическа неточност ” е днешният призрачен сън в българското обучение! А Цоков пък приказва за някакъв публичен консенсус по проблемите на образованието, който се очертавал – било видно! Къде бе, Цоков, кажи, та и ние да го забележим този консенсус!
От нас, обаче, още един образец за различен министър на образованието, от времето на Социалистическа България – професор Александър Фол. Когато по негово време се надига ропот и неодобрение против един учебник по български език – „ Стилистиката ” на Мирослав Янакиев, той насрочи Национално заседание с инспекторите и изтъкнати учители по български език и литература. И откакто ги чу, анулира скандалния учебник! Веднага! А беше средата на образователната година. И той беше историк, историк археолог, академик със международна популярност. Такива бяха министрите на образованието преди вас, случайниците – първо с голям, непреклонен престиж на хора и предоказани експерти, а и учени; и служеха на науката, образованието и България, а не на сглобки, некоалиции, американски посолства и фондации. Вие сте на светлинни години от тях! Ето за какво и българското обучение от това време бе на 1–4 място във всевъзможни интернационалните ранглисти, а не на последно и предпоследно от 80 страни. Затова и една Маргарет Тачър, след посещаване на български учебни заведения, в изявление пред Би Би Си говореше за българското обучение с почитание и възхита.
Вие, които сте от консенсуса на Цоков, значи сте за отиване на държавен зрелостен изпит от българските младежи без „ Под игото ”, „ Опълченците на Шипка ”, одата „ Левски ” и без „ Защитата на Перущица ”; без „ Обесването на Васил Левски ” и без „ Хаджи Димитър ”, „ Моята молитва ”, „ Майце си ” и „ В механата ”; да не знаят, че има един блестящо надарен български стихотворец, ненавършил и 25 години като Христо Смирненски; да одобряват чудовищно убогото изказване от създателите на скандалната образователната стратегия, че тематиката на „ Градушка ” е Природата, а на „ Песента на колелетата ” – Труд и творчество, а тематиката на Ботевата „ Борба ” е „ Обществото и властта ”! Тези изказвания са толкоз посредствени, убоги, та чак профански, че никой младеж на 18 години не би ги приел – хрумвало ли ви е това! В устрема да затъпите интелектуално и нравствено децата на България вие напълно сте се увлекли и самозабравили.
Това е едно от най-уродливите лица на измяната – да участвате в консенсуса на Цоков. Да не приказваме за търговията с националните ползи на Вечната Амбър…
Четири специфични институции – три!, да оставим СБУ, дано си получават мръсните „ парички ”.
Три специфични институции със специфични хора в тях, само че на нито една не й е грижа какво става с българската литература и националната ни история в българското приблизително учебно заведение. Не разбирам това и не мога да го приема за обикновено! Какво чакаме – Борисов и Пеевски да се смислят и загрижат, Кирчо Интелекта и Денков, захласнат от мисълта за Външно министерство? Нека си напомним Вазовата молба:
… Ще напомня и образеца на едни почтени предходници. Е институции и едни духовни водачи на българската нация. И наглостта на Световната банка се стъписа – отхвърли се от много искания, само че не и от най-главната – образователните стратегии по фундаменталните образователни предмети – националната история и националната литература. И вместо американските планове да се осъществен към 2000-та година, това стана едвам в наши дни, през 2020-та при ръководството на ГЕРБ и министъра на образованието Красимир Вълчев. Ние в този момент ще се откажем ли да продължим борбата на ония почтени българи, ще я проиграем ли???
/Отпечатано в бр. 18 на в. „ Български публицист ” от 13- 19 септември 1994 г./
И нещо да допълня. Писмото е излъчено от Българска телеграфна агенция. Управлява държавното управление на Любен Беров с мандата на Движение за права и свободи. Но от 25 януари 1995 година идва държавното управление на Жан Виденов с министър на образованието учен Илчо Димитров! Към това време Николай Хайтов и проф. Николай Генчев имаха остри разногласия и различия по въпроса за Гроба на Левски. Но това не им попречи да си подадат ръка в името на една неотложна национална кауза…
Ще продължа още напълно малко и завършвам. Такива провокации и нагли кощунствени оферти като това на „ Свободна Европа ” за стихотворението „ Аз съм българче ” са проби за инспекция дали към момента мърда българската социална сензитивност към проблемите на образованието. Този път би трябвало да се противопоставим изрично и твърдо на грубото и безочливо посягане над образователните стратегии по литература и история, с Протест-жалба до Административния съд на България с желана за снемане, анулация на скандалните образователни стратегии, базирайки се на чл.4 от Договора за Европейския съюз, който планува да се зачита националната еднаквост на страните членки. Което е в цялостен синхрон с чл.5, ал.1 от нашия Закон за образованието, вменяващи отговорност при създаването на образователните стратегии за националното съзнание и националната еднаквост.
Тези дни /20-22 февруари 2024 г./ слушам по разните малките екрани за някакъв доклад-оценка на Световната банка, в който България се подлага на критика за проблеми и закъснение в образованието. Това е типичен образец за безочливост. Зародишът на всичките ни проблеми е в оня „ Проект по образованието ”, за който писах. На какво разчитат – че сме го не запомнили ли?
Да, България има големи проблеми в образованието. Първо, в структурата на просветителната система. Огромна неточност бе закриването на професионално-техническите учебни заведения, на междинните професионално-технически учебни заведения / ПТУ, СПТУ / и техникумите. А казусът с образователните стратегии и учебниците е призрачен сън. От І до ХІІ клас – като наличие, като досегаемост за схващане от съответната възраст.
Знайно е, че всички закононарушения се правят с присъединяване на равнодушните. Да се мълчи за положението през днешния ден на българското учебно заведение – е закононарушение. Да разяснявам ли за какво? Но не е задоволително единствено да се приказва и написа – нужно е деяние.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16469Д-р Радко Ханджиев с нова книга " Унгарски дневници ": Срещу Орбан има коалиция от либерали, социалисти и неонацистиКоментарен Поглед25891Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед70928Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед58166Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед39819Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед375917Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед233881Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115323Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед98868Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед93313Проф. Николай Витанов: Аз не виждам опасно
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ