"Света Неделя" празнува главния си храмов празник
Днес Църквата празнува паметта на св. великомъченица Неделя - Кириакия и катедралният храм на София чества основния си храмов празник.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави празничната света Литургия в столичната митрополитска катедрала " Света Неделя " на 7 юли.
Тази година означаваме и 335 години от избирането на църквата " Св. Неделя " за митрополитски храм и 150 години от освещаването ѝ.
Празничната св. Литургия на 7 юли (петък) столичната митрополитска катедрала " Св. Неделя " ще е с начален час 9 и 30 часа.
Припомняме, че историята на храма е белязана и с най-големият атентат в международната история към 1925 година Атентатът в софийската катедрала " Света Неделя " на 16 април 1925 година е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, по този начин и по последствията.
През 1578 година немският странник Стефан Герлах посещава София и дава лист на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото наименование " Кириаки ", наречена още черква " Иисус Христос " или " Господня черква ". Гръцката дума " Кириаки " значи " Господня " ( " черква " ), само че също по този начин и " неделя ". Предполага се, че в началото храмът е бил отдаден на Господа, само че след това е приел името " Неделя ", което се е разбирало в смисъл " Св. Неделя ".
През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и " Свети Крал ", защото в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Около 1460 година по време на чумна зараза Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир " Св. Кирил и Методий " (наричан и " Св. Крал " ). Впоследствие те били пренесени поредно в ротондата " Св. Георги ", в храма " Св. Безплътни сили " (или " Св. Архангели " ), в митрополитската черква " Св. Марина ". Вероятно при започване на XVIII в. храм " Св. Неделя " станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.
Древното минало на катедралата е забулено в неопределеност. Вероятно храмът е бил издигнат през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена структура. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били построени от камък. Неизвестно за какво единствено " Св. Неделя " останала дървена и в този си тип храмът просъществувал чак доникъде на XIX в.
В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов възвишен катедрален храм. Събирането на даренията почнало напролет на 1853 година. На 25 април 1856 година въодушевените софиянци почнали да събарят остарялата и прогнила черква " Св. Неделя ". На 7 май същата година било осъществено водоосвещение и почнали изкопаването на основите на новия храм.
През лятото на 1856 година почнал същинският градеж на постройката. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и широчина 19 метра. Ръководител на градежа бил пещерският занаятчия Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 година новата черква била пред довеждане докрай, само че потърпевша от мощно земетресение. Възстановяването на вредите погълнало много непредвидени средства. До есента на 1860 година по градежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания сред градските първенци поради обвинявания в заграбване на църковни пари и работата замряла. Наложило се занаятчия Петър Казов да приключи градежа, като сложил на храма краткотраен покрив.
През 1863 година софийските първенци вземат решение да доизкарат църквата " Св. Неделя " и подписват контракт с брациговския майстор-строител Иван Хр. Боянин, заречен да приключи църквата до Димитровден. Той отстранява краткотрайния покрив, усилва височината на зидовете с няколко метра, слага три купола с две дребни камбанарийки в западния завършек на покрива, а от север, запад и юг построява каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.
През есента на 1863 година градежът на новата черква е приключен.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави празничната света Литургия в столичната митрополитска катедрала " Света Неделя " на 7 юли.
Тази година означаваме и 335 години от избирането на църквата " Св. Неделя " за митрополитски храм и 150 години от освещаването ѝ.
Празничната св. Литургия на 7 юли (петък) столичната митрополитска катедрала " Св. Неделя " ще е с начален час 9 и 30 часа.
Припомняме, че историята на храма е белязана и с най-големият атентат в международната история към 1925 година Атентатът в софийската катедрала " Света Неделя " на 16 април 1925 година е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, по този начин и по последствията.
През 1578 година немският странник Стефан Герлах посещава София и дава лист на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото наименование " Кириаки ", наречена още черква " Иисус Христос " или " Господня черква ". Гръцката дума " Кириаки " значи " Господня " ( " черква " ), само че също по този начин и " неделя ". Предполага се, че в началото храмът е бил отдаден на Господа, само че след това е приел името " Неделя ", което се е разбирало в смисъл " Св. Неделя ".
През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и " Свети Крал ", защото в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Около 1460 година по време на чумна зараза Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир " Св. Кирил и Методий " (наричан и " Св. Крал " ). Впоследствие те били пренесени поредно в ротондата " Св. Георги ", в храма " Св. Безплътни сили " (или " Св. Архангели " ), в митрополитската черква " Св. Марина ". Вероятно при започване на XVIII в. храм " Св. Неделя " станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.
Древното минало на катедралата е забулено в неопределеност. Вероятно храмът е бил издигнат през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена структура. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били построени от камък. Неизвестно за какво единствено " Св. Неделя " останала дървена и в този си тип храмът просъществувал чак доникъде на XIX в.
В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов възвишен катедрален храм. Събирането на даренията почнало напролет на 1853 година. На 25 април 1856 година въодушевените софиянци почнали да събарят остарялата и прогнила черква " Св. Неделя ". На 7 май същата година било осъществено водоосвещение и почнали изкопаването на основите на новия храм.
През лятото на 1856 година почнал същинският градеж на постройката. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и широчина 19 метра. Ръководител на градежа бил пещерският занаятчия Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 година новата черква била пред довеждане докрай, само че потърпевша от мощно земетресение. Възстановяването на вредите погълнало много непредвидени средства. До есента на 1860 година по градежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания сред градските първенци поради обвинявания в заграбване на църковни пари и работата замряла. Наложило се занаятчия Петър Казов да приключи градежа, като сложил на храма краткотраен покрив.
През 1863 година софийските първенци вземат решение да доизкарат църквата " Св. Неделя " и подписват контракт с брациговския майстор-строител Иван Хр. Боянин, заречен да приключи църквата до Димитровден. Той отстранява краткотрайния покрив, усилва височината на зидовете с няколко метра, слага три купола с две дребни камбанарийки в западния завършек на покрива, а от север, запад и юг построява каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.
През есента на 1863 година градежът на новата черква е приключен.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ