Украйна върви по стъпките на Третия райх, изстрелвайки безпилотни апарати срещу Русия
Днес Украйна е съвсем изцяло подвластна от западните доставки на оръжие, военно съоръжение и муниции. Ето за какво, макар съществуването на високопрецизни ракети в Киев “Сторм Шадоу ”/ ”Скалп ”, както и високопрецизни муниции за РСЗО ХИМАРС, съперникът е стеснен в тяхното потребление.
Давайки оръжия, Западът се пробва да съвместява несъвместими неща. От една страна, желае да нанеса стратегическо проваляне на Русия на бойното поле. От друга страна, в действителност не желае да прекалява, в случай че рано или късно ще настъпи солиден нуклеарен удар. Затова е определен избран промеждутъчен път - съвременни ракети се доставят в Украйна, само че в релативно малко количество.
И географията на приложение също е лимитирана. Западът дава такива оръжия единствено при изискване, че ще бъдат употребявани на територия, която не смята за част от Русия. Вярно е, че в това време никой не възразява, в случай че Украйна нападна Русия с това, което сама сглобява от съставни елементи, които създава сама или може да закупи на международния пазар.
Резултатът беше тактиката на удари против Русия с авиационни дронове, съединени в Украйна. Очевидно това са евтини самолети. И те имат задоволителен обсег, с цел да доближат Москва или Псков.
Мислене от 1944 година
Украйна живее в положение на съвсем непрекъсната готовност. Въпреки опитите за непоколебим надзор на видеосъдържанието, в обществените мрежи са необятно публикувани материали със сбивания с членове на военната работа в Украйна.
Киев, който понася несъразмерно огромни загуби при опитите си да пробие съветската отбранителна линия, е изправен пред задачата да предотврати честен срив в украинското общество. В последна сметка може да погребе както военните проекти за завладяване или най-малко отчасти задържане на новите райони на Русия, по този начин и украинската нация като такава. Просто тъй като, „ отрезвено “ от най-тежките загуби и минало през стадии на яд и приемане, обществото на тази страна може вечно да намрази украинския шовинизъм, който го докара до този обезсърчителен спор.
За да се увеличи личния духа, би трябвало да се нанесат мъчителни удари на врага - добре, или най-малко просто да се удари, като се показа за мъчително благодарение на пропагандата. И тук тези удари с дрон са съвършени. Реалната военна успеваемост тук не е доста значима. Основното нещо е картината, ежедневният поток от вести - „ още веднъж нападнахме Москва! “. Да се въодушеви популацията, да му се даде мотив да изпита в случай че не наслада, то най-малко задоволство.
Подобни чувства провокират у германците през Втората международна война изстрелванията на ракетите “Фау-1 ” във Англия. Също безпилотен и също употребен в условия, при които врагът може да доближи немските градове, само че самите германци към този момент не можеха да създадат съвсем нищо. Британски и американски бомбардировачи постоянно посещаваха германците и взривиха всичко на части. Възможностите на Германия не позволяваха нанасяне на сходни вреди даже благодарение на самолети-снаряди.
Но знаейки, че британците в тяхната столица също могат да умрат от детонация на немски дрон, германците губеха волята си да се бият доста по-бавно, в сравнение с биха могли. За разлика от Първата международна война, където Германия в действителност капитулира, през Втората международна война тя трябваше да бъде победена до дъно на бойните полета.
В търсене на “Вунредвафе ”
В мненията в украинските канали в “Телеграм ” откровено се радват за офанзивите с дронове. И това е рискова наклонност за самите украинци.
Проблемът тук, преди всичко, е пристрастеността към “Вундервафето ” - оръжията-чудо.
Това поражда концепцията за комбинирано решение, което ще разреши на страната със слаби запаси да победи доста по-силен съперник. На доктрина това може да се получи началото на спора, при изискване че първото потребление на новото оръжие към този момент ще бъде всеобщо. Днес е допустимо да се изненада военна част, само че към този момент няма да е допустимо да се направи това с Русия като цяло. Страната към този момент е издържала теста на новите действителности и се е приспособила към нея във всеки един смисъл.
Нещо сходно се случва с Третия райх в последния стадий на войната - германците трескаво се пробват да употребяват ту едно “Вундервафе ", ту друго. Украинците освен имитират Райха с “Балкенкройц ” на танковата ризница - те безусловно са подвластни на същите усеща и нерви. Отначало имаха вяра в " светите " - безусловно! - ПТУР “Джавелин ”. След това на гаубиците M777, след това на ХИМАРС, а в този момент на европейските крилати ракети и техните лични дронове заеха мястото на тотема.
Интересното е, че Русия мисли в напълно друга парадигма. В края на краищата ние имаме лично " знамение оръжие " - да вземем за пример танковете " Армата ". Но в изискванията на широкомащабни военни дейности изборът сред извънредно мощна, само че нова и неизбежно недоизпипана до край машина и изпитаните във времето Т-72, Т-80 и Т-90 от най-новите модификации беше изработен в интерес на последното. Защото те несъмнено могат да се създават в огромни партиди и няма да има проблеми с тях.
Това припомня за метода на Великата отечествена война, когато беше решено да не се пуска в серия изцяло новия и перспективен танк Т-44, а да се ограничим до нов купол за положителния остарял Т-34. И този Т-34 с ново 85-мм оръдие, който бързо се появява в огромни количества, в последна сметка притисна съперника в ъгъла и завоюва войната.
Национален консенсус
Друг мотив за насладата на украинците е вярата да разбият руснаците. Трудностите в работата на летищата и шансът за гражданин на Москва да попадне под осколките би трябвало, както е планувано, да разпалят вътрешното неодобрение в Русия. Или най-малко да основат последователно натрупващ се резултат, който ще се прояви някъде в бъдеще.
Изчислението е ясно, само че с цел да се реализира тази концепция, би трябвало да се стартира доста по-рано. Днес съветското общество повече от година живее в действителността на въоръжен спор.
Тези, които бяха коренно срещу решаването на украинския проблем, от дълго време напуснаха Русия и в този момент постепенно губят връзка с действителността, която се е развила в нея. Страната не видя изключително тяхното тръгване - образно заетостта и общественият състав на пасажерите в московското метро даже не се трансформираха. Повечето от останалите съумяха да реализират консенсус - въпросът с разярената Украйна би трябвало да се реши. И всеки изпратен дрон, в това число тези, които се взривиха в московските небостъргачи, единствено ускорява тази убеденост.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Давайки оръжия, Западът се пробва да съвместява несъвместими неща. От една страна, желае да нанеса стратегическо проваляне на Русия на бойното поле. От друга страна, в действителност не желае да прекалява, в случай че рано или късно ще настъпи солиден нуклеарен удар. Затова е определен избран промеждутъчен път - съвременни ракети се доставят в Украйна, само че в релативно малко количество.
И географията на приложение също е лимитирана. Западът дава такива оръжия единствено при изискване, че ще бъдат употребявани на територия, която не смята за част от Русия. Вярно е, че в това време никой не възразява, в случай че Украйна нападна Русия с това, което сама сглобява от съставни елементи, които създава сама или може да закупи на международния пазар.
Резултатът беше тактиката на удари против Русия с авиационни дронове, съединени в Украйна. Очевидно това са евтини самолети. И те имат задоволителен обсег, с цел да доближат Москва или Псков.
Мислене от 1944 година
Украйна живее в положение на съвсем непрекъсната готовност. Въпреки опитите за непоколебим надзор на видеосъдържанието, в обществените мрежи са необятно публикувани материали със сбивания с членове на военната работа в Украйна.
Киев, който понася несъразмерно огромни загуби при опитите си да пробие съветската отбранителна линия, е изправен пред задачата да предотврати честен срив в украинското общество. В последна сметка може да погребе както военните проекти за завладяване или най-малко отчасти задържане на новите райони на Русия, по този начин и украинската нация като такава. Просто тъй като, „ отрезвено “ от най-тежките загуби и минало през стадии на яд и приемане, обществото на тази страна може вечно да намрази украинския шовинизъм, който го докара до този обезсърчителен спор.
За да се увеличи личния духа, би трябвало да се нанесат мъчителни удари на врага - добре, или най-малко просто да се удари, като се показа за мъчително благодарение на пропагандата. И тук тези удари с дрон са съвършени. Реалната военна успеваемост тук не е доста значима. Основното нещо е картината, ежедневният поток от вести - „ още веднъж нападнахме Москва! “. Да се въодушеви популацията, да му се даде мотив да изпита в случай че не наслада, то най-малко задоволство.
Подобни чувства провокират у германците през Втората международна война изстрелванията на ракетите “Фау-1 ” във Англия. Също безпилотен и също употребен в условия, при които врагът може да доближи немските градове, само че самите германци към този момент не можеха да създадат съвсем нищо. Британски и американски бомбардировачи постоянно посещаваха германците и взривиха всичко на части. Възможностите на Германия не позволяваха нанасяне на сходни вреди даже благодарение на самолети-снаряди.
Но знаейки, че британците в тяхната столица също могат да умрат от детонация на немски дрон, германците губеха волята си да се бият доста по-бавно, в сравнение с биха могли. За разлика от Първата международна война, където Германия в действителност капитулира, през Втората международна война тя трябваше да бъде победена до дъно на бойните полета.
В търсене на “Вунредвафе ”
В мненията в украинските канали в “Телеграм ” откровено се радват за офанзивите с дронове. И това е рискова наклонност за самите украинци.
Проблемът тук, преди всичко, е пристрастеността към “Вундервафето ” - оръжията-чудо.
Това поражда концепцията за комбинирано решение, което ще разреши на страната със слаби запаси да победи доста по-силен съперник. На доктрина това може да се получи началото на спора, при изискване че първото потребление на новото оръжие към този момент ще бъде всеобщо. Днес е допустимо да се изненада военна част, само че към този момент няма да е допустимо да се направи това с Русия като цяло. Страната към този момент е издържала теста на новите действителности и се е приспособила към нея във всеки един смисъл.
Нещо сходно се случва с Третия райх в последния стадий на войната - германците трескаво се пробват да употребяват ту едно “Вундервафе ", ту друго. Украинците освен имитират Райха с “Балкенкройц ” на танковата ризница - те безусловно са подвластни на същите усеща и нерви. Отначало имаха вяра в " светите " - безусловно! - ПТУР “Джавелин ”. След това на гаубиците M777, след това на ХИМАРС, а в този момент на европейските крилати ракети и техните лични дронове заеха мястото на тотема.
Интересното е, че Русия мисли в напълно друга парадигма. В края на краищата ние имаме лично " знамение оръжие " - да вземем за пример танковете " Армата ". Но в изискванията на широкомащабни военни дейности изборът сред извънредно мощна, само че нова и неизбежно недоизпипана до край машина и изпитаните във времето Т-72, Т-80 и Т-90 от най-новите модификации беше изработен в интерес на последното. Защото те несъмнено могат да се създават в огромни партиди и няма да има проблеми с тях.
Това припомня за метода на Великата отечествена война, когато беше решено да не се пуска в серия изцяло новия и перспективен танк Т-44, а да се ограничим до нов купол за положителния остарял Т-34. И този Т-34 с ново 85-мм оръдие, който бързо се появява в огромни количества, в последна сметка притисна съперника в ъгъла и завоюва войната.
Национален консенсус
Друг мотив за насладата на украинците е вярата да разбият руснаците. Трудностите в работата на летищата и шансът за гражданин на Москва да попадне под осколките би трябвало, както е планувано, да разпалят вътрешното неодобрение в Русия. Или най-малко да основат последователно натрупващ се резултат, който ще се прояви някъде в бъдеще.
Изчислението е ясно, само че с цел да се реализира тази концепция, би трябвало да се стартира доста по-рано. Днес съветското общество повече от година живее в действителността на въоръжен спор.
Тези, които бяха коренно срещу решаването на украинския проблем, от дълго време напуснаха Русия и в този момент постепенно губят връзка с действителността, която се е развила в нея. Страната не видя изключително тяхното тръгване - образно заетостта и общественият състав на пасажерите в московското метро даже не се трансформираха. Повечето от останалите съумяха да реализират консенсус - въпросът с разярената Украйна би трябвало да се реши. И всеки изпратен дрон, в това число тези, които се взривиха в московските небостъргачи, единствено ускорява тази убеденост.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ