Днес тя изглежда напълно забравена, без обаче да е свършвала

Днес тя наподобява изцяло забравена, без обаче да е свършвала в миналото: втората война в Чечения сложи началото на неосъветската имперска политика на Кремъл, върху която се крепи режимът на Путин. Коментар на К. Егерт.

13 септември 1999 година дава обещание да бъде доста топъл ден, по тази причина всички прозорци в жилището ни на 17-ия етаж бяха отворени. В пет часа сутринта се разсъниха от грохота, който мощно подсещаше гърмеж. Скочих и се втурнах към прозореца. На североизток от нашия дом имаше дирек от пушек. " Нов терористичен акт ", помислих си. Преди това към този момент имаше детонации в град в Буйнакск и в московския регион Печатники. Предчувствията не ме излъгаха. Скоро " Ехото на Москва " заяви, че детонацията е в жилищен дом на Каширско шосе. Загинали над 120 души. След седмица министър председателят Владимир Путин даде обещание, че терористите ще бъдат преследвани " до дупка ". А на 30 септември - близо пет години след началото на първата военна интервенция там през 1994 година.

Потънала в давност
Редакцията предлага
От взривяването на кооперацията на Каширско шосе изминаха 20 години. Отначало мислех да напиша следната фраза: " Обстоятелствата към серия детонации в съветски градове и аргументите за непредвидения изблик на интензивност на хората на Шамил Басаев през август 1999 година си остават недокрай изяснени и не престават да повдигат доста въпроси. " После обаче се запитах дали изобщо някой ще зададе тези въпроси? Факт е, че малко на брой се интересуват от втората чеченска война, както прочее и от първата.

Постсъветското общество страда от къса памет - по обясними аргументи. През последните 30 години то претърпя толкоз доста внезапни промени и същински нещастия, че се научи да потиска тежките мемоари. Ето за какво историята на странната " захар ", открита в едно жилище в Рязан след детонациите в Москва, и вероятната връзка на Басаев със спецслужбите съставлява интерес за доста стеснен кръг правозащитници и историци. При това чеченската война е безспорно значимо събитие в новата история на Русия. И освен тъй като точно с помощта на нея незнайният до тогава началник на ФСБ я. А и тъй като таман тя постави началото на неосъветската имперска политика на Кремъл, на която продължава да се крепи режимът на Путин.

Една неизбежна война

Безсмислено е да виним руснаците, че след напреженията през 1990-те с тогавашните внезапни исторически обрати те си пожелаха " мощна ръка ", а по-късно и възобновление на " тяхната " империя. Всяка гражданска война - а десетилетието сред 1989 и 1999 година беше безспорно революционно - рано или късно поражда предпочитание за " непоклатимост " и предсказуемост. Разпадането на Съветския съюз не беше признато и осъзнато от жителите на Русия. Така че втората чеченска война евентуално беше неизбежна в някакъв смисъл.

Константин Егерт

Само че последствията от нея се оказаха напълно не такива, каквито изглеждаха 20 години по-рано. Първо: не се получи " дребна победоносна война ", без значение, че Ахмат Кадиров още първоначално мина на страната на Москва. И второ: с цел да бъде " умиротворена " Чечня, кланът на Кадиров получи цялостен надзор над нея.

Сега повече от 80 % от бюджета на Чеченската република са директна дотация от федералния бюджет на Руската федерация. Грозни наподобява по-добре от множеството районни столици в Русия., на който само Путин може да му подрежда. Противниците му са или в заточение, или са мъртъвци.

Тежко завещание

Под претекст, че подсигурява сигурността, по време на тази война режимът на Путин за няколко години отстрани всички структури, гарантиращи демокрацията и върховенството на закона в страната. В днешна Русия не са вероятни самостоятелни парламентарни комисии, които да управляват изразходването на бюджетни средства, нито пък самостоятелни съдии и прокурори, които да задават неуместни въпроси и да водят разследване, или пък самостоятелни и свободно определени управници на райони, които да пазят техните финансови ползи и преференции. Хората в Чечения през днешния ден са също толкоз безсилни пред държавната машина, колкото и тези в Рязан или Хабаровск.

Децата и внуците на тези, които преди 20 години се радваха, че в Чечения " империята е отвърнала на удара ", през днешния ден жънат плодовете на тогавашния екстаз. Макар доста от тях въобще да не се замислят над това. Наследството на втората чеченска война - това е проблем, който ще бъде още по-труден за решение от новата демократична власт, когато и да пристигна тя. По-лесно би било да се постави завършек на.