Днес църквата почита паметта на Свети Йоан Богослов. Денят е

Днес църквата уважава паметта на Свети Йоан Богослов. Денят е един от трите в годината, когато църквата уважава Свети деятел и евангелист Йоан Богослов. Чества се на 8 май, на 26 септември и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли).
Според Новия завет, Свети Йоан Богослов е един от първите апостоли, призовани от Христос за негови възпитаници. По-късно самият Иисус постоянно повиква при разнообразни знаменателни събития като Преображение, единствено трима от своите възпитаници – Йоан, брат му Яков Заведеев и Петър.
Именно Йоан е ученикът, на който разпнатият Иисус поверява грижите за своята майка. Йоан е и обичаният възпитаник, който обляга главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря Преданието на християнската черква сочи, че Йоан се е грижел за Богородица до самото й Успение. След евангелските събития живее главно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където написа популярното си „ Откровение “. В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство се приписва на Йоан – Евангелие от Йоан, три послания и Апокалипсис (Откровение). “Апокалипсисът “ е освен най-ранната книга на Йоан, само че и първата достоверна книга на християнството. Авторството на посланията не е оспорвано от никого, в това число и от учените материалисти.
Свети деятел и евангелист Йоан Богослов бил наследник на Зеведей и Саломия - щерка на Йосиф Обручник. Той бил свикан да проповядва Евангелието от рибарските мрежи. Когато Иисус Христос, вървейки около Галилейско море, си избирал апостоли сред риболовците и към този момент бил призовал двама братя, Петър и Андрей, видял и други двама братя - Иаков Зеведеев и Йоан Те кърпели мрежите си в лодка с татко си Зеведей и бог ги призовал. Като оставили незабавно лодката и татко си, те тръгнали след Иисуса Христа.
При самото си приканване свети Йоан бил наименуван от бог "Син на гърма ", тъй като богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да извърши цялата земя.
След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил дружно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал чоп да проповядва Словото Божие.
На четиринадесетия ден от пътуването той стигнал до едно крайбрежно село. Като влезнали в селото, те помолили за самун и вода и като се подкрепили, се отправили към Ефес.
Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ чествал в бели облекла, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а против храма стоял кумир на тази богиня. И ето, Свети Йоан, като се възкачил на високо място, застанал покрай идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. А народът се извършил с гняв от това и хвърлял камъни против апостола, само че нито един камък не го улучил; в противен случай, камъните убивали тези, които ги хвърляли.
Свети Йоан, като издигнал ръце към небето, почнал да се моли - и незабавно на земята настанала горещина и огромен задух и паднали до двеста души от множеството, и умрели, а другите едвам пристигнали на себе си от боязън и умолявали свети Йоан за благосклонност, тъй като били обхванати от смут и боязън. А когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Йоан, и, като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Йоан излекувал един неподвижен, който лежал от 12 години. Изцереният популяризирал Бога.
След това светият деятел направил и доста други знамения и мълвата за чудесата му се популяризирала на всички места.