Днес учените работят над проблема, как да разтопят ледените полярни

Днес учените работят над казуса, по какъв начин да разтопят ледените полярни шапки на Марс, с цел да променят климата и да основат атмосфера. Но такава технология към този момент е съществувала на Земята в каменния век.

По време на ледниковия интервал тя е решавала аналогична задача и е помогнала на рационалните същества да оцелеят. Продължително време съвсем по всички континенти на нашата планета тази технология се е развивала, усъвършенствала и постигнала своя подем. Но за актуалните откриватели тази технология е Terra Incognita.

Да дадем образец – ето произведения, изрязани от твърда железна сплав.

Как биха обяснили ковачите от XVIII век правенето на такива произведения? Те нищо не са знаели за електричеството и прочие други технологии. По същия метод и актуалната просвета разисква мегалитните уреди, като оставя встрани енергетиката от това време. А точно тя е давала такива благоприятни условия за работа с камъните.

В нейната основа е лежал резонансът. В тези времена е употребен резонанс на равнището на кристална решетка, започвайки процеса с напомпване на сила в О-Н водните връзки, а те чрез резонанса на кислородните атоми я поддържали по отношение на Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита.

В този случай протича струпване на кинетична сила в резонансна система на равнище атоми и техните връзки в молекулите и кристалите, което вследствие на превишаване на допустимите лимити води до намаляване на разкъсването на тези връзки във веществото. Посредством такива процеси може да се изясни „ гъвкавостта “ на гранита, явленията пеещи пясъци и левитиращи камъни.

Тази технология за приемане на сила се изяснява и от доста други обстоятелства. И материалите за реализирането ѝ са били в наличност – вода и камък, само че актуалната просвета отхвърля да признае съществуването на „ знанията “, вградени в мегалитите. Само ръчен труд, лост, хидравлика и технология за търкане на камъка в камък. И нищо повече от това.

Символи на разцвета на дадената енергетика на територията на Египет са пирамидите, а също устройствата Джед, Анкх и Уас. Срещат се и знаци и изображения, които ги сплотяват.

Първоначално това били принадлежности от мегалитната енергетика. Но когато тази енергетика била забравена, а теоретичните и практическите познания – изгубени, настъпило ново „ преосмисляне “ на въплътените в тях познания. В резултат те изгубили първичния си физически смисъл и се трансформирали в паметни знаци. Преосмисленото схващане на тези паметни знаци се учи от актуалната просвета.

Ето техните модерни избрания:

• Джед – предмет от древноегипетския фетиш, символизиращ гръбначния дирек на Озирис. Съществува мнение, че от йероглифа, обозначаващ Джед, е била формирана финикийската писмен знак „ самех “ – прототип на гръцката Земя.
• Джед – най-ранният знак на Озирис, а най-първото място за поклонение към него – Деду, античният Бузирис в делтата на Нил. Тълкованието на стълба Джед е мистерия и до през днешния ден.
• Анкх (Анх, Анк) – коптски кръст, знак, водещ началото си от най-древни времена. Известен като египетски писмен знак, а също като един от най-значимите знаци на античните египтяни. Известен също като „ ключ на живота “, „ ключ на Нил “, „ лента на живота “, възел на живота “, „ кръст с примка “, „ египетски кръст “, „ крукс ансата “ (лат. Crux ansata ). Представлява кръст, от горната част на която има пръстен. В Уникод Анкх се отбелязва като U+2625 (☥).
• Анх съставлява Т-образен кръст с примка на върха. По този метод той съчетава символиката на кръста и кръга. В традициите на Древен Египет това е знак на рождението и безконечния живот. Анкх е най-значимият знак у античните египтяни, прочут също като „ крукс ансата “. В този кръст се сплотяват два признака – кръст, като знак на живота, и кръг, като знак на вечността, дружно те отбелязват безсмъртието. Също по този начин този кръст символизира обединяването на женското и мъжкото провидение, Озирис и Изида, а по подобен метод – съюз сред земното и небесното. В йероглифското писмо този знак е поставян със значение „ живот “ и се е явявал част от думата „ здраве “ и „ разцвет “.
• Уас е египетски писмен знак, обозначаващ власт. Той е бил обвързван с йероглифите Джед (здраве, стабилност) и Анкх (живот). Изобразява се във тип на скиптър, който държат фараоните, боговете и авторитетните лица.
• Уас също се явява присъщ египетски писмен знак, означаващ думата „ власт “.
• Уас (скиптърът Уас). Уас в антични времена е бил тип култ, в който, както се подразбира, са заключени целебните сили на подземния дявол, сходен на куче или чакал. Уас се състои от колеблив изпод кол, който от горната страна приключва с глава на животно (чакал). В ръцете на боговете той е ставал жезъл на благополучието и знак на здраве и благополучие. До Средното царство в гробовете е поставян дървен жезъл уас, с цел да може умрелият да го ползва за прилагане на божествени богатства. По-късно с този знак са украсявали фризовете по стените на гробниците. Популярен претекст във всички времена е било изобразяването на два скиптъра Уас, които били поставяни в краищата на картините или надписите и с главите си крепяли идеограмата на „ небесата “.

Науката и религията, изключително в антични времена, са били взаимно свързани. Жреци, чиновници на свещени култове, са владеели познания по математика, астрономия, анатомия, владеели са писмо и доста други науки.

„ Посветените “ съхранявали знанията в знаци и знаци, грижливо предавайки тяхното значение на своите приемници. Но дружно с разрушаването на съществуващата организация на обществото се разрушавали и религиозните устои – един фетиш сменял различен, знаците, пазещи преди велики секрети, губели своя първичен смисъл или се изпълвали с ново сакрално наличие, или се забравяли.

Да се опитаме да открием първичното физическо предопределение на тези знаци. За тази цел ще разгледаме изображенията на знаците на барелефа.

На върха на барелефа е изобразен охлюв, образно олицетворяващ вълна. Той демонстрира, че знаците от барелефа се отнасят към вълновата мегалитна сила.

Какво значи долният знак на барелефа?

Той символизира чаша. Както беше показано нагоре, основаването на вълнова мегалитна сила стартира с напомването на сила във физико-химичните свойства на О-Н на водата. За това са употребявали съдове и чаши, чийто размер бил очакван за активация и централизация на талази с дължина 1,22 см.

По-нататък да разгледаме физическото предопределение на разположените в центъра знаци Уас, Джед и Анкх – принадлежности на вълновата мегалитна сила.

Джед

Преди да разгледаме неговото изображение на идващия барелеф, да споменем йероглифа Ка.

Ка в религията на античните египтяни е духът на индивида, създание от вис порядък, олицетворена витална мощ, считана за божествена. Според вярванията на античните египтяни Ка е била в непосредствени връзки със земното си проявяване, сходно на genius на римляните, само че още по-тясно.

След гибелта на индивида Ка продължавала своето битие във вътрешността гробницата и приемала приношения, преминавайки в параклиса през „ подправена врата “.

Ка е изобразявана като сходство на нейния притежател, само че с повдигнати нагоре ръце.

Тук би трябвало да си спомним, че базовият принцип на античните надписи разрешава да се счита, че античната книжовност е била издигната на смислова основа. Затова при разглеждане на изображения на Джед на „ електрическия “ барелеф ще обърнем внимание на това, че на първата фотография Ка с върха на Джеда поддържа Змия, а на втората фотография Ка със средата на Джеда поддържа колба. Да отхвърлим мистиката и да дадем чисто физическа трактовка на Ка и изображенията на барелефа.

Получава се изцяло прагматична картина. Енергията от върха на Джеда поддържа разряд, а силата от средата поддържа колбата на лампа. Почти както в този момент – плюс на анода, минус на катода.

Навява на версия на натриева лампа с ниско налягане.

Да дадем механически характерности на лампата: „ Натриевата лампа с ниско налягане е най-ефективният вид дъгова лампа, превръщаща електричеството във забележима светлина. Нейната структура може да разреши превръщането на 80% от електрическата енергия в светлина. Но тези лампи имат физически огромни колби. Освен това тяхната светлина е еднородно монохромно жълто.

Температурата на външната среда нищожно оказва въздействие на светлинните параметри на натриевите лампи с ниско налягане. Затова те обикновено работят както в открити, по този начин и в закрити пространства. Температурата на основата и външната колба не би трябвало да надвишава 150°С. Нормалното състояние на работа на лампата е хоризонтално (±15°). “

Според актуалните ограничения сходни лампи имат потребност от 400-500 волта за запалване. Но във времената на мегалитната сила е имало други понятия. Това е била сила на резонансните съмнения на атомите в кристалното вещество на Джеда. В дадения случай резонансните съмнения на атомите вещество в Джеда са били първоначални, а основаното по подобен метод придвижване на електроните – вторично.

От позиция на мегалитната сила Джедът е блок за зареждане. Той е бил устройство, което е приемало от мегалитния генератор поток сила на резонансните съмнения на връзките Si-O в кристалите на веществото и ги е преобразувало в поток сила, която може да се насочи за осъществяване на потребна работа. В обсъждания случай това е поток електрони, който дава светенето на лампата.

Както стана дума по-рано, в античните мегалити приемници на сила са били камъните с високо наличие на връзки Si-O (пясъчник, гранит и т.н.) или Ca-C-O (варовик), които са отдавали получената сила с висока периодичност на съмненията на атомните връзки на Si-O или Ca-C-O с безредно топлинно придвижване на молекулите на околната среда.

По подобен метод са се затопляли пещери и жилища. За увеличение на отдаването на сила от камъка е било належащо да се усили придвижването на вълновата сила против земната гравитация (съвпада с центробежното ускорение). Това виждаме в разположението на менхирите с острите краища към Земята, както и в таулите – каменни уреди във формата на буквата „ Т “.

Технологията се развивала. По време на разцвета ѝ ролята на правоприемник на сила (блок за захранване) е изпълнявал Джедът – надъхан в резонанс с носещата сила вълна на натоварване, което доста усъвършенства приемането на сила.

Да разгледаме по какъв начин е организиран. Джедът има следните особености:

– отвесно положение;

– отвесна структура;

– присъща форма;

– количеството хоризонтални „ чинии “ е равно на четири.

Как е работил той?

Вертикалното състояние е належащо за взаимоотношение на вълновата сила със земната гравитация.

За пояснение на останалите особености би трябвало да си спомним за вълните: бягащата вълна предава, а стоящата натрупва сила. Това и дефинира структурата, формата, количеството „ чинии “ и размерите на Джеда. Разликата сред бягащата и стоящата вълна е четвърт вълна.

Структурата на Дежда е заложена от носещата сила вълна – от опората до първата паница би трябвало да вземем кратен брой бягащи полувълни (осигурявайки предаването на енергия), а сред чиниите би трябвало да има стояща вълна (осигурявайки натрупването на енергия).

Съответно размерите на Джеда са заложени от дължината на вълната, носеща силата. На рисунката долу е показано разпределението на вълновата сила по „ чиниите “ на Джеда.

 Четирите „ чинии “ обезпечават разпределението на вълновата сила в прилежащите секции с изместване по фаза на 90 градуса.

В случая с електрическа крушка от това време изместването по фаза на 180 градуса в крайните „ чинии “ на прилежащите секции на Джеда разрешава да се сътвори капацитет от 400-500 волта за запалване.

Анкх

В книгата на Уолис Бъдж „ Египетска вяра. Египетската магия “ в тълкованието на признака Анкх е казано, че той евентуално се явява изображение на някакъв предмет, действително действителен по-рано.

Анкх нормално се намира в ръцете на „ човекоподобни “ същества: богове в човешки образ, фараони (въплъщение на сина на Озирис – бога Хор), жреци – чиновници на култа. Този предмет е имал качества, които са се уголемявали, повишавали са статута и са правели богоподобен неговия собственик. Какво може да е било това?

Отчитайки, че античната книжовност е била издигната на смислова основа, да се опитаме да дадем физическа трактовка на изображенията на картинката.

Двама владели, изобразени в поза на диалог, посредством потребление на механически средства – образуване на линия на връзка с потреблението на Джед и Анкх, които се поддържат от силата на Ра, се договарят за решаването на трети проблем. Съседството на бабуините е проблем даже в днешно време.

Такъв жест с Анхк, в превод на наш език, значи „ звънни или бъди на линия “.

Уас

Изобразява се във тип на скиптър, който държат фараони, богове и авторитетни лица.

Уас също се явява присъщ египетски писмен знак, означаващ думата „ власт “.

Значи този предмет е имал качества, които са правели богоподобен или доста важен неговия собственик и е давал власт.

Какво може да е било това?

Това е доста нужен и скъп предмет, който, както и властта, е поверяван единствено на „ отдадения “ в най-съкровеното познание на мегалитната енергетика. Той е бил нещо като сонда за премерване на резонансите.

При джеда видяхме, че знаците може да имат напълно съответно физическо пояснение на тяхната работа. В основата на признака Анкх и Уас също лежат физически процеси и размери на употребяваните талази, които изясняват тяхната работа.

Да забележим по какъв начин са работили. Предшественикът на Анкх – бронзовата кука (ще я разгледаме в друга статия), е била „ самобитен детектор “ на сигнала и е изпълнявала следните функционалности:

• Отрязвала е сила с съмнения на 20-сантиметрова еластична акустична вълна, защото дължината на куката се е равнявала на дължината на стоящата вълна, която не предава сила.
• Отрязвала е силата на резонансните съмнения на връзките Si-O, защото в бронза няма такива връзки.

Но на повърхността на бронза се образува филм от меден оксид (CuO), олово (SnO) и патина (оксидно–карбонатна плака). Атомите на кислорода от физико-химическите връзки на този филм образуват вълнов канал, провеждащ поток вълнова сила, който обезпечава влизането-излизането на сигнала. U–образната форма на куката обезпечава промяната на взаимоотношенията на вълновата сила на сигнала от гравитационното ускоряване на Земята с центростемително на центробежно и противоположното.

Анкх е развиване на бронзовата кука, обединяване в едно цяло на резонатора и детектора. Горната примка на Анкх съставлява обемен резонатор – надъхан на честотния диапазон на речта. Размерът на долната част на Анкха е била равна на дължината на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Размерът на напречната част на Анкха е била половината на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Такова устройство и размери на Анкха физически са осигурявали влизане-излизане на сигнала.

Уас е сонда, инструмент за премерване на резонансите на мегалитните устройства.

Горната част на Уас (по прилика с куката) има надолнище, който разрешава да се мери вълновата сила както на центростремителното, по този начин и на центробежното взаимоотношение. Раздвоеният завършек на Уас съставлява камертон – надъхан на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на Уас от камертона до върха би трябвало да е кратна на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на върха на Уас е 10 сантиметра, т.е. 20-сантиметрова полувълна. Уас е разрешавал да се ревизира работоспособността на мегалитните енергийни устройства.

Символиката и естетиката единствено обрамчват физическата същина на тези устройства – знаци на мегалитната сила.

Извод:

Наследниците на познания за развитата цивилизация са съхранили и развили мегалитната сила. Те са употребявали резонанс на равнище кристална решетка, процесът почнал с натоварване на сила в О-Н връзките на водата, а те чрез резонанс на кислородните атоми са я поддържали във връзките Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита. Тази сила им е давала „ власт “ над камъните.

Energyvacuum