Днес удариха Измаил. Всеки път, като избегна поредната бомба, си...
Днес удариха Измаил. Преди няколко дни там живееха нашите посетители на. Журито, режисьорите и музикалните банди. Тъй като в Болград има единствено един мъничък на ниска цена хотел, и той беше цялостен с други наши посетители. Екипът живееше у мен в село, което е сред Измаил и Болград. Цялата Бесарабия е цялостна с български села и българи като цяло.
Извадихме шанс да проведем фестивала в релативно умерено време. И единствено два пъти угасяха тока и безусловно три-четири пъти имаше сирена. Два пъти ползвахме генератора и екофлоу на Манол Пейков, който той дружно с вас всички подари на кинофестивала. Екофлоуто ползвахме и за подготвенето на филмите преди в Киев, тъй като грубо изключваха тока тогава. Сега сирените и изключванията на тока в района са отново доста чести.
Вие всички ме питате, по какъв начин съм? Аз съм в Киев в този момент, и екипът също. Целият. Даже тези, които живеят в село - събрахме се в столицата всички да починем от украинското издание и да поработим за изданието в България.
Семейството ми са в село. Те са живи и цели. Село удара не засегна. Но има починали и потърпевши в Измаил.
Всеки път, като избягна следващата бомба, си мисля, че не просто така Господ ме пази. Искам да имам вяра, че това което върша, е нужно.
ОКО в Болград беше огромен риск и от позиция на сигурност, и заради неналичието на финанси. Поехме го. Защото бяхме уверени, че е нужно там, а значи някак се подреди с финансите.
Като умират хора близки всеки ден се усещам безсилна, ядосана и желая правдивост и възмездие. Сетне поемам си оръжието и с нова мощ “отмъщавам ” - върша това, което мога и е нужно. Правя филми и ОКО. И оказвам помощ на армията. Гневът би трябвало се конвертира в положително.
Най-голямата правдивост е да се чува нашия глас, най-голямата победа - да оцелеем и физически и ментално.
Затова апелирам да да покрие разноските в Болград, да се почувства нужно. Манол не поема ненужни дела за дарителски акции. Той беше в Бесарабия, той знае, какъв брой е нужно, схваща по какъв начин работи изкуството, и каква целителна мощ има истината.
Като се питате С помощта на осведомителната битка вършим гласът ни по-силен и възвръщаме справедливостта.
Тетяна Станева, украинска българска от Бесарабия, шеф на кинофестивала " ОКО ". на изданието му в Болград тази година, посредством пратеника ни Илияна Маринкова. Нашият публицист също прекара малко време в Измаил.
---
А знаете ли, че в двора на Измаилския държавен филантропичен университет има монумент на Христо Ботев?
"

Извадихме шанс да проведем фестивала в релативно умерено време. И единствено два пъти угасяха тока и безусловно три-четири пъти имаше сирена. Два пъти ползвахме генератора и екофлоу на Манол Пейков, който той дружно с вас всички подари на кинофестивала. Екофлоуто ползвахме и за подготвенето на филмите преди в Киев, тъй като грубо изключваха тока тогава. Сега сирените и изключванията на тока в района са отново доста чести.
Вие всички ме питате, по какъв начин съм? Аз съм в Киев в този момент, и екипът също. Целият. Даже тези, които живеят в село - събрахме се в столицата всички да починем от украинското издание и да поработим за изданието в България.
Семейството ми са в село. Те са живи и цели. Село удара не засегна. Но има починали и потърпевши в Измаил.
Всеки път, като избягна следващата бомба, си мисля, че не просто така Господ ме пази. Искам да имам вяра, че това което върша, е нужно.
ОКО в Болград беше огромен риск и от позиция на сигурност, и заради неналичието на финанси. Поехме го. Защото бяхме уверени, че е нужно там, а значи някак се подреди с финансите.
Като умират хора близки всеки ден се усещам безсилна, ядосана и желая правдивост и възмездие. Сетне поемам си оръжието и с нова мощ “отмъщавам ” - върша това, което мога и е нужно. Правя филми и ОКО. И оказвам помощ на армията. Гневът би трябвало се конвертира в положително.
Най-голямата правдивост е да се чува нашия глас, най-голямата победа - да оцелеем и физически и ментално.
Затова апелирам да да покрие разноските в Болград, да се почувства нужно. Манол не поема ненужни дела за дарителски акции. Той беше в Бесарабия, той знае, какъв брой е нужно, схваща по какъв начин работи изкуството, и каква целителна мощ има истината.
Като се питате С помощта на осведомителната битка вършим гласът ни по-силен и възвръщаме справедливостта.
Тетяна Станева, украинска българска от Бесарабия, шеф на кинофестивала " ОКО ". на изданието му в Болград тази година, посредством пратеника ни Илияна Маринкова. Нашият публицист също прекара малко време в Измаил.
---
А знаете ли, че в двора на Измаилския държавен филантропичен университет има монумент на Христо Ботев?
"
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




