Ерата „Орбан" пред финал: Ще успее ли Петер Маджар да събори „черната овца" на Европа?
Днес Унгария е една надълбоко разграничена страна, разкъсвана сред последователи и съперници на премиера Виктор Орбан. Неговите критици го дефинират за „ деспот “, който следва модела на съветския президент Владимир Путин. Според тях правосъдната система в страната е компрометирана, а гражданските права са непрекъснато нарушавани. Редица отчети правят оценка равнището на корупция и свободата на медиите в страната за съпоставимо с това в България. Несъгласието на Орбан да следва политиката на Европейски Съюз, най-много във връзка с Русия, изолира Унгария в Съюза и страната постоянно е считана за „ черната овца “. Противниците му не пропущат да отбележат и икономическите проблеми през последните години, а точно – цената на форинта спада, а инфлацията нараства доста (с пик от над 25% през 2023 г.).
Прочетете още
В същото време в Унгария Орбан се радва на поддръжката на голям брой сънародници. Те го разказват като популярен водач, който отстоява ползите на страната на интернационално равнище. Като образец за това постоянно се дава политиката му при рецесията с мигрантите и във връзка с войната в Украйна. Неговите поддръжници считат, че тези негови позиции, както и другарството му с американския президент Доналд Тръмп, нареждат Унгария на международната карта. През годините на ръководството му държавното управление развива разнообразни обществени стратегии – усилва пенсиите, обществените помощи за обичайните фамилии, вкарва ограничения за стимулиране на раждаемостта. А от началото на неговото ръководство налозите и безработицата спадат фрапантно.
Въпреки спорната известност на Орбан, едно е несъмнено – той не остава неусетен освен поради своята политика, само че и за своята резистентност. Той ръководи Унгария последните съвсем 16 години без нито една пауза. Но по какъв начин Орбан съумява да се задържи на власт толкоз дълго и идва ли краят на неговата епоха?
Началото на политическата кариера на Орбан
Виктор Орбан стартира да се интересува от политика още по времето на ръководството на Унгарската социалистическа работническа партия, като едвам 25-годишен е измежду създателите на демократичната антикомунистическа партия „ Фидес “. През 1989 година Орбан изнася тирада в унгарската столица, в която упорства за свободни избори и за отдръпването на руските войски от страната. „ Фидес “ играе основна роля в демократичния преход на Унгария и печели 8.95% на първите демократични избори в страната през 1990 година, а през 1993 година Виктор Орбан става президент на партията.
„ Фидес “ не съумява да се трансформира незабавно във значим политически състезател и Орбан не се поколебава да реформира партията и да я препозиционира като дясна консервативна партия. Тези промени се оказват сполучливи и на изборите през 1998 година „ Фидес “ става първа политическа мощ и съумява да образува съдружно държавно управление. По време на мандата му Унгария влиза в НАТО, стопанската система се либерализира и държавното управление прави основни промени по пътя на европейската интеграция. Инфлацията, както и фискалният недостиг спадат, а брутният вътрешен артикул нараства с сред 3.8% и 5.2% приблизително годишно. Въпреки икономическите триумфи, това ръководство е оценено като спорно. Пример за това е и корупционният скандал, който раздрусва един от съдружните сътрудници на държавното управление. Виктор Орбан постоянно отхвърля да си сътрудничи с опозицията, заявявайки, че „ този парламент може да работи и без съпротива “. А националистическата политика на държавното управление води до спорове със прилежащи страни, в които има маджарски малцинства. На изборите през 2002 година делът на гласовете на „ Фидес “ нараства до 41.07% и макар че остава първа политическа мощ, останалите парламентарно показани партии отхвърлят да се коалират с нея. Така социалистите идват на власт.
Лидер на опозицията
Следващите 8 години Виктор Орбан е водач на опозицията. През този интервал Унгария става член на Европейски Съюз (2004). Въпреки близкия резултат с ръководещите социалисти на изборите през 2006 година, „ Фидес “ не съумява да завоюва властта. След този крах мнозина считат, че идва краят на политическата кариера на Орбан, само че напълно скоро ориста му се усмихва. През септември 2006 година „ Маджарско радио “ разгласява прикрит запис от майското заседание на Социалистическата партия в Балатоньосюд, на който са участвали единствено вътрешни лица. В речта си водачът и тогавашен министър председател Ференц Дюрчан разказва по какъв начин, с цел да завоюват изборите, са „ лъгали заран и вечер “ и по какъв начин са нямали избор, тъй като съгласно него „ ние се провалихме, не малко, а доста “. Той също по този начин декларира, че „ не може да цитира нито една политика на държавното управление, от която да се гордеем “. Този запис унищожава репутацията на унгарската левица, само че все пак министър председателят отхвърля да се отдръпна.
Орбан не изпуска шанса си да капитализира публичното съмнение, организирайки митинги. Световната икономическа рецесия утежнява в допълнение ситуацията и едвам тогава, през 2009 година, Дюрчан подава оставка. Но е прекомерно късно за унгарската левица да се възвърне – тя към този момент е на „ командно дишане “. На последвалите избори през 2010 година унгарските гласоподаватели тежко санкционират социалистите – от 43.21% резултатът им спада до едвам 19.30%. „ Фидес “ печели 52.73% от вота, както и парламентарно болшинство от две трети. Именно този безапелационен мандат от унгарския народ оказва помощ на новото държавно управление да сътвори нова конституция.
16 годишно ръководство
С идването си на власт Орбан фрапантно реформира политическата и правосъдната система. Новата конституция постанова основни промени в правосъдната система, които съгласно специалисти лишават независимостта ѝ и я вършат подвластна от политическата класа. Старата парламентарна изборна система, считана от мнозина за прекомерно комплицирана, е опростена фрапантно. Според новите правила 93 от 199 депутати в Народното събрание се избират с симетричен избор при 5% преграда, а останалите 106 се дефинират с мажоритарен избор с релативно болшинство. Благодарение на твърдата поддръжка за Орбан в провинцията и разграничената съпротива, тази система постоянно работи в интерес на ръководещите.
Друго незаслужено преимущество на „ Фидес “ съгласно критиците е неналичието на медийна независимост, тъй като съгласно тях главните медии в страната са под косвен надзор на ръководещите. Това е и повода мнозина наблюдаващи да разказват Унгария като „ илиберална народна власт “ или „ електорален авторитаризъм “ – система, в която има постоянни избори с конкуренция, само че разпоредбите на играта са в интерес на ръководещите.
На първите избори с новата конституция през 2014 година унгарската левица основава предизборна коалиция в опит да се върне на власт, само че наличието на компрометирани лица, в това число и Дюрчан, убива тези шансове. „ Фидес “ печели с 44.87%, обединената левица има едвам 25.57%, а крайнодясната „ Йобик “ – 20.22%. Благодарение на това разделяне на опозицията, „ Фидес “ резервира въпреки и на косъм своето парламентарно болшинство от две трети. Месеци по-късно, след предлагането за налог върху интернета, както и няколко корупционни абсурда, поддръжката на държавното управление спада фрапантно, водейки до митинги. „ Фидес “ губи два частични избора през февруари и април 2015 година в региони, считани за техни бастиони, а рейтингът на партията спада под 40% на фона на покачващата се известност на „ Йобик “. Но ориста още веднъж се усмихва на Орбан – в Европа настава имиграционната рецесия.
През 2015 година стотици хиляди имигранти незаконно минават унгаро-сръбската граница. Виктор Орбан дава отговор твърдо, като строи ограда на южната граница, отхвърля Унгария да одобри имигранти и декларира, че желае да защищити идентичността на страната си. Тази политика, въпреки и подложена на рецензии в Европа, печели благосклонностите на огромна част от унгарския народ. Според социологическо изследване на Pew Research Center през 2016 година, 71% от унгарците декларират поддръжка за бежанската политика на държавното управление. На изборите през 2018 година опозицията е по-разделена от всеки път и „ Фидес “ елементарно възстановява парламентарното си болшинство от две трети.
На локалните избори през 2019 година демократичната съпротива още веднъж се пробва да сътвори единен фронт против Орбан, като този път има забележителен триумф. Те печелят кметските избори в 10 от 23 регионални центъра, в това число и в столицата, където „ Фидес “ ръководи от 2010 година Именно тези победи възвръщат вярата на опозицията и през 2020 година се основава обединението „ Обединени за Унгария “, в която се включват леви и центристки партии. За да привлекат гласоподаватели от „ Фидес “, опозицията включва и „ Йобик “, които са се реформирали като умерено-дясна партия. Вътрешните избори излъчват консервативния Петер Марки-Зай като претендент за министър председател – по този начин опозицията сплотява критиците на Орбан от целия политически набор в страната. Според изследванията в последните месеци преди изборите резултатите на „ Фидес “ и опозиционната коалиция са съвсем изравнени, а съгласно мнозина анализатори съществува действителен късмет Виктор Орбан да е втори и той да загуби болшинството си от две трети.
Късметът още веднъж е на страната на Орбан – едвам месец и малко преди изборите съветската инвазия в Украйна раздрусва Европа. Опозицията се възползва от това събитие, както и от отхвърли на премиера да прати оръжия за Украйна, описвайки Орбан като симпатизант на Путин и наема билборди с надписа „ Унгарски Путин или Европа “. Тази акция освен не притегля нови гласоподаватели, само че има тъкмо противоположния резултат. В същото време позицията на Виктор Орбан е, че Унгария ще поеме риск, в случай че поддържа Украйна, и това ще докара страната до нова национална злополука. Той твърди, че в случай че опозицията завоюва, Унгария ще бъде въвлечена във война с Русия. Именно тази изразителност убеждава мнозина, че в този турбулентен интервал народът не би трябвало да сменя ръководещите. На изборите опозицията претърпява срамна загуба. Не единствено социолозите надценяват поддръжката ѝ, само че тя се оказва и неспособна да притегли гласоподавателите. Партията на Орбан печели 2 нови депутатски места, а съперниците му губят 6. Именно този следващ неуспех на опозицията кара мнозина да се замислят дали „ Фидес “ в миналото ще бъде свалена от власт.
Началото на „ Тиса “
През февруари 2024 година ръководството на Орбан е разтърсено от голям скандал. След медийно следствие излиза наяве, че миналата година президентът Каталин Новак и министърът на правораздаването Юдит Варга са помилвали мъж, наказан за прикриване на закононарушение за малтретиране на деца. Тази вест раздрусва консервативна Унгария, а Варга и Новак са принудени да подадат оставка. И тогава на сцената ненадейно се появява Петер Маджар – някогашен държавен служител на „ Фидес “ и някогашен брачен партньор на Юдит Варга. Той разобличава корупцията във властта на Орбан и подлага на критика обичайна лява съпротива. Маджар се причислява към малко известната партия „ Тиса “. На изборите за Европейски парламент новата партия печели 29.60% от вота, а „ Фидес “ получава едвам 44.87% – най-ниският ѝ резултат на национални избори от години. Популярността на новата партия бързо пораства и през октомври „ Тиса “ надминава „ Фидес “ в анкетите. Така партията на Маджар бързо завоюва позицията на съществена съпротива в Унгария.
Днес политически наблюдаващи имат вяра, че изборите през 2026 година ще бъдат най-голямото предизвикателство за Виктор Орбан, откогато печели властта през 2010 година Този път главният му конкурент в лицето на „ Тиса “, вместо да се разграничи изцяло от политиката на „ Фидес “, поддържа известните политики на Орбан като обществените помощи за фамилиите и позициите му по отношение на миграционната политика на Брюксел. В същото време партията се възползва от непопулярните политики на Орбан, като се нарежда като проевропейска, против корупцията и за приемането на еврото – концепция, която се поддържа от 75% от унгарския народ. Така Маджар се трансформира в център-дясна опция на Орбан. За разлика от 2014 година и 2022 година, опозицията на Орбан е по-единна от всеки път, даже част от останалите опозиционни партии се отдръпват от конкуренцията през последните месеци, с цел да не разделят вота. По този метод Маджар се надява да завоюва вота и с поддръжката на обичайни гласоподаватели за други политически сили. Очаква се последователите на демократичната съпротива в Будапеща да поддържат „ Тиса “ с една единствена цел – Орбан да бъде свален. Маджар може да притегли и гласовете на някогашни консервативни гласоподаватели на „ Фидес “ в провинцията.
Въпреки оптимистичната акция на „ Тиса “, мнозина остават скептични. Либералните унгарци в Будапеща не са огромни фенове на политиката на Маджар и считат, че той е прекомерно закостенял. Те биха дали своят вот за него единствено тъй като виждат в негово лице единствения човек, който може да смъкна Орбан. От своя страна Маджар не приема демократичните полезности, само че когато през 2025 година държавното управление не разрешава прайд парадите в страната, той подлага на критика това решение като офанзива против правото за събиране. Други гласоподаватели разказват Маджар като популист с неразбираема политика. Някои наблюдаващи вършат паралели с някогашния министър председател на прилежаща Словакия Игор Матович. Той идва на власт след интервал на политическа неустойчивост, провокирана от убийството на журналиста Ян Куциак, водейки до оставката на Роберт Фицо. През 2020 година партията на Матович побеждава, представяйки се като опция, само че неговият метод на ръководство е считан от мнозина за тесногръд. Правителството му е разтърсено от кавги, които водят до оставката му. Две години по-късно Роберт Фицо и „ Смер “ се връщат на власт. Мнозина се притесняват, че в случай че Маджар завоюва, той ще поеме по пътя на Матович и може да върне Орбан на власт, по-силен от всеки път.
Несигурност и боязън
Бърз взор на социологическите изследвания демонстрира една неразбираема картина. Едната половина от сондажите – тази близка до ръководещите, дава преднина от към 10 процентни пункта на „ Фидес “, а другата половина предвижда същия резултат, само че за „ Тиса “. Това кара мнозина да имат вяра, че социолозите изкуствено завишават числата или че част от изследванията са фалшифицирани. Разликата е толкоз огромна, че в формалната страница на Уикипедия за изборите през 2026 година анкетите са разграничени в две разнообразни категории.
В тази обстановка и двете съществени сили наподобяват неуверени и непрекъснато нападат съперниците си. Парламентът, доминиран от „ Фидес “, направи конституционни промени през декември, в които нужният брой гласове за отстраняването на президента нараства от 50%+ до две трети. Поради обстоятелството, че мандатът на сегашния държавен глава изтича през 2030 година, мнозина наблюдаващи дефинират това като метод Орбан да има въздействие след евентуална загуба. С измененията в конституцията, с цел да бъдат осъществени огромна част от промените на Маджар, той се нуждае от болшинство от две трети – нещо, в което даже най-оптимистичните социолози не имат вяра. Пред същото предизвикателство е изправен и Орбан – все по-трудно ще бъде за него да продължи да ръководи по същия метод. Поради характерната изборна система някои имат вяра, че „ Фидес “ има преимущество, само че историята демонстрира, че резултатите в Унгария постоянно са непредсказуеми.
Изборите са планувани за 12 април, а унгарските гласоподаватели ще станат очевидци на една яростна акция. Както ни показва актуалната история на страната, изборите постоянно са изненадващи. Въпросът е дали унгарците ще сложат завършек на 16-годишното ръководство на Виктор Орбан като изберат Петер Маджар, или ориста още веднъж ще се усмихне на унгарския министър председател и той ще успее да продължи дългогодишното си ръководство. Само резултатът от урните може да отговори изрично на този въпрос.
Прочетете още
В същото време в Унгария Орбан се радва на поддръжката на голям брой сънародници. Те го разказват като популярен водач, който отстоява ползите на страната на интернационално равнище. Като образец за това постоянно се дава политиката му при рецесията с мигрантите и във връзка с войната в Украйна. Неговите поддръжници считат, че тези негови позиции, както и другарството му с американския президент Доналд Тръмп, нареждат Унгария на международната карта. През годините на ръководството му държавното управление развива разнообразни обществени стратегии – усилва пенсиите, обществените помощи за обичайните фамилии, вкарва ограничения за стимулиране на раждаемостта. А от началото на неговото ръководство налозите и безработицата спадат фрапантно.
Въпреки спорната известност на Орбан, едно е несъмнено – той не остава неусетен освен поради своята политика, само че и за своята резистентност. Той ръководи Унгария последните съвсем 16 години без нито една пауза. Но по какъв начин Орбан съумява да се задържи на власт толкоз дълго и идва ли краят на неговата епоха?
Началото на политическата кариера на Орбан
Виктор Орбан стартира да се интересува от политика още по времето на ръководството на Унгарската социалистическа работническа партия, като едвам 25-годишен е измежду създателите на демократичната антикомунистическа партия „ Фидес “. През 1989 година Орбан изнася тирада в унгарската столица, в която упорства за свободни избори и за отдръпването на руските войски от страната. „ Фидес “ играе основна роля в демократичния преход на Унгария и печели 8.95% на първите демократични избори в страната през 1990 година, а през 1993 година Виктор Орбан става президент на партията.
„ Фидес “ не съумява да се трансформира незабавно във значим политически състезател и Орбан не се поколебава да реформира партията и да я препозиционира като дясна консервативна партия. Тези промени се оказват сполучливи и на изборите през 1998 година „ Фидес “ става първа политическа мощ и съумява да образува съдружно държавно управление. По време на мандата му Унгария влиза в НАТО, стопанската система се либерализира и държавното управление прави основни промени по пътя на европейската интеграция. Инфлацията, както и фискалният недостиг спадат, а брутният вътрешен артикул нараства с сред 3.8% и 5.2% приблизително годишно. Въпреки икономическите триумфи, това ръководство е оценено като спорно. Пример за това е и корупционният скандал, който раздрусва един от съдружните сътрудници на държавното управление. Виктор Орбан постоянно отхвърля да си сътрудничи с опозицията, заявявайки, че „ този парламент може да работи и без съпротива “. А националистическата политика на държавното управление води до спорове със прилежащи страни, в които има маджарски малцинства. На изборите през 2002 година делът на гласовете на „ Фидес “ нараства до 41.07% и макар че остава първа политическа мощ, останалите парламентарно показани партии отхвърлят да се коалират с нея. Така социалистите идват на власт.
Лидер на опозицията
Следващите 8 години Виктор Орбан е водач на опозицията. През този интервал Унгария става член на Европейски Съюз (2004). Въпреки близкия резултат с ръководещите социалисти на изборите през 2006 година, „ Фидес “ не съумява да завоюва властта. След този крах мнозина считат, че идва краят на политическата кариера на Орбан, само че напълно скоро ориста му се усмихва. През септември 2006 година „ Маджарско радио “ разгласява прикрит запис от майското заседание на Социалистическата партия в Балатоньосюд, на който са участвали единствено вътрешни лица. В речта си водачът и тогавашен министър председател Ференц Дюрчан разказва по какъв начин, с цел да завоюват изборите, са „ лъгали заран и вечер “ и по какъв начин са нямали избор, тъй като съгласно него „ ние се провалихме, не малко, а доста “. Той също по този начин декларира, че „ не може да цитира нито една политика на държавното управление, от която да се гордеем “. Този запис унищожава репутацията на унгарската левица, само че все пак министър председателят отхвърля да се отдръпна.
Орбан не изпуска шанса си да капитализира публичното съмнение, организирайки митинги. Световната икономическа рецесия утежнява в допълнение ситуацията и едвам тогава, през 2009 година, Дюрчан подава оставка. Но е прекомерно късно за унгарската левица да се възвърне – тя към този момент е на „ командно дишане “. На последвалите избори през 2010 година унгарските гласоподаватели тежко санкционират социалистите – от 43.21% резултатът им спада до едвам 19.30%. „ Фидес “ печели 52.73% от вота, както и парламентарно болшинство от две трети. Именно този безапелационен мандат от унгарския народ оказва помощ на новото държавно управление да сътвори нова конституция.
16 годишно ръководство
С идването си на власт Орбан фрапантно реформира политическата и правосъдната система. Новата конституция постанова основни промени в правосъдната система, които съгласно специалисти лишават независимостта ѝ и я вършат подвластна от политическата класа. Старата парламентарна изборна система, считана от мнозина за прекомерно комплицирана, е опростена фрапантно. Според новите правила 93 от 199 депутати в Народното събрание се избират с симетричен избор при 5% преграда, а останалите 106 се дефинират с мажоритарен избор с релативно болшинство. Благодарение на твърдата поддръжка за Орбан в провинцията и разграничената съпротива, тази система постоянно работи в интерес на ръководещите.
Друго незаслужено преимущество на „ Фидес “ съгласно критиците е неналичието на медийна независимост, тъй като съгласно тях главните медии в страната са под косвен надзор на ръководещите. Това е и повода мнозина наблюдаващи да разказват Унгария като „ илиберална народна власт “ или „ електорален авторитаризъм “ – система, в която има постоянни избори с конкуренция, само че разпоредбите на играта са в интерес на ръководещите.
На първите избори с новата конституция през 2014 година унгарската левица основава предизборна коалиция в опит да се върне на власт, само че наличието на компрометирани лица, в това число и Дюрчан, убива тези шансове. „ Фидес “ печели с 44.87%, обединената левица има едвам 25.57%, а крайнодясната „ Йобик “ – 20.22%. Благодарение на това разделяне на опозицията, „ Фидес “ резервира въпреки и на косъм своето парламентарно болшинство от две трети. Месеци по-късно, след предлагането за налог върху интернета, както и няколко корупционни абсурда, поддръжката на държавното управление спада фрапантно, водейки до митинги. „ Фидес “ губи два частични избора през февруари и април 2015 година в региони, считани за техни бастиони, а рейтингът на партията спада под 40% на фона на покачващата се известност на „ Йобик “. Но ориста още веднъж се усмихва на Орбан – в Европа настава имиграционната рецесия.
През 2015 година стотици хиляди имигранти незаконно минават унгаро-сръбската граница. Виктор Орбан дава отговор твърдо, като строи ограда на южната граница, отхвърля Унгария да одобри имигранти и декларира, че желае да защищити идентичността на страната си. Тази политика, въпреки и подложена на рецензии в Европа, печели благосклонностите на огромна част от унгарския народ. Според социологическо изследване на Pew Research Center през 2016 година, 71% от унгарците декларират поддръжка за бежанската политика на държавното управление. На изборите през 2018 година опозицията е по-разделена от всеки път и „ Фидес “ елементарно възстановява парламентарното си болшинство от две трети.
На локалните избори през 2019 година демократичната съпротива още веднъж се пробва да сътвори единен фронт против Орбан, като този път има забележителен триумф. Те печелят кметските избори в 10 от 23 регионални центъра, в това число и в столицата, където „ Фидес “ ръководи от 2010 година Именно тези победи възвръщат вярата на опозицията и през 2020 година се основава обединението „ Обединени за Унгария “, в която се включват леви и центристки партии. За да привлекат гласоподаватели от „ Фидес “, опозицията включва и „ Йобик “, които са се реформирали като умерено-дясна партия. Вътрешните избори излъчват консервативния Петер Марки-Зай като претендент за министър председател – по този начин опозицията сплотява критиците на Орбан от целия политически набор в страната. Според изследванията в последните месеци преди изборите резултатите на „ Фидес “ и опозиционната коалиция са съвсем изравнени, а съгласно мнозина анализатори съществува действителен късмет Виктор Орбан да е втори и той да загуби болшинството си от две трети.
Късметът още веднъж е на страната на Орбан – едвам месец и малко преди изборите съветската инвазия в Украйна раздрусва Европа. Опозицията се възползва от това събитие, както и от отхвърли на премиера да прати оръжия за Украйна, описвайки Орбан като симпатизант на Путин и наема билборди с надписа „ Унгарски Путин или Европа “. Тази акция освен не притегля нови гласоподаватели, само че има тъкмо противоположния резултат. В същото време позицията на Виктор Орбан е, че Унгария ще поеме риск, в случай че поддържа Украйна, и това ще докара страната до нова национална злополука. Той твърди, че в случай че опозицията завоюва, Унгария ще бъде въвлечена във война с Русия. Именно тази изразителност убеждава мнозина, че в този турбулентен интервал народът не би трябвало да сменя ръководещите. На изборите опозицията претърпява срамна загуба. Не единствено социолозите надценяват поддръжката ѝ, само че тя се оказва и неспособна да притегли гласоподавателите. Партията на Орбан печели 2 нови депутатски места, а съперниците му губят 6. Именно този следващ неуспех на опозицията кара мнозина да се замислят дали „ Фидес “ в миналото ще бъде свалена от власт.
Началото на „ Тиса “
През февруари 2024 година ръководството на Орбан е разтърсено от голям скандал. След медийно следствие излиза наяве, че миналата година президентът Каталин Новак и министърът на правораздаването Юдит Варга са помилвали мъж, наказан за прикриване на закононарушение за малтретиране на деца. Тази вест раздрусва консервативна Унгария, а Варга и Новак са принудени да подадат оставка. И тогава на сцената ненадейно се появява Петер Маджар – някогашен държавен служител на „ Фидес “ и някогашен брачен партньор на Юдит Варга. Той разобличава корупцията във властта на Орбан и подлага на критика обичайна лява съпротива. Маджар се причислява към малко известната партия „ Тиса “. На изборите за Европейски парламент новата партия печели 29.60% от вота, а „ Фидес “ получава едвам 44.87% – най-ниският ѝ резултат на национални избори от години. Популярността на новата партия бързо пораства и през октомври „ Тиса “ надминава „ Фидес “ в анкетите. Така партията на Маджар бързо завоюва позицията на съществена съпротива в Унгария.
Днес политически наблюдаващи имат вяра, че изборите през 2026 година ще бъдат най-голямото предизвикателство за Виктор Орбан, откогато печели властта през 2010 година Този път главният му конкурент в лицето на „ Тиса “, вместо да се разграничи изцяло от политиката на „ Фидес “, поддържа известните политики на Орбан като обществените помощи за фамилиите и позициите му по отношение на миграционната политика на Брюксел. В същото време партията се възползва от непопулярните политики на Орбан, като се нарежда като проевропейска, против корупцията и за приемането на еврото – концепция, която се поддържа от 75% от унгарския народ. Така Маджар се трансформира в център-дясна опция на Орбан. За разлика от 2014 година и 2022 година, опозицията на Орбан е по-единна от всеки път, даже част от останалите опозиционни партии се отдръпват от конкуренцията през последните месеци, с цел да не разделят вота. По този метод Маджар се надява да завоюва вота и с поддръжката на обичайни гласоподаватели за други политически сили. Очаква се последователите на демократичната съпротива в Будапеща да поддържат „ Тиса “ с една единствена цел – Орбан да бъде свален. Маджар може да притегли и гласовете на някогашни консервативни гласоподаватели на „ Фидес “ в провинцията.
Въпреки оптимистичната акция на „ Тиса “, мнозина остават скептични. Либералните унгарци в Будапеща не са огромни фенове на политиката на Маджар и считат, че той е прекомерно закостенял. Те биха дали своят вот за него единствено тъй като виждат в негово лице единствения човек, който може да смъкна Орбан. От своя страна Маджар не приема демократичните полезности, само че когато през 2025 година държавното управление не разрешава прайд парадите в страната, той подлага на критика това решение като офанзива против правото за събиране. Други гласоподаватели разказват Маджар като популист с неразбираема политика. Някои наблюдаващи вършат паралели с някогашния министър председател на прилежаща Словакия Игор Матович. Той идва на власт след интервал на политическа неустойчивост, провокирана от убийството на журналиста Ян Куциак, водейки до оставката на Роберт Фицо. През 2020 година партията на Матович побеждава, представяйки се като опция, само че неговият метод на ръководство е считан от мнозина за тесногръд. Правителството му е разтърсено от кавги, които водят до оставката му. Две години по-късно Роберт Фицо и „ Смер “ се връщат на власт. Мнозина се притесняват, че в случай че Маджар завоюва, той ще поеме по пътя на Матович и може да върне Орбан на власт, по-силен от всеки път.
Несигурност и боязън
Бърз взор на социологическите изследвания демонстрира една неразбираема картина. Едната половина от сондажите – тази близка до ръководещите, дава преднина от към 10 процентни пункта на „ Фидес “, а другата половина предвижда същия резултат, само че за „ Тиса “. Това кара мнозина да имат вяра, че социолозите изкуствено завишават числата или че част от изследванията са фалшифицирани. Разликата е толкоз огромна, че в формалната страница на Уикипедия за изборите през 2026 година анкетите са разграничени в две разнообразни категории.
В тази обстановка и двете съществени сили наподобяват неуверени и непрекъснато нападат съперниците си. Парламентът, доминиран от „ Фидес “, направи конституционни промени през декември, в които нужният брой гласове за отстраняването на президента нараства от 50%+ до две трети. Поради обстоятелството, че мандатът на сегашния държавен глава изтича през 2030 година, мнозина наблюдаващи дефинират това като метод Орбан да има въздействие след евентуална загуба. С измененията в конституцията, с цел да бъдат осъществени огромна част от промените на Маджар, той се нуждае от болшинство от две трети – нещо, в което даже най-оптимистичните социолози не имат вяра. Пред същото предизвикателство е изправен и Орбан – все по-трудно ще бъде за него да продължи да ръководи по същия метод. Поради характерната изборна система някои имат вяра, че „ Фидес “ има преимущество, само че историята демонстрира, че резултатите в Унгария постоянно са непредсказуеми.
Изборите са планувани за 12 април, а унгарските гласоподаватели ще станат очевидци на една яростна акция. Както ни показва актуалната история на страната, изборите постоянно са изненадващи. Въпросът е дали унгарците ще сложат завършек на 16-годишното ръководство на Виктор Орбан като изберат Петер Маджар, или ориста още веднъж ще се усмихне на унгарския министър председател и той ще успее да продължи дългогодишното си ръководство. Само резултатът от урните може да отговори изрично на този въпрос.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ