Игнажден е! Празнуват огнени имена
Днес църквата уважава Свети Игнатий, който е роден в гр. Антиохия.
Той е бил свещеник на Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали писания и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до знание на Христос. Паството наричало своя свещеник Богоносец, тъй като той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.
В акта на мъченичеството му се загатва, че е бил " мъж апостолски във всичко " и че " грижливо управлявал църквата в Антиохия ", както и че я превел през гоненията на император Доминициян. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият свещеник след свети деятел Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което след това било признато и от другите християнски църкви.
Посланията на свети Игнатий са написани небрежно на път за Рим. В малоазийския град Смирна написа обръщение до ефеската, магнезийската, римската и тралийската черква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската черква и до Поликарп, свещеник на Смирна.
През 107 година умира страдалчески в огромен цирк в град Рим, раздран от зверове.
Въпреки, че името му има латински генезис, непокътнатите нищожни сведения за него сочат, че той е с източно родословие. Твърде евентуално е да е юдей, защото от ранна възраст е общувал с някои от апостолите – Петър, Йоан или Павел, който евентуално го е кръстил. Според благочестиво поверие той е това дете, което Иисус Христос показал, до момента в който апостолите спорели за състезание, повикал го и го прегърнал, като споделил:
" Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема. " (Мат. 18:2-5)
Свети Йоан Златоуст обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца загатва, че той не е виждал персонално Христос. Според текста на " Мъченичеството на Свети Игнатий " той е бил " ученикът на Свети Йоан ". Така, че евентуално е познавал и други от апостолите.
В навечерието на Игнажден е добре да отправим молитва към Бог и да се разкаем, с цел да ни е ярък празничния ден! Българите тачат този огромен християнски празник под имената: “Игнажден ”, “Идинак ” “Идинажден ”, “Игнатьовден ”, “Полаз ”, “Полязов ден или “Млада година ”.
Според поверието, на Игнажден стартират и родилните страдания на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наименуван Нов ден или Млада година.
С Игнажден се слага началото на коледните празници. С него е обвързван обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият посетител е добър и късметлия, фамилията ще се радва на благополучие и триумфи през цялата година.
Полазникът (първият гост) постоянно бива избиран и канен авансово от домакините. Когато той дойде, би трябвало да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на фамилията да имат толкоз добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за изобилие.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се подготвят колаци и се прави кръст от забъркано тесто, с който стопаните се защищават от зло. Повечето традиции са свързани с вярването, че на Игнажден стартират Мръсните дни, които траят до Нова година.
По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде непознат или собствен човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благоденствие за дома.
На този ден не се дава нищо в заем, с цел да се резервира изобилието и плодородието в фамилията.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, с цел да няма бълхи през лятото.
На този ден момците слагат ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
На днешния празник честват всички с имена: Игнат, Искрен, Огнян, Пламен, Светослав, Игната, Искра, Искрена, Огняна, Пламена, Светла и Светлана.
Името Игнат има латински генезис и значи " огън " или " пламък ".
Той е бил свещеник на Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали писания и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до знание на Христос. Паството наричало своя свещеник Богоносец, тъй като той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.
В акта на мъченичеството му се загатва, че е бил " мъж апостолски във всичко " и че " грижливо управлявал църквата в Антиохия ", както и че я превел през гоненията на император Доминициян. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият свещеник след свети деятел Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което след това било признато и от другите християнски църкви.
Посланията на свети Игнатий са написани небрежно на път за Рим. В малоазийския град Смирна написа обръщение до ефеската, магнезийската, римската и тралийската черква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската черква и до Поликарп, свещеник на Смирна.
През 107 година умира страдалчески в огромен цирк в град Рим, раздран от зверове.
Въпреки, че името му има латински генезис, непокътнатите нищожни сведения за него сочат, че той е с източно родословие. Твърде евентуално е да е юдей, защото от ранна възраст е общувал с някои от апостолите – Петър, Йоан или Павел, който евентуално го е кръстил. Според благочестиво поверие той е това дете, което Иисус Христос показал, до момента в който апостолите спорели за състезание, повикал го и го прегърнал, като споделил:
" Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема. " (Мат. 18:2-5)
Свети Йоан Златоуст обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца загатва, че той не е виждал персонално Христос. Според текста на " Мъченичеството на Свети Игнатий " той е бил " ученикът на Свети Йоан ". Така, че евентуално е познавал и други от апостолите.
В навечерието на Игнажден е добре да отправим молитва към Бог и да се разкаем, с цел да ни е ярък празничния ден! Българите тачат този огромен християнски празник под имената: “Игнажден ”, “Идинак ” “Идинажден ”, “Игнатьовден ”, “Полаз ”, “Полязов ден или “Млада година ”.
Според поверието, на Игнажден стартират и родилните страдания на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наименуван Нов ден или Млада година.
С Игнажден се слага началото на коледните празници. С него е обвързван обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият посетител е добър и късметлия, фамилията ще се радва на благополучие и триумфи през цялата година.
Полазникът (първият гост) постоянно бива избиран и канен авансово от домакините. Когато той дойде, би трябвало да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на фамилията да имат толкоз добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за изобилие.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се подготвят колаци и се прави кръст от забъркано тесто, с който стопаните се защищават от зло. Повечето традиции са свързани с вярването, че на Игнажден стартират Мръсните дни, които траят до Нова година.
По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде непознат или собствен човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благоденствие за дома.
На този ден не се дава нищо в заем, с цел да се резервира изобилието и плодородието в фамилията.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, с цел да няма бълхи през лятото.
На този ден момците слагат ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
На днешния празник честват всички с имена: Игнат, Искрен, Огнян, Пламен, Светослав, Игната, Искра, Искрена, Огняна, Пламена, Светла и Светлана.
Името Игнат има латински генезис и значи " огън " или " пламък ".
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ