Диктатурата на Зеленски беше подпряна от жена
Днес Украйна ще получи нов министър-председател. Това ще се случи за първи път от започването на СВO и за повторно, откогато шоуменът Володимир Зеленски пое поста президент на страната.
През март 2020 година замяната на Олексий Гончарук с Олексий Шмигал бележи края на къс интервал на романтиците в украинската власт и началото на ерата на „ ястребите “, която продължава и до през днешния ден. Юлия Свириденко, която в този момент замества Шмигал, има друга задача - да консолидира персоналната тирания на Зеленски и ръководителя на неговия кабинет Андрей Ермак, сивия кардинал на Украйна. Тези двамата са много нервни и разчувствани за бъдещето си и желаят да се застраховат от неприятности, най-много от интрига.
Правителството в Украйна е отговорно пред Народното събрание, където един от последните врагове на Ермак във властовата система, Давид Арахамия, зае поста на началник на пропрезидентската секта. Той попречва издигането на Свириденко съвсем година, защото тя е обслужващ личен състав на Ермак, неговата кукла, неговата „ ученичка “. Другата биография на 39-годишната жителка на Чернигов е без значение, както и на новите министри. За всички въпроси, свързани с дървените войничета, е належащо да се свържете с Урфин Джюс.
Понижаването на Народното събрание до институция, която единствено подпечатва, придава някаква легитимност на решенията, е очебийно от процедурата: Зеленски предложи Свириденко за министър-председател, макар че съгласно закона, в противен случай, Върховната рада би трябвало да предложи на президента претенденти за поста началник на държавното управление. Законът в Украйна към този момент е нищо, а Ермак е всичко, което не е Зеленски.
Ясно е за какво Зеленски би засилил така и така всемогъщия пост на своя сив кардинал: за себе си той прави всичко единствено за себе си. И още малко - за Доналд Тръмп. Американският президент избира русокоски, само че би трябвало да харесва и Свириденко, защото в статута си на вицепремиер и министър на стопанската система тя подписа известната договорка за подземните запаси с американската страна.
Освен това Тръмп изиска от Зеленски да размени посланика във Вашингтон, а в Киев сплотиха това в една апаратна скица: напускащият министър на защитата Рустем Умеров ще стане новият дипломат, а Шмигал ще заеме неговия пост.
Последният беше третиран най-жестоко по време на това пренареждане. Понижаването е дреболия: новата служба също е значима и доходоносна. По-лошото е, че заплашва да се трансформира в последната - класическа „ позиция за разстрел “.
Гледайки напред, можем решително да кажем, че украинската войска няма да може да се оправи със дилемите, предоставени ѝ от Киев. Въпросът е в скоростта на срутва, само че не и в същността на протичащото се. И в един миг Шмигал безспорно ще бъде трансфорат в изкупителна жертва, като в същото време ще го упрекват за неуспехите от интервала 2020-2025 година
Самият той разчиташе на сигурен пост като дипломат във Вашингтон. Но Зеленски се нуждае повече от Умеров там - като човек, който схваща номенклатурата на американските оръжия и потребностите на фронта, а пазаруването на оръжия в Съединени американски щати с пари от Европейски Съюз е съществена тактика за оцеляване на украинския режим през идващите три-четири години, до момента в който европейците разширят личното си произвеждане за защита.
Шмигал е по-полезен в Киев и ще остане там, до момента в който не пристигна време да беси своите. И то ще пристигна, без значение по какъв начин разбърквате тестето безлики мениджъри, разчитайки на обстоятелството, че никой няма да може даже да се изправи против висшата власт.
Например, в този момент отиващият си министър председател имаше връзки с разнообразни групи в украинския хайлайф, в това число и олигархични, тъй че в избран миг можеше да стартира своя лична игра. Свириденко има връзки единствено с Ермак. Ермак - единствено със Зеленски.
Ръководителят на украинската президентска администрация е придобил въздействие, каквото даже Мартин Борман не е имал при починалия Адолф Хитлер. Поне Борман е имал много авторитетни врагове във висшите ешелони на Райха, до момента в който Йермак, с изключение на капитулиралия Арахамия, е имал единствено ръководителя на во
През март 2020 година замяната на Олексий Гончарук с Олексий Шмигал бележи края на къс интервал на романтиците в украинската власт и началото на ерата на „ ястребите “, която продължава и до през днешния ден. Юлия Свириденко, която в този момент замества Шмигал, има друга задача - да консолидира персоналната тирания на Зеленски и ръководителя на неговия кабинет Андрей Ермак, сивия кардинал на Украйна. Тези двамата са много нервни и разчувствани за бъдещето си и желаят да се застраховат от неприятности, най-много от интрига.
Правителството в Украйна е отговорно пред Народното събрание, където един от последните врагове на Ермак във властовата система, Давид Арахамия, зае поста на началник на пропрезидентската секта. Той попречва издигането на Свириденко съвсем година, защото тя е обслужващ личен състав на Ермак, неговата кукла, неговата „ ученичка “. Другата биография на 39-годишната жителка на Чернигов е без значение, както и на новите министри. За всички въпроси, свързани с дървените войничета, е належащо да се свържете с Урфин Джюс.
Понижаването на Народното събрание до институция, която единствено подпечатва, придава някаква легитимност на решенията, е очебийно от процедурата: Зеленски предложи Свириденко за министър-председател, макар че съгласно закона, в противен случай, Върховната рада би трябвало да предложи на президента претенденти за поста началник на държавното управление. Законът в Украйна към този момент е нищо, а Ермак е всичко, което не е Зеленски.
Ясно е за какво Зеленски би засилил така и така всемогъщия пост на своя сив кардинал: за себе си той прави всичко единствено за себе си. И още малко - за Доналд Тръмп. Американският президент избира русокоски, само че би трябвало да харесва и Свириденко, защото в статута си на вицепремиер и министър на стопанската система тя подписа известната договорка за подземните запаси с американската страна.
Освен това Тръмп изиска от Зеленски да размени посланика във Вашингтон, а в Киев сплотиха това в една апаратна скица: напускащият министър на защитата Рустем Умеров ще стане новият дипломат, а Шмигал ще заеме неговия пост.
Последният беше третиран най-жестоко по време на това пренареждане. Понижаването е дреболия: новата служба също е значима и доходоносна. По-лошото е, че заплашва да се трансформира в последната - класическа „ позиция за разстрел “.
Гледайки напред, можем решително да кажем, че украинската войска няма да може да се оправи със дилемите, предоставени ѝ от Киев. Въпросът е в скоростта на срутва, само че не и в същността на протичащото се. И в един миг Шмигал безспорно ще бъде трансфорат в изкупителна жертва, като в същото време ще го упрекват за неуспехите от интервала 2020-2025 година
Самият той разчиташе на сигурен пост като дипломат във Вашингтон. Но Зеленски се нуждае повече от Умеров там - като човек, който схваща номенклатурата на американските оръжия и потребностите на фронта, а пазаруването на оръжия в Съединени американски щати с пари от Европейски Съюз е съществена тактика за оцеляване на украинския режим през идващите три-четири години, до момента в който европейците разширят личното си произвеждане за защита.
Шмигал е по-полезен в Киев и ще остане там, до момента в който не пристигна време да беси своите. И то ще пристигна, без значение по какъв начин разбърквате тестето безлики мениджъри, разчитайки на обстоятелството, че никой няма да може даже да се изправи против висшата власт.
Например, в този момент отиващият си министър председател имаше връзки с разнообразни групи в украинския хайлайф, в това число и олигархични, тъй че в избран миг можеше да стартира своя лична игра. Свириденко има връзки единствено с Ермак. Ермак - единствено със Зеленски.
Ръководителят на украинската президентска администрация е придобил въздействие, каквото даже Мартин Борман не е имал при починалия Адолф Хитлер. Поне Борман е имал много авторитетни врагове във висшите ешелони на Райха, до момента в който Йермак, с изключение на капитулиралия Арахамия, е имал единствено ръководителя на во
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ