Интересни факти за планетата Земя
Днес целият свят обръща взор към нашия общ дом – планетата Земя. 22 април е Денят на Земята – ден с закрепена дата, който всяка година ни приканва да спрем за момент, да се огледаме и да се замислим: по какъв начин живеем, какво оставяме след себе си и по какъв начин можем да се грижим по-добре за природата, която ни е дала всичко, написа.
Прочетете още
Денят на Земята не е просто дата в календара – това е световно придвижване, прието в съвсем всяка страна по света. В духа на този специфичен ден, ви представяме някои удивителни обстоятелства за планетата ни, които ще ви накарат да се вгледате в нея с нови очи.
Денят на Земята е основан от американски сенатор
Гейлорд Нелсън, сенатор демократ от Уисконсин, ставал все по-загрижен за положението на околната среда в Съединени американски щати през 60-те години. След солиден петролен разлив в Санта Барбара, Калифорния през януари 1969 година, той имал концепцията да стартира национално, фокусирано върху околната среда образование в университетските кампуси, черпейки ентусиазъм от антивоенните придвижвания против войната във Виетнам, протичащи в кампуси из цялата страна. Нелсън наема Денис Хейс, млад деятел, с цел да помогне за представянето на концепцията пред обществеността.
Идеята за Деня на Земята идва след поредност от екологични катастрофи
Денис Хейс, един от уредниците зад първия Ден на Земята, споделя, че концепцията за празника идва след редица събития, които притеглят вниманието към околната среда, в това число издаването на книгата на Рейчъл Карсън „ Тиха пролет “ през 1962 г. и пожара на река Куяхога през 1969 г.
Хейс споделя, че макар че в Съединени американски щати има редица групи, работещи по разнообразни екологични въпроси - за понижаване на замърсяването на въздуха, привличане на вниманието към въздействието на пестицидите върху селскостопанските служащи и други - те в никакъв случай не са работили взаимно.
Пожар на транспортен съд в река Куяхога, Съединени американски щати
" Това, което направихме, беше да вземем всички тези безчет влакна, в това число проблемите със отбраната на дивата природа, и да ги сплетем всички дружно. Днес звучи необичайно, само че тогава хората, участващи в тези разнообразни дела, не смятаха, че имат нещо общо между тях ", сподели той пред списание TIME през 2019 година " Никой не си задаваше този въпрос в края на 70-те години. "
Повече от 20 милиона души участваха в първия Ден на Земята
Така през 1970 година милиони хора вземат участие в първото честване на Деня на Земята на 22 април. Въпреки че Денят през днешния ден се отбелязва от над 190 страни по целия свят, придвижването стана световно едвам през 1990 година, откакто група екологични водачи се обърнаха към Хейс, с цел да провежда друга огромна акция за планетата, която активизира 200 милиона души в 141 страни.
През новото хилядолетие придвижването смени фокуса си към акция против световното стопляне и едвам през 2020 година над 1 милиард души по света участваха в дейностите за Деня на Земята.
Защо тъкмо 22 април?
Изборът на тази дата не е инцидентен. През 1970 година, при планирането на първия Ден на Земята, уредниците – сенатор Гейлорд Нелсън и младият деятел Денис Хейс – избрали 22 април по този начин, че да се вмести сред пролетната почивка и изпитите в университетите. Целта била ясна – да привлекат вниманието на младежите, които в тези години към този момент се изявявали като обществено дейни и ангажирани с бъдещето на планетата.
Денят на Земята си има химн
Да в действителност! Песента „ Earth Anthem “ е написана от индийския стихотворец Абхай Кумар през 2013 година и от този момент е записана на всички публични езици на Организация на обединените нации.
И знаме!
Освен химн, тази интернационална акция си има и знаме. То включва изображение на Земята, погледната от космоса, и е проектирано от бранителя на околната среда Джон Макконъл през 1968 година
Някои страни го назовават „ Международен ден на Майката Земя “
Общото заседание на Организация на обединените нации дефинира 22 април за Международен ден на Майката Земя посредством резолюция през 2009 година - само че някои страни не са приели новото име.
Водата – огромният настойник на планетата
Мнозина не осъзнават, че водата е доста повече от запас – тя е главният детайл, който оформя образа на нашата планета. Над 71% от земната повърхнина е покрита с вода. Океаните са най-големият воден басейн, само че водата съществува и под формата на реки, езера, ледници, подземни резервоари и даже във въздуха като пара. Без нея нито един живот не би бил вероятен.
Големият бариерен риф – естествен исполин, забележим от Космоса
Водите край Австралия крият едно от най-зашеметяващите естествени чудеса – Големият бариерен риф. Това е най-голямата екосистема от коралови рифове на Земята, обхващаща над 2300 км. Със своето биоразнообразие и мащаб той е единствената жива конструкция, която може да бъде забелязана от Космоса – доказателство за мощта и хубостта на природата.
Дърветата – незаменимите „ бели дробове “ на планетата
Знаете ли, че едно дърво може да обезпечи дневната доза О2 за до четирима души? Освен това дърветата всмукват въглеродния диоксид от атмосферата – газът, който играе основна роля за световното стопляне. Само един акър зрели дървета може да поеме CO₂, колкото автомобил изхвърля за 26 000 благи. Дърветата не просто красят света – те го поддържат жив.
По 400 дървета на човек – благосъстояние или отговорност?
Проучвания сочат, че на планетата има към 3 трилиона дървета, а популацията на света наближава 8 милиарда души. Това значи, че на всеки човек се падат към 400 дървета. Звучи впечатляващо, само че и ни припомня, че носим отговорност за съхраняването на това зелено благосъстояние.
Океаните и пластмасовата рецесия
Всяка година към 8 милиона тона пластмасови боклуци попадат в океаните. Те се натрупват в големи зони, като така наречен „ Голямо тихоокеанско леке от отпадък “, което е към този момент два пъти по-голямо от Тексас.
Повечето пластмаси не се разграждат – те остават в екосистемата десетилетия, даже епохи, като заплашват живота на морските жители.
Планетата не е идеално кръгла
Въпреки че в учебно заведение ни учат, че Земята е кръгла, в действителност тя е леко сплесната при полюсите и изпъкнала при екватора. Причината – въртенето на планетата към оста ѝ. Малък, само че любопитен факт, който ни демонстрира, че природата обича асиметрията.
Името „ Ден на Земята “ – избор с обръщение
В началото празникът е щял да се назовава „ Обучение по околна среда “. Но рекламният експерт Джулиан Кьониг предлага нещо по-кратко и въздействащо – „ Ден на Земята “, и това име остава. То е елементарно за запомняне, универсално и заредено със смисъл.
Законодателна вълна след Деня на Земята
След първия Ден на Земята през 1970 година, в Съединени американски щати се основава Агенцията за запазване на околната среда (EPA) и се одобряват редица закони, измежду които Законът за чист въздух, Законът за чиста вода и Законът за застрашените типове. Това е доказателство, че една концепция може да докара до световни промени.
2025 година – Време за деяние под мотото „ Нашата мощ, нашата планета “
Темата за Деня на Земята тази година е явен апел към човечеството: възобновима сила, чисто бъдеще. Целта е утрояване на производството на чиста електрическа енергия до 2030 година, което ще помогне да понижим зависимостта си от изкопаеми горива и да забавим изменението на климата.
Как всеки от нас може да се включи?
Достатъчно е да създадем дребна крачка: да рециклираме, да засадим дърво, да откажем найлоновата торбичка, да караме велосипед или да участваме в акция за разчистване. Всяко деяние има значение. Планетата ни не се нуждае от съвършени хора – нуждае се от милиони, които вършат каквото могат.
Засаждане на милиони дървета – задача допустима
Организацията EarthDay.org започва Canopy Project през 2010 година, и от този момент насам е засадила десетки милиони дървета по света. Това е съответен образец за позитивно влияние – против обезлесяването, което лишава над 18 милиона акра гори всяка година.
Парижкото съглашение – алегоричен акт на Деня на Земята
На 22 април 2016 година, в чест на Деня на Земята, се откри подписването на Парижкото съглашение за климата – най-мащабното интернационално изпитание за битка с климатичните промени. Над 190 страни се сплотиха с заричане да понижат нездравословните излъчвания и да се грижат по-добре за нашия дом.
Земята е нашата единствена планета – да ѝ покажем, че я обичаме
Нека Денят на Земята не бъде просто алегоричен. Нека бъде начало на ново отношение, на нова отговорност, на ново потомство природозащитници. Защото, в последна сметка, когато се грижим за планетата, ние се грижим за себе си и за бъдещето на всички след нас.
Прочетете още
Денят на Земята не е просто дата в календара – това е световно придвижване, прието в съвсем всяка страна по света. В духа на този специфичен ден, ви представяме някои удивителни обстоятелства за планетата ни, които ще ви накарат да се вгледате в нея с нови очи.
Денят на Земята е основан от американски сенатор
Гейлорд Нелсън, сенатор демократ от Уисконсин, ставал все по-загрижен за положението на околната среда в Съединени американски щати през 60-те години. След солиден петролен разлив в Санта Барбара, Калифорния през януари 1969 година, той имал концепцията да стартира национално, фокусирано върху околната среда образование в университетските кампуси, черпейки ентусиазъм от антивоенните придвижвания против войната във Виетнам, протичащи в кампуси из цялата страна. Нелсън наема Денис Хейс, млад деятел, с цел да помогне за представянето на концепцията пред обществеността.
Идеята за Деня на Земята идва след поредност от екологични катастрофи
Денис Хейс, един от уредниците зад първия Ден на Земята, споделя, че концепцията за празника идва след редица събития, които притеглят вниманието към околната среда, в това число издаването на книгата на Рейчъл Карсън „ Тиха пролет “ през 1962 г. и пожара на река Куяхога през 1969 г.
Хейс споделя, че макар че в Съединени американски щати има редица групи, работещи по разнообразни екологични въпроси - за понижаване на замърсяването на въздуха, привличане на вниманието към въздействието на пестицидите върху селскостопанските служащи и други - те в никакъв случай не са работили взаимно.
Пожар на транспортен съд в река Куяхога, Съединени американски щати " Това, което направихме, беше да вземем всички тези безчет влакна, в това число проблемите със отбраната на дивата природа, и да ги сплетем всички дружно. Днес звучи необичайно, само че тогава хората, участващи в тези разнообразни дела, не смятаха, че имат нещо общо между тях ", сподели той пред списание TIME през 2019 година " Никой не си задаваше този въпрос в края на 70-те години. "
Повече от 20 милиона души участваха в първия Ден на Земята
Така през 1970 година милиони хора вземат участие в първото честване на Деня на Земята на 22 април. Въпреки че Денят през днешния ден се отбелязва от над 190 страни по целия свят, придвижването стана световно едвам през 1990 година, откакто група екологични водачи се обърнаха към Хейс, с цел да провежда друга огромна акция за планетата, която активизира 200 милиона души в 141 страни.
През новото хилядолетие придвижването смени фокуса си към акция против световното стопляне и едвам през 2020 година над 1 милиард души по света участваха в дейностите за Деня на Земята.
Защо тъкмо 22 април?
Изборът на тази дата не е инцидентен. През 1970 година, при планирането на първия Ден на Земята, уредниците – сенатор Гейлорд Нелсън и младият деятел Денис Хейс – избрали 22 април по този начин, че да се вмести сред пролетната почивка и изпитите в университетите. Целта била ясна – да привлекат вниманието на младежите, които в тези години към този момент се изявявали като обществено дейни и ангажирани с бъдещето на планетата.
Денят на Земята си има химн
Да в действителност! Песента „ Earth Anthem “ е написана от индийския стихотворец Абхай Кумар през 2013 година и от този момент е записана на всички публични езици на Организация на обединените нации.
И знаме!
Освен химн, тази интернационална акция си има и знаме. То включва изображение на Земята, погледната от космоса, и е проектирано от бранителя на околната среда Джон Макконъл през 1968 година
Някои страни го назовават „ Международен ден на Майката Земя “
Общото заседание на Организация на обединените нации дефинира 22 април за Международен ден на Майката Земя посредством резолюция през 2009 година - само че някои страни не са приели новото име.
Водата – огромният настойник на планетата
Мнозина не осъзнават, че водата е доста повече от запас – тя е главният детайл, който оформя образа на нашата планета. Над 71% от земната повърхнина е покрита с вода. Океаните са най-големият воден басейн, само че водата съществува и под формата на реки, езера, ледници, подземни резервоари и даже във въздуха като пара. Без нея нито един живот не би бил вероятен.
Големият бариерен риф – естествен исполин, забележим от Космоса
Водите край Австралия крият едно от най-зашеметяващите естествени чудеса – Големият бариерен риф. Това е най-голямата екосистема от коралови рифове на Земята, обхващаща над 2300 км. Със своето биоразнообразие и мащаб той е единствената жива конструкция, която може да бъде забелязана от Космоса – доказателство за мощта и хубостта на природата.
Дърветата – незаменимите „ бели дробове “ на планетата
Знаете ли, че едно дърво може да обезпечи дневната доза О2 за до четирима души? Освен това дърветата всмукват въглеродния диоксид от атмосферата – газът, който играе основна роля за световното стопляне. Само един акър зрели дървета може да поеме CO₂, колкото автомобил изхвърля за 26 000 благи. Дърветата не просто красят света – те го поддържат жив.
По 400 дървета на човек – благосъстояние или отговорност?
Проучвания сочат, че на планетата има към 3 трилиона дървета, а популацията на света наближава 8 милиарда души. Това значи, че на всеки човек се падат към 400 дървета. Звучи впечатляващо, само че и ни припомня, че носим отговорност за съхраняването на това зелено благосъстояние.
Океаните и пластмасовата рецесия
Всяка година към 8 милиона тона пластмасови боклуци попадат в океаните. Те се натрупват в големи зони, като така наречен „ Голямо тихоокеанско леке от отпадък “, което е към този момент два пъти по-голямо от Тексас.
Повечето пластмаси не се разграждат – те остават в екосистемата десетилетия, даже епохи, като заплашват живота на морските жители.
Планетата не е идеално кръгла
Въпреки че в учебно заведение ни учат, че Земята е кръгла, в действителност тя е леко сплесната при полюсите и изпъкнала при екватора. Причината – въртенето на планетата към оста ѝ. Малък, само че любопитен факт, който ни демонстрира, че природата обича асиметрията.
Името „ Ден на Земята “ – избор с обръщение
В началото празникът е щял да се назовава „ Обучение по околна среда “. Но рекламният експерт Джулиан Кьониг предлага нещо по-кратко и въздействащо – „ Ден на Земята “, и това име остава. То е елементарно за запомняне, универсално и заредено със смисъл.
Законодателна вълна след Деня на Земята
След първия Ден на Земята през 1970 година, в Съединени американски щати се основава Агенцията за запазване на околната среда (EPA) и се одобряват редица закони, измежду които Законът за чист въздух, Законът за чиста вода и Законът за застрашените типове. Това е доказателство, че една концепция може да докара до световни промени.
2025 година – Време за деяние под мотото „ Нашата мощ, нашата планета “
Темата за Деня на Земята тази година е явен апел към човечеството: възобновима сила, чисто бъдеще. Целта е утрояване на производството на чиста електрическа енергия до 2030 година, което ще помогне да понижим зависимостта си от изкопаеми горива и да забавим изменението на климата.
Как всеки от нас може да се включи?
Достатъчно е да създадем дребна крачка: да рециклираме, да засадим дърво, да откажем найлоновата торбичка, да караме велосипед или да участваме в акция за разчистване. Всяко деяние има значение. Планетата ни не се нуждае от съвършени хора – нуждае се от милиони, които вършат каквото могат.
Засаждане на милиони дървета – задача допустима
Организацията EarthDay.org започва Canopy Project през 2010 година, и от този момент насам е засадила десетки милиони дървета по света. Това е съответен образец за позитивно влияние – против обезлесяването, което лишава над 18 милиона акра гори всяка година.
Парижкото съглашение – алегоричен акт на Деня на Земята
На 22 април 2016 година, в чест на Деня на Земята, се откри подписването на Парижкото съглашение за климата – най-мащабното интернационално изпитание за битка с климатичните промени. Над 190 страни се сплотиха с заричане да понижат нездравословните излъчвания и да се грижат по-добре за нашия дом.
Земята е нашата единствена планета – да ѝ покажем, че я обичаме
Нека Денят на Земята не бъде просто алегоричен. Нека бъде начало на ново отношение, на нова отговорност, на ново потомство природозащитници. Защото, в последна сметка, когато се грижим за планетата, ние се грижим за себе си и за бъдещето на всички след нас.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ